Обичате ли стихове? - 5

  • 101 484
  • 813
# 645
Има


толкова
начини да объркаш
някого,

да пуснеш
в него бримка-
надолу.
-докато-
събуваш
или
обуваш
тънките
копринени
чорапи
на
доверието,

с изтегляне.


***

Някой мъже в живота ми
са кратки
като изречения.
след тях се събирам,
в точка.
Знаково рядко
успяват да бъдат
история —
продължение
на едно мен,
което иска да се разкрие,
невъзможно
до без-край.


***
Несигурността

е жена
на средна възраст.
Познавам я.
Малко преди да завали
излиза
за да събере ...
дрехите от простора.



Я. Монева
Виж целия пост
# 646
Здравейте, аз от скоро започнах да пиша и се поинтересувах какво харесват и четат хората. Сред публикуваните имаше наистина много произведения, които ме трогнаха до сълзи...  cry cry cry  Мнението Ви е наистина много ценно за мен, та ето един от моите опити...


Вяра

Когато се опиташ да летиш,
падаш, защото нямаш криле.
В свободата искаш да крещиш-
мълчиш, не си волно дете...

Трябва някой да  повярва в теб,
но защо? Вярвай ти!
Подари си свобода, подари си криле!
Довери се на себе си, затвори очи- Лети!

Забрави за останалите, ти си сам...
С теб е само небето, а ти си там,
за да покажеш на себе си, че знаеш
кой си, не се криеш, мечтаеш...

Кажи си:
"Тук сме само аз и небето,
ще летя!
Ще намеря в себе си детето,
ще крещя!"
А аз, аз ще бъда вярата в теб.
 


Надявам се да не съм ви досадила, благодаря за всички мнения  Hug Hug Hug Hug Hug  smile3525 smile3525 smile3525 smile3525 smile3525
Виж целия пост
# 647
Не зная как успях да се изгубя
в отблясъка нефритен на очите ти.
Дъхът ти беше тиха нежна буря,
закръглила в дланта ми топли вихри.

Не зная как... Във мрака тих на времето
за тебе пазих слънчевия спомен.
Родена, смътно помнех, че съм нечия,
след всяка малка смърт възкръсвах твоя.

Днес всеки ден усмивката ти виждам,
разтеглила стотици чужди устни.
А колко твои двойници обикнах
и колко пъти сляпо те пропуснах...

Ти днес стоиш пред мен неземно хубав,
в съня ми си дошъл на пръсти тихо.
Поспри при мен, любов, не ме събуждай,
за миг поне да бъдем двама, истински.
Виж целия пост
# 648
Уличен телефон

Двайсет стотинки. Плач на жена.
Двайсет стотинки. Раздяла.
Двайсет стотинки. Край. Тишина.
И в тишината - сигнала.
Двайсет стотинки. Тъжната длан
пуща слушалката няма.
Вече е номер въртян, извъртян,
ласката, свързвала двама.
Вече монетата пада назад,
връща се, винаги съща.
Двайсет стотинки. Чер автомат,
думите който не връща.
Двайсет стотинки. Няма подслон.
Има студена постеля.

Мразя го, мразя го тоз телефон,
евтино който разделя.

Веселин Ханчев
Виж целия пост
# 649
night...melody,мисля че страхотно си се справила,наистина ми хареса.Ето едно стихотворение на Мадлен Алгафари,от третата и книга:

http://vbox7.com/play:38cbcc19

Виж целия пост
# 650
night...melody,мисля че страхотно си се справила,наистина ми хареса.Ето едно стихотворение на Мадлен Алгафари,от третата и книга:

http://vbox7.com/play:38cbcc19



Благодаря Hug Hug Embarassed
Виж целия пост
# 651
За Мадлен Алгафари - Благодаря!
Благодаря и за всички прекрасни мигове с красивите думи!
Виж целия пост
# 652
    Ти целия скован от злоба си,
    о шумен и разблуден град,
    и твойте електрични глобуси
    всуе тъй празнично блестят!     

    Че всяка вечер теменужена
    ти виждаш бедните деца
    и обидата незаслужена
    по изнурените лица.     

    Съдбата рано ги излъгала,
    живота сграбчил ги отвред
    и ето ги: стоят на ъгъла,
    с прихлупен до очи каскет.

    Какво им даваш от разкоша си
    ти — толкоз щедър към едни,
    а към бездомните Гаврошовци
    жесток от ранни младини?     

    Пред твоите витрини блескави
    накуп застават често те
    и колко скръб в очите трескави,
    и колко мъка се чете!     

    Но тръгват си те пак одрипани,
    с въздишки плахи на уста,
    а тез витрини са обсипани
    с безброй жадувани неща…

    Ти целия скован от злоба си,
    о шумен и разблуден град,
    и твойте електрични глобуси
    всуе тъй празнично блестят!


                  Христо Смирненски

                       
Виж целия пост
# 653
night...melody,мисля че страхотно си се справила,наистина ми хареса.Ето едно стихотворение на Мадлен Алгафари,от третата и книга:

http://vbox7.com/play:38cbcc19


Много хубаво стихотворение,разплака ме!    bouquet
Виж целия пост
# 654
ПИСМО ДО ТАТКО



Здравей, татко!
          Откраднах си мъничко време,
за да ти пиша, че аз съм добре.
Задъхана следвам мечтите големи
и нищо не може по път да ме спре.
Не съм ви забравила. Мисля ви много!
И знам, че ви липсвам - това ми тежи,
но трябва да стискаме зъби, за Бога!
Човек, в слабостта си, най-често греши...
Така - ти ме учеше някога, татко,
когато се плашех от черния мрак,
когато ядях до преяждане сладко
или се препъвах във къщния праг.
Тогава ми казваше - "Горе главата!
Стъпчи изкушение, болка и страх!"
Ти стискаше ласкаво-силно ръката ми
и аз се преборвах набързо със тях.
Пораснах щастлива при теб и при мама.
Разбрах що е вярност, любов и уют...
Готова съм вече! И никога няма
да ме изплаши човешкият студ!
Така е при мене... Пиши, как сте вие?
Намери ли евтини, сухи дърва?
Мама - лекарства редовно ли пие?
Пушиш ли още следобед лула?
Изпращам ви малко пари. Да си имате.
Не ми се сърди и не питай защо!
Студено е вече навън. Иде зимата...
Купи си обувки, на мама - палто!
Целувам те силно и моля те, татко,
не се притеснявай! Аз съм добре!
Ще дойда по Коледа, макар и за кратко...
Обичам те:
                  Твое голямо дете.
  автор- Румяна Симова
Виж целия пост
# 655
Писмо от Ада

Аз пак ти пиша, мила мамо,

отчаяно, безпомощно писмо,

защото напоследък срещам само

мизерия, тревожни дни и зло...

От никъде не виждам лъч надежда,

животът ми не става по-добър.

По-ниско от тревата се навеждам

пред острия правителствен сатър.

Днес цялата си мижава заплата

аз дадох за излъчената топлина

от двата радиатора, с която

се гряхме този месец у дома...

Не ми останаха пари за телефона...

И тока аз не мога да платя...

Ако го спрат, оставам без котлона,

на който вечно боб-чорба варя!

Децата нямат пак обувки.

Краката им със дни растат...

Не могат само със милувки,

те през живота да вървят!

Срамувам се да ги погледна

в огромните и питащи очи.

Как да им кажа, че сме бедни,

защото не живеем от лъжи?

И как да им тълкувам факта,

че честният и доблестен човек

не може да се включи в такта

на корумпирания и безбожен век?!

Защо днес като идоли се тачат

бездушни,неграмотни същества?

Защо във бедност и забрава плачат

мъжете и жените на честта?

Кажи ми, мамо, научи ме -

в какво да вярват моите деца?!

Дали в чудовища със име,

или в мизерията и глада?!

Кажи ми, майко, как да ги възпитам?

Във честност или във порок...?

В доспехите на Дон Кихот ли да се скитат,

или във образа на мафиот жесток?

Ти ме направи пряма и открита,

дари ме с много вяра и мечти...

Но днес отчаяно се питам -

дали не сбърка в нещо ти?!
Виж целия пост
# 656
Много ми харесват,и трите последните,много са хубави,толкова истински.Особено тези писма,чувстваш всяко редче,усещаш го,защото всеки се е сблъсквал сега или преди или постоянно с тези тревоги, чувства,съмнения и въпроси.Страхотни са,благодаря ви  bouquet!

Пак ги четох и пак благодаря!Трогнаха ме!Това последното е направо...нямам думи!
Виж целия пост
# 657
skarletini - последното направо го Четох с Душата си...
Виж целия пост
# 658
skarletini,много си права,мила,за съжаление си права.Много ти благодаря,знам,че много хора ще открият себе си в това стихотворение Peace
Виж целия пост
# 659
Пъхам ръката си в празна кутия,
в тази кутия - за поща от мен.
През нощта от света ще се скрия
до заранта. И утре е ден.
Знам, че е смешно. Знам, че е тъпо
да чакаш невъзможно писмо.
Но това чакане ми е скъпо,
пустото щастие идва само.
Мъж съм. Не бива да хленча, да плача,
пустото щастие идва само.
Но съм досущ като раздавача,
който носи писма, а няма писмо.
Да ти кажа адреса......забравих,
в пощата как да ударят клеймо?
Пиши на плика "Да се достави
на един, който чака писмо".



ПО СНЕГА   /Ив. Вазов/

На твойто име двете букви първи
по гладкий сняг с тояжката си пиша.
Изричат го помръзналите дърви
и зимний вятър глухо как въздиша.
И дълго ходя мълчалив из парка,
и все го шепна, миг из ум не губя...
На връщане, огрян от мисъл ярка,
под двете букви аз прибавям "любя".



и ето едно мое много любимо

СИНЕОКАТА   /Ел. Багряна/

Ех, ти орис, мен орисана!
Майко моя, жалбо моя люта!
Как да кажа, как да бъда чута -
тъй било от бога писано.
Нямам ли сукна отрезани?
И не съм ли млада, белолика?
Нямам ли снага на трепетлика,
тънки ризи, тежко везани?
Не мета ли ширни дворове,
рано сутрин с китка на косите?
Песни ли не пея кръшно вити
по седенки и по сборове?
Що ми са очи черничеви,
тъмносвилени коси и вежди?
Той ги, майко, даже не поглежда.

Днеска го видях край чичови-
караше на паша стоката.
Беше му лицето восък бледно.
Ни ми проговори, ни погледна.
И разбрах тогава аз горкана -
той обича синеоката,
дето снощи другиму пристана.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия