Обичате ли стихове? - 6

  • 64 570
  • 831
# 120
правя на детето един специален албум за спомен и ми хрумна хей това

И когато няма да ме има
Ще бъда там при ярките звезди
да търся искриците във твоите о4и
за вси4ките ти сбъднати ме4ти.



много хубаво и тъжно ...  Cry  Hug
Виж целия пост
# 121
Всичко е страхотно, момичета Hug Аз най-обичам тъжните Heart Eyes

Ето още нещо и от мен:


Обичам и желая да бъда обичана,
А не сива, безцелна, сама.
Желая от някого вричане;
Желая усмивка една.

Усмивка една, траеща вечно;
Сърцетуп, породен от веднъж.
Сърцетуп без срок. Безконечен.
Пеперуди под сърцето на мъж.

Мъж с главно „М”, не мижитурка.
Две силни, горещи ръце.
Ръце две, можещи нещо,
От което сърцето да спре!

Сърцето да спре и тогава
Искам две думи в една…
Които да значат едно нещо
И то да спасява света…
Виж целия пост
# 122
September ще бъде май  Hug Аз пък обичам директни и съдържателни- като твоето   bouquet
Виж целия пост
# 123
 Hug Благодаря!
Виж целия пост
# 124
Присъда

Неизвестен автор

На живота ми в залеза ранен,
вместо есен самотна и хладна,
връхлетя върху мене спонтанно
пролет, влюбена до безпощадност.

Наглед всичко е знайно и просто -
има обич, обичай и толкоз.
Но когато до теб се докосвам
ме спохождат и трепет, и болка.

На живота ти в ранната пролет
ще ти бъда ли близък и нужен
или твоя безоблачен полет
ще смутя с думи, с жест незаслужен?

Не, не искам за нищо да питам.
Искам само при тебе да бъда,
с твоя млад и живителен ритъм,
станал моя съдба и присъда.

******************************

Потайна обич

Неизвестен автор

Измъчват ме потискани желания,
но все не смогва опитът ми плах
да наруши тревожното мълчание
с решителен за двама ни замах.

И пак пред тебе жаден поглед свеждам,
безспорно за пореден път избрал
сигурността на крехката надежда
пред риска за погубен идеал.

******************************

Горещо дихание

Неизвестен автор

Не искаш да се срещаме. Разбрах.
Присъствието ми те изкушава.
Обрича то на неизбежен крах
стремежа ти към скорошна забрава.

Но често звънва моят телефон.
В слушалката - дихание горещо.
Не е ли този призоваващ стон
по - силен от избягваната среща?
Виж целия пост
# 125
Престрашавам се да ви напиша нещо и от мен .

                  Тъга

Плаче тихо небето в прозореца .

За нещо кротко и мокро тъжи .

Какво да сторя за теб , небе .

                       Кажи ми . Моля те.

Ти ме гледаш сиво небе и мълчиш .
             
Прости .
            За миг забравих мъката ти .
Самотно ми е.
                      Страшно . И безпътно .

О, как да ти се отплатя , небе мое , от мъка мътно .

Позволи ми заедно със теб да потъжа .

Да се превърна ли във капка от дъжда ?
Виж целия пост
# 126
Присъда

******************************

Потайна обич


******************************

Горещо дихание

Неизвестен автор




Страхотни.
Виж целия пост
# 127
Напишете ми нещо от Стефан Цанев,моля newsm78  bouquet
Виж целия пост
# 128
Напишете ми нещо от Стефан Цанев,моля newsm78  bouquet
Душата ми плаче за сняг,
за чисто, за бяло душата ми плаче.
Видях много земи, много свят.
Видях герои, видях палачи.
Душата ми плаче за сняг!
Доста живях! Колко остава?
Чака ме моя бряг-
ругатни или слава-нямам представа.
Душата ми плаче за сняг!
Чиста следа в снега да оставя...

Това харесвам, има и още. Ще пиша по-късно.
Виж целия пост
# 129
Благодаря ти,ще чакам да пишеш още!
Не знам защо,но много ме докосват стиховете му!
Ще си купя стихосбирка,но не знам коя точно!
Дай ми заглавие ако знаеш..
Виж целия пост
# 130
Много хаотично съм го чела, спомням си части от стихове, по тях търся в нета. Не ми е много любим, но пък има и неща, които харесвам.
Непоправимо стана като смърт.
Излишно е по тебе камъни да хвърлям.
Клетвите не могат да убият мъртвия,
молитвите не ще го възкресят.
Учудва ме единствено, че този свят
спокоен още съществува:
не падна слънцето и птиците летят,
и хората ядат и се целуват...
Нима трагедиите ни са толкова нищожни
и нищо не могат да променят?
жестоко е. Безмислино е. Невъзможно е.
Непоправимо стана като смърт.
Виж целия пост
# 131
НЕПАТЕТИЧНА ИЗПОВЕД
Стефан Цанев


Преди да те целуна,
исках да ти кажа
кой съм.
Но не успях,
защото се целунахме внезапно.
Затова сега,
когато ме залееш
със златните вълни на косите си -
изслушай ме.
Отдавна не бяха ме наричали
най-добрия човек на света
и аз бях забравил
да бъда добър.
Моето минало
е миналото на един романтичен юноша,
танцувал върху маси и покриви -
защото няма нищо по-скучно
от безопасната повърхност
на дансинга.
Често падах,
губех равновесие
от прекалена искреност.
Аз отраснах по гари, ресторанти и автостанции
и в хотели сънувах
своите сънища.
Нямам постоянно местожителство
и не искам да имам,
защото се плаша от властта на вещите,
от неподвижния хоризонт на прозореца
и от хората с неподвижни хоризонти…
Пусти пътища ли извървях,
малко ли събрах,
или пък много разпилях -
но сега не притежавам нищо друго
освен себе си,
освен тихото желание
да се раздам до последния атом.
Ако това ти е достатъчно -
залей ме
със златните вълни на косите си.
Виж целия пост
# 132
  bouquet
Виж целия пост
# 133
ето и останалите стихове в албума,мисля 4е се 4етат.
писала съм ги когато детето беШе на 4 годинки,но просто сега ги вложих в употреба.

http://nrdd.multiply.com/photos/album/19/album_-_detstvoto_otmina
Виж целия пост
# 134
Не трябва да те търся. Няма!
Не бива да те виждам. Няма!
Не можеш да ме любиш. Няма!
Завинаги от теб ще си отида.
Ще се превърна в сянка - невидимка.
И цял в мълчание ще се зазидам!
Но само, само да не те обичам -
това не мога да ти обещая!...
И страшното тогава ще настъпи:
останала съвсем, съвсем без мене,
без мойте тромави и тежки стъпки,
без моя поглед, без гласа ми дрезгав,
без моята любов, така безкрайна,
ти цялата във студ ще се загърнеш,
от себе си сама ще се уплашиш.
И пак във всичко ще ме преоткриваш:
ръцете ми - в прегръщащия вятър,
очите ми - в звездите дето падат,
гласа ми дрезгав - в тишината мъртва,
а любовта ми - в цялото пространство.
Когато се уплашиш, ме извикай!
Където да съм, твоя глас ще чуя,
защото все ще слушам тишината...
Ако е късно, о, ако е късно,
отдън земята жив аз ще изляза,
ще тръгна с ветровете, със звездите,
със тишината, с цялата вселена,
със всичко, от което съм направен.
Ако не аз, то моята мечта.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия