Обичате ли стихове? - 6

Много хубави стихове публикувате, момичета! Специално Мерелин - страхотно е!

Благодаря ви 

Заявка за приятелство


Наясно съм - не се пристъпва в храм,
за да разплискаш тъмната обида.
И затова на прага му съм. Сам.
Във мъжки род. Жената си отиде.
Гримирам я отскоро всеки ден.
Разхождам й краката по банкети.
Да ти прости и да се върне в мен.
Но само опаковката й свети.
Насилвам опаковката й с бяс
/със мъжки бяс/ във тебе да се сгуши.
Успявам даже да откопча страст.
Но не море - очите й са... суша.
Не бих си позволила този стих,
ако Жената може да възкръсне.

Е, мисля, че по мъжки обясних
защо не искам да ми купиш пръстен.
Камелия Кондова

Ето  едно нещо което не е точно стих.Помня го от моята баба.Много ми харесва надявам се и на вас.

То бе тъй отдавна,в далечна страна
в приморска страна всред мъгли
и в тая страна бе девойка една наречена АННА БЕЛИ
Обичах я аз ,и обичан бях аз
в разлъка не бихме  били.
Ний бяхме деца,две деца в таз страна
обкъжена от вечни мъгли.
Но безкрайна любов,непозната до днес
ме обвързваще с АННА БЕЛИ.
И за нея дори да завиждатна  на  нас
серафимите биха могли....
Но затуй ли уви,буря есенна сви
и уби моята АННА БЕЛИ.
Но аз зная сега да обичат така вече други не биха могли.
И затуй нито БОГ  в своя вечен чертог
нито земните духове зли
неще разделят вече мойта душа от душата на АННА БЕЛИ
Щом луната изгрей,скъпи мисли навей,за нетленната АННА БЕЛИ.
И звездитеот вред ми изпращат привет с очите на АННА БЕЛИ.
В нощния мрак аз съм пак там под гробния свод с мойта душа и любов и живот
сякаш двама ни събра на морския бряг любовта в един съркофаг.  

Това е "Аннабел Ли" на Едгар Алан По.
В превод на Георги Михайлов, макар и цитиран с малки неточности

Любов

Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Имъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: "Остани!"
Веселин Ханчев

Даааа  на ЕДГАР АЛАН ПО е но аз така го знам

Този, когото срещнах

Той отдавна не знае покой
и очите му често тъмнеят.
Знам, че нечий е бил (не и мой –
и ревнувам го тайно от нея…)
Знам, че нощем не спи. Всеки сън
е чистилище за страховете му.
Тайно плаче, но вместо навън,
се изливат сълзите в сърцето му.
И говори безспир, но мълчи
(всеки път, щом поема към него).
От мълчанието му ми горчи.
И се чувствам ненужна и дребна.
Вероятно е влюбен във мен
(на моменти, за малко и рядко).
Вероятно ще дойде и ден,
в който той ще открие внезапно
че е влюбен във друга  и тя
е жената, достойна да носи
бремето на онази тъга,
зад челото му свила гнездото си.
И на нея ще каже това,
за което го питах безмълвна.
От сега ме боли и кова
за сърцето си ледена броня.
То(сърцето ми), уж е обръгнало
и понася безропотно болка,
ала тоя път, както е тръгнало,
ще се скърши на десет.
И толкова.

Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади от опаковано в копринена хартия пакетче .Това не беше обикновено пакетче. В него имаше луксозно дамско бельо.

Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелата...."Купих и го когато бяхме за първи път в Ню Йорк преди 8 или 9 години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай."
Той се приближи към леглото, постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала.
    Той се обърна към мен и ми каза : "Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живата ти е специален."
     Няма да забравя тези думи.
     Те промениха живота ми.
     Днес чета повече от преди и чистя по-малко.
     Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината.
     Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си.
     И работя по-малко.
     Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени.
     Вече нищо не пазя за специални случаи.
Използвам всеки ден кристалните си чаши.
    Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.
     Фрази като”....Един ден....” или “Някой ден......” вече не съществуват за мен, изхвърлил  съм ги от речника си.
Искам нещата тук и сега да ги чуя, да ги направя.
Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел ако знаеше, че утре
ние всички доста лекомислено очакваме.
Мисля че тя би звъннала по телефон на семейството си и на близките си приятели.
Може би аз също бих се обадил на стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания.
    Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво!
    Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени.
     Бих се ядосал, че не съм се срещнал с онези приятели, на които щях да се обадя “тия дни”.
     Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша “ тия  дни”.
     Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на близките си колко много ги обичам.

Знаете ли това?
Не знам на кого е, ако някои знае, моля, да каже.


Спри тази музика! Ще полудея!
Това е неговата песен, спри!
Недей ме пита него ли обичам...
И двама ви обичам, разбери!
Но той е минало, чудесно, чисто...
А настоящето си ти!

Нужно е време

 

Нужно е време,
За да разбереш тънката разлика
Между преплетени ръце и оковани души...

Да осъзнаеш,
Че любовта не е вечно упование,
А човекът до теб - сигурност за цял живот...

Да прозреш,
Че целувките не подпечатват договори,
А подаръците не означават обещания...

Да срещаш пораженията си с вдигната глава
И смел поглед - силен като голям човек,
А не раним като малко дете...

Да разбереш,
Че пътищата се проправят днес,
Защото земята утре е несигурна за градеж...

Нужно е време,
За да разбереш, че дори
Топлите лъчи на слънцето изпепеляват,
Стоиш ли дълго под тях...

Така, че
Посади сам цветята в градината на душата си -
Не чакай случаен букет...

Накрая ще видиш, че можеш да оцелееш...
Че си наистина издръжлив,
Че си действително силен,
Че си истински ценен...

И ще се учиш,
И ще научаваш нещо ново
При всяко сбогуване...

"After a While"

After a while you learn
the subtle difference between
holding a hand and chaining a soul
and you learn
that love doesn't mean leaning
and company doesn't always mean security.
And you begin to learn
that kisses aren't contracts
and presents aren't promises
and you begin to accept your defeats
with your head up and your eyes ahead
with the grace of woman, not the grief of a child
and you learn
to build all your roads on today
because tomorrow's ground is
too uncertain for plans
and futures have a way of falling down
in mid-flight.
After a while you learn
that even sunshine burns
if you get too much
so you plant your own garden
and decorate your own soul
instead of waiting for someone
to bring you flowers.
And you learn that you really can endure
you really are strong
you really do have worth
and you learn
and you learn
with every goodbye, you learn...

 Veronica A. Shoffstall

Когато разбера,
че съм
не само глътката живот,
не само утоляващата капка,
не само чувствения плод,
от който сладострастно
да отхапваш,
не само светлинката в мрака,
не само топлина в студа ти,
не само някой,който чака
да озари сияещо деня ти
а нощите да приласкае
и да живее във съня ти.

Когато разбера,
че сред дузини,
избрал си моята пътека,
и пътя,който искаш да изминем
е всъщност стръмнина,не лека,
че си презрял осеяните с рози,
а търсиш мен-
до невъзможност,
до болка,
лудост
и до бяс.
Когато си докоснал хиляди
но само аз
съм твоя истина и изповед.
Когато разбера,
ще бъда истинската аз.
Само за теб.
Единствено.

Hristam

Обожавам стихотворения! Писала съм (и още пиша понякога). И за мен са писали 
Иначе обичам Яворов. Много са силни всички, макар по-късните да са по-трудно разбираеми (за мен специално). Харесвам и Смирненски, тематиката му е вечна. Иначе за любовни конкретно... хм.. ами зависи, ако се прекалено "лигави" едва ли биха ми допаднали. Харесвам съвсем простичко изказани мисли (както, например, в първия пост - 'Писмо' на Дамянов)
Най-любимо ми е "Прощално" на Вапцаров

Прощално
    На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Възхитена съм от последните стихове!
Седмица само ме нямаше и вие просто сте надминали себе си!

Ellyst - Unique!

А за Камелия Кондова ... въобще нямам думи ... няма слаб стих тази жена.
Благодаря ви на всички , че обогатихте деня ми!