Обичате ли стихове? - 5

  • 101 476
  • 813
# 750
Засей ми море!



Засей ми море, любими,
засей ми море.
Там, при хълма с маслините
нашият свят ще спре.
Аз ще изляза от пяната
както в първия ден.
Ти ще накъсаш ябълки –
за мен, само за мен.
Ще се завием с облаци
от светлина.
Ще ми целунеш клепките,
аз ще се изчервя.
Ще сипнеш нежност в ръцете ми -
да стигне за всички лета.
Ще ти отдъхват устните
по зимната ми коса.
Щом вкореним стихията,
пръстта ще ни прибере.
Засей ми море, любими,
засей ми море!

Не е...
автор: lorsa


Колко му е-просто ръкостискане,
най-тънката струйчица пот изтече се-
не е любов, (а сякаш ми се искаше...)
това е най-обикновено срещане,
най-нелепо скръцване със зъби
от награпавялата случайност,
това е стол за престаряло влюбване
и език прехапан от... неказаност.
Не е любов-тя чака те в колата;
тя спи на бархетната ти въглавница
и чопли семки в стаята на майка ти
(чудесна сламка си, в море удавници!)
Тя знае всяка капка по челото ти-
попива я с парче от своя делник,
завива се с мъглата над леглото ти...
Посрещна птиците.
До тебе.
В Мелник.
Не пита даже АЗ какво ли знача-
дъвка за диабетик (без захар),
или дефектна гумена играчка...
а може би инфекция в стомаха?
Безкрила пеперуда в бяла паяжина,
или къртица, зяпнала небето?
Дори да съм милувка на прокажница-
не съм любов!
(... и пускаме ръцете)
И всяка друга дума е излишна-
(като зърно кафе във чаена чаша)
Възпитано ръкува своята "бивша".
Пали колата!
Не е любов... а плаши!
Какво пък! Поздравихме се секундно
(а обля ме дъх на минали години)
Ръцете ми жигоса. И си тръгна.

Ако пак те видя...
Само ще ти кимна. 
 

 
Виж целия пост
# 751
      Алено мушкато

  Калдаръм и шумналата лоза
  със зелени,виснали филизи
  над мушкато алено стои.
  Майка ми като орлица пази.
  Как е цъфнало със едър цвят,
  и ухае да му се не знае,
  но дали ще може го опази
  от ония палави крака,
  дето ритат топка и не питат
  крехки ли са тези мушката?
  Пейка под надвиснала лоза,
  ален китеник-на него мама
  наблюдава нашата игра.
  Става,към мушкатото отива,
  взема пак прекършения клон...
  Иска да се скара-
  не,не бива да разваля нашата игра.
 "Ще мирясат-дума си сама-
  щом пораснат,ще притихне дворът,
  пак ще цъфнат едри мушката,
  но поне да станат здрави хора!"
  Калдъръм и шумнала лоза
  със зелени,виснали филизи.
  Стара къща.Пейката сама.
  Мушката,но никой не ги пази...

          Милка Караиванова
 


Виж целия пост
# 752
Момичета ,моля за вашето съдействие!
Трябва ми автора на едно прекрасно стихотворение:
............................

"Ти, седиш като всички на масата,
твоята мила усмивка мълчи,
а отвред зеленикави блясъци
пъплят алчно в моите очи.
Ти говориш най-простички думи
за музика, за кино, за спорт,
но за мен те са най-мили и умни
и най-скъпите в моя живот.
Сърцето се гърчи и плаче,
в кръв се къпе, умира от глад
и ме мами луната с жълти клепачи,
че ти си целия свят!
Аз си тръгвам в здрача,
крача, мъртъв се влача . . .
................
Ако някой го знае ,моля ви да ми го каже  bouquet
Виж целия пост
# 753
И едно по случай първа пролет:

СЕЗОННО

Понякога вярвам, че виждам през хората
направо в душата им, тайна и скрита,
мислите бродещи, избледнелите спомени,
болка, миг щастие, копнежът в очите...

Пролетта е виновна - когато обичам,
превръщам те в ангел, в светица, във фея,
с черти и със качества чужди обличам,
и виждам в сърцето си не теб, а Нея.

Щом очите незрящи отново прогледнат
ще видят под булото розово тебе -
различна, по-друга, по-слаба, по-земна
сезонът приключи, сега твоят ред е...

Виж целия пост
# 754
много сладко е това Simple Smile
Виж целия пост
# 755
И едно по случай първа пролет:

СЕЗОННО

Понякога вярвам, че виждам през хората
направо в душата им, тайна и скрита,
мислите бродещи, избледнелите спомени,
болка, миг щастие, копнежът в очите...

Пролетта е виновна - когато обичам,
превръщам те в ангел, в светица, във фея,
с черти и със качества чужди обличам,
и виждам в сърцето си не теб, а Нея.

Щом очите незрящи отново прогледнат
ще видят под булото розово тебе -
различна, по-друга, по-слаба, по-земна
сезонът приключи, сега твоят ред е...



Кой е авторът на този красив стих?
Виж целия пост
# 756
Пак ухае на цвят, пак на пролет ухаe

Дамян Дамянов

Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае.
Здрасти, свят-необят, сбран във малката стая!
Здрасти, кипнал, студен, умен, тъп и безумен!
Днеска целия ден ще те правя на думи.
Нощес цялата нощ пак над теб ще се блъскам –
От ръждив, грозен, лош – нов дано те излъскам.
Дано пак заблестиш чист, какъвто си всъщност –
Меч, излят от мечти, погрознял само външно.
Пак ухае на цвят, на живот пак ухае!
Добро утро, крилат, мигновен и безкраен
Ден под синия свод! Ден голям, добро утро!
Пък дано с теб, Живот, си го кажем и утре.

 
Виж целия пост
# 757
За тези от вас, които четат поезия на английски, ето някои наистина ценни (според мен!) книжки с прекрасна поезия:
http://stores.lulu.com/elizawitte

А ето едно стихотворение, което ми е изключително любимо:

ОТ ТАМ...
Н.Йорданов

Ужас! Моята стая съвсем не е същата…
Ураган е преминал и след туй се е скрил.
Със краката нагоре обърнаха къщата
мойта внучка Тамара, моят внук Самуил.

Ей, вземи се в ръце, мое старо момиче.
Подмладяваме бавно… Вдетинени почти.
Ти не вярваш, но аз все така те обичам.
А дали ме обичаш още все така ти?

Кукла Барби и памперс върху лаптопа.
Върху принтера – гащички… На леглото – сандал.
Сякаш спряло е времето… И стоим с теб на STOP –а.
И последна отсрочка Бог ни е дал.

Ето вече заспаха… Невинни… Прекрасни…
Тишина… Угаси тази лампа… Ела…
Да събудим отново заспалите страсти
в тези наши до болка познати тела.

А когато изчезнем… Когато ни няма…
Боже мой, те дали ще ни помнят… Не знам.
Плаха, плаха надеждица… Самоизмама…
И все тъй ще треперим за тях… Но от Там.
Виж целия пост
# 758
...
Кой е авторът на този красив стих?
Бел, благодаря ти. Мой си е.
Виж целия пост
# 759
...
Кой е авторът на този красив стих?
Бел, благодаря ти. Мой си е.

Така и предположих  Hug
Виж целия пост
# 760
Kally May,това на Н.Йорданов е супер!Стиховете за деца са ми слабост!

Айде Пак,определено имаш талант,усетих пролетта!
Виж целия пост
# 761
Събудих се.
Сънят ми беше тъй красив, вълнуващ и…
неземен, но уви…остана сън.
Сънувах Пролетта – прекрасна и уханна, разперила криле летеше..
и бе тъй близо – усетих я.
Усетих устните и тръпнещи,
унесе ме в мечти и полетях след нея,
но….уви.
Не ме позна, подмина ме…и избледня.

Сега се чудя – сън ли бе това!?
Виж целия пост
# 762
Бел, много са хубави стиховете Simple Smile

Виж целия пост
# 763
Ето още: песента на Георги Минчев
Сребърни ята

Когато в нощите се промъкне хлад
и по върхарите затрепти мъгла.
Когато сладък сок налее гроздето
и слезе тихичко есента.

Сребърни ята над нас кръжат,
вглеждат се на юг, избират път .
Сребърни ята със нас тъжат -
утре те от тук ще отлетят.

Къде потънахте светлосини дни,
унил бакърен цвят свежестта смени.
Разсърден вятърът нападна клоните,
постла шумящ килим от листа.

Смълчани утрини, напоени с мрак,
гнезда притихнали в пелени от сняг.
Къде са птиците, на юг отлитнали,
кога ще дойде с тях пролетта?

Сребърни ята след дълъг път
в пролетния свод ще закръжат.
Сребърни ята ще долетят,
обич и живот ще донесат.

Някой знае ли кой е авторът на текста?
Виж целия пост
# 764
Сладкарница Мария-Антоанета

Да говорим сега за това

не му е времето и мястото

кара й се той

докато тичат разперили ръце

като хвърчила с дрехите над главите

не може ли някой друг път

когато не вали дъжд и….не, не може

казва му тя

и очите й стават толкова големи

че вече е невъзможно да се чете по устните

тогава на него не му остава друг избор

освен да се приготви да слуша

над дългото кафе в близката сладкарница

да оближе цигарата си и да я запали

да гледа как тя оплита тънките си пръсти

и изпуква

с тях

капките навън да се избистрят постепенно

да заприличват на стафиди

от слънцето

и докато тя разказва

това което той отдавна знае

да му се прииска да я люби

с коса провесена надолу

да свършва два пъти върху гърба й

да я гледа

с най-непоносимата жестокост

на мига

защото знае

навън локвите като огледала

ще се чупят под краката им

дрехите ще са застанали отново чинно

по местата си

и на него внезапно ще му се прииска

да я пази

от разгневената тълпа


Марица Колчева

/благодарение на Verdad bouquet/
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия