Обичате ли стихове? - 6

  • 64 639
  • 831
# 360
Страхотно е Heart Eyes
Виж целия пост
# 361
Няма прошка

Размиват дъждове пръстта ръждива
и гланцът от приятелства добри
се рони върху пропастите диви.
И всеотдайността едва гори.
Ранени от ласкателства и завист,
от лековерни устни на жени,
тревогите се сгушиха на завет.
И никой в нищичко не ни вини.
Какво спокойствие! Почти убого.
Заупокойно. Лепкаво почти.
Остава само да запалиш огън
над сухи съчки… Кой ще ни прости?
Не, няма прошка. Стенат ветровете
и доизпилват всеки остър ръб.
И смесват се в падения и клетви
човешка радост с нечовешка скръб.
И думи неизречени. И срещи
с неверието и със верността.
Променяме се… Ала има нещо…
И то ни връща пак в реалността.

 

Борис Вулжев - из “Открехната виделина”
Виж целия пост
# 362
Облак

Облачна жена-
в небето ми
не се разплака от любов.
Отмина.
И тогава в мене
заваля.

***

Аз съм росата по листата на мрака.
Кехлибарената усмивка на тъмното.
Огледалният звън на разбитото време ...
Потърси ме, за да намериш себе си.


Петър Краевски
Виж целия пост
# 363
автор: wingstofly


Когато дойде есента
ще нaпълня
левият ти джоб със слънце,
а десният с дъги,
целувките ще прибера
в реверите ти,
обувките ти ще напълня
с шумкащи оранжеви листа,
ще скрия птича песен във ухото ти
и щурец в чорапа ти,
ще застеля леглото ти
със топла златна слама
и когато снежен студ скове земята
пред камината ще вадя
вместо топли пуканки
усмивки от джобовете,
ще жонглирам сладки спомени
от есен, слънце, обич и треви
и утрините зимни ще се смеят,
гъделичкани от цялата любов,
която криеш във джобовете си.
Виж целия пост
# 364


Хладно, утрото ме дръпва,
чорли ми косата,
лист след лист, към мен пристъпва
есен непозната.
Хоризонтът кораб влачи,
тръгват си скорците,
под терасата ми плачат
сънени щурците.
Влажен, пясъкът проскърцва,
карат се вълните,
тихо, сякаш са във църква,
гларуси прелитат.
Свити в кожите си  хора
криво се усмихват.
Слънцето със облак спори.
Време е да свиква.
Лятото край кея зъзне.
По ръцете голи
хлад разсеяно се плъзва.
Вятър своеволен
сритва струпаната шума
и със кикот хуква...

Казано със прости  думи-
Есенно статукво.
Виж целия пост
# 365
Ел, това е моето утро...
Виж целия пост
# 366
автор: wingstofly


Когато дойде есента
ще нaпълня
левият ти джоб със слънце,
а десният с дъги,
целувките ще прибера
в реверите ти,
обувките ти ще напълня
с шумкащи оранжеви листа,
ще скрия птича песен във ухото ти
и щурец в чорапа ти,
ще застеля леглото ти
със топла златна слама
и когато снежен студ скове земята
пред камината ще вадя
вместо топли пуканки
усмивки от джобовете,
ще жонглирам сладки спомени
от есен, слънце, обич и треви
и утрините зимни ще се смеят,
гъделичкани от цялата любов,
която криеш във джобовете си.
Това е много добро! Звучи супер позитивно дори и за през есента  Hug
Виж целия пост
# 367
ellyst.мерси!Твойте са страхотни и са ми толкова близки...
Ето и от мен(старо ми е ,но ми е от любимите)..

Искаш само голо топло тяло..
Ето го...Безмълвно си лежи..
Виждаш ли го ?На леглото бяло,
като мъртво само как тежи...
Твое е!Все още ли желаеш
да целуваш топлата му плът?
Ето!Можеш да го обладаеш!
Твое е - за пръв и сетен път!
Твое е ,но в него тръпка няма,
няма стимул,няма нежен зов..
Машинално,сякаш във забрава
правиш с него секс ,а не любов..
И каква е твоята наслада?
То те гледа с стъклени очи..
Без чувства..И следа от разум няма..
Сякаш ти се смее,а мълчи..
После ето могом оживява,
пълно с ярост,пълно със злина.
В теб настъпва паника тогава-
в животно хищно се превръща тя.
Сякаш ,че надушва прясна плячка
действа бързо,с остър хищен нрав.
Ставаш в нейните ръце играчка-
колкото да си голям и здрав!!!...
Искаше от нея голо тяло..
Жадуваше за топла,мека плът..
Ето я!Вземи я!Не забравяй!!!
Беше ти за пръв и  сетен път!!!
Виж целия пост
# 368
Първи дъх

"...и с първия си дъх
ние проклятие ще изкрещим."

С печат кръвен
дамгосан на устата
като добитък обречен
с окови пристегнати
стомана омразна окол' краката
духът ни - сломен, съблечен.

РАЖДАМЕ СЕ!

и писъкът ни трепти
един вой невиждан
на оскотели чеда
всеки - заплют,
всеки - обиждан
без ръце борбени
без светлоноси лица.

От мрак най-отчаян
душа ще изковем
пресована и невярна
закопитена в
най-гнусна
в най-мътна леярна
изродена, фучаща
досущ звяр кръводавен
в най-грозния плен.

И първия дъх
последен се оказва
но ние крещим ли,
крещим.
Плюем, плюем!
на тази всемирна проказа
душите ни греят
и сърцата, те пеят
потопени в безжалостен дим.

ScionOfStorm
Виж целия пост
# 369
Виновна ли съм, кажи ми-
женска глупост ми е диагнозата.
Ще те разлюбя. Със сетни сили.
И без това си ми невъзможен.
Не искаш, види се, ни мед, ни жило,
И устните ми не са по мярката ти,
сърцето ми е като куче, свило
на смелостта си опашката.
На мен отдавна са ми го казали-
не ставаш, Елке, за всеобичане.
И всяка дума ме е белязала.
До степен на себеотричане.
Все пак опитвам. Не влача спомени,
със призраците си (уж) се боря.
И влюбванията ми са  скромни.
Ала със тебе какво да сторя?
Защо, по дяволите, да ти е трудно?
Не искам нищо, раздавам щедро.
Виж, два среднощ е, а аз съм будна.
И просто искам да съм до тебе.
Виж целия пост
# 370
Обичам. И чета много, но не пиша...
Разполагам с доста в личната си библиотека, но навремето не съм се сещала да запазя и авторите, за което се извинявам...

Позволи ми да се влюбя в теб:
да заживея пак
със мисълта за някой друг,
а не с жестоката самозаблуда,
че съм готов да се обичам.
Позволи ми да те разсъбличам
и под маските на твоите усмивки
всеки път да те откривам нова
и различна:
загадъчна, фатална, зряла, иронична -
непостоянна като есенно небе -
наивна... сериозна, нежна, деспотична,
любовница, жена,
и едновременно... дете.
Позволи ми да те доизмислям и да те мечтая,
остани до края непозната,
във блян ми позволи да те превърна, в полуспомен,
да те достигам...
и никога не те позная...
Позволи ми да повярвам в теб,
да те превърна в идол,
в божество
от женственост и красота -
в съвършенство...
Да те жадувам и да те зова
и всяка нощ опиянен от ласките на блудната луна,
обезумял от страст и самота,
изгубен в твоите отражения,
полудял от нощните видения,
изтерзан от мисли и съмнения,
да те отричам и да те руша...
А после... в утринната тишина,
разкаян пред тебе да сведа глава,
мълчанието ти да ти простя
и пак да те издигна в себе си -
от пясък кула,
мелница от вятър и мечти...

Позволи ми да се влюбя в теб...
и ми прости...

за думите и плоските шеги,
за заблудите и жестовете нервни,
за клетвите, които не изричам,
позволи ми да се влюбя в теб
и да повярвам пак,
че съм способен да обичам...

----------------------------------------------------

Понякога ще идвам в съня ти
като нечакан и далечен гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя,
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо,кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.

----------------------------------------------------

Загребвам самотата
тази вечер...
Как искам да я плисна
през балкона
и капчиците да попият
във земята.
Дори и споменът
за тях да не остане!
А аз да мога да дочакам
лунна лодка
и светъл мъж
  с очи небесни.
От топли длани
тялото ми
  да запомни
сто луни
и сто обичани вселени.
Как искам
тишината на нощта
  да ме прегърне
с ръце на светъл мъж
  с очи небесни...

----------------------------------------------------

Къде бях тази нощ?
И в чий ръце?
Помня устните само до моето сърце.
Помня дланите - дебнещи, нежни и зли.
Помня: "Още! Всичко да те боли"!
Помня как по гърба ми се стичаше дъжд.
Не беше друго. Не плачеше мъж.
Помня дълго прощаване.
Помня краткия път.
И заспах като котка...
самотна до смърт.

----------------------------------------------------
Следващото е доста... м, бих казала иронично, но не е ли истина?

Раждаш се, смееш се, тичаш.
Учиш се, тичаш, обичаш.
Женен, работиш и тичаш -
раждат се, плачат - ти тичаш.
Тичайки, учиш да сричат -
сричайки, искат да тичаш.
После растат, а ти тичаш -
балове, сватби обличаш.
Раждат, умуват, наричат -
за първата буква да тичаш.
Тичаш, пак тичаш и тичаш -
после безмълвно се свличаш...

----------------------------------------------------

Обикнах те, когато те загубих –
нелепо, безвъзвратно, непростимо.
Дали пък затова не се и влюбих?
Сега си бог, и нафора, и вино.

Загубих те, когато те обикнах.
Ти ли рано тръгна, аз ли закъснях?
Какво, че с лунната ти нежност свикнах!
Просто златни дни, които пропилях.

Не жена, сякаш птица Жар отлитна.
Дали пък затова не се и влюбих?
Загубих те, когато те обикнах.
Обикнах те, когато те загубих.

----------------------------------------------------

Здравей, чаша! Ний пак сме сами!
От кръвта ми по-скъпо и мило -
в тебе слънчево чудо шуми,
скръбно образа мой отразило...

Няма топлите черни очи...
Празна крайната маса остава!
Не тъгувай, сърце... замълчи!
Нищо пулса ти не заслужава!

Моя "Тъжна неделя", ридай!...
Вечер моя, черней като гарван!
За мен всяко начало е край -
не зова... не очаквам... не вярвам!.

Надалеч ще заглъхна без вест
като твоята песен, Лозане!
Надалеч ще замина злочест,
само орехът тук ще остане...

Няма истина!... Няма лъжа! -
Тежи само небе свечерено.
Нито се радвам, нито тъжа -
тишина... самота... и студено.

----------------------------------------------------
Ето това много го харесвам (:

Някога, когато се обичахме,
          някога, когато бях етичен,
          някога, когато си приличахме,
          все си мислех, че не те обичам.
          Все не можех да пресметна искрено
          как започна и къде ще свърши
          любовта ни, в клюките пречистена
          и за ден раззеленила върше.
          Нас навярно ни проклеха хората -
          мереха по нас с магии черни -
          и навярно в много грях го сториха
          да се любим верни и неверни.
          Не тъжа, че чувствата погаснаха,
          не тъжа, че рано си отиде,
          само ми е жал, че не зараснаха
          раните от тежките обиди.
          Винаги, когато ме целуваха,
          винаги, когато бях с момиче,
          винаги, когато се преструваха,
          все разбирах, че съм те обичал.

----------------------------------------------------

Мила моя,
не питай
пиша ли стихове още,
още ли ме будят звездите
в звездните нощи,
все така ли -
            безнадеждно -
се влюбвам във всяко момиче,
помня ли твоята нежност,
още ли те обичам...

Трябва ли да те обичам?
Ти си отплувала лодка...
Но се влюбвам
        във всяко момиче
с твойте черти и походка,
още ме будят звездите -
даже
      в беззвездните нощи.
Помня още очите ти.
Стихове пиша още.

----------------------------------------------------

Какво тъчеш със нишка финна?

            Роба тъка на тъгата:
            ефирна и мила, ще радва мнозина
            със своята роба тъгата...
            ще радва мнозина...

            Какво строиш с платна дузина?

            Кораб строя за тъгата,
            ще пори вълните без път и родина,
            скиталката вечна- тъгата...
            без път и родина...

            Какво тук шиеш на месечина?

            Обуща...все за тъгата:
            и тиха и лека, ще чуят малцина
            как влиза в дома им тъгата...
            ще бъдат малцина...

----------------------------------------------------

А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова горчива,
че когато ме целуват,
ги проклинам
и когато ме прегръщат,
ги напускам
и когато ме поискат,
ги погубвам.

А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова красива,
че когато ме сънуват,
ги разплаквам
и когато ме забравят,
ги настигам
и когато ме пожертват,
ги помилвам.

А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова безумна,
че когато ме оставят,
ги желая
и когато ме отпиват,
ги спасявам
и когато си отидат,
ги обичам.

Стига толкова за днес ^^
Хубав ден се очертава, след като започна по този начин (:

Виж целия пост
# 371
Това безглаголно стихотворение чували ли сте го Laughing
    Безглаголно стихотворение

    Градина, пролет, май, цветя,
    скамейка, шепот сладък.
    И сред цветята Той и Тя,
    любов и тъй нататък.

    Поля, природа, красота,
    река, гора, нататък,
    природа, сбъдната мечта,
    възторг и тъй нататък.

    Годеж, венчило, поп и брак,
    момент безумно кратък,
    после проза, скука, мрак,
    деца и тъй нататък.

    Курорт, море, приятен смях,
    простор, вълни оттатък,
    възбуда, трепет, сладък грях,
    рога и тъй нататък.

    Полуда, нежност, сълзи, плач,
    плесник и писък кратък,
    багаж, билет, дете, носач,
    развод и тъй нататък.

    Нахалник, пари, кола,
    вертеп и той сред мрака,
    кафе, билярд, квартира, ключ,
    жени и тъй нататък.

    Бастун, легло, юрган, приют,
    глава с перчем окапъл,
    цокало, карти сноп, албум,
    легло и тъй нататък.

    Наследници, камбанен звън
    и яма сред цветята,
    лопата, кирка, поп и кръст,
    ковчег без тъй нататък.
Виж целия пост
# 372
Това безглаголно стихотворение чували ли сте го Laughing
    

Радой Ралин...да Laughing

Ето още едно от него

Треска

Мойта възраст е възраст опасна.

Тя ме прави тревожно да тръпна.

Мойта младост, която ме тласка

в необмислени, странни постъпки.

 

Как не мога сега да понасям

тези къщи съборени, ниски.

Всяка вечер привиждам в съня си

неочаквани схватки и рискове.

 

Аз желая да скитам, да скитам

по далечни земи и морета.

Всички граници тъй да проникна,

както скачам съседските плетове.

 

Да съм беден хамалин във Триест

или дрипав парижки безделник.

В непристъпни места да се крия,

да ме гони свирепа престрелка.

 

Или - блед бедуин низ пустинята

със седмици да търся оазис.

Да ме шибат порои планински,

по разляти лагуни да лазя.

 

Все едно накъде, но да тръгна!

Не желая сполуки накрая.

Мигар себе се тъй са излъгали

Дон Кихот, Магелан и Чапаев?

 

Мойта младост е в треска попътна.

Има темпо едно: разгневено.

Щом се ражда, е виното мътно,

после виното става червено.
Виж целия пост
# 373
Пускам нещо, което една поетеса ми посвети
Много е добра  Simple Smile Ама много.

За Поли

Сбъдване

Очите ти са сини незабравки,
стаили част от пъстрата дъга
приличаш ми на лятно цвете,
напръскано със мъничко тъга ...
Сладка сребърна нишка в косите
като тънък конец заблестя
тя е пътя изминал, и дните
и дъждовните  мокри листа..
Когато ти се случи да намериш
във мрака септемврийско кадифен
крило от мъничка светулка,
или приспива те със нежен звук
ридание на  влюбена цигулка
тревожно не присвивай рамене,
а с нежността на златната Луна,
наливай сила,и рисувай със ръце
лица и къщи,птици, щастие, цветя.
И не забравяй –вече имаш 2 сърца

Виж целия пост
# 374
Eли,пак направи сутрешното ми кафе по-ароматно  bouquet  bouquet  bouquet
много си добра!!!!!!!!! същият стил имаш като на любимата ми Маргарита Петкова Wink

един сутрешен поздрав за вси4ки,които също харесват М.Петкова

http://lb20.blog.bg/poezia/2009/07/11/hvyrlen-kamyk-slaid-po-sti … ta-petkova.362193
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия