Обичате ли стихове? - 6

  • 64 639
  • 831
# 450
И съм илюзия



На онзи, който...

Никой не узна за Теб.
Дори и Ти самият не разбра
колко много те обичам.
Неведнъж сам постави на изпитание
онова, което
не може да бъде изпитано
с никакъв пробен камък.
И аз онемях завинаги като русалка.
Ти не разбираш езика ми вече
и никога няма да мога да ти кажа
какво бе и си за мен.
Ти си единственият ми въпрос,
който съдържа отговора:
Ти,Ти,Ти..,Ти си отговорът!
Беше като съмване след мрак,
ери мрак, непрогледен.
Едва след теб узнах какво е
светлина.
Толкова ярко блестиш в сърцето ми,
че ще заприличам на теб,
мисля си.
А ти дори не забелязваш това.
Беше като топлина от целувка,
чакана цял живот, да благослови
свободата в мен.
Не знаех какво е свобода.
След теб зная. Ти си моята свобода.
И моята зависимост като от
дрога.
Моето раждане, моята смърт.
Моя любов, ти си това.
И никой не узна кога се родих отново
и кога успях да умра, сгушена
в крилете, които ти ми подари.
Дори и ти самият не разбра.
Защото тази Истина, която си Ти,
не заслужава да бъде осквернявана
дори и от твоето неверие в мен,
дори и от представата ти за
случването на любовта.
Аз съм едно от лицата И.
Ако не си ме разпознал, нямам право
да съществувам като такава.
И затова съм просто една
илюзия.


Михаела Алексиева (мея)newsm10
Виж целия пост
# 451

Ранимо


Думи за голямата любов
има много, има твърде много.
Безпаметно понякога опиват.
Невинаги изпратени от Бога,
невинаги възраждат, понякога убиват.
И от дъха им страстен и омаен
узнаваш някой някъде, че те обича,
че иска целия да те познае,
повтаряйки ти колко си различен.
И колко много си у него вече,
как те е търсил, но не те достига.
Как те целува всяка божа вечер
насън, а денем в други те постига.
И, ако бяха птици, щяха да отлитнат,
но тези думи те изгарят като огън,
вселяват се с нескрито любопитство
в душата и я тревожат много. Много!
Разделят на "преди" и на "сега", а утре
от тях и помен може да не е останало,
а само глуха, безсловесна сутрин
да те увлича в нищото си непрестанала.
В такава сутрин тези думи не говорят.
Тъй са утихнали и те оставят сам.
Ангели след тях раните не ще затворят.
Тя, любовта е видна цялата от там

Михаела Алексиева (мея)
Виж целия пост
# 452
Eто малко мой вълнения днешни...малко несъвършенни:

А бях готова да се закълна,
че ангел си и съм те срещнала..
И бях готова да се отрека
от всичко без да съм те виждала.
И сън не спях,затуй очите ми
превърнаха се в изумруди..
От где да знам,че предпочиташ ти
да "гониш селски пеперуди".
От где да знам и ,че крилата ти
подрязани са от небето?
Усещах..,мислех за рогата ти,
но виждах само в теб детето..
Светът за мен нищо не значи..
От всичко можех да се отрека.
Иди сега в редичката при другите"кръшкачи"..
......А бях готова да се закълна,
че мога тебе да обичам вечно...

ИСТИНСКО ...................... СТРАХОТНО........ НАСТРЪХНАХ.
ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА СТИХА И СЪЧУВСТВИЕ ЗА ПРЕЖИВЯНОТО.
Виж целия пост
# 453
MAMA GALQ тези стихове твои ли са?Взаимно е - тъкмо пиша,че сте напълнили цялата страничка с прекрасни стихове..Само моля - пишете автори или ,че са ваши ако са:)))))  bouquet
Виж целия пост
# 454
MAMA GALQ тези стихове твои ли са?Взаимно е - тъкмо пиша,че сте напълнили цялата страничка с прекрасни стихове..Само моля - пишете автори или ,че са ваши ако са:)))))  bouquet

НЕ не са мои , но незнам от кой са
аз отдавна не пиша, но обичам да чета
Виж целия пост
# 455
Сънувах, че съм слънчев лъч, озарил небесния простор.
Сънувах ангели, които ме гледаха със синия си взор.
Сънувах, че съм дърво и птичка сви в мен гнездо....
Щастлива и доволна бях, сънувах все хубави неща,
но изведнъж се събудих с вик в нощта.
Плачеше и викаше моята душа,
защото  изведнъж се сбъсках с реалността –
изсъхнало дърво с окапали листа.
Сред много хора чувствах се  сама,
живеех в безвремие и духовна самота.
Чаках и плаках, ругаейки съдбата,
защото изгубих безценното в душата –
детската невинност и вярата в добротата.
Борих се с живота и накрая надделях,
и потеглих към ада, нарамила целия земен грях.
Виж целия пост
# 456

Призив

Не помниш ли, призова ме нощес.
До другата спеше, на мене извика.
В съня е различно, взимат превес
желания, дето никой не е повикал.
Аз не дойдох, ти не си разрешил
да влизам в съня до теб полуголия.
Навярно самотен и тъжен си бил,
но аз не дойдох да ти се помоля,
да се спасиш сам от своя живот.
В моя да влезеш.Теб не престъпих.
И, ако за тебе в съня съм любов,
какво е до тебе другата, скъпи?


Михаела Алексиева (мея)
Виж целия пост
# 457

Призив

Не помниш ли, призова ме нощес.
До другата спеше, на мене извика.
В съня е различно, взимат превес
желания, дето никой не е повикал.
Аз не дойдох, ти не си разрешил
да влизам в съня до теб полуголия.
Навярно самотен и тъжен си бил,
но аз не дойдох да ти се помоля,
да се спасиш сам от своя живот.
В моя да влезеш.Теб не престъпих.
И, ако за тебе в съня съм любов,
какво е до тебе другата, скъпи?


Михаела Алексиева (мея)


На секундата ми стана любимо!Благодаря!  bouquet
Виж целия пост
# 458

Призив

Не помниш ли, призова ме нощес.
До другата спеше, на мене извика.
В съня е различно, взимат превес
желания, дето никой не е повикал.
Аз не дойдох, ти не си разрешил
да влизам в съня до теб полуголия.
Навярно самотен и тъжен си бил,
но аз не дойдох да ти се помоля,
да се спасиш сам от своя живот.
В моя да влезеш.Теб не престъпих.
И, ако за тебе в съня съм любов,
какво е до тебе другата, скъпи?


Михаела Алексиева (мея)


На секундата ми стана любимо!Благодаря!  bouquet

Радвам се,че ти харесват и на мен много ми допадат тези стихове,все едно са писани за моя живот.Като ги чета и ми става някак  много добре на душата Hug

Виж целия пост
# 459

Отговор


Не искам в леглото ти.Разбра ли,не искам!
Бях любовница вече на шеметни ветрове.
Чаках любовта им като писмо до поискване,
любех мечтите си,вселени в тела на мъже.
Вярвах им,както вярва девица невръстна
в чистотата-бяла душа на снежно кокиче.
С любов сътворено и в нея покръствано,
момичето в мен толкова искаше да обича.
Толкова...До поредната мерзка раздяла.
Когато звънa на мечтите,разсипан по пода,
ми припомняше,че още съм любяща и цяла,
че да обичам истински и сред раните мога.
Не искам в леглото ти.Разбра ли,не искам!
Промъкни се в душата ми и пий до насита.
Ако можеш обичай ме тихо,далечно и искрено
Ако не,си върви.Мъж си,трябваше да опиташ


Михаела Алексиева (мея) smile3501
Виж целия пост
# 460
Мълчаливо


Толкова искам тайните ти! Да ги узная!
Но ме събличаш с мълчание на ловец.
Разкопчаваш истините ми голи. Накрая
се промъкваш в мене тихо като крадец.

А на мен ми е хубаво да съм обрана
до голо, без помен за крехката ми защита.
Да разкъсваш като дреха всяка забрана
и да искам от всичко с теб да опитам.

Как исках да те питам тайно за нещо,
нещо твое съкровено и неразказвано!
Но кипваш бурно в мен като вино горещо,
като откровение на никого непоказвано.

И си в мене.Дълбоко.Кълн на ново усещане.
Вкус на сила творяща,с пулса ти затуптяла.
Искам винаги мълчаливо да те посрещам
в себе си.Да те приемам и да се усещам цяла.

Михаела Алексиева (мея) Невероятни стихове  bouquet

Виж целия пост
# 461

Не те мечтая

Не те мечтая вече.
Постигнах те на кръстопът
от мисли,образи
и стихове.
И в мене сякаш си изречен.
Не си мечтата ми.
А просто пожелана плът.
Далечен.
Дъжд без капки ти си.
Извалян.
Земя без посеви и тръни.
Поривът ми овладян.
И камък,в който няма,няма
да се спъна.
Това си ти,любими.
Съжалявам,
че те превръщам в минало.
С любов
ти пожелавам
да се влюбиш в мен сега,
когато
като мъртва съм изстинала.

Михаела Алексиева (мея)

Виж целия пост
# 462
Прииждащ


Като бликаща кръв
в душата прииждаш.
Атакуваш ме пръв
и отблизо ме виждаш
как се крия от теб,
как се мятам в кошмари,
хвърлящи ми без ред
ласки или шамари.
Ти си в мене съня
и безлунно присъствие.
А денят ми? Денят...
е само твое отсъствие.

Михаела Алексиева (мея)
Виж целия пост
# 463


Последно за днес ,дано ви харесат Heart Eyes

Тъжна алюзия

Не ме изгаря адският ти огън.
Пиян е с ледове от теб разтапяни.
Титаници в душите-много,много,
погребвани,забравяни,претапяни.

Пред тях си  айсбергът от думи,
кристално чисти,свързани кристално,
но толкова фалшиви помежду ни,
че ми звучат и пошло,и банално.

В теб не съзрях  цветя поникнали.
Сред лед и огън стене красотата.
Защо ли сетивата ми са свикнали
да те обичат точно в пустотата?!

Това е някакво  незло безумие !
Или поредната ми титанична грешка.
Да съм "Титаник" в океани - думи.
А ти си айсберг или жега нечовешка.

Михаела Алексиева (мея)
Виж целия пост
# 464

Не те мечтая

Не те мечтая вече.
Постигнах те на кръстопът
от мисли,образи
и стихове.
И в мене сякаш си изречен.
Не си мечтата ми.
А просто пожелана плът.
Далечен.
Дъжд без капки ти си.
Извалян.
Земя без посеви и тръни.
Поривът ми овладян.
И камък,в който няма,няма
да се спъна.
Това си ти,любими.
Съжалявам,
че те превръщам в минало.
С любов
ти пожелавам
да се влюбиш в мен сега,
когато
като мъртва съм изстинала.

Михаела Алексиева (мея)


КОВАРНО КРАСИВО!!!МЕРСИ kipronka_82  bouquet!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия