Обичате ли стихове? - 6

  • 64 570
  • 831
# 105
Прекрасното стихотворение е на Яна Кременска (alisa).
Още от нея тук и тук
Виж целия пост
# 106
Прекрасното стихотворение е на Яна Кременска (alisa).
Още от нея тук и тук

поредният елексир за душата,който съм открила благодарение на теб  bouquet
ей това ми "влиза" подкожно
Измислици са всичките присъствия,

в които ме намираш неочаквано

и неочаквано, преди да си ме чакал

ме срещаш в океаните на думите.

А думите живеят нейде другаде,

където се събуждам вечер влюбено

и приликите с мен са нещо друго.

Люлея думи, влюбвам ги, те лудват

и тръгват да преплуват по кръвта ми

морета от вселенски многоточия.

Закърпвам си понякога платната,

разделям се със дъното и котвата,

обърквам се, пропускам всички срокове

и нека друг да ги догонва вместо мене.

Аз се побирам във едно стихотворение

и съм ти шепата неутолена жажда.

Измислици са всичките прераждания,

когато искам да съм тук и толкова.

Светулките не изпълняват роли,

те просто светят, за да мога да те виждам.

Животът ли? Прилича ми на свиждане,

а после си отиваме оттатък.

И затова – недей да ме очакваш,

а просто ми помахай на минаване,

когато свиря нещо със щурците.

Превърнах се отдавна само в минало,

но думите ми дишат вместо мене

и вместо мен обичат да обичат.

Поискам ли, ще се събудя сигурно.

И после – няма да ти пиша.

Виж целия пост
# 107
Verdad, Мерелин, Яна Кременска и за мен е едно от откритията благодарение на темата ни. Страхотна е!

А сега ви предлагам едно друго откритие - Руска Назърова или nimeriq:

За невъзможните

Единствен той не беше обещавал
ръце, в които тихо да заспя.
Не беше ме целувал на раздяла
и никога до мен не помълча.
Единствен той не каза, че съм тази,
в която вижда двете си деца.
Не беше ми се клел, че ще ме пази
във всеки сън. До края на света.
Единствен той не си отиде истински
от нощите на тежка самота.
Не се побраха в белите ми листове
единствен той... и после любовта.

Аз съм

Аз съм тихата болка. Нестихваща.
Дето вечно те пари. От ляво.
И мъгла непрогледна. И хищница.
Твоят край съм и твое начало.
Аз съм дивият огън във вените.
Най-порочната мисъл. Отрова.
Във главата ти всяко съмнение
съм прошепнала. И ще повторя.
Аз съм смисъла. Бяло страдание.
Като дъжд по стъклото се стичам.
И съм истина. Жестове. Блянове
по едно премълчано обичане.
Аз съм дулото. Аз съм куршума.
Тази гънка, която те дразни.
Йероглиф съм. Объркана дума.
И комета. И мрачен сарказъм.
Аз съм ничия. Нечия. Твоя съм.
И ме има. И бързо изчезвам.
Аз съм обич. Обратният полюс,
който вечно към мен ще те тегли.
Виж целия пост
# 108
Пумукъл и Pebibals

Благодаря, точно от това имах нужда Peace  bouquet

Виж целия пост
# 109
Плачът е нещо незначително-
въздишката е нещо дребно.
Но от товара им натрупан
човек умира постепенно.

Емили Дикинсън

И ето същото ,но в друг превод

Такова дребно нещо е да плачеш
въздишка от гръдтта за миг извира.
Но от неща с такива измерения
все пак човек понякога умира...

И още -

Животът ми два пъти свърши
преди да свърши.
Остава да видя дали вечността
трети път ще ме скърши-
по същия начин-без смисъл-
и без пощада.
В раздялата ние узнаваме рая- и ада.


Казват -лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката-като жилите-
с възрастта се подува.
Времето е проверка
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.


От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева-
и една пчела-
и да мечтаеш.
Ако  пчелата не пристига-
мечтата стига.
Виж целия пост
# 110
Не знам защо, но винаги когато чета нов автор и после някак си инстиктивно се връщам към добре познатите, влезли ми подкожно, стихове, връщам се към Камелия Кондова, Станка Пенчева, Миряна Башева, Маргарита Петкова, Блага... и пак все едно ги чета за първи път, а в същото време се чувствам уютно и на мястото си.

...та Камелия Кондова....

На баир - лозе

Когато настояваш "Говори ми!",
а аз мълча – по-бяла от прането,
спасявам те от себе си, любими.
От тежестта на мъртвите небета.
Така е редно – всеки да отгледа
небетата и сам да ги оплаче.
Харесва ми нетрайната победа,
с която толкова щастливо крачиш.
Не бих посмяла да те спъна в строя.
Любов ли?! – хрип – сама ще се откърти.
Омръзна ми за мен да пада Троя.
Не искам да ме радват чужди смърти.
Не можеш мойте смърти да ми вземеш.
Не мога да съм "твоето момиче".
Аз сея песни – жъна реквиеми.

В останалото време те обичам.
Виж целия пост
# 111
                           
АВТОПОРТРЕТ ЕЗИ

   С
   панделки
   от цветни сънища
   превързвам стари рани
   тук и там.
   И там.
   И тук.


АВТОПОРТРЕТ ТУРА

   През
   панделки
   от цветни сънища
   наднича
   един отчаян клоун
   и смешно, смешно плаче
   със смешни клоунски сълзи.



                       

                                          Емилия Никитова  - "На приятелите с любов", 2009г.












Виж целия пост
# 112
Ето нещо малко и от мен:

Приключих с теб! Не те жадувам вече!
Копнежа крия си в присвитите очи,
надругаде забързвам, зърна ли те отдалече
тъгувам много, но не искам да личи.

Не си мърморя, сякаш с теб общуваме,
приготвените ласки от ръцете си измих.
Като последна фаза на сбогуване
заключвам чувствата си в този стих!

Виж целия пост
# 113
Мечтица, много е хубаво! Твое ли е?
Виж целия пост
# 114
И още малко:

Впечатляваш ме винаги - усмихнат, тревожен!
Вдъхновяваш ме точно такъв - невъзможен!
Трепва въздухът там, където те срещам,
отдалеч твоя поглед към мене усещам!

Съживяваш душата ми вече толкова време!
Ти живееш в съня ми, живееш за мене!
Прекрачи тази граница, много те моля -
искам утре със теб да говоря на воля!
Виж целия пост
# 115
ето нещо и от мен:)

Жена

Аз съм синьото бедствие в твойте очи,

стаено безропотно нейде в зениците,

лунна сянка над тихи води,

слънчево зайче в края на дните ти.

 

Снежно бяла съм - пяна по морски вълни,

която събираш, когато си тъжен.

Бяла вещица с бели сълзи -

от клада спасяваш ме, без да си длъжен.

 

Стихия съм огнена в твоя бокал -

отпиваш от мене и молиш за още.

Държанка на мислите твои, без жал

приспивам ти утрото в будните нощи.

 

Силна и слаба, в молитви изричана,

просто истинска смъртна жена,

родена да бъде безсмъртно обичана,

живяла да стане твоя съдба.


Още съм

Луната ме облече в бяло

и спусна в клепките ми здрач.

Последна тръпка в мойто тяло

премина като детски плач.


Оставам в мисли неизказан

да спори с мене твоя глас.

Отново със любов белязан

поставен си под моя власт.


Нощта се стича по перваза

и чак от самота горчи.

За тебе още съм зараза.

За мен си само две очи.


Познах те...


Познах те... Както никога красив,

надвиснал си над мен като стихия,

събудена от вятъра игрив

с ръцете твои - пясъчна магия.

Поисках те... Както преди...

Да ме разкъсаш с устни, безпощадно,

да ме убиваш нежно със очи,

да ме опиваш и още да съм жадна.

Проклех те някога... Сега

си искам клетвата обратно.

 На твоята любов със две лица

оставам пленница смирена. Безвъзвратно.


Виж целия пост
# 116
Ето нещо малко и от мен:

Приключих с теб! Не те жадувам вече!
Копнежа крия си в присвитите очи,
надругаде забързвам, зърна ли те отдалече
тъгувам много, но не искам да личи.

Не си мърморя, сякаш с теб общуваме,
приготвените ласки от ръцете си измих.
Като последна фаза на сбогуване
заключвам чувствата си в този стих!



Много хубаво!  bouquet
Добра си в писането!
Виж целия пост
# 117
това е един любим автор - Ивайло Гогов:

...................

Ей, чуй ме, странен, непознат приятелю,
аз без да съм те виждал, те обичам.
Когато някой ден догониш вятъра,
кажи му, че и аз след него тичал съм.

* * *

катунар съм.
чергар.
скитник.
див минзухар.
ненаситен
кенарен
жътвар.
звездоброец.
разбойник.
игрив
песнопой.
пакостлив
неспокоен
порой.

подари ми куршум.
облекчи ме.
шепа хапчета.
здраво въже.
остър нож.
деветнайсти етаж.
чаша смърт.
електрически ток.


* * *

вяра.
с нея започвам живота си.
всичко друго ще почака.
и любовта,
и сметките за тока.
и раницата, пълна с нетърпение.
и господ ще почака,
ако трябва.
и слънцето:
ще чакат да започна
живота си със вяра.

Виж целия пост
# 118
Всички пишете много хубави стихове (: Аз си направих един форум за лично творчество. Може да се регистрирате, ще съм ви много благодарна. (: Ето го- www.creative-person.forumotion.com Надявам се да Ви хареса (:
Виж целия пост
# 119
правя на детето един специален албум за спомен и ми хрумна хей това

И когато няма да ме има
Ще бъда там при ярките звезди
да търся искриците във твоите о4и
за вси4ките ти сбъднати ме4ти.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия