Обичате ли стихове? - 6

  • 64 714
  • 831
# 270
МОхитото за мен  Grinning Кога и къде?

Благодаря Simple Smile
Виж целия пост
# 271
МЕРЕЛИН, мерси!
Ели, липсваше! Както винаги невероятна!  Hug
Виж целия пост
# 272
пращам ви няколко стиха от една от любимите ми поетеси - Яна Язова.
Неверница

Когато след пладне приседна на прага

и чакам си стария мъж,

плета си чорапите вълнени, що ги и лятос обува,

и младото тяло, сякаш, тръпне от вечерна влага,

а вълната моите сълзи е гълтала не по веднъж —

и китки в градината не късам и нищо не ми се и чува...

 

Когато след пладне приседна на прага,

мини ми кажи, че ти много ме любиш...

Тъй плахо, с бърз поглед, кат моето робство тук, мрачен.

Ще видя, нехайно уж, клета, че аз съм ти драга,

Глава ще забия в чорапа, като че искам да кажа: "Ти себе си губиш

със мене, омъжена." А огън — в моя поглед вторачен.

 

Треперя по-бавно да минеш: клуп след клуп сбъркана нищя...

Пръсти несръчни ще пуснат железните куки.

Но в твоето мило лице не ще се загледам аз нито веднъж,

че сухата моя съседка ни гледа от срещната къща;

но идва нощ, тя ще запуши и всички съседки пролуки...

Но идва нощ... И привечер още приспива ми стария мъж.



 
Виж целия пост
# 273
Пътека
/Пеньо Пенев/

Тъжен залез кърви над гората

като прясна отворена рана.

С тъжен ромон звъни на житата

светозарната сребърна пяна.

 

Уморения ден догорява,

плаче вятърът - сбогом навеки!

Свечерява сега, свечерява

над смълчаните бели пътеки.

 

Всеки своя пътека си има,

всяка бърза и търси човека...

И аз имах пътека любима,

и аз някога имах пътека!

 

Още крачка - и ето го края! -

Извървяна е тя, извървяна...

Какво с мене ще стане, не зная,

но едва ли пак пътник ще стана!

 

Много мили неща аз разлюбих,

дори погледа кротък на мама.

Имах всичко... и всичко загубих -

няма щастие, щастие няма!

 

Сам да бъдеш - така по-добре е,

нищо в нашите дни не е вечно!

И най-милото ще отмилее,

и най-близкото става далечно.

 

Всяка клетва е само измама,

всяка нежност крий удари груби. -

Нека никога нищичко няма,

за да няма какво да се губи!

 

Всеки огън гори - догорява,

никой извор во век не извира.

Туй, което цъфти - прецъфтява,

туй, което се ражда - умира.

 

Всеки друм става тесен за двама,

всяка радост е бременна с мъка.

Нека никога срещи да няма,

за да няма след тях и разлъка!

 

... Догорелия ден над гората

нека само кърви като рана...

Нека тъжно звъни на житата

светозарната сребърна пяна...

 
Виж целия пост
# 274
viki 71, от сърце ти благодаря, че ми припомни най-любимото ми стихотворение.!
Обичам Пеньо Пенев!
Виж целия пост
# 275
Теа, Елист,
страхотни последни стихове сте оставили.  bouquet
Виж целия пост
# 276
автор: karmelitass

Не вярвам в чудеса и във вселени.
Сама се храня, къпя и обличам.
Не са ми нужни сто приготовления,
преди да изрека, че те обичам.
Не вярвам във щастливото богатство,
пожъна ли успех, със шут в ребрата
ме връща изкриветана реалност,
полуопустошена, но ината.
Не вярвам във принцесите и кея
на който все намират любовта си.
Не вярвам и едва ли ще посмея.

На сушата съм като удома си
Виж целия пост
# 277
Да се влюбиш във някой на трийсет и три
е различно-



 newsm45   bouquet
Виж целия пост
# 278
Здравейте момичета,
отдавна ви чета, явно момента ми е такъв Embarassed, страхотни стихове!!!!
А на Станка Пенчева някой има ли?
Виж целия пост
# 279
Станка Пенчева

Внезапно

Спасявам си душата.
Използвах за алиби старостта
и се оттеглих —
в спомена,
в природата,
в приятелството
в книгите...
(Нали светиите отшелници
са били грешници на младини!)
Спасявам си душата.
Изключвам телефона.
Изключвам телевизора,
когато блъвне във лицето ми
човешка кръв и пещерна омраза,
когато почнат да ме давят словеса
звънтящо кухи,
самовлюбени,
лъжливи,
когато чуя как води и лесове,
зверчета и деца,
дори и риби
пищят до небесата...

 Спасявам си душата.
На края на града.
На края на живота.
И само сутрин,
между съня и будността,
внезапно
усещам тялото си младо,
духа — непримирим и горд,
и ми се струва —
ей сега ще блесна,
ще се стоваря, справедлива сато меч,
над този мръсен свят!
Или ще го целуна,
и той — току що сътворен —
невинно ще ми се усмихне...

 
Виж целия пост
# 280
                 МОЛИТВА НА ЖЕНАТА



Боже,Боже,прости ми БОЖЕ!

жената всякога можеи всякъде може,
и права можеи отгоре може
и да плаче може,Ох Боже Боже
Но Боже,Боже когато мъжът не може
прибери го Боже!Че жената без мъж не може!
За това,ако може и чужд ако може!Прости ми БОЖЕ!
АМИН ДАЙ БОЖЕ
""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""
 това е мое много любимо стихотворение  bouquet  bouquet поздравявам ви с него
           ГЛАВНО "'М""
Обичам и желая да бъда обичана,
А не сива,безделна,сама..
Желая от някого вричане:
Желая усмивка само една
Усмивка една траеша вечно:Сърцетуп породео отведнъж
Сърцетуп без срок.Безконечен
пеперуда под сърцето на МЪЖ
Мъж с главно "М"не мижитурка
Двесилни горещи ръце,
ръцедве можещи нещо
от което сърцето да спре!!!!!!!!!!!!
Сърцето да спре и тогава.......искам две думи в една.........
Което да значат ЕДНО НЕЩО
И ТО ДА СПАСЯВА СВЕТА
И именно то се нарича

ЛЮБОВТА
Виж целия пост
# 281
 hahaha
Виж целия пост
# 282
Честно казано не, обаче като прочетох някои от тези ......  Hug Hug
Виж целия пост
# 283
     Дори да казват някой


Веднъж бях гладна- просех ти трошички,
а ти ми даде целият си хляб.
Когато съм забравяла да те обичам-
съм живяла в нереален свят.

Веднъж бях жадна – капка, две водица -
а  ти до мен прекарал си река-
прекрасна, пълноводна с много птици
и с капчици от пъстрата  роса.

Студено ми е – стоплил си зениците ми
с много обич, вяра във света.
Без дом живях- омръзна ми да скитам
и седнах си пред твоята врата..

Ще ме приемеш ли- ще мога ли да вляза,
ще се роди ли пак сред мрака светлина?
Надежда се е вкопчила в душата ми-
с порив за любов и свобода ...

И няма да ти обещавам нищо вече –
да лъжа днес и утре да живея в срам-
сърцето си душата и умът си
мечтите си не мога да ти дам...

Но ще ти бъда вярна-даже след смъртта
дори да казват някой – тя е края
ще бъда с тебе даже след това
аз вътре във сърцето си го зная.

Вили.
Виж целия пост
# 284
Ти дори не разбра...

Станка Пенчева


Ти дори не разбра
защо си отивам.
Може би - просто каприз,
просто - женска игра?
Ти нищичко не разбра.

Аз ти бях само неделна почивка,
само радост на дребно -
някаква малка потребност -
като цигарата,
като чашата вино,
като книга с красива корица.

Много исках и много ти давах.
Ти, по-малкото си избра.
Върви. Можеш всякъде да го получиш.
Просто друга марка цигари,
неделя с нова програма,
друг етикет на бутилката.
 
Но ти си още в мен,
като дъх замайващ на билка,
като горчивина на пелин...
И защо те обичам още?
Просто съм си такава.
И кой знае защо -
теб съжалявам.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия