Обичате ли стихове? - 6

  • 64 639
  • 831
# 375
 Zdraveite,moeto stihotvorenie se kazva "Bez vina"    Ti si bezza6titno,ti ne si vinovno,no pak ne e sporno,ti 6te si pokorno. Za6to li pak 6te vlastva mnenieto ni za edin jivot?Gre6kata 6te e opasna i za mai4iniqt plod. No tq sadbata 6te re6i,dali 6te ojivee6 ti!V men vinata 6te karvi,ako spra sarceto da tupti!!!!!                                                                                                                                                   
Виж целия пост
# 376
Помниш ли твоето момиче - да тя още е в мене
Помниш ли как те обичаше - тя беше просто луда по тебе
Помниш ли нейните очи - две звезди за тебе само грееха
Помниш ли устните - сърцето от лед разтопиха
Помниш ли усмивките - за една тя даваше парче от себе си
Помниш ли й думите - истински бяха помни
Помниш ли мечтите - за нея всичко бе и тя за теб нали

0бичах те и още те обичам - непосилно е да го отрека
Да бъда с тебе всичко давам - но болката немога да понеса

Помниш ли кавгите - за всяко малко нещо
Помниш ли сълзите - как пареха като въглени горещо
Помниш ли болката - тази която я задушава
Помниш ли края - за любовта й сърцето ти оглушава ..

А обещанията помниш ли?
Не ги изпълнихме - не успяхме нали
Само една сълза остана и в сърцето адски боли

0бичах те и още те обичам - немога и няма да отрека
Нима има любов по-чиста от тази на невинните деца?
Аз знам и без теб сърцето ще продължи да тупти
Но нима си струва безумната цена да се плати?

BWald0rf
Виж целия пост
# 377
Любов... По змийски

Изсъсках любовта
по змийски
и розите премръзнаха
през юни.
Изсъсках любовта
Порязах се
да зейнат мисли,
в които те жадувам
като блудна.
В които се опивам
от плътта ти,
нарязана с целувки
от бордейно,
в които те насищам
със дъха си
на мокри пеперуди...
И алеи.

...
Изсъсках любовта.
Така я мога.
Разкъсва, драска
и издишва.
Ще я познаеш по това,
че много
прилича на отрова.
И убийство.



 Облачна психотерапия



Един облак, два облака — ескадрила.
Студено, топло, горещо…
Не съм излъгала. Не съм убивала.
Не съм те срещала.
Три облака, четири облака — отнесени.
Владея топката. Успокоявам я.
Пет облака, шест облака… Лесно е.
Не те познавам.
Седем облака, осем облака сънотворни.
На възглавница ми приличат.
Девет облака, десет облака. Удобно е.
Не те обичам.

P. S.
Единадесет облака — обичам те.



Спиш ли, принце?

Спиш ли, принце? - Спиш. А пък живота ми
само от безсъници живее.
Слушай ме, докато спиш, защото -
буден ли си, няма да посмея.
Принце, аз съм твоята принцеса.
Но разстрелях приказното чудо.
Станах и косите си разресах.
Не дочаках ти да ме събудиш.
Баловете бяха много пищни.
Лесно ми замаяха главата.
Млада бях - за нищо не въздишах.
Радвах се на лъже-красотата.
Любих се. И не с когото трябва.
Припознавах любовта във всичко.
Вярвах, че я има. Още вярвам,
но оставям други да обичат.
Не внимавах - мравката настъпих.
Значи съм способна да убия?
Разпилях косите си по пътя -
нямам със какво да те завия.
Да, заради мене пяха песни.
И заради мене пламна Троя.
Принце, аз съм твоята принцеса,
но отдавна вече не съм твоя.
Виненки, наместо пеперуди...
Снощи много е била ракията?

Ти поспи, когато се събудиш -
ще ти стана камъка на шията.



Порязах се на устните ти

Изплаках те в смеха си,
А ти куршумно ме целуваше,
Кървяха нежните ти пръсти,
Престорено жадуващи.

Обесих се на думите ти ,
Некачествената отрова,
Окалях пътищата ти
С наивната си обич.

Порязах се на устните ти,
Ръждясали от чужди ласки,
Разума намерих, само лудите
За обич си остават плачещи.


 Импресия

Спят осъдени
дърветата.
Зад една луна,която
нощем
покрай мокрите паважи
влачи в мен
ръждива сянка,
скрита в шал от топъл вятър.
И една усмивка лято.

Спят бесилки.
И палачи.
Влизат сънените сенки
в домовете им.И чакат…
А нощта дими.
В следата.

Мълчалива и овална
като пита

бяга от съня
луната.

С шал от късен топъл вятър.

До сърцето тук остана…
старомодно огледало.
Болна дума от нощта му.
Нарисува в нея
кръста.

А зад кръста си-душата.
После плисна по стъклата.
И валя до понеделник.
Дъжд от празничното лято.
На един живял безделник.



 Зодия "Самоубиец"

Мъжът, когото обичах,
беше ироничен озлобен скитник

и смехът му отчаян се давеше в чаша коняк.
Мъжът, когото обичах,
беше поет от зодия “Самоубиец”

И линиите на челото му бяха повече от тези на дланта.
Мъжът, когото обичах,
дойде една вечер,

смачка нервно последната целувка-угарка върху
устните ми.

И запали с очите си купчина спомени в ъгъла.
Мъжът, когото обичах,
ме остави бременна с едно стихотворение.
Роди се мъртво.
Зодия “Самоубиец”.
[/i]
Виж целия пост
# 378
Съжалявам за дабъл-поста, но предния стана прекалено дълъг, а искам да пусна отделно стихове, специално посветени на моя любим сезон Embarassed


 Една ничия есен

Да се изплъзнеш
в бъркотията
с приглушения удар на кестен

така, както винаги през октомври

с просмукващ се облак по челото
и едно привидно спокойствие,
което иска да падне в калта до листата

понякога мъртви

e само очакване да те загърнат
с музика,
пепел,
случайните срещи
в това прекалено пространство

по навик свикнал да бъдеш живот -

часовете които притискат
най-вече днес, когато е
трудно да скриеш и думите
сякаш са меката шапка в ръцете ти,
студеното цвете,
съвършеното бягство, докато

някой друг вътре в теб се изплъзва

______________________________________________________

По есенните улици на лятото
се скита зимна котка
с пролет във очите.
Замита пухкавата й опашка
следите котешки в праха,
в калта,
в снега.
По тротоара,
по дървото,
по небето.
По есенните улици на лятото.

______________________________________________________

Не чаках есента, защото беше
в сърцето ми непоносима есен.
Аз непрекъснато очаквах някого,
бях чужд на някого,
сбогувах се със някого.
Не чаках есента, но тя дойде.
Дойдоха мъртвите очи на нейните красиви риби,
непоносимата тъга
на нейните ограбени икони.
Но тя дойде. Всъщност тя се върна,
но не с античната си тишина,
не с корабите,
не със мен,
а защото беше
в сърцето ми непоносима есен.

______________________________________________________

Изоставена пейка.
Празни и смачкани,
две чашки кафе.
Вестник разлистен
от вятъра.
Много угарки
удавени в пясъка.
Жълти листа.
Сиво небе.
Нещо е станало.
Есен .

______________________________________________________

Три есенни етюда

1.
Вчерашният сън се сбъдна.
Утрото сънуваше във скута ми
парапет и дълга стълба,
и по нея се търкулна слънцето.
Вчерашния ден започна
със едно предчувствие за бъдеще -
в раменете ти аз вкопчена,
ти прощавах и те връщах.
Вчерашната млада вечер
гола във реката скочи.
А до нас отнякъде изплува
книжно бяло корабче.


2.
Сега, когато здрачът е безумие
на отшумели, невидяни птици;
когато си отиват всички продавачи
на късни, хрупкави кайсии;
Когато по пазари и огради
останат само тъжните цветя
и посивял от самота врабец
подхвръкне мълком към ръката ми.
Сега, когато няма нищо повече
освен болнава, непотребна преданост,
те виждам как вървиш по стълбите
към своето заключено спокойствие
и по петите ти, като пребито куче,
с окървавена муцуна накуцва залезът.

3.
А утре всичко ще е същото -
и птиците ще си избират писта,
и есента ръцете си ще кърши
над най-зеления последен лист.
Когато утре надделея аз пространството
затворено в гърдите ми,
когато утеша едно разплакано
и грозно жабче в тинята,
когато утре излекувам
една надежда от безсмъртие -
ще бъде свършено.
Ще бъде същото.
И два еднакви силуета
ще тръгнат по следите
на издължените си смътни сенки.


Стига толкова за днес ^^
[/i]
Виж целия пост
# 379
Days Go By,ще споделиш ли автора.За Облачна психотерапия и Спиш ли, принце? съм сигурна,че са на Камелия Кондова.Останалите пак ли са нейни?
Виж целия пост
# 380
Позна, че двете са нейни, но останалите не са и си имам един текстов документ, където ги събирам всичките.. Обаче навремето не съм се сетила да записвам и авторите, дори на някои липсват заглавия  smile3557
Виж целия пост
# 381
"Тайна" Блага Димитрова

-Защо си сама?-ме запитват понякога.
За този въпрос си имам в запас усмивка,шега уклончива,но тайната не съм поверила на никого аз.
Защо съм сама?Не отваряй сърцето ми.Загадъчен образ закотвен е там.Живея в раздяла,а среща е нямало.зова го,а скъпото име не знам. За туй,може би тъй разпитвам унесено за горски усои в барутния дим,за тихи пароли,повикали слънцето,за пътя на моя незнаен любим.За туй може би привличат ме смелите и все недостатъчно смели са те.И таен глас чувам дори през целувките: -Ти пак си сама! -и тъгата расте.Към своята гибел тй бързал дотолкова,че срещата с мен не дочакал дори и нямам от него ни спомен ни сънища,ни поглед сред моята нощ да гори.С кого заменила бих неуловимия?Той сляп е със тази безмълвна земя.Едничкото негово гордо присъствие навярно в това е ,че аз съм сама!
Виж целия пост
# 382
Когато те срещнах на вън беше пролет,грееше слънце и топлеше нас
 и птиците волно чуруликаха в полет,кръжаха горди в любовен захлас.
Дали ме плени той-вълшебния полет и то- прекрасното синьо небе
 или лицето ти беше виновник,но влюбих се в тебе мое мило момче.
Обичах те с цяла душа всеотдайна тъй както обича се първа  любов,
на една млада тъй не любила девойка туптеше сърцето в обич и зов.
Туптеше....обичах те.. дните летяха
 и ето внезапно дойде миг суров,когато разбрах,
че не те заслужавам,че аз не заслужавам твоята любов.
Не беше ви леко това да открия.
След нощи безсънни под бледа луна сърцето на мене само разкри го на тебе същото казвам сега.
Отивам си аз.
От сърце ти желая любов да намериш за тебе по чест,
щастлив да те прави и жизнен,обичан,от цяла душа туй желая ти днес.
И все пак,когато щастрив си най-много премисляй си малко за тази в тоз ден,
която ти искрено всичко желае,мисли си скъпи и малко за мен.
Прости ми за всичко и сбогом на веки
върви по своя светъл,прав път устремен,
а аз ще си тръгна ..
да аз ще си ида и моля те само не гледай след мен!
Виж целия пост
# 383
"Съперница" Блага Димитрова


Една девойка палава вървяла с теб в житата
и нивите се диплели от крехкия й смях.
А днес се стели шумата на гроба й в гората..
Не зная повече,да питам не посмях.
Но тя върви на всякъде където идем двама.
В неловкото мълчание смехът й проечи.
Заварвам аз ръката й в ръката ти голяма.
И в миг й срещам погледа в дън твоите очи.
Тя млада е и хубава все двадесет годишна
и никога косата й не ще се посребри.
Щастлива ще запази тя и вярата предишна
и чистотата нявгашна и силата дори.
Боя се от убитата,но как да я пропъдя?
Боя се и съм влюбена в незнайните черти.
да би могло тъй хубава и силна аз да бъда
тъй тръпнещ както в нивите до мен да тръгнеш ти.
и аз жадувам с нейната неутолима жажда.
От светлите й трепети се буди порив нов.
Все повече обиквам те и чувствам как се ражда
самото й безсмъртие чрез моята любов!
Виж целия пост
# 384
За зреене, казват, дошъл е сезона.
Смирено-набожно се протягат ръце,
златни ябълки късат,
                                 зърна-кехлибари,
по жилите гроздови
                                древна мъдрост тече.


А блъскат се в мене
                                 копнежи нестихнали -
избуяла напролет млада трева,
луд поток в планините,
                                 търсещ трудности истински,


преди да се влее в спокойна река.
Какво да направя? Така съм родена -
буйна, дива, неистова като утринен впряг;
да се скитам, да бродя,
                                  да откривам вселената
в малко цвете до къщния праг.



Диана Желева
Виж целия пост
# 385
Вярваш ли в любовта?...
В тази, която изпитваш?...
В тази, която събира хората
до края на дните им - и в безлунни нощи,
и в неслънчеви дни, в болка и радост,
в полети и падения?...
В тази, която те кара да желаеш цял живот
да държиш ръцете на един човек,
да заспиваш до него всяка нощ;
да го търсиш в цялото си отредено време на земята?...
В тази, която те кара да жадуваш вечно прегръдките
и нищо земно да не може да ви раздели?...
В тази, която те кара да плачеш, когато го изпращаш в дъжда,
която ви закриля, докато танцувате върху лунната светлина;
тази, за която не трябват думи, а само вдъхновение?...
И когато е така - светът е само за двама.
Тя е светът...- любовта,
за която се хвърляш в огъня, за която си готов на всичко.
Тази любов не е за хора - тя е изцяло магия...
А обичал ли си някого така?
Така, че нищо да не може да спре полета ти
към този, когото обичаш?
Обичал ли си тази любов?
Кълнял ли си се с всички думи и във всичко?
Крещял ли си до болка?Умирал ли си с мълчанието?
Молил ли си се на колене да те пощадят - теб и тази любов?...
Не зная дали си я срещал вече...
Но аз обичам така сега...
- неземно красиво, вълнуващо до полуда, страстно,
с онова всепроникващо чувство на спокойствие и сигурност/
Аз вярвам в тази любов!
И в теб...И в любовта ни...Обичам те!
Виж целия пост
# 386
Days Go By ,специално за теб  Hug
"Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента
и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите                 
на лятото са направили това."
                                                 Атанас Далчев                         

Жълтото
в последни
слънчеви лъчи
докосва
с топли чувства
кротко
думите...
червеното...
от болката
сълза след залеза,
изтекъл
между
стъпките...
твоите и моите...
зеленото...
пътека
на завръщане
останала
от лятото
в очите ми
за тебe скрита...
и защо ли
в бяло... черно
си обличам
мислите,
щом тебе
в облак нежност
съм повила...
листопад
от тиха страст
рисува
в нощите
за мен и теб
усещане
за влюбване...
потъналo
във есента
като
очакване...
утихнало
във багрите
на неналюбване...                                                             

Птичи гласове замират,
гонени от есента,
като сълзи натежали
падат жълтите листа.

Гаснат пъстроцветни багри
върху земната снага,
сякаш тиха, светла радост
чезне някъде в тъга!

Като мил, далечен спомен,
плахо във душата грее
топлото, безгрижна лято
и в далечен път се рее.

Есен! Есен безутешно
в своя танц се завъртя,
нещо скъпо и далечно
безвъзвратно отлетя!                                                     

Що за сезон?

Един сезон – на кални пръски,
на слънце омърлушено,
стъкло опушено.
Какъв сезон!
На хрускави листа и сухи клони,
на безнадеждност
и съдрани мрежи.
Защо сезон на огорчение?
От толкова оранжево почти избухваш-
като че пламък-
есенен,
витален,
раждащ.
Виж целия пост
# 387
Инвалидно

Наживяхме се, надскачахме се,
бяхме всякакви.
Минахме през всички криви улици.
На площада ти забравих името
по презумпция.
Вързах си вината на каишка.
Водя я, разлайвам всички кучета.
Бъркам в джоба, давам и излишества.
После сядам по привичка
да ти пиша.
Боже, как сме свикнали със себе си.
Влюбен си така стереотипно...
Аз съм най-спасителната мисъл,
че е рано още да умираш.
Креташ инвалидно с мен под мишница.
Махна ли се кой ще те подпира...
Яна Кременска


Монолог на един коктейл Маргарита

Дълго ме пи, Майсторе, дълго ме консумира.
Много сол споделихме. Все по ръба на чашата.
И все шептеше: Ах, Маргарита, умирам....
А аз бълбуках: Майсторе, няма страшно.

Кисело е не гроздето, Майсторе, а лимонът.
Какви портокали с часовников механизъм?
Аз ли съм пивка или те гони нагонът?
Майсторе, Майсторе, къде Маргарита в криза...

Мерси на бармана, Майсторе,и мерси, че не чака.
Наздраве за всички пропуснати досега Маргарити!
Адът е тук. Вътре си вече и с двата крака.
С толкова много лед съм, че нямам сили да те изритам.
Яна Кременска



Предчувствие за мъж


Не си мой тип. Не можеш да болиш.
Прости ми, но си като грешна рима.
Едно такова смахнато кръжиш.
А аз отдавна не съм лято. Виж ме - зима.

Да ти застеля след вечеря сняг
или фалшива дума да притопля?
Сънува ми се не море, а бряг.
Да си седя и слънчоглед да чопля.

Нарязах всички рокли. Няма бал.
Пантофката и без това ме стяга.
А дядкото с вълшебния чувал
бил мъжка версия на Баба Яга.

Стърнище ми е цъфналата ръж.
Теоретично - беше крива нива.
Ех, глупаво предчувствие за мъж,
я по-добре вземи и си отивай.
Яна Кременска

Виж целия пост
# 388
Позна, че двете са нейни, но останалите не са и си имам един текстов документ, където ги събирам всичките.. Обаче навремето не съм се сетила да записвам и авторите, дори на някои липсват заглавия  smile3557
'Не чаках есента' е на Иван Пейчев  Peace
Виж целия пост
# 389
Браво за Яна Кременска.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия