Обичате ли стихове? - 6

  • 64 639
  • 831
# 420
Здравейте пиша ви едно -две мои стихчета:

"защо да събирам мечти разпиляни
те вечно са сиви и разпиляни
едно ти ще чуеш,друго ще кажа
и всичко ще лъжа и даже ще мажа
защо ти е вечност щом няма сега
защо ти е радост щом има тъга
защо все поглеждаш небето
щом си изгубил в тебе детето
защо да копнея за приказки стари
щом даже и звън не сме изживяли
защо ми е винаги толкоз горещо
дали задушавам се или друго нещо
защо да се дразня от изневери
щом ние двамата мислим-раздели
защо ли да плача и чакам те в мрака
щом да те опозная даже не чака
едно те проклинам във дните горещи
недей продължавай със скритите срещи
слагай на масата всичко открито
и да си ходим пито-непито
вече изгубихме даже години
теб не те карам,но все пак простими
ще ходя вече да сбирам въздишки
ти гледай сериала или чети книжки
всичко приключило беше за нас,
да пиша това изгубих цял час
във които дори и сега да вали
щях да забия поне две или три"

"  " но не си..."

ако беше ти
нямаше да мразя оковите стари,
ако беше ти
щях да търся пари за цигари
ако беше ти
щях да се любя дори без задръжки
ако беше ти
щях да викам ,вместо да пъшкам
ако беше ти
щях да ревнувам и твойте комплекси
ако беше ти
дори и по нищо щях да съм секси
ако беше ти
ще мога да мисля дори и в леглото
ако беше ти
щях да се смея със сълзи на злото
ако беше ти
сутрин ще искам да се събудя
ако беше ти
и да те няма не ще се учудя
ако беше ти
можех да дишам и не отричам
ако беше ти
и аз някого щях да обичам."
Виж целия пост
# 421
     Обичам вятъра

Обичам вятъра, когато гони тишината
и носи лепнеща по устните мъгла.
Обичам вятъра, когато шари сивотата,
когато се преструва на дъга.

Обичам вятъра - актьор мечтател,
вживяващ се в пиесата "Живот".
Обичам вятъра - красив ваятел
на времето и строгия му ход.

Обичам вятъра - и хулиган, и нежен,
небрежно смешен и гримиран със тъга.
Обичам го, щом носи дъх на свежест,
обичам го - запял през есента.

                     Ралица Кирилова



       Вечер

Когато тихо залезът припада
и в чашата ми кротко се топи,
земята е усмихната и млада
и цялата ухае на липи.

Луната се преструва на заспала,
но гледа с едното си око
как облакът целува на раздяла
земята със карирано сако.

Нощта се спуска право от баира
и ляга под голямата асма,
където само вятърът не спира
да свири на цигулка у дома...

                      Георги Ревов


Това са стихотворения, събирани от мен през годините.
Виж целия пост
# 422
Здравейте пиша ви едно -две мои стихчета:

ако беше ти
можех да дишам и не отричам
ако беше ти
и аз някого щях да обичам."


Стилът е интересен..не съм писала така
Виж целия пост
# 423
обичам те

Обичам те! Надявам се,ти-мене
Но ежеглени във общия хомот
да си го кажем просто няма време....
.....и си отива нашият живот.
Във делници,в неща и грижи сиви,
във прози,в труд и грапав и суров,
безсмислен,смислен-просто си отива.
    във всичко друго,само не в любов.
Между две скуки,между два етажа...
И ако някога се изтърва "обичам те" срамливо да ти кажа
повярвай не е истина това.
"Обичам те"е просто малко. Много,
безкрайно много те обичам!Но защо
да ти го казвам?Нужно ли е?То го
живеем двама.В двама ни е то.
   В душите ни, в децата ни,във всичко
И в общия ни път ,трънлив ,не нов.
Обичам те.Но що са трите срички
пред нас-безкрайносричната любов
 Д.Дамянов
     
Виж целия пост
# 424
По първи петли

От шума на много хора,
от досада и умора
към съня си тръгвам и мълча.
От пера на късни птици,
от заплетените жици
не намирам своята врата.

Откога не съм се връщал
в този град и в тази къща,
откога ключът ръждясва в мен?
Под прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще осъмна в цвете във ръка.

По първи петли
закъснели следи
преминават през мен
и потъват в очите ми
сутрин.
Прах от звезди
и подкови звънят
на протрития праг
и възкръсва денят ми
сутрин.

От вика на някой буден
от смеха на някой влюбен
ще усетя, че съм жив и нужен.
Сред пера на ранни птици,
сред безброй висящи жици
ще намеря своята врата.

От кога не съм се връщал
в този град и в тази къща,
откога ключът ръждясва в мен?
Под прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще осъмна в цвете във ръка.

По трети петли
уморени мъгли
се разкъсват от страх
и се впиват в прозореца
сутрин.
Старият ключ
се огъва от студ
и го няма домът
и я няма вратата
сутрин.

М. Белчев
Виж целия пост
# 425
Писмата ти до мен
 

 

Писмата ти до мен са капки

с които поливам цветята в душата си,

за да не загине споменът.

 Писмата ти до мен са игли,

в които вдявам конците на опрощението

и съшивам съдраното от теб желание.

 Писмата ти до мен са вярата,

убита и възкръснала по редовете им.

…и пръстите целунали хартията

…и сълзите, зацапали мастилото.

 О, колко святи са ми те!

 Безбройни нощи вече препокривам

следите от горещите ти длани,

оставени по още парещите листи.

 Прогонвам музите,

прегръщам самота –

да бъда с теб, във твоите писма.

 Писмата ти до мен са музика,

китарни струни чувам отдалеч.

 Писмата ти до мен,

о, аз нещастница!

 

Не ги изпращаш веч…

 

автор: Christabel
Виж целия пост
# 426
Един незнаен дълъг ден,
когато ще е все едно къде съм,
ще те помоля да не си до мен,
за да не чуеш "зле съм".

За да не чуеш "остани"
или пък "трябваш ми до болка".
"Разбиваш в мен какви стени
все още и ми липсваш толкова..."

Във този неочакван ден
ще се намеря, но не ме намирай!
срещни се с друга, но не срещай мен.
Но, моля те, за мене не умирай.

За тебе нека да умра...
почти като желание последно.
Не мога вече да се спра.
Ако остана, надали ще съм потребна.

В един такъв незнаен ден,
когато ще е все едно къде съм,
ще те поискам толкова до мен,
че ти без думи ще узнаеш "зле съм".

И, ако искаш, просто ми звънни
по телефона или на вратата.
Ако не си ме спомниш, отмини.
То значи си щастлив и ти вървят нещата.


Михаела Алексиева (мея)
Виж целия пост
# 427
Откога се е, мила моя майно льо, зора зазорила,
мила моя майно льо, зора зазорила.
От тогаз се е, мила моя майно льо, войска провървяла,
мила моя майно льо, войска провървяла.

Огън свети, огън свети, а-а-а
като препускат, като препускат – силен буен вятър.

Кон до коня, мила моя майно льо, юнак до юнака,
мила моя майно льо, юнак до юнака.
Сабите им, мила моя майно льо, като ясно слънце,
мила моя майно льо, като ясно слънце.

Бой да правят, бой да правят, за Христова вяра,
сам ги води, сам ги води цар Иван Шишман.
Бой да правят, бой да правят, за Христова вяра,
сам ги води, сам ги води цар Иван Шишман.

Отишли са, мила моя майно льо, на Софийско поле,
мила моя майно льо, на Софийско поле.
Бой да правят, мила моя майно льо, за българско име,
мила моя майно льо, за българско име.

Бой да правят, бой да правят, за Христова вяра,
сам ги води, сам ги води цар Иван Шишман.
Бой да правят, бой да правят, за Христова вяра,
сам ги води, сам ги води цар Иван Шишман.

Откога се е, мила моя майно льо
Откога се е, мила моя майно льо
Откога се е, мила моя майно льо, зора зазорила,
мила моя майно льо.
Виж целия пост
# 428
Аз съм само, само  негова.
Осъждаш ме със свои правила.
Обича ме, съвсем не съм погребана.
Ако не вярваш, ти на гости ни ела.
Учтиво аз ръка ще ти протегна.
Ще ти предложа хладно питие.
Ще се държа разсеяно, за да ти убегне
че сърцето ми раздира се на две.
Ще гледам птиците в прозореца
как любят се в магически захлас.
Ще мисля хората какво говорят,
усетили ли ли са искрите между нас.
Но ще се сепна рязко от смеха ви,
на двама ви, любимите за мен мъже.
Като проказа ще ме разяжда съвест,
оставила ме в тъмното като дете.
И ще поискам да изчезна бързо,
светкавично да се превърна в друга.
Кориш ме сякаш, че съм се обвързала
и, че съм отчайващо добра съпруга.
А аз съм само обич волна, неизпита.
Тъй много имам в мен! Ще ме удави.
Ако на гости идваш, първо ме попитай.
От двама ви да скрия сълзите сподавени.

Михаела Алексиева (мея)  Hug
Виж целия пост
# 429
Постели му ложе


Когато те погали в мрака
и ти да устоиш не можеш.
И разбереш,че си го чакала,
че всичко в него те тревожи.



Тогава постели му ложе.



Когато те целува страстно
и заради тебе ще заложи
имане и душа и ти е ясно,
че просто иначе не може.



Тогава постели му ложе.



Когато те съблича нежно,
а ти се струва невъзможно,
че го зовеш като безбрежност,
а страховете са нищожни.



Тогава постели му ложе.



Когато в тебе се вселява
с най-силната и чиста сила
и тръпне  да те обладава,
а ти за всичко си простила.



Тогава постели му ложе.



Когато с теб изпие до забрава
и минало, и  идни  грижи
и чувстваш,че  ти се отдава
със силата,която ти задвижи.



Тогава постели му ложе.



Когато за последно те повика
да му простиш,че е безбожен.
А ти в душата му си трепетлика
и знаеш,че без теб не може.
 
Тогава постели му ложе.



Когато в грехове и спомени
той адът е и раят невъзможен,
а сълзите по него са отронени
като предсмъртен вик тревожен.



Тогава постели му ложе.
----------------------------------------------------
Когато разбереш,че го обичаш...
Тогава постели му ложе.
Дори на всичките любими да приличаш,
ще знаеш: иначе не можеш.

Михаела Алексиева (мея) Много истински стихове  bouquet
Виж целия пост
# 430

Раздяла

Парите ти оставям настрана.
От тях не искам нищо да ти взема.
Ни от потта им, нито от страха,
с които си платил, за да ги вземеш.
От къщата, която си градил,
не искам даже сянка за закрила.
Единствен ти стопанинът си бил,
а аз дойдох и вече си отивам.
От всичките приятелства дори
аз няма да си взема подаяние.
Те бяха твои, моите ги изгори
нехайната ми липса на внимание.
И все заради теб. На вересия пих,
живота си изпих като бутилка вино.
Ако си бях самата аз, навярно бих
била незначеща, но още да се имам.
И името не искам, твоето вземи,
за моето ще поразровя на тавана
или в забравени от щастие земи.
Aко е живо, то до мене да застане.
И нищо повече. Със шепичка багаж:
мечтите, чувствата и старите ми дрехи.
Животът ми, нехайно скалъпен колаж,
във който другите не ме приеха.
От днес съм чайка под самотното небе.
Студеното, но точно то ще ме завива.
Тръгвам след порасналото в мен дете.
А пък жената, вярната ти, си отива.

Михаела Алексиева (мея)
Виж целия пост
# 431
СТРАХОТНИ СА!
Виж целия пост
# 432
       Вятър

        В мрачините стремглаво политнал,
        с остър писък разсякъл просторите,
        разлюля моя дом като кораб
        и разтърси могъщо вратите.

        И с корава ръка по стъклата
        побеснял блъсна лудо прозореца
        и прозореца с трясък разтворил,
        вътре втурна се бурният вятър.

        Като острия смях на безумен
        се разсипа стъклото в следите му
        и зимния студ на горите
        бясно вятърът хвърли върху ми.

        По стената развя като знаме
        и размята високо завесата,
        и от бялата свещ ми отнесе
        като жълт и повехнал лист пламъка.

        Аз издигам с проклятие ръцете си
        и те срещам със тежко проклятие,
        повилнял и стремителен вятър,
        в леден пламък превърнал сърцето ми!

        1924
        Атанас Далчев
Виж целия пост
# 433
kipronka82,невероятна си,разтърсваща. 
Виж целия пост
# 434
Класика

Далеч от моето легло!
Как си представяш, че ще мине?
Не пренебрегнах Ришельо,
за да си легна с Мазарини.
Ти не разбираш за какво
говоря, но долавяш смисъла.
Обидно е по същество
за миг дори да ме поискаш.
За теб е кисел всеки грозд
във разлюляната ми пазва.
И не поставяш под въпрос
това, което ясно казвам.
Не съм светица, но все пак
не съм намерена на къра.
Висок за теб е моят праг -
а крачнеш, а се прекатуриш.
Подскачай си от клон на клон,
с лъвицата не се закачай!

А моето легло е трон -
кралете само го възкачват.

Маргарита Петкова Heart Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия