Обичате ли стихове? - 6

Много ми харесаха стиховете на Яна Кременска

Ще ме обичаш толкова дълго...


Ще ме обичаш толкова дълго,

че един ден внезапно ще разбереш,

че сме остарели.

Ще ме обичаш,

защото никога не успяхме

да се намерим наистина.

Все едно, че отдавна, отдавна

не съм посвещавала стихове...

Ще ме обичаш за лудостта,

от която спасих поне теб,

но която ти липсва понякога

като глътка желана отрова.

Ще ме обичаш, защото мечтаеше дом,

а ти дадох небе.

Все едно, че в небето ме нямаше.

Ще празнуваш без мен много празници,

но от мен ще горчи

всяка късна наздравица...

Ще ме обичаш...  Всичките и стихове просто са прекрасни
Яна Кременска

и на мен много ми харесват ,благодарение на тази тема имах честа да ги прочета 

Докато тези,
които се кълнат, че ме обичат,
ме изчисляват
и ми търсят място във живота си —
аз - вятърна и ничия —
по билото на хоризонта се разхождам.
Тогава знам, че ме сънуваш
и в изгревите се кълна,
че утре непременно,
дързостта си превърнала в билет,
при теб ще дойда.
Ще дойда,
неподвластна на никакви закони,
неизчислена, непредвидена във случая.
Ще дойда,
тихичко ще вляза във живота ти —
на щастие да те науча.

Яна Кременска

И аз да се отчета с нещо мое...

Ти се раждаш...

Ти се раждаш, любов неизмерна,
с усмихнати черни очи,
и поглеждаш влюбено в мрака,
мойте разбити мечти.

И протягаш ръка да ме срещнеш,
с Него, усмихнат, смутен,
с нежна ръка да докоснеш,
влюбени гълъби в раждащ се ден.

Ти се раждаш, любов, да обичаш,
ти се раждаш, любов, да шептиш,
и умираш във капчици истина,
и възкръсваш, до мен да заспиш.



Какво си ти?



Какво си ти... умряло вдъхновение,

целувка на Христос, или на Юда.

Поробено, замислено съмнение,

благословия, или божия прокуда?

 

Какво си ти, усмихнато докосване,

целувка на замисленост и устрем,

в тишината на безмисленост жестока,

отново чувам тихите ти стъпки...

Какво си ти?

Отново не почукал,

качил си ме на своята Голгота.

Целуващия днес, дано да не е Юда,

за да мога в съня да те докосна...

Танго
Н. Йотова, Е. Недкова


Най-нежната любов и дивата омраза
Решили заедно да потанцуват
Понесени от ритъма красив
Започнали да се целуват


Така в обич, ревност и омраза
Създали чудо – наречено танго
Кинжалите звънтят и пламъци бушуват
И бият нашите сърца в едно


Това е танц на кървавата роза
На вихъра от страсти и мечти
На любовта създадена от Бога,
На най-горещите сълзи


Така във обич, ревност и омраза
Преплитат се хиляди съдби
Обичам те или те мразя
Във този танц сърцето ми гори

Разговор с моя син на 18-тия му рожден ден

Седни по-близо и не крий от мен
цигарата си с пръстите несръчни

Ти ставаш вече мъж от този ден
и моят път от твоя се отлъчва.

Знам, чакаш радост да ти подаря,
та леки да са първите ти крачки.

Не ще мi кажеш днес „благодаря”.
Подаръкът сега не е играчка.

С какво да те зарадвам, сине мой?

И днес денят е труден като вчера.
Все още има в песните ни вой.

Все още във живота има черно.
Сирени още вият и смъртта
след самолетните ята се влачи.

Все още има гладни по света
и някъде сираци още плачат.

По пътищата злобата седи
и завистта във локвите се стича.

Разкаляната алчност още бди.
Пази се, сине, дяволски привлича.

Охолството ограбва мъдростта
и с подлости убива добрината.

Отровена, загива верността
към хората, създали топлината.

Не в пътя лек ще срещнеш радостта,
а в пътища, които сам изграждаш.

Знам, скъпа е на всеки младостта,
но щастието в болката се ражда.

Аз пътищата си преминах пеш –
все срещу ветровете, без да мигна.

Съдбата ми крещеше: „Ще се спреш”.
Помогнаха ми хората да стигна.

Недей гази в калта за „много хляб”.
Човек и с малък къшей се наяжда.

Недей да коленичиш като слаб
пред всяка локва в страшната си жажда.

Ще бъдеш, синко, истински щастлив,
когато спреш, задъхан от умора.

И бързай, вечно няма да си жив.
Животът се живее между хора.

Стани човек от огън и от плът.
Не стой, където въздухът те души.

От стъпките в неравния си път
сам ехото да можеш да послушаш.

До плач да стигнат мъжките очи,
дори сърцето младо да изстине,

върви така, че диря да личи,
по дирите ти други да преминат

Две очи топли
по-топли отколкото те самите разкриват....
и сърце ....
и ръце......
и едно дете
Поглед кратък,небрежен и див
застинал в очакване някакво взето назаем .
Не отмествай очи
нека стоплят безкрая.
Не задавй въпроси с привкус тихо горчив
и не тръгвай нататък ...там светът е по сив.
Запази си копнежа за дъжд от звезди
тя ще дойде ....и зная
усмивката понякога боли.

Divayla92,
Стана ми лятно,
"е не чак толкова         
само понякога....         
и не навсякъде,
само донякъде,
и не дотам!",
Но лято е.

Мерси за споделеното.

Прости!
                      Пейо Яворов           
Тежи ми погледът прощален,

изпълнен с укор и тъга -

и вехна, крея аз печален с

еднички спомени сега...

 

Не бяхме си ръка подали,

не бяхме разменили реч -

сърцата бяха се разбрали,

сърцата знаеха се веч.

 

И щастие възможно беше,

възможно беше - не мечта!

Самичък бог над нази бдеше...

А днес - най-черна самота.

 

Последен път... минути бързи...

Пред мене облак се изви.

Прострях ръце, пороних сълзи,

извиках... късно бе, уви!

 

Виновен съм. И оскърбена,

към мене яд ли сетиш ти,

о, знай - добре си отмъстена,

душа невинна, - и прости!
       

           ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

  Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!Страсти и неволи
        ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
        не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи. Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.


               

                   

.... и сме шепот от прах и кикот
тази сутрин добили форма,
мъх по камъчета в тревите,
светлосенки по цветни клони,

ситен облак от водни пръски,
вдигнат в локвите от врабчета,
светли щрихи от мокро слънце
по измитото на шосетата,

хипнотично небе от люляци
във окото на чудно птиче,
силуети от бели пухчета,
сплели нежните си чертици,

топъл полъх на сънен вятър
в лабиринт от замряло време.
Призори ни роди земята,
докато светът спеше...

Обичам,даже много обичам
Сред любимите ми са Багряна,Лилиев,Смирненски и Ханчев
Честно да си кажа,не съм писала никога стихове,но съм чела посветени на мен (а бяхме млади )
Ето няколко любими от Елисавета Багряна

ОТПЛАТА
Защо си днес ти блед и мълчалив,
защо не се посмееш, пошегуваш?
Какво, ревнуваш ли? Нима боли,
нима, загубвайки ме, ти тъгуваш?

Край огъня се грееше и ти,
но мъките ми бяха ли известни?
За тебе плаках и се причестих,
и пях молитвено смирени песни.

Сега - свободен си. Върни се там
и ако можеш - забрави веднага
и мен, и моя сън - горчив и ням,
на който днес самичка се полагам.

Иди при нея, мене прокълни -
аз даже, както трябва, не обичам:
мен и снегът валящ ме пияни,
и всяка нова песен ме развлича.
                             
Не те измести никой
Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.
1959
 
...
Мълчим като на тайната вечеря.
Стрелката бяга, времето изтича.
Какво ми каза? Устните трепереха,
едва чух: - Колко много те обичам...

Събудих се, като че век съм спала,
а помежду ни мили се простираха.
Кому бе нужна нашата раздяла?
Не знаех нищо, нищо не разбирах.

Седя сега и всичко си припомням.
Навън вали. Под есенния ромон
се чувствувам самотна и бездомна,
загубена във този град огромен.

Това, което бе, не ще се върне.
Сърцето ми самичко се осъди.
Но как безумно бих те днес прегърнала,
да можех пак при тебе там да бъда...

А аз  пък  те  О Б И Ч А М!

 

Мечтах  да си завинаги  в  сърцето ми!

Все  там  да  си  останеш!

Дори  да  остарееш, дори  да  побелееш.

Дори  да  си  се  уморил със  мене  да живееш!

В сърцето  ми  завинаги  да  си!

Мечтах!  Желах!  Умирах!

А  ти  не  ме  настигна.

А  ти  не  ме  намери.

А  ти  не  се  усмихна.

А  ти  не  ми  се  случи.

Защо  не се  получи?

Защо  не  искаш  среща?

Защо  не  ти  достига  вяра?

Надеждите  ли  ослепяха?

А  любовта  ти? Няма  ли  я  вече?

Умря  ли  тя? Там... някога... далече...

Душата  ти  къде  е?

Какво  се  случи  с  нея?

Загуби  я  по  пътя?

Уби  я  със  въпроси?

В сърцето  си какво  ти  носиш?

Единствено -  тъга?

Единствено - умора?

От  живота  и  от  много  хора!

Отляво    се  пипни!

Дали  там  нещо  тупти?

Тупти  или  спира?

Живота  ли  презираш?

Кажи  ми! Имаш ли  сърце?

Имаш  ли  мечти, надежди?

Дали  напред  поглеждаш?

Живееш  ли  въобще?

Или  вегетираш.

И чакаш  да  умираш.

Мълчиш! Добре! Добре...

Аз  тръгвам  си  от  тука...

За  мене  не  ти  пука.

За  тебе  съм  умряла.

И  също - закъсняла.

И  също - безнадеждна...

А аз  пък  те  О Б И Ч А М!

Завинаги се  вричам.

И няма  да  забравя.

Това сърце  кораво!

Твоето  сърце!

Не  съм  го  заслужавала...

Напразно  съм  се  надявала...

Но  никой  няма да ми  забрани

ЗАВИНАГИ - ДА  ТЕ   О Б И Ч А М!

И  моля, Боже, помогни!

На  душата  ми  измъчена...

За  идващите  дни...

  ЛЮБoff

Любов Алипиева

Прекрасно знам със теб какво немога
не само че немога но небива
Небива даже в името на бога към тебе път тепърва да откривам
Немога с тебе нищо да споделям
за чуствотот, за порива, да пулса
за начина по който те отделям от другите
за нежните импулси
С мен няма по причини свръх понятни живота ти да стане по напрегнат
макар че са така невероятни очите ти когато ме погледнат
Годината ми с теб е високосна
и страшно ще е ако го забравя
така че няма с пръст да те докосна
но няма и да те изоставя
защото мога с друго
мога с молив или с четка
за те нарисувам или към екзотичен някой пролив
със яхта мога с тебе да отплувам
и друго още да се зялюлея
от щастие заченато в страдание
в което мога само да копнея по теб от цяла вечност радстояние
Да, знам със теб какво немога или мога
и тази мисъл нежно ме убива
по дяволите питам те за бога как може
да си толкова красива

Това е най-любимото ми, защото шмо сонтшминтолно стжйнжст в живота ми