Обичате ли стихове? - 6

  • 64 638
  • 831
# 255
Тайна
Ти не разбираш това щастие
в човешките гърди
да бъдем двама сред летящите
планети и звезди.

Нас никой да не ни познава ,
но пъстрия живот
неспирно да ни обкръжава,
загадъчен и нов.

Нахлупили невидимки
на своите глави,
щастливи да се движим ний
навсякъде сами.

Да ни люлее времето
във златни пелени.
Богати , пълни , трепетни
да бъдат нашите дни.

И никой , никога , докрай,
до смъртния ни ров
да не успее да узнай
за нашата любов.

Александър Геров

Надявам се да Ви хареса!
Виж целия пост
# 256
Аз обожавам друга негова

ТАЙНА II

 

 

За да не ти е мъчно никога,
към никого не се привързвай.
Живей във себе си. Там блика
вълшебен извор с ясен бързей.

 

Недей от чувствата замира
а преживявай като птица,
която всякъде намира
подслон, гнездо, трохи, мушици.

 

Това е тежко и мъчително.
Свръх силите ни днес това е.
Но е начало на пленителна,
неразгадана още тайна.

 

Когато всички я открием,
от страшна сила озарени,
тогава ще узнаем ние,
че в нас е цялата вселена.
Виж целия пост
# 257
Случайна среща


С теб сме отново в едно кафене,
след толкова много години.
На маса си с твои приятелки две,
на моята - двама приятели има.


След погледи бързи, пламват искри.
Спомени бавно нахлуват... Боли ме!
Запалваш цигара... Виждам сълзи...
В лютивият дим аз намирам причина.

 
Говорят ми нещо, не слушам уви...
Поклащам глава солидарно.
В мисли целувам пак твойте очи
и твойто лице лъчезарно.

 
Далече в годините скитаме тъжно.
Разбирам го някак без думи.
От минали мигове спомени жънем,
топящи леда по между ни.


Дори не разбрах как останал съм сам.
Кафето студено преглъщам.
И ти си самотна на масата там
и твойто кафе май е същото.

 
Прегръщам те с поглед, усмихваш се леко.
Неспиращи думи в мълчание.
Излезем ли, пак ще сме нейде далеко
грижовни към свойто страдание.

 

Тръгвам си вече. Не подавам ръка.
За сбогом оглеждам те цялата.
Ти също надигаш се бавно - едва,
в последният миг на раздялата.


Защото ме обичаш...


С погледа ти нощем аз танцувам,
ръцете ти на щастие обричат,
косите ти от злато плах рисувам,
в този миг, защото ме обичаш.

 
Сънищата ми от теб са обуздани.
В тихи кътчета - идилия лирична,
далеко от житейски урагани,
до мене си, защото ме обичаш.

 
Усмивката ти тъй ме е пленила,
че сляп съм за света себичен,
когато ти в ръцете ми се свиваш
всеки ден, защото ме обичаш.




И двете са на Найден Найденов
Виж целия пост
# 258
Първото е прелестно Heart Eyes
Виж целия пост
# 259
Зрънца

***
Стъпките ми познават
само едно притегляне,
по-силно от земното.
Твоето.

***
Клепачите ми,
натежали
от безтебие,
приспиват очите,
натежали
от любов.

***
Душите ни
с писък
се втурват
една към друга,
когато
телата
тихомълком
се разделят.

***
Не мога да обясня
защо и как те обичам.
То е все едно
животното да обясни
защо и как
брани
малките си.


Котката Марта, или още Бояна специални и най-искрени поздрави от мен за стиховете ти. Толкова близки са ми, че чак ми се иска да те питам как се оцелява след бурите, но...това е по-скоро въпрос, или по-точно отговор за лични съобщения.  Blush
Виж целия пост
# 260
Неискано
Откривах те във погледите сменящи се;
Познавах те в усмивките ми чужди;
Намирах те във невъзможното премеждие;
Изхвърлях те от спомени ненужни;

Изтръгвах те и не веднъж, и два пъти;
Нахвърлях се на мислите сиротни;
В сърцето нож забивах, бях предателка;
Сама не бях във нощите самотни…

Но, знаеш ли, така и не успявах никога
Сърцето си на две аз да разделям.
Ликът ти идваше без да съм викала
И мислите към тебе все потегляха.



Благодаря
Изчезна слънцето зад планината,
залезе с него мисълта.
Но любовта завинаги ще е в сърцата
и те ще пазят твоята искра.

Животът твой не ще залезе,
защото вечни спомени горят.
И някой ден, когато пак се срещнем,
аз ще ти кажа моето „Благодаря”.
Виж целия пост
# 261
Пумукъл , благодаря . Много ми хареса Тайна 2 newsm10
Виж целия пост
# 262
Пумукъл , благодаря . Много ми хареса Тайна 2 newsm10

Аз харесвам много от стиховете на Александър Геров. Ето още един:
                                  
                    СФИНКС

                        На Банчо Банов

                    Възникват чувствата, копнежите...
                    Би трябвало да ги щадим.
                    Би трябвало да ни разнежват те
                    и в щастие да се топим.


                    Но ние лошо сме възпитани.
                    Ний искаме да проверим,
                    да разберем и да изпитаме,
                    додето всичко умъртвим.


                    И този, в който са възникнали,
                    остава сам под свода син;
                    и стават каменни чертите му
                    като на страшен древен сфинкс.

За който иска още  Arrow Александър Геров поезия
Виж целия пост
# 263
Попита ме


Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.


Виж целия пост
# 264
ese momento

отдавна ме няма карлито
в сенките на тополите
и точките се съединиха в контур
където разгадавам съдбата
във всичките и части
все хвърлям точните зарове
и печеля , любов
сънувани коси
раздрани думи
реки по които да се връщам
когато измръзваш от времето
и сълзите не стигат да храниш
самотния залез
откраднал сърцето ти
нямат гръб секундите
нито онези зелени очи
в които оглеждаш света
добра съм
забравила вечния ход на земята
мястото където се целуват гълъби
водата извираща от слънцето
откраднала виолетов дъжд
валял половината в юг
няколко дяволи и толкова
в зелените пръсти на нощта
но ме няма
отдавна  в сенките карлито
шшт,не казвай нищо
всичко което искам
знам

* * *

A

тази нощ валеше
рамене ми не знаеха
как да се завърнат
той изпусна ключа
още на тръгване
а улиците бяха тесни по презумпция
и на ъглите цъфтеше някакво лилаво цвете
започващо с а
 
бях русалка
с отчайващо кратко име
събрано от камъчета
той разсипа солта на земята
в краката си
танцуваше море в дъното на очите
а тишината скърцаше в душата
и на ъглите залеза надникна леко в някакъв цвят
започващ с а
 
не мигах
по сухите ми скули
се свличаха вълни
с голи ръце
той целуна края на луната с пръсти
а водата се скри зад думите
и на ъглите капките шептяха някакво неразбираемо наречие
започващо с а
 
бях русалка
с отчайващо кратко време
дадох си синята коса
езика
той върза копче на ризата на вятъра
скри следите в шепи
а гласа влизаше през отворените врати
и на ъглите времето лъжеше някакви бледи сенки
започващи с а
 
тази нощ валеше

автор: dressy
Виж целия пост
# 265
Тежка съм и за обичане и за прегръщане
твърда съм дори и за преглъщане.
Трудна съм за носене във спомени
със години от душата гонени.
Будна съм, не ставам за сънуване,
нежна съм, не съм и за будуване.
Силна съм – стената ми е цяла.
Слаба – любовта я е рязяла.
Няма ме, но всъщност съм си тука,
болката на вратата ми чука.
Обичам, ала безнадеждно
и все пак прекрасно и нежно!

Виж целия пост
# 266
Не съм    bouquet-много е хубаво
Виж целия пост
# 267
Обичам те,
И сякаш думите се сипят
като есенни листа
Обичам те,
Откривам твоя лик
в дребните неща
Обичам те,
Не знам как просто да те убедя
че ти за мен си всичко,
което съм желал
Копнея те и ден и нощ
и искам само да ти поднеса
букет от звезден прах и нежен полъх на
октомврийска топлина.
Виж целия пост
# 268
Да се влюбиш във някой на трийсет и три
е различно-
със калцирани вени от дозите зла прозаичност,
със пресъхнали страсти
от хиляди стари любови
и едва посъбрани прашинки надежда за нови,
да се влюбиш на трийсет и три 
е почти невъзможно.
(ако не невъзможно, тогава – достатъчно сложно)
Няма как вкоренения страх
от очаквана болка
да загърбиш така, изведнъж.
Ужасно.
И толкова

предсказуемо случване на забравени вероятности.
Виж целия пост
# 269
Ели,верно си първа класа Hug  bouquet-а бирата кога??? newsm78ако не мога да те спе4еля с бира-знам къде правят най-хубавото мохито на плажа Mr. Green
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия