Обичате ли стихове? - 6

Дано не ви досаждам с моите стихове, ето още малко. Много са лични, но днес съм в настроение да споделям:

Поисках да си тръгнеш- ти си тръгна.
След себе си затвори входната врата.
Не те погледнах и не се обърнах,
но плаках за проклетата съдба.

Постелята, която с теб делихме
внезапно опустяла бе сама.
С детенцето на ъгъла се свихме,
но не мигнах аз до сутринта.

Започнаха безцелни дните да се нижат,
не беше същия след теб света.
Аз знаех, че не те е грижа
дори за двете ни деца.

От онзи миг покой в душата няма,
ту връщаш се, ту тръгваш пак.
Вземи решение накрая-
или си мъж, или глупак!


ЗАД ЗАКЛЮЧЕНАТА ВРАТА
                                                                              
Отболя. Не плача аз за тебе.
И рани стари няма да заближа.
Върви си- дявол да те вземе.
За любовта – не ме е грижа.

Погребвах я, но сто пъти възкръсва
и всеки път е още по-нетрайна…
Тук нейде връзката прекъсва
и пак разбирам твойта тайна.

Не плача вече, свикнах. Отболя.
Далече стой- заключих аз вратата.
За сто и първи път погребвам любовта-
търси във себе си вината.

Върви си, дявол да те вземе,
върви при бледата луна.
Душата ми, ранено куче- стене
и вие зад заключена врата.


  САМОТА
Взимам лист и сядам да пиша
закъснели, среднощни слова.
Само в тях се усеща, че диша
мойта чужда, ненужна душа.

Вън надпяват се луди щурчета.
Сякаш в песните чувам: “Сама!”
Няма тропот от боси крачета,
няма жива душа у дома.

Няма щастие, няма постеля,
няма хляба с кого да деля.
Няма дума с кого да обеля,
затова перманентно мълча.

Този лист знае всичко за мене,
пази мойте среднощни слова-
с тях написах душата как стене
и че мразя я таз самота.

@@@

Стори ми се, че прозорецът ти свети.
Невъзможно е – илюзорна мечта!
Подрънква като дребните монети
във джоба ми нещастната съдба.

Оттогава не съм идвала до вас.
Дъждът изтрил е стъпките ми тихи,
изтрил е спомена за кроткия ти глас
и само образа ти е оставил в щрихи.

Децата ни големи са сега
и ние други сме-дали ще се познаем.
За миналото не изпитвам аз вина,
за бъдещето- нищо с теб не знаем.

Да можех да те върна тук, сега.
Прозорецът ти всяка нощ да свети,
да отразява влюбената в теб луна…
Уви, подрънкват старите монети!!!


        В ЮЛСКА НОЩ
                                                                                        
Ухае тази вечер на липи,
звездите на небето са големи.
Ти искаше да си отидеш, е върви.
Сърцето ти отново тя ще вземе.

Годините ще минат неусетно,
животът свършва без любов.
Не може всичко да е вечно
и никой за това не е готов.

Целувам тази вечер друг,
ръцете ми прегръщат го, студени
и мислите не спират да болят-
че незаслужено от топлината ми ще вземе.

Нощта е топла и ухае на липи.
Морето тъмно е, звездите са големи.
Аз бавно тръгвам си- и ти върви.
И край на нашите проблеми.

Стоя пред теб с наведена глава,
сълзи се стичат по лицето.
Не искам да ме виждаш ти така,
ранена право във сърцето.

Обръщам се и с бързи стъпки тръгвам
и зная- няма да се върна.
От мислите си страшни аз замръзвам,
че тебе вече няма да прегърна.

Нощта е тъмна, сърцето бие лудо.
Отново грешката си не призна.
Едва ли може да се случи чудо,
освен и аз да почна да греша.

Дъждът прикрива стъпките ми бързи,
прикрива и проклетите сълзи.
Сърцето знам отново ще те търси,
но стига си ме наранявал ти!


Айде още едно , последно- дано не съм го писла вече, че не помня.

                                                           БОЛКА
                                                                                  

Боли, когато теб те няма,
боли, когато си до мен.
Боли- лекарство няма
и болката е моят ден.

Боли, когато си далече,
боли, когато съм сама,
боли, че няма да се върнеш вече,
но болката е моята съдба.

Боли- не ме целуваш,
боли-не чувам твоя глас,
боли, когато си отиваш,
но болката е мойта власт.

Боли, когато те сънувам,
боли, когато стана,
боли- не се лекувам,
но само болка ми остана.

Живей,когато имаш всичко-
или от всичко си лишен-
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей,когато ти се плаче-
или от плач си отвратен-
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън,
и ако всичко си отрекъл-
повикай Слънцето отвън.

Живей,дори да си измамен
от собствената си съдба,
и вместо да усетиш рамо-
усещаш нечий нож в гърба.

Живей за всичко,а когато
животът вече изгори-
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей ! И всяка адска жега
с капчукова вода полей !
Дори да ти коват ковчега,
живей,Приятелю,живей !...

Матей Шопкин

автор: Zoy


В дълбоката нощ
по лицето ми
пробяга сълза
и като самотни стъпки
изтропа надолу
по белия ръб
на чаршафа ти...

 защо във съня си различен
и нежен и мил-някак мой
ти всъщност си толкоз обичан
със нищо си пак от безброй
защо пак си палиш цигара
две думи спести ли така
ти скриваш се в нейната пара
кого ли залъгваш сега
тук беше преди две минути
сега само тялом си тук
със дрехите даже събути
замина ,сега съм със друг
сега съм със сянката бледа
чертаеща твой силует
самотата получи победа
с абсолютно прибран пистолет
ти си тръгваш,довиждане,сбогом
аз забравих те беше,преди
не поглеждай ме толкова строго
спомена на никой не вреди
*******************************
         Свобода                                                                                                                                                    свободна съм вплетена в мрежа
сред бурни шубраци раста
живея със мойта надежда
и даже й давам крила
вий виждате ме окована
във тежки вериги безброй
но всичко е зрима измама
аз пак съм готова за бой
оръжия нося от воля
гранати-са моя копнеж
войната започва и моля,
дори не помисляй да спреш
ще искам ,ще мога ,ще правя
дори ще руша със финес
"беше"назад ще оставя
и всичко ще бъде от "днес"

                                                 26.08.09г.

От сянката на мойта тиха вечер
Разбирам цветни, приказни неща.
Разбрах за светове далечни,
Видях там звездна светлина.

Учудих се какво изпускам,
Свеждайки глава надолу все.
Сякаш очите влажни със превръзка
Закрила съм със две ръце

Сякаш сърцето си опустошено
Сама скрепила съм едва
И крия в него тайно нещо,
Не ща да е на свобода.

Слепила съм и длани бели,
И никой не допускат те.
Търпиме заедно неволи;
Мразим заедно и врагове.

Убила съм умението свое
Да кажа нещо от сърце,
Да дам от мене, нещо мое
На някого, нуждаещ се.

Изпускам си душата от веднъж
И пада мъртва във нозете.
Вали по мене като дъжд,
Увяхва като сухо цвете.

Защото аз поях я някога преди
С красиви думи, с обич чиста.
Отварях й безброй врати,
Но за бъдеще така и не помислих.

А ето, то е тук пред мене –
Разкрива ми звездите и небето.
Откривам щастие опиянена,
Но не го достигам –
слепени са ръцете.

Въпросното Бисерче е истинско бисерче....

Животът по вселенски го обичам,
напук на трите зли орисници.
Родена съм в една съдбовна зима,
нарочена за сбъдване на приказки.
И ей ме на. Почти съм се открила,
почти, защото ще е край докрая.
Достатъчно, обаче, да разлистя
неуязвима в същината вяра.
От нея ми е хубаво и сито,
дотолкова, че мога да раздавам.
Това, че даже нямам втора риза,
не пречи да се имам за богата.
И някога ми стига купа с болки
да стъпя, за да стигна до небето.
Да питам Бог дали е разтревожен,
че нечия съдба е тъй нелепа.
Тогава ехото жестикулира
напрегнато, че съм така неистова,
нагазила до шия във копривата.
Останалото не е за помисляне.
Животът по вселенски ме обича,
особено след пристъпи на волност.
И ромоли. И толкова е приказно,
че да нехаеш колко е правдоподобно.
И да ти стане толкова неутолимо,
почти като на мене.
Тая жажда,
с която между полетите дишам,
е поводът в звездите да се раждам,
да може някой бард да ме изпее,
във вярата ми тъй наивно влюбен.
А аз да светя все около него,
докато най-внезапно не избухна...

***
Очите ми могат само
твоите да виждат.
Или не искат други?
Обятията ми друг
не могат да приемат.
Или не искат?
Устните ми друг
не могат да целуват.
Или не искат?
Дланите ми другаде
не могат да се стоплят.
Или не искат?
Сърцето ми за друг
не иска да запее.
Или не може?

Искам ли много, сама не зная.
Имам ли много – дали нехая?
През пръсти течало,
През мъгли вървяло.
Някак сиротно душата съзряла.

Виждам ли всичко? Не искам да зная.
Получавам ли? Колко? Надали ще узная.
Във мене да има,
През мен да замине.
Нозете самички по пътя ще минат.

Има ли смисъл, има ли вяра?
Има ли нужда от тези товари?
Къде е душата,
Къде – светлината?
Забрави, сама ще поправя щетата.

Няма пътеки, едва ли ще има.
Няма морета посред вечната зима.
Нямам много,
Не искам много.
На прощапулника и сама ще проходя.

***
Нямам
(като
котките)
девет
живота.
Имам
(като
жена)
девет
сърца.
А само
(като
себе си)
и с десетото
ще те обичам.

След залеза на всяка наша цел:
Постигната, забравена, незнайна;
След залеза на някого, към светлина поел,
Изгряват нови, светли и омайни
Проблясъците на живота нов,
Във който ние трябва да се хванем.
Новородените прашинки от любов –
Единствен източник на нашето познание.
Надигат се от хоризонта ни далечен
Ново слънце и по-близки трептежи.
Понякога ги гоним, чак сами си пречим,
Но често не стигат да запълнят стремежа ни.
В старанието да сме идеални
Често пропускаме своята спирка
И слизаме другаде, търсим призвание,
Пускаме корен и черно-бели умираме.

Естер, рядко пишеш, често успяваш да го правиш. Благодаря.

Наказание

Измислих ти
красиво
наказание -
да се усмихнеш
сто пъти на сън,
докато тайно
те целувам
по върха
на твоето
изтръпнало
желание…

***
Разкриване

Първо,
винаги събличам
името си...
 
Незабелязано
разкопчавам
объркването...
(Помагаш ми в този момент.)

Кадифеното докосване,
винаги е
търсене
познато
и
непознато -
(настръхване).

Затворените очи са
поглед навътре.
Всяко
приближаване
и
отдалечаване
е красиво
и има вкуса на
нещо забравено,
което си припомням,
(с теб).

Яна Монева

Днес надминахте себе си   

every me, аз ти благодаря.  

И още нещо... (на английски май ми звучи по-добре, затова така и го написах, извинете, за което)

Up there -
where
the seventh Heaven
crosses
the ninth circle of Hell
I will be
waiting.
For you.


И все пак реших да го и преведа, защото не звучи лошо и на родния език

Там,
където
Седмото небе
пресича
Деветия кръг на Ада,
ще чакам.
Теб.

Официално предупреждение

              "В къщата на обесен за въже не се говори."

Моля всички,
които идват
в моя дом -
не споменавайте
и дума...
За любов.

Ester, има твои неща, които просто ме заковават!
Благодаря ти за задържания дъх!!