Обичате ли стихове? - 6

  • 64 571
  • 831
# 135
Ела до мен с целувката безкрайна
на наште две обречени тела!
Ела! Като магия! Като тайна!
Ела, като безсмъртие ела!
Като звезда, умряла в изнемога
от сблъсъка на срещната звезда!
Ела! Изпепели ме в своя огън!
Сама стани на пепел! Но следа
подире ни в небето да остане!
И с нашта светлина тя да блести!
На нашто място да остане рана.
Но с друга светлина след нас огряна,
вселената ще ни обезсмърти.
Виж целия пост
# 136
Може би са писани..ако са извинявам се  bouquet
Виж целия пост
# 137
Не трябва да те търся. Няма!
Не бива да те виждам. Няма!
Не можеш да ме любиш. Няма!
Завинаги от теб ще си отида.
Ще се превърна в сянка - невидимка.
И цял в мълчание ще се зазидам!
Но само, само да не те обичам -
това не мога да ти обещая!...
И страшното тогава ще настъпи:
останала съвсем, съвсем без мене,
без мойте тромави и тежки стъпки,
без моя поглед, без гласа ми дрезгав,
без моята любов, така безкрайна,
ти цялата във студ ще се загърнеш,
от себе си сама ще се уплашиш.
И пак във всичко ще ме преоткриваш:
ръцете ми - в прегръщащия вятър,
очите ми - в звездите дето падат,
гласа ми дрезгав - в тишината мъртва,
а любовта ми - в цялото пространство.
Когато се уплашиш, ме извикай!
Където да съм, твоя глас ще чуя,
защото все ще слушам тишината...
Ако е късно, о, ако е късно,
отдън земята жив аз ще изляза,
ще тръгна с ветровете, със звездите,
със тишината, с цялата вселена,
със всичко, от което съм направен.
Ако не аз, то моята мечта.


много ми хареса,а автора ти ли си?
зву4и много истинско
Виж целия пост
# 138
Добро утро!  bouquet

Автора е Дамян Дамянов и на двете стихотворения.
Виж целия пост
# 139
Има много автори, които пишат за спорта. Мнозинството български такива са от Ст.З.
Ако трябва да съм честна, само заради болните мозъци които пишат нещо, което е разбираемо за тях самите спрях да чета подобен род литература.
Иначе Рембо  Wink
Виж целия пост
# 140
Аман, аман, направо загина славата на Града на поетите, добре че, все още има доста липи, та поне на аромат да го докараме. Laughing
Но ето и нещо на въпросния Артюр Рембо:
Превърнах се в баснословна опера. Видях, че всички
същества са под фаталния знак на щастието: действието
не е животът, а начин да се пилее някаква сила. И раздразнение.
Моралът е слабостта на нашия мозък.
На всяко създание - мислех си - му подхождат още няколко
други живота. Този господин не знае какво прави. Той е ангел.
А онова семейство е кучешко котило.
Пред няколко души разговарях високо с един миг от предишните
им животи. И тъй, аз обикнах една свиня.
Никой от софизмите на лудостта - лудостта, която затварят -
не беше забравен от мен. Бих могъл да ги преразкажа всичките,
посветен съм в системата.
Моето здраве бе застрашено. Ужасът настъпваше.
Потъвах в съня за по няколко дни и пробудил се, продължавах
най-тъжните сънища. Бях вече узрял за края и по път, изпълнен
с опасности, моята слабост ме водеше към пределите на света и
Кимерия, родината на мрака и вихрите.
Трябваше да пътувам, за да разпръсна всички вълшебства,
стълпили над моя разсъдък. Над морето, което обичах -сякаш
трябваше да измие от мръсотиите, - виждах как се издига спасителният кръст.
Бях прокълнат от небесната дъга. Щастието беше моята фаталност, моите
угризения, моят червей: животът ми винаги ще бъде твърде безкраен,
за да бъде обречен на силата и красотата.
Щастието! Зъбът му, сладостен до премала, ме предупреждаваше при
първи петли - ad matutinum и Christus venit - в най-мрачните градове

Както се вижда, тук всичко е просто и ясно като 2 и 2  Wink
Виж целия пост
# 141
да:)
Виж целия пост
# 142
Обичам стихове, най-вече Яворов. Ето нещо любимо:

На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там, зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта. . . Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там - сянката на мъж и сянка на жена.

Мъчително глава се към глава навежда, -
те няма да се чуят: искат и не могат.
Те шепнат може би - от що се те боят!
Напрегнато ръце се към ръце протягат
и пак се не докосват! Искат и не могат. . .
И пак, един пред друг, един за друг стоят.

Те шепнат може би, но може би и викат,
но може би крещят; - те няма да се чуят,
две сенки на нощта, през толкоз светлина. . .
Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,
сами една за друга в жажда и притома,
те - сянката на мъж и сянка на жена!
Виж целия пост
# 143
Фадо на зазоряване


Тия китари, пустите,
стенат и ме разкъсват,
като ножове, пръстите
струните режат, блъскат,
звуците връз лицето ми
хвърлят се диво и парят…
Нетърпеливи, ръцете ти
 като жарава изгарят.
Свит във завесите вятър
шепне слова неясни
и като в ням театър
дланите ти, прекрасните,
ваят ме мълчаливо,
трескаво ме притискат,
в погледа ти се вливам-
моят във теб се плиска…
Тъмното дъно на взора ти-
то ме спасява нощем.
Нека не съмва, моля те,
нека не съмва още.
Виж целия пост
# 144
за пореден път моите възхищения  bouquet,Ели-май лятото ти действа ...хм Wink
Виж целия пост
# 145

Благодаря, Мерелин. Жегите, португалското Ж-Ш и виното са опасна комбинация  Laughing
Виж целия пост
# 146
Харесвам стихове .Ето нещо и от мен нарекох го ;
    ВЪПРОСИ
Колко ще вилнее в нас зараза                             Защо на хиляди мизерията ни е чужда
от настанила се в душите ни омраза                   нима те нямат право на човешка нужда
Колко ще се правим че нечуваме                         Защо не можем чужди грешки да простим
викът че грешно същесвтвуваме                          а за собствените другите виним

Кога ще спре това презрение                              Как ще се изправим пред съдбата
преписано ни чрез дарение                                 маските си да свалиме от лицата
Кога околните ще гледаме с очи                          Милост да поръчаме за наша сметка
че доброто им желаем да личи                             за да промениме тая грозна гледка
                                                                                                                                                bd
 
Виж целия пост
# 147
Харесвам стихове .Ето нещо и от мен нарекох го ;
    ВЪПРОСИ
Колко ще вилнее в нас зараза                             Защо на хиляди мизерията ни е чужда
от настанила се в душите ни омраза                   нима те нямат право на човешка нужда
Колко ще се правим че нечуваме                         Защо не можем чужди грешки да простим
викът че грешно същесвтвуваме                          а за собствените другите виним

Кога ще спре това презрение                              Как ще се изправим пред съдбата
преписано ни чрез дарение                                 маските си да свалиме от лицата
Кога околните ще гледаме с очи                          Милост да поръчаме за наша сметка
че доброто им желаем да личи                             за да промениме тая грозна гледка
                                                                                                                                                bd
 

  bouquet бравос
Виж целия пост
# 148
Харесвам стихове .Ето нещо и от мен нарекох го ;
    ВЪПРОСИ
Колко ще вилнее в нас зараза                             Защо на хиляди мизерията ни е чужда
от настанила се в душите ни омраза                   нима те нямат право на човешка нужда
Колко ще се правим че нечуваме                         Защо не можем чужди грешки да простим
викът че грешно същесвтвуваме                          а за собствените другите виним

Кога ще спре това презрение                              Как ще се изправим пред съдбата
преписано ни чрез дарение                                 маските си да свалиме от лицата
Кога околните ще гледаме с очи                          Милост да поръчаме за наша сметка
че доброто им желаем да личи                             за да промениме тая грозна гледка
                                                                                                                                                bd
 

това е страШната истина.
страхотно е
Виж целия пост
# 149
За антиприказките

Алисите отдавна са на свършване.
Освен това - не вярват в чудесата.
По гарите - билетите на свършване.
И често се изгубват във гората

едни такива шапки омагьосани,
(Защото гледали вълка в очите.)
Добрите - вече са ядосани.
Какво ядосани, направо са сърдити

на себе си, на грозните финали.
Обърнаха се приказките в проза.
Ако принцесите все още са заспали -
пристига принц. И после става грозно.

Празнуват Пепеляшки свободата си,
а знаят, че си нямат нищо.
Понякога сънуват, че ги чакат
край онова, омразното огнище...

Орисниците цъкат покер някъде,
предричат, че след ентата ракия
е най-добре да си заплюеш пазвата
и после от почтеност да се скриеш.

Не, антиприказка. Живот, като живота.
Остава да се учиш да живееш,
защото са обидно-кратки сроковете
и си умрял, преди да се запееш.

Яна Кременска
  Heart Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия