Обичате ли стихове? - 6

  • 64 573
  • 831
# 210
А. Ахматова

Пак ли бродиш неприкаяно
и не те ли достраша.
Знаеш слети са отчаяно
мойта с твоята душа.
Обещах ти утешение,
но не казвай думи зли-
огорчиш ли ме с презрение
тебе сам ще заболи
Виж целия пост
# 211
От Камелия Кондова Heart Eyes

Мълчанието не е страшно


Живея със последното сърце.
Живея със сърцето си оттатък.
Там има място само за дете,
за мама, за любим и за приятел.


Навярно се превръщам в егоист,
но вече браня свидната невиност
на още неизписания лист.
/За сметка на изписаните книги./

Не искам да те плаша, но снегът
презира всички думи , но ги трупа,
додето като него се стопят.

Преди със сребърници да ги купят.


Кулинарно


/“В любовта няма гордост” – приказка, която отърва на всеки средностатистически любим/

Съгласна съм, че не е горделива.
но няма начин да не бъде горда.
Особено когато си отива,
преди да е осъмнала с намордник.
Преди да е започнала да лае.
Преди във клетви да пилее сили.
В тържествената красота на Края-
свободна – значи току що простила.
Но прошката не значи да останеш,
а да запазиш святата й кожа
от носене на недостойни рани.
/Достойни ли са – не ръждясва ножът/.
А нож ми трябва за небесни битки.
И за кръвта на някой ангел верен.

Ключа оставих. Само че не питай
защо съм ти оставила вечеря.
Виж целия пост
# 212
Много съм впечатлена от стихотворението , а и от вкуса ти към мъже !  Laughing Hug
Hug Благодаря!
Виж целия пост
# 213
Да ме прегръщаш, да ме целуваш, да те усещам
изтръпнала потъвам в неизвестното,
съществувам само заради теб
точно в този миг,
точно в този дъх,
в тази въздишка
това съм аз
в цялата си прелест,
в цялата си сила,
в цялата си невинност,
в цялата си нежност.

Поглъщам те
и те усещам,
и съм жива,
и тръпна...
Аз съм
потънала в несвяст,
в отмала
- ето ме цялата съм твоя,
потъвам
необятни ширини пред мен,
капчици роса по челото ми,
силата ми се изпарява в теб
душата ми отлита...
Виж целия пост
# 214
КОКТЕЙЛ
(25.03.1996г.)

Най важната съставка бе усмивка,
прибавихме и поглед благ,
разбъркахме с лиубов и нежна ласка
и мъни4ка 4астица грях.

Изсипахме сместта в кристална 4аШа,
но непредвидено пяната преля
и в мехур4ета 4увствата наШи
се стопиха като сняг през пролетта.

Това бе наШият коктейл на лиубовта,
със който запо4на и завърШи тя.



*************
без заглавие
(18.01.1996г.)

СъЩите абаносови коси,
съЩите маслинени о4и,
но нежност,която ти не притежаваШ
и оби4,която ти не заслужаваШ.

Той винаги Ще има нужда от това
ти просто да бъдеШ истински баЩа.
Моля те,не отнемай от мен оби4та ,
с която ме дарява само той на света.

4е в живота едно не се дели на две
та камо ли съдбата на дете.
А това е живота на наШия син
единствен,неповторим и НЕДЕЛИМ.



***************************
и оЩе едно без заглавие


Ето,4е махнах от свойта ръка
символи4ната сватбена халка
в която бе извезана умело със дуШа
неЩастната орис да бъда сама.

И може би е просто суеверие
или в от4аянието недоверие,
но реШих да запълня гравиурата нежна
със мъни4ко Щастие и надежда.

Харесах си пръстен от злато
блестяЩ като твойта усмивка,
със две ръце копнееЩи да те погалят,
със изумруд,блестяЩ във твоя поглед
и две от моите сълзи,
отронваЩи се всеки път когато си отиваШ.

*********************
първите две са посветени на бивШия ми съпруг,а последното,когато открих настояЩия
Виж целия пост
# 215
и оЩе две

КОПНЕЖ

Как искам аз да видя пламъка
на твойте изумрудени о4и.
Как искам пръстите си да вплета
в къдриците на твоите коси.
Как искам със целувка да докосна
желанието на со4ните ти устни.
Как искам във страстта ти бурна
да съм трептяЩа нежна струна.

******************************

ОТКРОВЕНИЕ

Огледам ли се в изумрудените ти о4и,
птицата във мен Ще полети.
Усмивката ти грейне ли сега,
аз Ще съм най Щастливата в света.

Сърцето и дуШата ми във плам изгарят
от трепет,устните ти нежно да ме галят.
Не искам вятър косите ми да разпилява
а искам в бурната ти страст да се стопявам.

***************************
вси4ки са мои,много ли4ни и без редакции
така както са излезли,опитвала съм да ги редактирам,но не се полу4ава.
не са ниЩо особено,но изживяни.
Виж целия пост
# 216
Много са добри стихотворенията ти!  Peace
Виж целия пост
# 217
автор: dimension

То не е
чувство.
То е
диагноза.
Душата ми
е
топка
пясък.
И се
рони.
Така боли...
А пък
е хубаво!

В
любов
се къпя.
Виж целия пост
# 218
                                                         Не й казвай
1...че вечер щом се напия,                               2.Не й казвай как се събличам,
на мъжете "обичам" им казвам.                         в тъмно-а спя все на светло,
Знаеш живота е като магия,                              не казвай й как те наричам,
но сърцето си на никой не показвам.                и че за мене няма нередно.

3.Не казвай й как се събуждам                         4.Не казвай,че щом ме обидиш,
и бродя,рисувам и пия вода,                               три пъти плачеш за мен
не казвай й как имам нужда,                               а после щом отново ме видиш,
от нежност и топлота.                                         срещаш пак поглед студен.

5.Не казвай й,че най-те харесвам,                   6.Кажи й,че ме познаваш,
щом сутрин си дълго в леглото                          и с нея ще бъдеш вовеки-веков
и че от самотата се стряскам,                            какво си загубил с мене съзнаваш,
с усмивка посрещам теглото.                             и искаш да видиш какво е любов.

                  Сега звъниш ми на вратата,
                                отново тук-картинката позната!
02.01.2003г.
Виж целия пост
# 219
Борислава, благодаря ти за Камелия Кондова...

всеки път мисля, че съм прочела най-доброто..., а след това идва някое още по-добро Simple Smile
Виж целия пост
# 220
Отдавна сме заедно‚

а още не познаваме

своята любов.

Навярно тя

е по-голяма от мен‚

по-голяма от двама ни.

Няма как

да я носим в себе си‚

защото живеем в нея.

Вътре в нея

се смеем и плачем‚

ядни думи изричаме‚

търсим начин да сме различни.

Вътре в нея

се обичаме‚

без да знаем какво представлява -

огромен облак‚

Ноев ковчег‚

пепелява комета...

Трябва да я напуснем

едновременно‚

за да я разберем...

Има и по-просто решение:

да живеем дълго заедно

и да умрем

в един и същи ден.


Георги Константинов

Виж целия пост
# 221
Страхотни има - запис  Peace
Виж целия пост
# 222
не съм влизала в темата от 100 години и гледам през страница стихове на Елица  Laughing Баба й ми преподаваше по литература в началното училище, помня я като мъничка как я водеше за ръка в парка, а тя говореше като възрастен, описваше дърветата с едни думи...непонятни за повечето малки деца. Невероятно момиче е пораснала Laughing Това е моето любимо

БАНАЛНО ПО ЖЕНСКИ

Елица Мавродинова

Днес няма да грачат врани в стиха ми.
И няма да стрелям по приказки.
Няма да има въпросно цунами,
риторика, Библии... Никакви.

Днес плюя на всичката ударна образност,
на цялото буквено тичане.
Днес ще съм Аз. Нагло и показно.
Защото те обичам.

Обичам те простичко. В няколко срички
и чаша студено кафе.
Обичам те с овча любов. Както всички
обичат. До степен на пре-.

Обичам те древно. Със всички жени,
обичали някога мъж.
Със скални рисунки и пещери.
Със клади. С молитви за дъжд.

Обичам те жертвено. Нежно. Пронизващо.
Безбожно и Свято. Безименно.
Знаеш, аз имам няколко ризи.
И всички са твои. Завинаги.
Виж целия пост
# 223
Другите

 
Те ще минат през живота ти като полъх,
разхлаждащ влажното ти чело,
но аз ще съм Въздухът, който дишаш!
Те ще са капчици роса и пръски от вълна
в знойната жега,
но аз ще съм живата Вода, която пиеш!
Те ща са искрици в тъмната нощ,
но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее!
Те ща са прах, носен от вятъра,
но аз ще съм Земята, по която стъпваш,
в която са се вкопчили дълбоко корените ти
и от която пиеш живителни сокове!
В замяна искам само да знам, че го знаеш!
Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Всички други са... бездомници




Какво да се правя ? Такава съм !


Какво да се правя ? Такава съм!
Раздавам, не знам да поискам!
Обичам похвали, аплаузи,
но да изкрещя не ми стиска!


Да, роли обличам, признавам си
и мисля, че съм кадърна.
Но вече от тях уморявам се
и иде ми да повърна!


Е, писна ми да прощавам!
Обръщам другата страница!
Не съм луда само да давам -
изяждам половината баница



Любовта чака да й
освободиш място в живота си

 
Любовта чака да й освободищ място в живота си!
Не ти се вярва май в това сега?
Но само ако спреш да мислиш за теглото си,
ще се отвори новата врата за Любовта!


Животът е един тунел във времето,
обсипан с множество врати.
Затвориш ли една, открехваш следваща!
Коя, кога и как - избираш ти!


Зад всяка от тях ни чака учител.
Но Любовта ще влезе втори път през същата врата,
едиствено ако учителят и ученикът
са си разменяли съзнателно своите места.
 
В противен случай - не израстват двамата.
А Любовта не търпи разминаване.
Така че: залоствай вратата здравата -
на следващата чука ново запознаване
Виж целия пост
# 224
На нероденото дете...


Не ни погледна слънчице, а те жадувахме,
в ръцете ни с любов да заблестиш,
по очите невидяни да тъгуваме,
остана ни безмълвно да скърбим...


Не ни докосна слънчице, угасна рано,
незаслужил е усмивката ти този свят,
остави в душите ни дълбоки рани,
и за тебе плачем слънчице, без глас.


Светът се срути незаслужил добротата,
която в теб растеше слънчево дете,
сега останахме отново аз и тати,
а теб те няма в мене да растеш...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия