Обичате ли стихове? - 6

Покана за убийство


Ела! Не бой се, аз съм Другият.
Аз съм повече от двамата,
които ти обичаш. Ще те погубя
и от утре ще си спомен само.



Ела! Какво, че ще изчезнеш!
Нали не искаше фалшиви истини!
А истината безнадеждна е,
особено, когато е поискана.



Ела! Палачът съм - не виждаш ли?
Нима съм толкова изкусен,
че влизам в теб, а ти прииждаш
и някой някъде ще е покрусен.



Ела! Ще плачат ли за теб?
Добре си помисли, не отговаряй!
Посипвай страстите с парченца лед
и за последно с тях догаряй.



Ела! Приканвам те отдавна
да бъдеш моя, за да те забравя.
Ще разделим вините си по равно.
Не. Твои са! И в тях ще те удавя.



Ела! Късметът е за чистите,
а ти ме пожела и ме изгуби.
Тъй омърсени ще се искаме,
додето най-накрая се погубим.



Ела! Приканвам те последно!
Не искаш ли любим да те убие?
И после да изчезне тъй безследно,
че вечно да сънуваш нереално "ние".


Ела! Не бой се, аз съм Краят.
Началото със мен си е присъда.
Ще те погълне нежно Раят
или пък Ада, ако ти е съден.



Ела! Не бой се, аз съм Другият.
Аз съм повече от двамата,
които ти обичаш. Ще те погубя и
от утре ще си спомен само.

Михаела Алексиева (мея)

Хазартно
След толкова много любови,
сред толкова много въпроси
и любими все нови и нови,
и истини голи и боси...
изгубих те, моя любов!
Изгубих те. Разпилях те.
И съм като осъден пред ров
или пробита от рифове яхта.
А те няма. По-добре да не си
тук, когато по стената се свличам.
Не, мини, ти поне отнеси
последното мое "обичам".
Как така аз преди не видях
във очите ти упрек и зов
и на дребно те пропилях.
Ако можеш, накажи ме с любов.
Или не! Ще те търся във всичко.
Чак до края си ще те събирам,
докато се откажа самичка
и без теб разбера, че умирам.
Михаела Алексиева (мея)

Заради една мечта


От колко много добрини или злини
навярно съм на път да се откажа,
забравяйки страха от старите вини
и пътя, дето някой друг ще ми покаже.
Ще поразровя и ще взема свежа пръст
от двора не, но не и от гробовете,
а от мечтите, дето с кълновете мерят ръст
и устрема им искат да повторят.
Ще пропътувам от желание до срам,
от сигурност до страст изпепелена,
ще те крада, а после ще ти се отдам
и ще поискам всичко да ми вземеш.
И ако нещо ми оставиш след това,
макар и малко и макар за теб излишно,
ще се откажа и от тези си слова,
тъй както от цвета си се отказва вишната
насред най-хубавия, булчинския си покой,
помежду нас от бялото привличане.
Но подир теб не вярвам да намеря кой
да мога толкова, до отказ да обичам.
И ще си взема само тази шепа пръст
по-рохкава и от целувката ти нежна.
Мечтите ми по любовта ми мерят ръст
и ме провождат да те търся безнадеждно.

Михаела Алексиева (мея) Поздравления   

Законната съпруга на мъжа,
с когото неразумно се обичахме,
стоеше тази вечер на прозореца
в апартамента им, където
той вече рядко се прибираше.
Над рамото на нейния съпруг,
докато дълго в мрака се прегръщахме,
аз я видях - самотна, тъй самотна,
че ако трябва да нарисува
картина с надпис "Самота",
това бе тя - съпругата на този,
без който аз не мога да живея.
Отминахме, без той да е видял
жена си на прозореца в дома им,
престанал да е вече дом за двама.
А аз измислях думи, за да кажа,
че тази вечер няма да се любим.
Маргарита Петкова

Eто малко мой вълнения днешни...малко несъвършенни:

А бях готова да се закълна,
че ангел си и съм те срещнала..
И бях готова да се отрека
от всичко без да съм те виждала.
И сън не спях,затуй очите ми
превърнаха се в изумруди..
От где да знам,че предпочиташ ти
да "гониш селски пеперуди".
От где да знам и ,че крилата ти
подрязани са от небето?
Усещах..,мислех за рогата ти,
но виждах само в теб детето..
Светът за мен нищо не значи..
От всичко можех да се отрека.
Иди сега в редичката при другите"кръшкачи"..
......А бях готова да се закълна,
че мога тебе да обичам вечно...

И сега "гвоздеят на програмата - НАЙ-ЛЮБИМОТО МИ СТИХОТВОРЕНИЕ,което прави живота ми по-щастлив и смислен...,защото истината е многолика..

ГАДАТЕЛЯТ

Изгнан бе Цюй Юан от три години вече
далеч от своя княз,от двора му далече.
Той служил бе и дълго,и вярно , и добре,
но как на клеветата отровата да спре?

И ето - тръгна той самотен по полето,
и в смут му бе умът,и в смут му бе сърцето.
При стария гадател отиде той накрай
и каза му:"Премъдри,един съвет ми дай!"

Гадателят тогава отскубна от тревата,
прочитаща завчас на бъдното словата,
и плочи костенурски обърса той от прах,
готов да види ясно неясното във тях.

"Кажи ми - рече той - какво при мен те носи?"
И почна Цюй Юан със свойте въпроси:
"Да бъда ли-той каза - честен и открит,
или пред големците да сменям глас и вид?
Да пазя ли честта си и да си патя с нея,
или да гоня чин и чинно да живея?
Дали на скромна нива аз скромен труд да дам,
или да славя други ,та славен да съм сам?
Да съм ли аз орел,орлите който гони,
или уханна маз за важните кокони?
Да бъда ли аз камък,да бъда ли човек,
или да се огъвам подобно ремък мек?
Дали като жребеца да тичам метнал грива,
или да мъкна крак със крантата дръглива?
Да литна ли на лебеда във полета висок,
или да цопам в локва с крясък на гъсок?
Гадателю велики,аз чакам твойта дума!
Накъде да тръгна аз ?По кой от двата друма?
Светът е цял оплетен в небивали лъжи!
Крилото на комара от бивол по-тежи!
Звънчето от пиринч мълчи и се измъчва
сред гръмкия кънтеж на дъбовата бъчва.
Говори клеветата,немее мъдростта..
Ах! АХ! Кому е нужна мойта чистота?"

Гадателят тогаз тревите си остави
и каза с тъжен глас:"Какво да се направи?
Околните предмети самичък погледни
и разни ще ги видиш от разните страни!
Погледнеш ли оттука,изглежда светъл мракът,
а предята оттам по-дълга е от лакът.
Науката е плитка,животът е дълбок,
пред някой задачи почесва се и Бог!
Затуй решавай всичко със своя ум докрая!
Аз друг съвет да дам ,приятелю не зная,
че мойте плочи костни и тайнствени треви
пред твоите въпроси безсилни да ,уви!"
Цюй Юан

 

Страхотни сте 

Мея (Михаела Алексиева), kipronka,

Добри са.Много добри. Благодаря, че ги сподели.   

Ето още малко от любимата ми Михаела Алексиева (Мея)

Вземи си разкоша




Затвори ми небето като мръсен прозорец.
Повтори ми тъгата като тъжен рефрен.
Теб няма да виждам, ако гледам нагоре,
и няма да чувам, ако злословиш за мен.
Ще бъда в очите празнина полусиня.
В душата ще бъда придошла хладина.
Като по ноти умирам върху петолиния,
разчетани от тебе с нишки моя  вина.
Вина, че превръщах омразата в пепел
и после те любех и забравях коя съм.
Любовта и в мизерия е великолепие.
А разкошът без обич е само понасяне.

Михаела Алексиева (мея)

Mon ami...


Била съм ти любов или почти. Ами!
Харесвал си ме както някои обичат
в други мои недофантазирани земи.
А ме оставяш все да бъда ничия.
Оставяш ме на собствения ми инат
напук на себе си, напук на всичко
да те обичам като ближен или като брат,
а пред кого ли не да падам ничком.
Познал си ме от думите ми и със тях
раняваш ме. Ако това e обичта...Ами!
Така ли не разбра, че цялата съм грях,
но неизказан още, mon ami. Mon ami...

Михаела Алексиева (мея)

Когато сутрин се събудиш
денят с усмивка посрещни,
усмихни се и на слънцето
и то ще те погали със лъчи.
Дарявай хората с усмивка,
макар и непознати да са те...
И знай,усмивката ти е ваксината
предпазваща от хорски бесовЕ!
Усмихвай се,аз знам,че можеш!
Повярвай,че прекрасен е света!
Усмихвай се,какво от туй,че може
и мъничко луд да изглеждаш така.
Усмихвай се...и нека ти завиждат,
че можеш да си толкова щастлив.
Усмихвай се,макар и без причина,
достатъчно е,че те има,че си жив!
 
............................................................


Когато си до шията затънал в кал
и безсилен, дъх не можеш да поемеш.
Когато някой "свой" те е предал
и ти скован от болка, тихо стенеш.
Когато щедро ти душата си раздал,
а сблъскал си се с нечие бездушие,
когато мислиш, че животът те е изиграл...
Недей унива! Вяра имай, друже!
Вдигни глава и продължи напред,
дори наоколо да виждаш само мрак,
преминеш ли през тъмния тунел,
във края светлина  ще зърнеш пак.
Не винаги ще има бляскав фар
да осветява пътя ти в тъмата,
не винаги ще хвърляш силен зар -
такава е, приятелю, играта...
Ти можеш! Вярвам в тебе, Друже!
На ударите знам, ще устоиш.
На друг ако не си, на мен си нужен...
от твойта болка знай и мен боли.

......................................................
Тъга
 

Животът ни ще мине във тъга

по онова начално състояние,

                                                когато

Вселената във точка бе събрана —

прегърната сама от себе си...

И всеки беше всичко,

и бяхме аз и ти едно,

и бе лъжата невъзможна,

и безпредметна бе омразата,

и можехме единствено да се обичаме

в онова начално състояние...

 

Преди

            Големия

                           взрив.

Не пий ти казвах



Не пий ти казвах,
от моите устни -
биле омайниче
там се таи.

Недей целува
змийчета вежди -
в сърцето хапят,
после боли.

Не ме поглеждай
дръзко в очите -
много дълбоко е,
давят се там.

Не се опитвай
да ме прекършиш -
от слабостта ми
ще паднеш сам.

Недей наднича поне в сърцето -
цяло е в огън - ще изгориш.
Спри се !

... Ех, казвах........... Нали ти казвах -
ето без сили сега стоиш,
а аз НЕ МОГА ДА ОТМАГЬОСВАМ.
Сам си виновен, скитнико, сам.
Освен да търсиш друга вълшебница
да ти помогне.

- Не искам.

- Знам.

....................

Върховете на твоите пръсти

докосват нежно гърба ми.

Аз седя и не смея да дишам,

аз ловя всеки мъничък миг –

да го имам за после ...

Те рисуват малки фигурки

по чувствителната ми кожа.

Те пишат една романтична приказка,

в която аз съм твоята принцеса.

Те плетат една фина паяжина –

толкова красива, толкова нежна

и толкова безмилостно здрава ...

И аз се оплитам, оплитам, оплитам ...

И където и да отида после,

завинаги ще остана в нашата приказка.

Любов моя, докосвай ме още ...







Де си тръгнал бе, дяволе,

с мен да се заиграваш?

Толкоз лесно не става.

На какво се надяваш?



И какво се разливаш?

Щял си бил да ме схрускаш.

Като тебе такива

аз ги ям на закуска.



Тез игри са ми ясни,

а пък ти си зелен.

Те са доста опасни,

но за теб, не за мен.



Правиш ми се на важен

и на много отворен.

Времето ще покаже

кой ще бъде отгоре!



Хей, момче, опомни се,

разбери най-накрая –

по-добре откажи се.

Аз опасна съм, знай!



Зяпаш ми в деколтето,

дебнеш да ме прегърнеш ...

Ще ти открадна сърцето!

Няма да си го върнеш ...



Но защо ли ми трябва

от теб да те спасявам?

Я по-бързо ме грабвай!

Грабвай – докато давам ...