Обичате ли стихове? - 6

  • 64 636
  • 831
# 225
Нямам нужда от схващане, а от усещане.
Разбирането не променя светогледа
- душата няма нужда от напътстване,
окото вижда, а не просто гледа.

Не, нямам нужда да разбирам стиховете.
Усещам ги и толкова ми стига
разкривам с прости думи световете,
които фантазията ми издига.

Разбирането някак притъпява
усещанията и всяко чувство,
душата от разбирането залинява
- усещането всъщност е изкуство.

Виж целия пост
# 226
                                                         Не й казвай
1...че вечер щом се напия,                               2.Не й казвай как се събличам,
на мъжете "обичам" им казвам.                         в тъмно-а спя все на светло,
Знаеш живота е като магия,                              не казвай й как те наричам,
но сърцето си на никой не показвам.                и че за мене няма нередно.

3.Не казвай й как се събуждам                         4.Не казвай,че щом ме обидиш,
и бродя,рисувам и пия вода,                               три пъти плачеш за мен
не казвай й как имам нужда,                               а после щом отново ме видиш,
от нежност и топлота.                                         срещаш пак поглед студен.

5.Не казвай й,че най-те харесвам,                   6.Кажи й,че ме познаваш,
щом сутрин си дълго в леглото                          и с нея ще бъдеш вовеки-веков
и че от самотата се стряскам,                            какво си загубил с мене съзнаваш,
с усмивка посрещам теглото.                             и искаш да видиш какво е любов.

                  Сега звъниш ми на вратата,
                                отново тук-картинката позната!
02.01.2003г.

Следя твоите неща и много ми харесват   bouquet
Виж целия пост
# 227
Аз съм кривата траектория...


Аз съм кривата траектория,

пресякла живота ти.

Дълго се вглежда в очите ми

един тъжен художник

и... не рисува.

Не, не съм хубава,

но нося някъде в себе си

дяволска сила.

Нямам коси самодивски,

но прокарам ли като гребен

през тях тънки пръсти,

всеки кичур,

душата ти впримчил,

към ада я дърпа.

Виж, художникът свърши.

На статива — сто неми въпроси...

Само аз крещя: „За какво съм ти?“

Яна Кременска
Виж целия пост
# 228
В огледалото


Боже, смешна се виждам във огледалото,

една такава крива и никаква.

Онова, което до днес ви разказвах,

простете ми, си го измислих.

Избеля от съхнене и пране душата ми.

Кърпена, недокърпена — поне е чиста.

Сега, когато сама си лягам,

приказките за себе си ги измислям.

Няма на улицата да ме познаете,

аз съм една от другите.

Един смешен и малък Палечко,

който без да иска се е загубил.

Търся си стъпките по всичките улици,

събирам думите, на вятъра казани.

Лъгах ви, че съм най-малката внучка

от всички внучки на дявола.

Кой ви е крив, че ми повярвахте,

докато се измислях такава.

Днес се видях във огледалото.

Квит сме — и аз съм се заблужзавала.

Яна Кременска     Просто невероятни стихове   bouquet
Виж целия пост
# 229

Яна Кременска     Просто невероятни стихове   bouquet
Наистина!  Peace
Виж целия пост
# 230
Някак трудно приемам традициите...

Някак трудно приемам традициите —
Не че имам вода във коляното —
Превъзхождам съучениците
само по преживяното.

 А не зная дали съм пораснала,
Хич дори не изглеждам голяма;
на тринайсто число ми е лиснала
кофа дъжд — за късмет — Моргиана.

 Затова все заспивам сред облаци
и до днеска си вярвам на приказки,
а приятелите ми са бездомници
или смахнати скитници.

 Но простряното ми ежедневие
не изсъхва от скука на вятъра,
пролетта ми е низ от безвремия,
а светът — както чувам — театър.

       Милена Очипалска


Непоникнала дива кайсия...


Непоникнала дива кайсия —
И до днес не намерих затишие —
Аз все още съм бял лист хартия,
Върху който не бива да пишат...

      Милена Очипалска

Виж целия пост
# 231
автор: hristam


на самия край
на времето,
където всичко свършва,
за да започне
отначало -
от дъното,
водата и от мрака,
където се разтварят
телата и душите,
на ъгъла към Вечността ,
ще спра.
И ще те чакам.

Виж целия пост
# 232
Когато те срещна,
ще е късно, зная...
Но нека те срещна.
Ще почнем от края.
Ще станем начало.
Ще станем и път,
а нашите длани
безкрай ще родят...
Виж целия пост
# 233
Когато те срещна,
ще е късно, зная...
Но нека те срещна.
Ще почнем от края.
Ще станем начало.
Ще станем и път,
а нашите длани
безкрай ще родят...

Хареса ми много!  Heart Eyes
Виж целия пост
# 234
В едни далечни  Wink времена една голяма любов ме беше вдъхновила  Blush
Виж целия пост
# 235
Когато те срещна,
ще е късно, зная...
Но нека те срещна.
Ще почнем от края.
Ще станем начало.
Ще станем и път,
а нашите длани
безкрай ще родят...

Пумукъл страхотно е
Виж целия пост
# 236
Ще си тръгна бавно оттук.
Ще си тръгна тъй както дойдох
и банално ще плаче капчук
за една банална любов

Ще си тръгна без да гледам назад
и за смисъла няма да питам.
Само нечий самотен праг,
без да иска след мен ще извика
Виж целия пост
# 237
Сега вълната и вълненията са такива:

ТОПКА

Топка ШАРЕНА си имам-
надуваема,голяма,
искам с нея да играя,
като татко,като мама


Закачливо ме зове
с чудни весели картинки:
пърхат цветни пеперуди
като нежни балеринки


Мечо близва от медеца,
а калинка прасчо хвана...
Бързо всички се завъртат
Ех,че веселба настана


Слънчице за миг проблясва
а в тревата зървам цвете...
Ах каква е тази топка-
все ми бяга от ръцете


Топка ПАЛАВА си имам-
надуваема,голяма,
цял ден с нея ще играя,
ако мога да я хвана


 Joy

Хексе, за да си писала не ще да е била банална тази любов  Wink Ако се пипне тук- там ще стане още по- въздействащо...  bouquet
Виж целия пост
# 238
Още съм

Луната ме облече в бяло
и спусна в клепките ми здрач.
Последна тръпка в мойто тяло
премина като детски плач.
Оставам в мисли неизказан
да спори с мене твоя глас.
Отново със любов белязан
поставен си под моя власт.
Нощта се стича по перваза
и чак от самота горчи.
За тебе още съм зараза.
За мен си само две очи.
Виж целия пост
# 239
Хексе, за да си писала не ще да е била банална тази любов  Wink Ако се пипне тук- там ще стане още по- въздействащо...  bouquet

Всъщност стиховете не са мои. Blush
Имаше навремето едно списание за разкази и стихове от ученици "Полет" мисля че се казваше. Стиховете бяха на една ученичка от 10 клас, запомнила съм само първото и име Калина. Аз бях тогава 5-6 клас, направиха ми впечатление и ги запомних наизуст. Ето още едно от същата авторка, не мисля че е станала поетеса за съжаление.

Една провинциално глуха гара,
в която много рядко идват влакове
и прашните листа на календара
отмерват само миналите дати.

И всяка вечер старият перон
сънува нечие очаквано завръщане
чакалнята проскърцва - като стон
и все така са празни, пусти къщите

Една провинциално глуха гара,
която всеки ден  очаква влакове,
тъй както ние безднадеждно чакаме
да се завърнат нашите приятели.

Общо три стихотворения имаше момичето, засега не мога да се сетя за третото. Ако си го спомня ще го напиша тук. Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия