Обичате ли стихове? - 6

  • 64 639
  • 831
# 390
  umbrella  обичам стихове днес ми се върти едно "ще гледа къс луна с око на котка безумствата лилави на нощта", но не ми иде от къде е и от кого е. и още едно, но това май си беше нава "късно е и пръстта е гореща. вече вали" - като се сетя това и ми мирише на летен вечерен дъжд, и още едно "пролет е и въздухът е сладък. акациите вече цъфтят".
Виж целия пост
# 391
Days Go By ,специално за теб  Hug

Благодаря, и трите са много хубави  Hug


Октомври

Къде е капещия сок на черните къпини?
Защо морето посивя и пясъкът изстина?
Обичам пъстрите чадъри и пясъчните диги -
октомври, искам си ги пак, върни ми ги, върни ги!

Прелитат грачещи ята над мъртвите градини
и кипва гроздовият сок в копнеж да стане вино...
Душата ми лежи в пръстта в пустеещите ниви
и си отива радостта, безславно си отива -

не е възможно да я спра с безсилните си думи,
не е възможно да се свра под гниещата шума,
ще остарея, ще умра, в пръстта ще се разтворя,
октомври мой, октомври вечен, завинаги октомври.

Венета Вълева
Виж целия пост
# 392

Преглъщам накриво
поредната доза унилост.
Засяда на топка
и в гърлото ми се забива,
а нямам сълзи,
та поне да отмия следите
от гняв и безсилие,
легнали под очите ми.
Да ровя със пръсти
във ланския сняг съм проклета
(тревата отдолу
е рядка и смачкана, клетата-
до идната пролет
безкрайно далече е времето...)
И влача обречено
на страховете си бремето.

Виж целия пост
# 393
ellyst, отново си първокласна!   bouquet
Виж целия пост
# 394
mila_pa,   Hug благодаря. Наистина ми е ценно мнението ви.
С риск да съм досадна, последното:

Разговор със себе си, за теб.

Твърде дълго я стисках през зъби
тая моя внезапна любов..
Не за друго, а можело, видиш ли
да се чувстваш не много готов.
(Те, мъжете, били по-чувствителни.
И обичали да завладяват.
Неочаквано ставали мнителни, 
не обичали да им додяват,
свободата си тачели. Хайде де!
Че аз моята също я тача.)
Но от толкова много пазене,
вече даже не мога да плача.
И наистина не разбирам,
за чий дявол са нужни пози -
щом сега, тук, до теб се опирам,
е безмислено да се тревожа.
Може  да съм ти от днес за утре,
може пък да си ми последния,
не ми пука какво ще се случи.
Днес ми стига. Дори да е вредно.
Виж целия пост
# 395
Ели, ти и досадна е най-големият оскиморон, който някога съм чувала.

Твоите стихове ги гълтам като топъл хляб и много се радвам, че не ни държиш дълго гладни напоследък.  Hug
Виж целия пост
# 396

Разговор със себе си, за теб.

Твърде дълго я стисках през зъби
тая моя внезапна любов..
Не за друго, а можело, видиш ли
да се чувстваш не много готов.

НЕВЕРОЯТНО ГОТИНО!!!

Ето малко мои за всички вас ( писала съм ги на 17) :

Раздвоение

Понякога,когато съм сама
две сили странни борят се във мене.
Едната търси свойта свобода,
а другата пък търси тебе..
Два полюса са в моето сърце
Любов и Гордост борят се във мен.
С Любов те галят моите ръце
и е Гордостта със дух сломен,
но тръгнеш ли си ти и Любовта
в неравна битка силите топи,
че Ревността е взела Гордостта,
и иска 100 на 100 да победи.
И борят се когато с мен си ти
или прощаваш се с усмивка.
Едната вика:Бързай и го спри!"
"Да заминава!" - казва мойта Горделивка!
Понякога ,когато съм сама
две сили странни чувствам аз във мене,
че търси мойта Гордост свобода,
а Любовта ми търси ТЕБЕ!

И нещо по-весело от същия период:

Монокини

На влюбен се правиш,
но изглежда забравяш,
че погледът ми те следи..
И гледаш ме мило,
и мигаш свенливо,
а всъщност гледаш в страни.
Там с плитки бикини
се пекат монокини
и махат лениво с ръце..
Нима са красиви
без капка свенливост?
Как бие твойто сърце!
Как ги измерваш
отгоре надолу
с погледи пълни със жар.
За теб са съблазън
гърдите им виснали?
И в тебе избухва пожар?
Я зарежи и насам обърни се,
бегло се вгледай във мен!
Аз съм и слаба,
и силна,и здрава,
нямам следа от корем.
Стегнато дупе,
тъничко кръстче,
жилава като въже,
твърди гърди и
къси коси-
гледат ме всички мъже!
Само ти в ляво
си се заплеснал..
Монокини твоят поглед следи..
И гледаш ме мило..
И мигаш свенливо,
но вече аз гледам в
в страни!!! Wink
Виж целия пост
# 397
И още едничко мое

Понякога мечтая да съм камък


Понякога мечтая да съм камък-
толкоз тежък,толкова голям-
да не изпитвам страх от студ или от пламък,
да не изпитвам нито капка срам!
Да гледам със очи безстрастни,
да бъда и студен и ням,
когато разни хора властни
мотаят ме насам - натам,
и ми се смеят, и ме гледат..
И аз да мога да мълча,
а не човешки смъртно - бледа
да искам да ги удуша.....
В сърцето ми се вихри пламък,
но го подтискам и си знам:
Понякога мечтая да съм камък-
толкоз тежък ,толкова голям!!!
Виж целия пост
# 398
Последното ми хареса Hug
Виж целия пост
# 399
Elica,"Монокини"е страхотно,хем забавно,хем много вярно,браво smile3501
Виж целия пост
# 400
Мерси момичета Heart Eyes!
Не мога да се състезавам с ellyst ,но ..все пак са ми и доста стари..Скоро писах малко.Довечера непременно ще ви постна още и се надявам и  ellyst да постне някое,че все едно ми изказва мислите и чувствата ,но по-добре от самата мен:)))))!
Виж целия пост
# 401
Малко муза за вечерта от моите

Пясъчно сърце
Научих се отдавна да мълча
и да не казвам никога:"Обичам!",
макар и да съм влюбена жена,
защото съм на другиго "момиче"..
Защото във живота има ред
и спазвам правилата на играта.
Сърцето ми изстива като лед...
Сърцето ми е топчица от злато,
блестящо,меко ала топлина
все липсва в неговия блясък..
Познало тази тъжна самота
сърцето ми превръща се във пясък.
И нека го събират шепи две,
и  се опитват да го задържат-
сърцето ми край синьото море
завинаги намери  свойта смърт!
Виж целия пост
# 402
Специално за  September

ИНАТ

Нищо,че навред е вече тъмно!
Нищо,че отдавна спи града!!!
Тази сутрин тука ще осъмна!
Тука - побеляла от снега!!!
Пламнала от огнения блясък
на снежинки и безброй звезди..
Тази сутрин тука ще осъмна,
а над мене нека сняг вали!
Нека духа!Нека е студено!!!
Искам всичко да се вкамени
и сърцето мое уморени
нека спре и нека не тупти!
                    1994г.
Виж целия пост
# 403
Тази вечер съм на "кеф",но пиша в различни постове,че предният път като написах много в един и какво натиснах не знам,но ми изчезнаха преди да ги постна ,и после не ми се пишеше вече...
Дано намерите в моите стихове по късче от себе си,така  както аз сега намирам такова в стиховете тук ,писани от други хора.

ЕМАНЦИПИРАНА ЖЕНА

Кой кого обича?
и кой какво отрича?
Кой беден,кой богат..
Объркан труден свят!
******************
Пиша си с Калин
писма невероятни.
Излизам със Павлин-
изкарвам си приятно.
И Ангел ми звъни
по телефона днес.
От Стефан я виж ти
отново имам вест!
С Димитър си танцувам
във шумна дискотека.
За Петър пак умувам-
за стъпката му лека..
На чаша чай отново
говоря със Иван..
Защо ли ме покани
на гости пак Стоян?
И Сашо се обажда
от София далечна:
"Пристигай,че зимата
тука не е вечна!
Чакаме те с брат ми!
Караше ли ски?"
От толкова момчета
главата ме боли...
Красен се мотае
все на гости вкъщи.
Майка ми започна
вече да се мръщи,
че Деян и с Румен
все с коли различни
почнах да излизам-
било неприлично!
Че се прибирам"рано"
защо да ме е срам?
Една целувка само
на Николай ще дам,
защото ще се сърди
после Станислав.
Напразно ще си проси
прегръдка Мирослав.
Напразно ще ме моли,
напразно ще увърта
и Чефо - от мераци
вече не го свърта..
Да му се невиди-
толкова момчета...
От интриги малки
вече се уплетох..
А да се оправям трябва
пак съвсем сама-
жена във мъжки свят съм-
ЕМАНЦИПИРАНА ЖЕНА!

И всичко това си беше така ,както го описвам в един момент...Разбира се била съм на 17-18..


Виж целия пост
# 404
На сини очички
от Светлозар Станчев

Вървях по п тища, през джунгли,
препълнени с диви зверове
и вместо хляб в торбата малка
тежаха всичките ми грехове.

Вървях безспир и без посока
към нови, непознати светове,
където има само силни хора,
неможещи да свиват колене.

Вървях.. прокуден от лъжите,
горящи ме като пожар.
Вървях без страх и срам в очите,
на бляновете си единствен господар.

Вървях по цели дни и нощи
под жарко слънце, падащи звезди.
Не бях те виждал нивга, но мечтаех
да се познаем аз и ти!

Без дъх останал - спрях за малко,
съзрях в шумака малка светлина.
Разбутах клоните и папрат жалка
и блесна ярко моята мечта.

Изкаляна, със дрехи на парцали,
кат просекиня в сетния си час.
Във мене страшен огън ти запали.
Не можех да не те позная аз.

Целунах те с напуканите устни,
завих те с изпокъсаната си аба.
Приседнах бавно и до теб се сгуших
за да те сгрея с мойта топлина

На сутринта - за пръв път тъй прекрасна
поехме хванали се за ръка.
Открих най-сетне участта си ясна
принцесата на моята душа!


Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия