Обичате ли стихове? - 6

  • 64 570
  • 831
# 90
В ъгълчетата на моята душа
се блъскат
големи тромави въпроси
и жадни са ... 
сами
се пръскат
и дълго търсят оазиси
във сто посоки.
По ръбовете на съзнанието ми
есенно
засилват се безброй нечувани
усещания
и стъклените им очи се реят
пак отнесено,
препъвайки ме в трудното ми
равновесие.
А в бялото на моята
безпаметност
въргалят се до пагубност две шепи
истини,
и мисля ли си аз, че са
реалност
или това са само писти по-зимни
и недоизчистени.
По непознатост тебе доближава
кръжащата околовръст любов
омразна,
а после ме затрива
и над мен запява
най-нежна и прекрасна песен,
но измамна.
Виж целия пост
# 91
Аз съм някога писан роман
Пожълтял и прегънат по края
Всеки ден се чета до безкрай
Но финала неясен остава
Имам страници, думи и вени
Шепа букви под строй във редици
Имам струни в душата вградени,
морска сол, срамежливи ресници ...
Изтънели, прозрачни и бледи
Моите знаци не търсят отплата
Устояли на влага и погледи смели
Подразбират по усет нещата
Аз съм писана, четена, мачкана
Колко свят са видели кориците
Моите страници доста са крачили
Но все още проблясват звездите ми
Виж целия пост
# 92
 mila_pa , хубаво .... Поздравления Hug
Виж целия пост
# 93
супер
Виж целия пост
# 94
mila_pa , хубаво .... Поздравления Hug
Радвам се, че ти харесва  Hug
Виж целия пост
# 95
Обещай ми...

Позволи ми да те пазя във сърцето си,
да те затворя само за себе си
и да черпя всеки ден сили,
за да живея,
да продължавам напред...
и да те наказвам всяка минута
с моята изпепеляваща страст...
...Прости ми за нощите будни,
за неутолимия копнеж по теб...
Егоистичния порив ,прости,
моя несвършваща
първа любов...

Искам отново да тръпна в ръцете ти,
да пия от устните твои
и да оставам вечно жадна,
за да те пазя такава-
чиста и свята,
моя единствена първа любов-
най-велика и неразгадаема...

Миналото е изтекло -
отдавна е забравило за себе си,
но ти си тук-
жива и истинска,
неповторима...
Миналото...
 нека си отива
Миналото нека да забравя...
Ти си тук
и нищо друго няма значение...
Аз и ти-
не се страхувай!
Любовта е непобедима.
Тя винаги ще бъде в нас.
Дай й просто ръка,
покани я на танц...
Тя е жива
и днес,
и тогава,
и утре...
и вечно остава,
когато е истинска.
Дори и страстта да напусне телата
любовта няма да си отиде-
ще се слее с пръстта,
ще покълне в цветята
и в дъжд от лъчи ще се излее-
Тя- просто не може да си отиде!
Виж целия пост
# 96
Недялко Йорданов - Участ

За някогашното... Което...
Пак ще се върне... Някой ден...
Нали?... За болката в сърцето...
За смелостта да бъдеш с мен.

Такъв – капризен, лош, отчаян...
И все по зъл и уморен...
Ах, за началото след края...
За ужаса да бъдеш с мен...

За белезниците... Железни...
За доживотния ни плен.
Докато някой ден изчезнем...
За подвига да бъдеш с мен.

През зимата... През самотата...
В леда... От тебе разтопен...
С останките от топлината.
За участта да бъдеш с мен.

И за усмивката прилежна...
През сълзите... И през скръбта.
Благодаря ти, неизбежна
и храбра моя... До смъртта.
Виж целия пост
# 97
И нещо от мен,което тези дни ме впечатли, а не знам защо досега не го бях срещала.

 Надникнах в синеокия ти смях,
в очите ти детински и смутени-
в тях две добри човечета видях,
които тъй приличаха на мене...

Дамян Дамянов
Виж целия пост
# 98
И ето още любими стихове:

Среднощен телефон

Дамян Дамянов

Прости детинщината моя,
че ти звъня по никой час:
на самотата във покоя
ми е потребен нечий глас.
Щом цялото пространство нямо
с хиляда гласа ме коси,
един единствен търся само -
от всичките да ме спаси.

*************************

Душа

Дамян Дамянов

Безкрайна радост, вечна жал.
Вселена, в нищото събрана.
Да те изсвиря на кавал,
безгласна пак ще си останеш.
Да те вплета във стих, във щрих -
пак няма с тях да кажа всичко.
Затуй в гръдта - кафез най - тих -
те нося, моя жална птичко.

*************************

Защо

Дамян Дамянов

... И какво и делите бре, хора?
Мигар няма за всички ви тя
къшей хлебец, заровен в пръстта,
глътка дъх, неиздишан в простора?
И защо чак щом легнете в нея,
вий разбирате всичко това,
но си нямате вече слова
да ни кажете как да живеем?
Виж целия пост
# 99
Набери ми череши. Не отлагай за после.
От върха ги бери. Да са леко горчиви.
Аз отдавна съм там, но съм скарана с Господ.
Затова си говоря понякога с живите.

Набери ми череши. Капки кръв, а е пролет.
Нямаш нужда от нищо, когато си мъртъв.
Само живите плачат.И плачат отколе.
Не върви да си жив, а да бъдеш и мъдър.

Набери ми череши. Помълчи си за мене.
Незапомнено вие като луда тъгата.
Оплаквачка е нощем. А гримирана денем
се преструва, че може да върви по водата.

Набери ми череши. И във вехтата кърпица,
дето скътана пазиш в чекмеджето отляво,
ги завий. С чиста кърпа се ходи при мъртвите.
Помисли си за мене: Боже, слаб й бе дяволът.

Набери ми череши. Ей така се присетих.
От Марии, се знае, не стават послушници,
но обичат така, че и мъртви са светли.
Този ден е такъв. Черешова задушница.

alisa
Виж целия пост
# 100
Verdad, разплака ме Hug
Лека им пръст на всички мъртви  Flowers Rose Flowers Rose
Виж целия пост
# 101
Много силно стихотворение,поздравления!
Виж целия пост
# 102
Не бях чела скоро толкова хубаво и толкова на място дадено стихотворение!

За страхотната Вердад   bouquet и за авотрката, разбира се   bouquet
Виж целия пост
# 103
Verdad, страхотно стихотворение!   
Виж целия пост
# 104
Verdad, сетих се за майката на една приятелка,която също се казваше Мария и беше изключително добър и светъл човек.Бих изпратила на дъщерята стихотворението,но знам,че ще я разплаче,затова просто от нейно има ти благодаря! Поклон!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия