Обичате ли стихове? - 6

  • 64 638
  • 831
# 240
Да не е "Родна реч"
Имам броеве от 81г, тогава съм публикувана дори-само с едно!
Пишеха по това време там и Цветанка Ризова,и Николай Дойнов, Мирела Иванова.
За Петя Дубарова не е нужно да споменавам.
Виж целия пост
# 241
Възможно е, не се сещам със сигурност името на списанието.
Виж целия пост
# 242
Повече обичам печено пиле, но против стиховете нищо против нямам. Мен лично Стефан Цанев много ми харесва. Четох една негова стихосбирка "Спасете нашите души"  много интересен стил вади. Но разната любовна лирика не ми харесва, може би защото не се зачитам достатъчно дълбоко
Виж целия пост
# 243
Хексе, е браво на теб - да запомниш тези стихове толкова време...явно момичето е имало талант, оставя следа в душите, а това е най- голямото признание!
mitakka, предполагам че си мъж, но и да си жена, нека някой напише нещо лично за теб, пък ще задълбаеш и още как  Wink
anubhis, твое ли е?  smile3501 за автора.
Виж целия пост
# 244
Пумукъл ,мое е ,благодаря  Peace
Виж целия пост
# 245
Черногледа

Черногледо гледам на небето,
Щом черно чувство от там излиза.
Мисъл имам. Аз съм там, където
Уплашен писък времето пронизва.

Някак си успявам да се мъча,
Промисъл надежда да процеждам.
Но е много трудно обич да натъпча
В скъсана торбичка от умираща надежда.

Лепкавият мирис на момента
В спомени железни ме приклещва.
Съжалявам, че съм толкоз черногледа,
Но със спомена взаимно се усещаме.



То си отива

Прохлада се спуска над двора
И капки студени се срещат.
Вятърът няма умора
И мирис на мъх се усеща.

Тревата студена навлиза в съня си
И тайно се среща с луната.
Жълта ябълка притаява дъха си,
Готова да пусне мълвата.

„Чуйте, то си отива безмълвно!”
Крещи тя на небето.
А то безразлично напълно,
Нататък обръща лицето.

Шепот в лозата назрява.
Пълните гроздове знаят:
Щом сокът в зърната узрява,
Дошъл е на лятото краят.
Виж целия пост
# 246
                                                             С.Есенин
1.Тихо гасне крилатия залез,   2.Чисти месеца покрива сламен  3.Знам тревогата свреме ще мине
спи плетът и мъглата дими.      очертани със синьо рога.             и скръбта ще си иде оттук.
Не тъжи моя къщице бяла,       Не излязох,не тръгнахме двама   Свойте устни,душата невинна,
че ний пак сме с тебе сами.      край купите сено по брега!         ще запази най-чисти за друг!


      4.Не си силен щом молиш за радост,                                  5.Не от скръб аз очаквам съдбата
       само гордия крачи без смут.                                                ще мете хала в нощния час,
       Ще захвърли друг нейната младост,                                   и ще чукне в миг на вратата
като стар непотребен хамут!                                                     своя син да огрее у нас!

                                               6.Снела шубата,шалчето снежно
                                                тя пред огъня с пламък червен,
                                                ще ми каже спокойно и нежно,
                                                че детето прилича на мен!

Нека друга любима да имам                          /                 А нима любовта е изкуство?
но и с нея,любимата,аз                                  /                 Ламарина целуваш ли ти?
ще разкажа за тебе любима,                        /                 Знам презряло е моето чувство,
как любима зовях те тогаз!                            /                 а пък твойто не ще разцъвти!
Виж целия пост
# 247
                                                   Време

1.Ще приемеш ли длани събрани,         2.Спри часовника да не тиктака,     
   и заровени в пръст колене,                   всеки звук е едно острие,
   аз те моля с думи избрани                     то безжалостно парчета отмята
   проклетото време да спре                     от довчера туптящо сърце!

3.Всяка нова секунда отнема,               3.Зная има машини за всичко,
насъбрана със дни топлина.                   но за време, открила бих аз
Буца лед е останала в мене                    и бих ползвала я(искренно)-лично
непукизъм в една самота!                       за да върна онова между нас!
                                                                           
                                                                                          (сега)25.07.2009г
Виж целия пост
# 248
Дим /Г. Константинов/


По хребета на есента

следа от мълния открихме...

Обикнахме се в самота.

В общуване се отчуждихме.

Сега мълчим. И хладен дим

пълзи по чувствата ни днешни...

Едва ли ще се разделим.

Но знам, че няма да се срещнем.
Виж целия пост
# 249
След раздяла

Когато теб те нямаше-
някога, преди...-
мен пак ме имаше:
аз дишах, аз мислех, аз чувствах...
Но в теб се загубих,
когато те срещнах-
ти дишаше, мислеше, чувстваше...

Сега-
след близо 2 години-
пак дишам,
пак мисля,
пак чувствам...
почти, както някога...
Сега- след близо 2 години-
сега и мен, и теб ни има.
Виж целия пост
# 250
Всички стихове горе са на Бояна Петкова, страхотна е!

Естер, така е - благодаря ти, че ги постна Hug

А още по-страхтно е това, че авторката пише тук и може да прочете отзивите ни, мисля Wink


Прочела, макар и късно  Wink
Благодаря ви, момичета  Hug това значи много за мен   bouquet
(Ама как сте ме разконспирирали Simple Smile)
Виж целия пост
# 251
НЕ НАРАНЯВАЙ

    Знаем да връщаме -мяра за мяра,
    око за око!
    За изневярата -с изневяра,
    за злото-със зло.
    И  сякаш земетръс-
    всичко пропада,
    а под развалините ни
    плаче дете.
    Вдън земя са отишли
    любов и радост.
    Лошото между нас
     като тумор ръсте.
     По-добри ли ще бъдем след хиляда години?
     В приказка ли ще се преродим?
     Всеки се мисли за прав и за силен.
     И  делим дъщеря,
     и разпъваме син!
     Как искам да вярвам,
     че това е възможно;
     между два хълма, на завет
     дръвче да ръсте.
     Омразата гложди.
      Децата тревожни.
      Заклевам те-хайде, моля,
       да спрем!
       Верижна реакция.
        Разклонява се злото.
        След всяка дума
         светът се взривява.
         Не наранявай,не обвинявай,
         защото
         детски сълзи засяваш!
         Аз и ти .Жесток театър.
         Кой от нас всъщност,
         е ощетен?
         Търчеше по пътя.
         През тебе минаваше вятъра-
         надолу по пътя,
         през глава,към мен.
         Сега,когато
         всичко е свършило,
         отде да вземем жива вода?
         Цъфти понякога
         и дръвчето прекършено.
         Боже,вземи ни  паметта?
                                 Х.Л.
   
Виж целия пост
# 252
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.
 Weary
Виж целия пост
# 253
Понякога ще идвам във съня ти...
На кой беше това  newsm78
Виж целия пост
# 254
Понякога ще идвам във съня ти...
На кой беше това  newsm78

Вапцаров
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия