Обичате ли стихове? - 5

  • 101 476
  • 813
# 735
Полуживот

darkness_n_silence (Надежда Тодорова)

И днес си отработвам ореола.
Не вярвам нито в рая, нито в Бог.
А само в отредената ми роля.
Роля на самотница и скот.
 
Отдавна съм фатално приземена.
Без връзка със далечното небе.
И всеки скитник е обречен да разделя
наличното във мен на нови две.

Наличното ми май е на привършване.
Но всеки следващ търси в мен покой.
Полуживея. Абстинентна за прегръщане...
... за дълго чакания само мой.
Виж целия пост
# 736
ester,   bouquet
Виж целия пост
# 737
Едни от любимите ми:  Heart Eyes

Ще те изстрадам, Любов!
И тебе!
Точно толкова,
колкото трябва...
Колко трябва ли?
Питай времето!
Аз... не смея да го задявам...
Страх ме е да не поиска
сега да му върна обратно
шепите нежност и радост,
трохите откраднато щастие...
Не давам дори и болката,
дето и днес ме разкъсва!
...
Ако не бях разпъвана -
ще можех ли
да възкръсвам?!

.....
 Много исках да се отърва от теб
да те разнищя и да те забравя
и да превърна спомена за теб в нелеп
да се обърна , да те изоставя.

Постигнах го.В очите ми сълзи
за тебе нямаше.На моите устни
за тебе думи някакви, дори лъжи
не съществуваха.Аз просто те забравих.

А в тъмни вечери , когато мислех си
"Града си спи , света пък няма да ме види "
по стария път оставих две следи
до твоя дом и стар и мил и свиден.

И не забравям още как ме боли
и нямам правото за миг да го отричам
в сърцето си тогава те убих.
С това сърце все още те обичам.

....

Душата ми... Какво ли не видя!?
Насилвах я, предавах я и мамех.
Завлякох я на края на Света...
Буквално! Носех я през рамо.
Потисках всеки неин бунт.
Озъбвах и се - тя като роптаеше.
Разпъвах я на кръст. Напук на Юнг!
А после... После се разкайвах.
Възкръсваше... Добра Душа!
Прощаваше ми (мъдрите прощават),
очакваше от мен да не греша,
аз все така й обещавах...
Опитвах се. Наистина! За ден...
На следващия - пак започвах
безмилостна война в самата мен.
Опитвах се да се надскоча.
Надскочих се! И за какво?!
Щастлива ли съм? По-щастлива?
Душата ми не може без любов...
Омръзнах й. И си отива...
Виж целия пост
# 738
УсМиВка, чии са стиховете?

Виж целия пост
# 739

Душата ми... Какво ли не видя!?

Това е страхотно.

Ох, момичета, пише ми се, крещи ми се, пише ми се, крещи ми се, а не мога. Ни да пиша, ни да крещя.
Виж целия пост
# 740
Ели, и на мен така. Едно към едно. Няма, няма и си записвам по разни бележчици ключови думи, ама все не мога да седна да ги разпиша...защото пишейки трябва да е изкрещяващо...а не мога...вече ми е задавено чак..
Виж целия пост
# 741
ето нещо и от Руми. (Джеляледин Руми)

Танцувай, когато се разтваряш с гръм и трясък.
Танцувай, когато своята превръзка си разкъсал.
Танцувай насред апогея на борбата.
Танцувай така, че кръвта ти да се превърне в танц.
Танцувай и когато си истински свободен.
Виж целия пост
# 742
ОТСЪСТВИЕ

На снимките
тя вече е заминала
помолила е съседите
да поливат котката
да се оглеждат в огледалата
от време на време
да минават
да палят лампите
и да разглеждат
снимките


Марица Колчева

П.П.:
Ох, момичета, пише ми се, крещи ми се, пише ми се, крещи ми се, а не мога. Ни да пиша, ни да крещя.
... не мога да седна да ги разпиша...защото пишейки трябва да е изкрещяващо...а не мога...вече ми е задавено чак..

да сложиш думите
под езика
да не допуснеш слабостта, отпускането
на ръката, разкривяването на буквите
заспивай върху каменния под
не мисли за костите
за коленете забрави
коленичи
не повтаряй думите. не премълчавай.
всяка сутрин мести леглото си
от едната половина на ума
в другата
вади костилките на плодовете. не премълчавай!


Пак Марица  bouquet

Виж целия пост
# 743
Aз също бях дълго време в дупка и пълна суша - не мога две стихчета да подредя като хората.
Взе да се разпролетява и ми дойде пак музата

Нарамила на вятъра къдриците,
ги вплитам в моите,
за да не ми избяга.

Премятам се.
И се задъхвам.
От полета му.

 Дъхът ми скрежен се топи
и става пролет
Разтварям се във синевата.

Харесва ми да съм любовница.

На вятъра.
Виж целия пост
# 744
Вечернице, вятърът ти отива  bouquet
Виж целия пост
# 745
Verdad, благодаря за стиховете и че откри нова поетеса (поне за мен е нова  Blush)   bouquet
Виж целия пост
# 746
Да, много и понякога пиша, може би съм го наследила от майка ми. Ето едно стихче  Embarassed :

Очи зелени в мен се впиват,
да, твоите са и ме изпиват,
цялата горя и сега ще споделя,
че караш ме да полетя.
Летя във светове на музика,
на сцената съм и ти си публика,
защото караш ме пред теб да бъда аз,
да, истинската аз,
тази която я имаше някога,
но която избяга някъде.
Моите очи те гледат сини,
живи и търсещи в теб любовта.
Как искам твия да съм и
заедно с теб да се поненсем
на крила някъде в наш
свят и с нас да вземем песента!
 Heart Eyes
Виж целия пост
# 747
Love happened at last,
And we entered God's paradise,
Sliding
Under the skin of the water
Like fish.
We saw the precious pearls of the sea
And were amazed.
Love happened at last
Without intimidation…with symmetry of wish.
So I gave…and you gave
And we were fair.
It happened with marvelous ease
Like writing with jasmine water,
Like a spring flowing from the ground.

Nizar Qabbani
Виж целия пост
# 748
УсМиВка, чии са стиховете?



Slava56

http://www.hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=useri … ;username=Slava56
Виж целия пост
# 749
Пътуване

В себе си търся разни свои подобия -
вярващи, имащи, можещи ... плачещи ...
Прескачам купищата си недоразумения
И сто объркани мои приумици
Една от моите способности за мислене ми кимва разсеяно
и бързо пресича съседната улица
Под ръбчето - сивото ръбче на онази, моята сграда
за път ме настъпва часът
Минавам бавно, дискретно и царствено
през своята витрина на времето потънала в прах
С онзи поглед по-студен и от синьото, по-дълбок и от сън,
замъглен и само в крайчеца леко смутен, че пробожда се сам
Силуетът е там - простичък, чист, строен и стегнат
Няма въпроси
Няма намек за свян или страх
Дори ръце не протяга
Аз нямам нужда от мъничко, а и всичко е ясно,
когато от себе си прося
Да се върна обратно - трохички не пазя
Стигат ми едни завещани кошмари и целия сладък мой грях
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия