Обичате ли стихове? - 6

  • 64 571
  • 831
# 150
това е любимото ми  Joy

Със сухи пръсти,
с белези от тръни ненаситни,
скрити в кожи пергаментни,
тръгнал пипнешком
за твоята постеля,
дълбая кладенец
на сълзи от възбуда.
Аз мога в таз пустиня
от твойто цвете
влага да изтръгна.
Първичен с теб съм,
като вещ ваятел,
в теб събирам
влага на разцвета.
Жаден съм като
пустинна твар
и в глината ти суха
намирам катинар,
със свежа пръчка
корена ти сух дълбая,
за да излея
в тебе чара си с въздишка
и в тебе спомена ми
да не вижда края.
Виж целия пост
# 151
Песен за теб

Дамян Дамянов

Вдигни очи! За миг вдигни очи!
Защо? Не питай, просто погледни ме!
Помилвай ме и кротко помълчи,
и ако искаш двама ще мълчиме...
Защо? Не питай! Ти ще разбереш -
загледай се във погледа ми тъжен...
Очите, ако можеш да четеш,
ще ти разкажат всичко. Те не лъжат...
Във тях сега люти една сълза,
а твоят смях е птичка под небето;
ръцете ти са клони на бреза,
а аз живях без птици и дървета.
А аз живях без сини небеса,
без пролети, без цъфнали надежди,
очите ти са капчица роса,
в които небесата се оглеждат...
Лицето ти е цяло светлина,
косите ти горят като житата,
а в мойте нощи нямаше луна,
затуй израснах блед сред тъмнината;
затуй протягам смръзнали ръце
и жадно през очите ти надничам -
през тях се вижда твоето сърце
и аз затуй тъй много ги обичам.



Представяш ли си

Н.Найденов

Представяш ли си къщичка в гората,
снежното калпаче на комина.
Партината, която скрита чака
стъпките ти тихо да преминат.

Представяш ли си жарката камина
и липсата на шумните площади,
тишината с белота на зима,
похлупила поляни и ливади.

Представяш ли си бреговете морски
на атоли някъде незнайни.
Птичи клюки, а не хорски,
пазещи човешките ни тайни.

Представяш ли си и любов гореща
с устни и целувки всеотдайни,
трепета при първата ни среща,
погледите палещо - омайни.

Представяш ли си утрешните дни,
днешният го остави в забрава...
Зная, не е време за мечти,
но без тях, какво ли ни остава?
Виж целия пост
# 152
Уентуърд, стиховете са страхотни. Особенно  ми хареса на Н.Найденов.

А ето нещо любимо:

    Щом пистата е чиста, а рапортите дадени,

    Щом люкът е затворен, а лампите запалени,

    Щом свърши проверката и почне молитва,

    Щом капитанът кимне, и корабът литва.

    Чуй ракетите!

    Чуй този вой, въздигнал ръст,

    когато теб са разпнали на кръст.

    Чуй как ребрата ти пращят.

    Чуй как гърдите се тресят!

    Виж болката на кораба политнал.

    Виж как пилота е с мъката свикнал.

    Виж как лети! Виж как се рее!

    Виж как стоманата живее

    чрез своите ракети!
Виж целия пост
# 153
Оппа, забравих да посоча автора - Роберт Хайнлайн.
Виж целия пост
# 154
Редят ми се в главата рими по всякакви поводи-един от тези поводи беше че колега искаше да му пусна молбата за отпуск до шефа преди около 5години. Разбира се аз я пуснах ето я и нея
МОЛБА
Как мечтая да съм отпускар                           Кебапчета и бира на корем
да получа лек загар                                        кръшни танци като във харем
да облещя дупе бяло                                      това разбирам-отпуска блаженна
слънце него не видяло                                    дано получа благословията свещенна

Миди да събирам аз копнея                                                                                         bd
 и по клубовете нощни да куфея
очи да пълня пак на плажа
почерняла курортистка да намажа               наистина го пуснаха в отпуск
Виж целия пост
# 155
А молбата наистина ли беше с този текст  Shocked Евала на шефовете,любители на поезията и хумора...И аз драсках такива колегиални, но чак такова високо ниво не са стигнали  Joy newsm10
Виж целия пост
# 156
от тогава шефът ми си събира всяка моя творба с подписа ми под нея и каза че когато се съберат за стихозбирка ще ми помогне да я издам
имам няколко и за други колеги а и за фирмата като цяло но тук мисля че не е редно да ги пускам
споменават се доста имена
Виж целия пост
# 157
А това е по повод новината че наш колега но от друг град ще се жени-поздравих го в рими
К........ тръпнеш ли в очакване на този ден
в който за последно ще си ти ерген                           Да не ни забравиш в този час
всички палци ще ти стискаме момче                           скрий парче от тортата за нас
че излизаш от графа-пораснало дете                         хайде К........ щастие късмет
                                                                                       чакаме от щъркела вълшебния КОЛЕТ
Ще застанеш с гордо вдигната глава
за да кажеш на любимата си ДА                                                                                                bd
двете ви пътечки ще се слеят в едно
от любов да изплетете вий семейното гнездо
Виж целия пост
# 158
bogito-d, заповядай в "Римувам" http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=338494.0. Там сме пишман поетите. И без това темата има нужда от съживяване.
ellyst , много хубаво Hug
Виж целия пост
# 159
OK
Виж целия пост
# 160
Богито-Д, направо ме разби, продължавай в същият дух
Виж целия пост
# 161
Пълнолудие


Тая пуста луна, тая блудница, сластно усмихната,

как ме гледа, проклетата - знае забравени тайни.

Няма как да заспя. Срещу нея ми иде да викна,

да крещя като вълк - диво, гърлено и отчаяно.

Забрави ги, луна. Твърде много води са  изтекли.

Вече няма реки, а среднощни и зли тротоари.

Безкомпромисно твърди. Безизходни, сиви пътеки,

по които вървя и студът им нахално ме пари.

И, прощавай, луна, но е нагло така да ме гледаш-

всеки грях съм изкупила двойно (и още ги плащам).

Затова престани. Друга съвест иди да преследваш-

не е честно по моята само нахално да дращиш.

Виж целия пост
# 162
ellyst, трябва да издадеш стихосбирка Peace Heart Eyes
Виж целия пост
# 163
Той

...трябва да бъде
с една педя по-висок
от най-недостижимата ми мечта.
Раменете му да са по мярка
на сърцето ми:
свито от болка -
тежестта му да понесат,
извисено от щастие -
криле да му бъдат.
Дланите му да носят
мъжка стаена сила,
и оназ детска дързост,
дето още върлува в душата ми.
...
И все така ще го търся
докато в ден най-обичаен,
очите ще се намерят
с онзи забравен трепет,
по който ще се познаем.
Виж целия пост
# 164
ellyst, възхитително стихотворение! Много ми хареса! Hug
Продължавай да ни радваш с още много, нови попълнения! Браво!   bouquet



Нежна сила

Христо Маринчев

Прието е, че силен е мъжът.
Природата така го е създала.
Веднъж ли в неспокойния ни път
на мъжкото ми рамо си ридала,
обидена от злостни, груби хора.
Ти плахата, ти слабата, разбра ли,
че винаги си ми била опора?
Останал със тревогите си сам,
напред и крачка нямаше да сторя
без ласката на крехката ти длан.
Кой на кого е всъщност бил закрила?
Не зная. А защо ми е да знам?
Благодаря за нежната ти сила!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия