Обичате ли стихове? - 6

  • 64 573
  • 831
# 195
автор: yossifova

Под дъжда аз веднъж се спрях
и пих от сълзите му влажни.
После тихичко ромолях,
ромолях...
И разбрах, че от тях съм
по-щастлива и още по-жадна.
По-жадна...
Под дъжда те целунах веднъж
и превърнах те в мъж,
който плаче за мен.
Така плаче...
И разбрах, че от теб
съм по-силна,
а не по-слабата.

Виж целия пост
# 196
Поезия - Душата изтърпва пред пустотата - Г. Содърбърг

Всички ние искаме да ни обичат,
ако не - да ни се възхищават,
ако не - да се страхуват от нас,
ако не - да ни ненавиждат и презират.

Ние се стремим да разбудим чувства
в душата на ближния, без значение какви.
Душата изтръпва пред пустотата.
Търси контакт на всяка цена.

Гелмер Содърбърг - шведски поет
Виж целия пост
# 197
Ще ви напиша стих,който бях написала още в ученическите си години за един конкурс на който така и не се явих.Темата му е мрачна,но не е за игнориране!

СРЕЩУ ДРОГАТА С ЛЮБОВ

Минават дни след дни,години.....
Отива си от нас и младостта!
Остават само спомени красиви,
в отминали,далечни времена

Със всеки ден смъртта посрещат
все повече жени,мъже,ДЕЦА,
които правят непростима грешка
подавайки ръка към дрогата!

Но нека да избягаме от нея
за да не гнием в мократа земя
тя мокра напоена от сълзи,
от мъка ,болка и тъга

Сега момента е да кажеш STOP!
Да спреш с тревата,кокаина....
Да търсиш обич,топлина.....
и истинска приятелска ръка!

Повярвай ми доброто аз ти мисля
Подавам своята ръка
С каквото мога ще помогна
за да предотвратя смъртта

Смъртта,която чука на вратата
и иска да те вземе в плен сега
Но никога дори не си помисляй
да си отидеш просто ей-така!
Виж целия пост
# 198
автор: dimension

Този най- го мълча. И почти не му казвам „обичам те”.
С мен е ден и нощя. А пък непрестанно ми липсва.
Аз… няма да го родя. Ще ми останат очите отворени
с тая липса, щом душата ми в края потегли нагоре.

Той си ми е късмет (стига с Пътя, Живота и Истината!...).
Той на всичките следствия мои се оказа причината.
И не моля. Понеже времето сещам с върховете на пръстите,
не пред Теб аз. Боже, този път Ти пред мен се прекръствай!

Този няма да дам! Ако пак си решил да ми смилаш сърцето,
този нЕ ми посягай! Ще ти пресуча, пречупя, Боже, ръцете!
Този няма да вземеш. С двете крехки гърлото ти ще извия
с адска сила. С Теб, след Теб и храма ти ще затрия.

Кръв за кръв ще горя. Благославям в Теб Бог и Светец.
Но няма вяра и святост, ако от главата му смъкнеш перце.
Ще те сторя курбан. Не притихнеш ли с мен - нямам милост!
Да не стигнем до там – заповядвам ти, Боже, пази ми го!

Виж целия пост
# 199
Последното е ужасно депресиращо  Confused
Виж целия пост
# 200
1.Нищета,идва от нищожно,                                     2.Най-важното е да ни има
но всъщност няма нищета,                                           и да оставяме следа,
всяко същество е толкоз сложно                                  каквото и от вън да взима,
щом го има на света.                                                    човек се връща празен у дома.
                                           
                                     3.Вечноста чрез нас живее
                                       и бъдещето е в кръвта
                                       важно е в душата да се слеят
                                       вярата и любовта!

Това стихотворение още чака да го озаглавя.
Виж целия пост
# 201
 Нов живот.


Ако един ден-
моите мечти са различни от твоите....
Ако някога -
други пътища аз сънувам.
Ако спре да трепери Вселената-
Моята...
-при твоето чакано идване.
И ако заспивам спокойно през нощите...
То тогава Е свършило времето
на безсъние и невъзможно обичане.
И ще е почнало своевремнно
моето ново възраждане...
Със желание за Живот!!!
2008.

БЕЗ ИМЕ....

ЦЯЛ ЖИВОТ СЪМ ПЪТНИЧКА НЕСРЕТНА,
И БЕЗ ПОПЪТЕН ВЯТЪР,
БЪРКАХ УЛИЦИ НАВРЕД
/НЕ ПОЗНАВАХ СЕВЕР- ЮГ/
ПОНЯКОГА СЪБУЖДАХ СЕ НА ЗАПАД
ПРЕМИНАХ ГРАНИЦИ ЗА ТЕБ.
НА ИЗТОК ВИЖДАХ СЛЪНЦЕ ДА ИЗГРЯВА.
.............................................................
ОБЪРКАНА ЛУНАТА ДА ЗАЛЯЗВА
А АЗ -НА КРЪСТОПЪТ
САМА ДА СТРАДАМ-
ЧЕ ЗА МЕНЕ НЯМА ПЪТ!
ЧЕ ИМА МНОГО ПЪТИЩА В СТРАНАТА
В СЪСЕДНИТЕ СТРАНИ ДОРИ-
НО ТЕЗИ ПЪТИЩА СА ГРЕШНИ
ЗАЩОТО ВСЕ ДО ТЕБ МЕ ВОДЯТ ПРИЗОРИ....
2008

ПАК НЯМА ДА ДОЙДА...

ИЗГЛАДИХ СИ НОВАТА РОКЛЯ.
ПРИГОТВИХ ДОРИ ОБЕЦИ.
ЕЙ ТАКИВА ЕДНИ-
МАЛКО СТРАННИ,
ЗА ДА МЕ ВИДИШ ОТ УТРЕ
 СЪС ДРУГИ ОЧИ.
ПЪРВА СРЕЩА ЗА НАС,
МОЙ ЛЮБИМИ.
И КАК ИСКАМ ДА БЪДА
ЗА ТЕБ НАЙ-КРАСИВА...
ЕТО,СЕТИХ СЕ.....
 ДОРИ ОЩЕ НЕЩО.
ДА СИ СЛОЖА ЛИ
РОЗОВО-НЕЖНО ЧЕРВИЛО?
А НА БУЗИТЕ РУЖ?
МОЖЕ БИ МНОГО
ЩЕ СА МИ НУЖНИ.
ЗА ДА НЕ ВИДИШ
ЧЕРВЕНИНАТА ПО ТЯХ.
ПАК ОТ СРАМ.
НЕ,НЕ СЪМ МАЛКО МОМИЧЕ.
ОТДАВНА СЪМ ВЕЧЕ ЖЕНА,
НО ТАКА РЕВНОСТНО,
МОЙ ЛЮБИМИ,,,
НЕ СЪМ ЧАКАЛА ЗАРАНТА!
СЕГА ЩЕ ПОЛЕГНА,
ЩЕ СЕ ПОМЪЧА ДА СПЯ.
ТИ СЪНУВАШ ЛИ ВЕЧЕ, ЛЮБИМИ?
ПОМЕЧТА ЛИ,ПРЕДИ ДА ЗАСПИШ?
И ДА....ЗНАМ.....
И ...ЗНАЕШ,ЧЕ НЯМА ДА ДОЙДА....
НИТО ДНЕС.НИТО УТРЕ И НИТО ПРЕДИ.
И АЗ ЗНАМ....
ЧЕ МЕ ЧАКАШ...
УВИ.......................

А КОЛКО РОКЛИ ИЗКУПИХ ,ЗА БОГА????
КОЛКО ЧИФТА ОБЕЦИ АЗ СМЕНИХ?
НО ВСЕ НЕ НАМИРАХ СИЛИ ДА ДОЙДА.
ПАК ЗАПЛАКАХ.НО ТИ НЕ ПЛАЧИ.
ПАК ТЕ МОЛЯ...
МОЛЯ ТЕ -ДА МИ ПРОСТИШ!!!!!
А ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО
ВСЕ ОЩЕ МОГА?
ДА ТЕ ОБИЧАМ, ЖАДУВАМ
ВСЕ ТЕБ ДА СЪНУВАМ.
ДА СЪМ ГРЕШНА ГО МОГА,
НО И ВЯРНА ОСТАВАМ.
НА НЕГО.
ТОЙ ТОВА ЗАСЛУЖАВА,
ТЕБЕ МОЛЯ-ПРОСТИ........
ЩЕ ПРИБЕРА ВСИЧКИ РОКЛИ.
ЩЕ ГИ СЛОЖА ВЪВ ЧЕРНИ ТОРБИ.
ЩЕ ИЗХВЪРЛЯ И ВСИЧКИ ТРЕВОГИ
И ЩЕ СПРА ДА ОБИЧАМ,,,,,,
ОТ ДНЕС.
АКО МОГА......

ТЕБ ТЕ МОЛЯ-ПРОСТИ.

05.07.2008





Виж целия пост
# 202
БОГОМИЛСКО
Камелия Кондова

Добрите хора лесно се обичат,
магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника,
да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка
.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти
и да те иска прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата
и нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.


И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш вече -
добрите хора лесно се обичат
Виж целия пост
# 203
Много силни стихове-и на Камелия Кондова, и на момичето преди това.Браво!
Виж целия пост
# 204
Ще ви напиша стих,който бях написала още в ученическите си години за един конкурс на който така и не се явих.Темата му е мрачна,но не е за игнориране!

СРЕЩУ ДРОГАТА С ЛЮБОВ

Минават дни след дни,години.....
Отива си от нас и младостта!
Остават само спомени красиви,
в отминали,далечни времена

Със всеки ден смъртта посрещат
все повече жени,мъже,ДЕЦА,
които правят непростима грешка
подавайки ръка към дрогата!

Но нека да избягаме от нея
за да не гнием в мократа земя
тя мокра напоена от сълзи,
от мъка ,болка и тъга

Сега момента е да кажеш STOP!
Да спреш с тревата,кокаина....
Да търсиш обич,топлина.....
и истинска приятелска ръка!

Повярвай ми доброто аз ти мисля
Подавам своята ръка
С каквото мога ще помогна
за да предотвратя смъртта

Смъртта,която чука на вратата
и иска да те вземе в плен сега
Но никога дори не си помисляй
да си отидеш просто ей-така!

smile3525 Pishete li oshte?
Виж целия пост
# 205
още малко то Камелия Кондова-любими Heart Eyes

Кой?


Най-истинският - този ли е, дето

ти пращаше задъхани писма

и в тях ти обещаваше небето,

но на земята дом не обеща?

Или пък този, който с груба четка

по тялото ти драскаше любов?

Пожарникарят - плю си на подметките.

(А в огъня да скочи бе готов.)

Не е и този - дето стори къща.

И ти остави ризи за пране.

Не ти остави пътен лист за връщане.

 

Мъжете си превърнах в стихове...

 

Неделя. По привичка ставам рано.

Заканва ми се през стъклото дъжд.

А в стаята във шарена пижама

синът ми спи -

            най-истинският мъж!


Лятото остана някъде далече.

Морски вкус на спомен в пръстите догаря.

Там едно момиче бавно се съблече.

После бавно легна в лодката с рибаря.

После стана тъмно. После стана светло.

После се обърна цялата вселена.

Беше отначало. Беше за последно.

Хората говорят - случило се с мене.

Може да са прави. Сигурно са прави.

Откъде е този пясък във сърцето?...

Лъжа, че забравих. Исках да забравя.

Но не се получи. Помни ме морето...



Приятели


Не си признавам, че нагазвам в шума.

Все още няма видими причини,

за да не вярвам във добрата дума

и в тъмното, което ще отмине.

Навярно недостатъчно ме лъжат.

Или пък аз невинаги разбирам...

Осъмвала съм ничия и чужда.

И знам, че не е болка за умиране.

 

Не смея да ви преброя, защото -

разбирам, и на вас не ви е лесно.

И пак отложих с няколко живота

онази смърт -

                  пред пилците наесен.

 











Виж целия пост
# 206
Обожавам Камелия Кондова,това ми е едно от любимите


Сърдечна недостатъчност

На Йордан Кръчмаров

Не го разбирах. Трябваше смъртта
да се намеси, за да обясни.
Той знаеше за нея. Затова
не влюбваше във себе си жени.

Приличаше докрая на дете.
И затова не правеше деца.
Уж все не му достигаше сърце,
а всичко във сърцето си побра.

Не правеше от всяка сламка дом.
И беше тъй оскъден на сълзи,
че стана еталон за болка - щом
заплаче – значи истински боли.

И си отнесе болката – ей там,
където вече може да прости.

Откакто си отиде, ме е срам
да плача, че животът ме боли.
Виж целия пост
# 207

Ето още нещо и от мен:


Обичам и желая да бъда обичана,
А не сива, безцелна, сама.
Желая от някого вричане;
Желая усмивка една.

Усмивка една, траеща вечно;
Сърцетуп, породен от веднъж.
Сърцетуп без срок. Безконечен.
Пеперуди под сърцето на мъж.

Мъж с главно „М”, не мижитурка.
Две силни, горещи ръце.
Ръце две, можещи нещо,
От което сърцето да спре!

Сърцето да спре и тогава
Искам две думи в една…
Които да значат едно нещо
И то да спасява света…


Много съм впечатлена от стихотворението , а и от вкуса ти към мъже !  Laughing Hug
Виж целия пост
# 208
ЖИВОТЪТ СКРИТ Е В ДРЕБНИТЕ НЕЩА.

В жест най-обикновен, ала човешки.
В любима песен, слушана в нощта,
с човек, умеещ да прощава грешки.
В усмивката на влюбени очи,
която търсиш твоя ден да сгрее.
В забравата на смелите мечти,
когато правиш опит за летене.
В стремежа да запазиш своя дух
свободен в несвободното ни време.
Да не виниш за всичко някой друг.
Да не превръщаш обичта във бреме.
Във ручеите топли на кръвта,
в сълзите непринудено родени.
Най-истински са дребните неща
и те остават спомени след време.

Бисерка Каменова


Мадлен Алгафари


Магьосница съм аз ! Магьосница !
И имам тайна власт над теб !
Хем си на колене като пред костница,
Хем – упоен си като във вертеп !
Не вярваш ли, че съм магьосница –
вземи , крилото е за теб !

Крилото е едно, така е,
а другото остава в мен.
Ако да полетиш желаеш,
приемай сладкия ми плен.
Поробвам те чрез свобода – това е !
Е, литваш ли ти с мен ?

Опашката от кандидат-летци
не ме интересува !
Избрах те ! Искам да си ти !
Ела, не се преструвам !
Дали сме грешници, или светци ?
Не ме, не ме интересува !

Признай – гориш от нетърпение –
какво ще ти направя.
Попитай святото въображение –
и без това се славя –
владетелка на мъжки мечти, съновидения.
Събда – какво да правя ?

Защо се колебаеш още ?
Мечтата ти от теб на косъм е !
Ще ти изпратя огън мощен –
Магьосница съм аз ! Ядосана !
Ще те преследвам денем, нощем
в копнежа си да бъда...омагьосана !


Мадлен Алгафари
В живота ни поне веднъж
Се срещаме с фатален мъж.
Летиме в друго измерение,
А после идват, без съмнение,
Бездънна дупка и тъга.
Кълнем проклетата съдба:
Защо ли с него ни събрала,
Защо така ни изиграла ?
Опитваме се да забравим
И с липсата му да се справим.
Но все не ни се получава –
В сърцето ни печат остава
От него – лошото момче –
Кръстоска на мръсник с дете.
„Защо – се питаме тогава –
Единствен той не се забравя ?”
Защото горната порода
Отключва женската природа.
И чувстваме се заслепени,
Опитомени, укротени.
Открили сме, че едновременно
/за жалост обаче е временно!/
Сме цялостни, завършени
/макар и понявга прекършени!/...
Защото лошото момче-
Универсалното ключе-
Отключва всички лица на жената-
Детето, майката, сестрата,
Любовницата дива.
Открива я цялостна, жива !
По нея тъга ни залива.
Защото, тръгвайки си, я убива !



Мадлен Алгафари
БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ ТЕ НЯМАМ!

Не идвай никога по- близо,
ако си искаш ореола.
За да те искам, обещай ми
да не събличаш любовта си гола.

Стой там – далеч в мечтите,
и гледай ме любовно,
щом поискам да те пипна,
едва ме докосни греховно.

А после изчезни – единствен
сред всички, искащи ме хищно –
и с огън ще горя неистов,
а да ти казвам е излишно

защо ще бъдеш най-желания,
от мен обичан доживотно.
Защото само недостъпните
привличат се страхотно!
Виж целия пост
# 209
Последното на Мадлен Алгафари всъщност ми напомни това на Дамян Дамянов:
ИНТИМНО
Не ме допускай толкоз близо ти
До себе си, щом искаш да съм влюбен
Ех, вярно е, далечното гнети
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж -
Далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
Разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд
Погледната от близичко е грозна
И целия и гений и талант
Е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
Която отдалеч е рай вълшебен
Отблизо ти се вужда буца пръст -
Пръст, във която ний ще легнем с тебе…

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия