Обичате ли стихове? - 5

НЕОБЯСНИМО

Готвя -
първо, второ и трето.
По-конкретно -
супа, яхния, торта.
Няколко часа чистя.
Шия.
Плета.
Пазарувам.
Скитам.
Ходя на гости в съседката.
Съседката ми идва на гости.
Говоря глупости.
Поднасям вечеря.
Простирам.
Подреждам дрехите в гардероба.
Гледам телевизия.
И някъде там,
преди заспиване -
идват дяволите да ме вземат.
Разбира се,
че ме пъхат в торбата -
брезентовата.
И въпреки
че не е добре осветено -
ме карат да им записвам
някакви стихотворения.

ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ

на гарата -
една капка дъжд
в лъскава рокля
с два куфара
и чадър
чака влака
пуши
и се оглежда
през това време
на крайчеца на перона
една друга капка
в традиционен костюм
нищо не чака

Вера Балева

fam, 

             *    *    *
Недялко Йорданов

Дете ли, нека съм дете
едно дете, което
по възраст само да расте,
да скита край морето.

Да не съзнава, че мъжът
жената пожелава
заради женската и плът
и за гръдта корава.

И щом се срещне със едно
момиче тъмнооко,
да види в роклята - платно,
в очите му - посока.

Да тръгнат двамата на път,
без много да му мислят,
и да открият, че светът
е нов, красив и искрен.

Да бягат те, като деца,
да скачат, да лудуват,
опрели своите лица,
с уста да се целуват.

В колибка на кокоши крак
под четири тополи
внезапно да ги свари мрак-
наивни, смели, голи.

Да има слънце, после дъжд,
а после сняг и зима,
да дойде пролет изведнъж
и те да станат трима.

Да тръгнат- три деца на път
и все така да мислят,
че покрай тях шуми светът
и нов, и чист, и искрен.

didkapitka, разкошно стихотворение    !

didkapitka , страхотно стихотворение, така ми се иска да съм запазила детското в себе си!
Харесвам стила на Недялко Йорданов - успява да ме докосне със съвсем прости думички.

Verdad, "Необяснимо" много ми хареса, благодаря...
Харесвам свободния стил на писане, белия стих...
Радвам се, че ме насочиха към темата, обожавам поезията.
Може би и аз ще се включа с някой мой опит...

Здравейте момичета,

Случайно попаднах във вашия форум, но мисля да му стана редовен посетител.
Аз обожавам поезия да чета и да пиша.Бих искала за начало да Ви изпратя едно
мое.Казват , че думите, които идват от сърце винаги достигат до сърце затова
вярвам, че моето стихотворение ще докосне вашите, защото съм го писала някога със
цялото си сърце!

Любовните грешки понякога често
прощаваме ние в този живот
на някой разкайващ се пред нас горещо
и чакащ с надежда нашата любов.


С любовните грешки нявга простени
отново ни среща живота суров
и пак сме готови ний да простиме
на някой залъгващ ни с шепа любов.

@ Verdad  
------

Бяло

Нито лъч в утринта. Изсветляват тревата и вятърът.
Бели стръкчета студ, бели ладии в капки вода.
Вдигат старци глава, в груби шалове свили тъгата си
и по детски попиват с очи предпоследния цвят.

Бели пътища. Стигат отвъд, в пустотата на Сянката.
Няма нищо по края им, само неясни петна.
В мраз скован е светът, а посоките му - непонятни.
Заскрежени цветя ме залъгват, че още вървя.

Самотата ми вие във всички нюанси на бялото.
По безцветните спомени някой посипал е сняг.
В тази пустош денят няма край, само бледо начало
- леденее зад мен и ме лъже, че още вървя.

По петите ми боси се впиват кристалчета ледени.
В светлосиво кървя. Пред очите ми - само мъгла.
И дори да извикам, земята за миг ще отекне,
после бялото пак ще увие света в тишина.

Невъзможно

като
камбана във вода,
която иска да бъде чута
миналото ми без език
е звук, който се лута.

***

Пак се влюбих във вятъра,
до кога ще се връщам
разрошена вкъщи ...

Монева

Здравейте, прекрасна тема! Понякога се отплесвам да ви чета...
Ето и нещо от мен, вместо запис:

На Живот и Смърт


Ех, Живот голям,
Живот първичен и насмешен!
Как успяваш точно там,
Където мислим, че си вечен,
Да ни се изсмееш гръмко
И в очите ни с широката усмивка,
Сякаш туй шега е тънка,
Да ни кажеш „Станала е грешка!”.
Грешка станала била,
Затуй сега сме се събрали.
Грешката доведе ни Смъртта –
Твоята другарка стара.
Нямало да можем, казано точно,
Шанса си горчив да пропилеем –
Просто нямало е шанс изобщо,
Нямали сме нищо, за което да милеем.
Нямали сме дом, роднини, песни.
Всичко Ваше е било.
И тъй, както и душите ни небесни,
Всичко ще е там, отдето е дошло.
Тъй стояли са нещата между Вас,
Другари предани и верни –
Даваш Ти, Живот премъдър, стар;
Взема после Тя от нас, без хич да мери.
Нямаме над взетото права,
Нямаме и право на оплакване.
Искат ли ни – даваме глава
И острие жестоко чакаме.
Знам, че трябва всичко да е точно –
Дадено и взето, всичко да е равно.
Но ми се струва някак си безочливо,
Жестоко и високопарно
Да си вземаш, Смърт, от нас любимите
И да ги слагаш във невидим свят.
А да оставяш нас без жал с годините,
Обречени на тоя адски кръговрат!

Дойде му времето 

Април

Андрей Германов

Птица стрелната в синьото свети
и бучат пощурели ручеи,
и трептят дървеса - букети.
Нещо хубаво ще се случи.

Какво има там, зад завоя?
А зад хълмите синьо сини?
А в шепата твоя?
Няма хубавото
да ни отмине.

Много пъти съм вече мамен,
но да вярвам не се отучих.
Зная аз,
аз не съм каменен:
нещо хубаво ще се случи.

Просто пее в сърцето ми птица:
с нещо бременна е земята.
Всеки лист е зелена плесница
на студа и на мъглата.

Има, знам, не една преграда,
ала радост зад всяка сияе -
аз съм вярващ, знаещ за ада,
но допускащ единствено рая...

Вий недейте ме гледа стреснато -
и сърцето ви ще се отключи!
Ще се случи нещо чудесно.
Просто длъжно е да се случи.

Отдавна чета, но реших да споделя и няколко от моите стихотворения:

Две минути.

Мълчанието трая само две минути,
В които времето прекъсна своя ход..
Открихме се...слова нечути,
Изрекоха сърцата в съпровод.

Разтърсени,не смеехме да мръднем,
Да дишаме забравихме дори...
За миг,в мига и ние се превърнахме,
В две тлеещи,изгарящи души.

За две минути се намерихме,
След две минути трябва да се разделим...
Ала за тези мигове безвремие,
Успяхме толкова да променим...

Прегради,предразсъдъци на времето
Не беше сам...... не бях сама...
Какво значение,щом точно времето
Във наша чест за миг замря?

А трябваха ни две минути само,
За да прогледнем колко сме сами...
Напразно изживявайки живота си,
Преструвайки се,че не спим...

И в този сън-полудействителност,
(не беше лесно да я различим),
Как всъщност две минути продължителност...
Бе всичко нужно,за да продължим.


Сън

Сънувах,че прегръщам самотата,
По дланите ми огън се разля.
Целунах я..и сълзи заваляха,
Отмиха непреклонната тъма.

Протегнах се, докоснах й ръката,
Потръпваща в необясним копнеж..
Сама запалих си душата,
Не въгленчета, цял палеж..

Самотното сърце замряло,
Във монотонен,празен ход,
Застинало,почти бе спряло..
Пак закипя за нов живот.

И се събудих после отмаляла,
Окъпана от огнена зора,
Усмихната,олекнала и цяла...
Забравила какво е самота.



Усещане


Зареян поглед сред тълпата,
Пейзаж с море от хора без лица
Милион въпроси,хаос във душата
Сред многото се чувствам най-сама....

Ала не става дума тук за самотата,
Изчерпваща се с липсата на плът!
Тук се говори само за душата...
За лутането там,където няма път.

Говорим си за липсата на суетата,
Чийто блясък-хладен и суров,
Потъпква всичко истинско и свято..
Превръща хора в сенки без любов.

Измислен свят,фалшив отблясък,
Тук предразсъдъците са ни Бог,
А чувствата превръщаме във пясък,
Размиващ се от сивия поток.

Preciosa,много си добра !И трите са страхотни,ти си поетеса!

) Благодаря!   
Напоследък се забавлявам като правя клипове по мои и чужди стихове. Мисля, че се получава още по-интересно!

17 мига
автор: alisa_wonderland (Елица Мавродинова)

Дълго ще започва пролетта.
Чак докато думите се свършат.
Чак докато страшно натежа,
трудна и ленива като стършел...

Чак когато някоя липа
стане на воал и ни забули,
там, навън, ще завалят деца
и ще плувне цялата ни улица

в шарени чорапи и поли,
в рошави човеци с мръсни бузи...
И тогава старите жени
ще изхвърлят черните си блузи,

ще наметнат някакво небе
и ще влязат сини във трамвая,
без да са сърдити. И поне
сутрин ще успяват да мечтаят...

Моля се единствено, преди
черните ни дрехи да си идат,
Бог да не склопи съвсем очи.
...
Може би тогава ще ни види.

Момичета страхотни стихове