Обичате ли стихове? - 6

  • 64 639
  • 831
# 405
Графика

Маргарита Петкова

Черните ми дни, белите ми нощи.
Грешна без вини, праведна без прошка.
Денем - Пепеляшка, сбутана в кьошето,
гущер без опашка, сиротинче клето.
Нощем съм Змеица в звездните поляни,
пърхаща Жар-птица в топли мъжки длани.
Черните ми дни са риза от коприва -
те в буквален смисъл бавно ме убиват.
Белите ми нощи - не насън - наяве -
жадно ме докосват и ме съживяват.
Светла във греха, без грам вина щастлива,
всеки ден пресъхнал през нощта поливам.
Цъкат отстрани как съм жива още -
аз за черни дни спастрих бели нощи.
Виж целия пост
# 406
Графика

Маргарита Петкова


Страхотно е!  Hug
Виж целия пост
# 407
Монолог, докато Животът спи


                                 
                                      (с привкус на мрънкане)     
 
                            Ако те знаех, предварително щях да те пресея.       
                            Но не сях. Не разбрах – ти съдба ли си или си мисия?
                            Разгадай, разтълкувай се – не ме оставяй невежа...
То… колко остана, Животе, че да те мисля?!

                            Непораслите стъпки защо пожалих от спъване,
                            а големите крачки - разсипах за беззазоряване?
                            Заменила мига с илюзорно идно напълване...
То… колко остана, Животе, че да те спестявам?!

                            В шиенето на граници как само прокъсах конеца…
                            Свят на друг да сглобя, себе си как разпилявах...
                            Една планетка си скрих, две свещи, лилава вечер.
То… колко остана, Животе, че да те страдам?!               

                            Закъдето ред няма, съм затрупала входа. Задълго.
                            Неувряла съм си. И... в несресани мисли лудея.
                            Не намятай палтото! Още рано е, още не тръгвай!
Щом се повториш, Животе, ще компенсирам. С живеене.
Петя Димитрова

Виж целия пост
# 408
Обичам поезия..Тя е като музиката, която показва без думи емоциите ни, сълзите и надеждите ни. Много рядко пиша, последния път беше за рождения ден на моя любим.
Оформих я като картичка. Ето стихотворението:

Виж целия пост
# 409
МАМО
Дамян Дамянов

Да кажа като някои поети,
че имаш сняг в косите ме е срам -
Ще падат, ще се стапят снеговете -
косите ти все бели ще са, знам.

Не е то сняг! Там косъм подир косъм
и кичур подир кичур е белял
със дните, що на всички майки носят
едничка радост, хранена с печал!

Едничка радост - чедото да види
от пътищата в най-добрия път
и нему хорско зло да не завиди,
съня му мисли зли да не мрачат.

Затуй когато вечер аз заспивам,
от мен отнемаш с топла длан скръбта
и някъде в сърцето си я скриваш,
но като сняг над тебе пада тя.

Би ран, бил късен, нивка не забравя
снегът добрата майчина глава.
Светът пред него три поклона прави -
не, сняг не е, а слънце е това!

Извинявам се, ако вече е писано, не съм изчела цялата тема.
Виж целия пост
# 410
Специално за  September

ИНАТ

Нищо,че навред е вече тъмно!
Нищо,че отдавна спи града!!!
Тази сутрин тука ще осъмна!
Тука - побеляла от снега!!!
Пламнала от огнения блясък
на снежинки и безброй звезди..
Тази сутрин тука ще осъмна,
а над мене нека сняг вали!
Нека духа!Нека е студено!!!
Искам всичко да се вкамени
и сърцето мое уморени
нека спре и нека не тупти!
                    1994г.
  bouquet Hug
Страхотно! И двете съвпадат с настроенията ми напоследък. Simple Smile
Виж целия пост
# 411
Писмо до Бог

Недей затваря нощния прозорец,
дори да знаеш, че усещам хлад.
Не ме завивай...Знаеш, че ще споря,
дори когато думите заспят.

Недей да пишеш всичко във живота ми -
затуй ли ме научи да чета?!
Поне за миг ми остави перото си
и радвай ми се как ще полетя.

Недей да правиш от мечтите ми прашинки -
светът и без това потънал е във прах.
Недей да чистиш. Прибери снежинките.
И гледай как превръщам всичко в смях.

И все така – невидимо случайна-
живея само с мои правила.
Недей да ме осъждаш на безкрайност –
светът дали ще понесе това?!....

Мира Дойчинова Heart Eyes
Виж целия пост
# 412
  bouquet

Повдигам се на пръсти
да целуна очите на настъпващия ден...
От вятъра изтръпвам като струна -
дъждът ме гали и се влюбва в мен.
Аз имам всичко -
звезди, луна, небе
дори едно премръзнало море,
което всеки ден очаква мойте стъпки...
Да, аз имам всичко!
Нямам само теб!

За съжаление не помня автора  Rolling Eyes

Ето и нещо мое  Laughing

Ти винаги си там
безкрайно безразличен,
от своя собствен свят
до болка отегчен.
И навярно винаги
си бил обичан,
но едва ли някога
от нещо запленен.

Ти винаги си там
и пак самичък,
сред цялата тълпа -
до лудост сам,
заровил в себе си
едно обичане,
краят и началото му
не видял...

Ти винаги си там -
спокоен и себичен,
небрежно сгънал в скута си
един голям копнеж...
В очите ти чете се укор,
а нейните проклинат
всички пътища до теб.

 Hug
Виж целия пост
# 413
НА  МОЯТА  УЧИТЕЛКА

                КАКВО   Е   ВРЕМЕТО   ОТМИНАЛО,
                БЕЗ СПОМЕНИ  КРАСИВИ И ДОБРИ?!
                И  ДУМИТЕ  ВИ  ИСКРЕНИ, В ГОДИНИТЕ,
                ОСТАВИЛИ В СЪРЦАТА НИ СЛЕДИ...

                ПРИВЕЧЕР, УЧИТЕЛКО   ЛЮБИМА,
                ПОЗДРАВ ИСКРЕН ПРИЕМИ ОТ МЕН!
                ОТМИНАХА НА БЯГ  ГОДИНИТЕ,
                НО ПАК СЕ СРЕЩАМЕ В МАЙСКИЯ ДЕН...
   
                ОЧИ ДА СРЕЩНА,  РАЗВЪЛНУВАНИ,
                МАКАР   БЕЗ   ТЕБЕШИР   В   РЪКА...
                МИГОВЕ ЩАСТЛИВИ, НЕПЛАНУВАНИ,
                ПОДНАСЯМ С ИЗНЕНАДА, ЕЙ ТАКА.

               СЛЕД  ВРЕМЕ  И  РОЗИТЕ КРАСИВИ,
               ЩЕ  ВРЪЩАТ  СПОМЕН НАЙ-БЛАЖЕН...
               ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, УЧИТЕЛКО ЛЮБИМА,
                С ДЪЛБОК ПОКЛОН ОТ ВСИЧКИ И ОТ МЕН!
Виж целия пост
# 414
Посветила съм го на "С.Кулев" на 7.03.1997 г.(да си призная изобщо не помня кой е той Embarassed)
Преполагам обаче,че ще се понрави на September и ще и вдъхне повече увереност в това,че ако решим можем да бъдем "ненараними"

Изгубена

Вълните са солени и жестоки,
закрили моят слънев кръгозор.
Потънах във моретата дълбоки
като във прашен и разхвърлян двор.
Изгубих се всред купища нищожни
лъжи и суеверия,беди....
Моретата отмиха ги тревожни
Надежда океанът им роди...
Но от душата - бисече в морето
не ми остана атом - може би
сега изгубена е там ,където
душевна мъка да не и вреди.
Виж целия пост
# 415
И още едно от този ми"отчаян" период:

САМА

На слънчевият ден във самотата
едничка се разхождам из Бургас.
Самотна и умислена-в позлата
унесена и тъжна пак съм аз.
Изгубена в мощтта на океана
погълнал мойте мисли с  черна власт.
Изгубена во век ще си остана
без капчица емоция и страст.
Забравена,нетърсена,незрима-
последната приятелка- една
душата ми остана,а си има
в душата ми и хубава страна.
Но слънчевият ден ме отминава
и бързат ,бързат хората в Бургас.
Седя на сред града и ми остава
да се подмина и самата АЗ!
Виж целия пост
# 416
Посветено е на К,който след 15 години ми е все още добър приятел и сбъдна много свой мечти.

Убийство II

Убивам тихо моята любов,
тъй трудно,тъй мъчително и бавно..
Забравям онзи първи чувствен зов
и как със теб бе толкова забавно.
Как слънцето се смееше на плажа
и идваше вълна подир вълна..
Аз исках нещо важно да ти кажа,
но в лодката все влизаше вода..
Сега не мога- ти не си до мен.
Навън го няма лятото горещо.
Макар да е отново летен ден,
забравих го това проклето нещо.
Забравих онзи първи чувствен зов
и как със теб бе толкова забавно..
Убивам тихо моята любов-
тъй трудно,тъй мъчително и бавно...
Виж целия пост
# 417
 Heart Eyes  bouquet Hug
Виж целия пост
# 418
Ако

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;

или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!

Ръдиард Киплинг

Може и да сте го пускали вече.
Виж целия пост
# 419
автор: Stradivarius


Аз съм бродник,
към залеза тръгнал на път.
Есента ми е мъдра
и не чака поличби.
Идва зима
и вятърът вие на смърт.
Да си вземем с теб сбогом,
чуждо мое момиче.
Ще засеят с мен нивите,
ще покълна в трева.
Окончателен отговор
на всички въпроси.
Зад последната мисъл
съществува врата,
а зад нея животът
нищо вече не проси.
Идва време за бряг.
Утеши се, река!
Сам греба страховете си
в своята ладия,
но без страх се здрачавам.
Припада мъгла.
За последно поделям
с приятел обяда си.
Песъчинки сме с теб.
Предусещам часа.
Справедлив е
големият земен часовник.
Чак накрая разбирам,
че сме само деца,
поиграли на възрастни
в свойта самотност.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия