Обичате ли стихове? - 6

  • 64 636
  • 831
# 585
ri4ko, стиховете са много хубави. Дай сили на твойта приятелка, защото това е най-голямото зло на света.
Виж целия пост
# 586
Разплака ме...Много са красиви и адски тъжни...
Виж целия пост
# 587
Пътека
Пеньо Пенев

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Уморения ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!

Всеки огън гори - догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!

... Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...
Виж целия пост
# 588
Любов... от мечти
Моя Любов, недолюбена,
скитаща в сънища тайни.
Блестиш в очите ми утринно.
Тъгуваш в мечтите омайни...

На челото като нежна диадема,
отпечатила си светъл лъч.
Знам, та ти си моята дилема
вървяща с мене неотлъчно.

В съня ми тихо пристигаш -
сякаш знаеш, че пак болиш.
Облаците тъжни да раздигаш.
За миг поне да утешиш.

И пак горчи деня ми ведър.
И есенния дъжд ръми...
В съня поне, те погледах...
Моя Любов...
от мечти...
Виж целия пост
# 589
ето това написах за свекъра 4е има 70 годишнина
http://nrdd.multiply.com/photos/album/17/DEKUPAGE#photo=35

Живота е само миг от ве4ността


Първи пла4
след дълъг здра4.
После първи думи4ки
и плахи кра4ки.
Букви4ки редил си
смятал си зада4ки.
Пръв мустак
и първа тръпка,
после с автомат с ръка
бранил родната страна.
След това веднъж
като дъга след летен дъжд
една жена видял тогаз
и влюбил си се ти зав4ас.
Две капки море й о4ите
златна коприна косите.
Любов и страст със теб делила,
две мъжки рожби ти родила,
със руси къдрави коси4ки
и много палави о4и4ки.
За да ви носят радост и тревоги
от зори до късни доби,
заедно треперили над тях
в сълзи,болести и страх.
Пораснали мъже големи
с косите леко посребрени,
натиснали ги ежедневни грижи
и за родителите нямат сили.
Забравили отминалите времена
когато са били деца
и колко мило,колко сладко
било при мама и при татко.
Освен 4е вну4ки са ви подарили
усмихнати,красиви и щастливи,
за прошка молят те сега .
Простете тяхната вина!
Простете за снега в косите!
простете за тъгата във о4ите!
На колене застават те пред вас
и ръка целуват в този 4ас.
Виж целия пост
# 590
Аграритет

Дойде октомври зима повее,
аграри обсипят булеварда софийски,
голф просвири, от перник той идва,
шофьора пее, овчарски песни.



И студентки, в къси полички,
обхождат графа, по черни цвички,
бавно минават, всичко оглеждат,
юнака с БМВто нежно поглеждат.

Една му с уста намеци прави,
друга телефона си, иска да остави,
трета го с ръка по гордоста гали.
Иска тя, той да и купи сандали

http://dunjo-blog.blogspot.com/
Виж целия пост
# 591

По принцип аз си падам по бял стих...
... но ми харесва как пишеш в рими...
Поздрави...
Виж целия пост
# 592
Малко и от мен Simple Smile

Научих се да бъда Пепеляшка
... полуреална и полуизмислена
в скучен свят .. в стени от пушаци...
с очи усмихнати -
дуща до лудост празна..
Преглъщах се ...
и себе си ...
и всички псевдопринцове..
Недообичана...
полуразбрана
тръгвах си от всички балове...
...Не стигах до каляските
преди да станат тикви...
раздрах мечтите си
от търсене на вярното...
Скучна бях... и съм ...
до сивота измачката..
От пусто в празното..
...преливам се...
По мярка станаха ми
всичките пантофки...
но всички... студено-стъклени
и призрачно самотни...
Изстинала съм вече от очакване...
от бурни чувства ..
даже спряла съм да чувствам...
себе си...


* * *


Страхувай се ...
не ме изписвай цяла,
на срички ме изричай
и дели ме...
..душата ми накъсана е цяла,
не ме закърпвай ...
...доизпепели ме!
Измисляй ме ...
страхувай се да ти се случа..
полупоискана ...
почти на заем ...
твоя...
До абсурдност стъклена съм..
... повика ми – броеница е в безкрая...
Измамница съм ...
„до поискване“
...съм ничия...
и нечия ...
и няма..
И крещи ме..
и мълчи ме в отчаяние..
Невъзможна съм...
до сбъдване..
до крайности...
съм полудяла!
Зазидай сянката ми
до безпомощност ..
до края!.
Отричай ме ...
Поискай ме..
И в миг безпаметност
отдай ми се ...
спаси ме!
Виж целия пост
# 593
Когато е следобедът на дъжд
и прашните прозорци зажаднеят,
и в задуха витрини зазвънтят
и жиците аха да им запеят,

във онзи миг, когато тежестта
прибавя атмосфери към сърцето ми
а някъде на двора пропищят
деца, ненаиграли се с небето,

когато тъжно мравките замрат,
залутани в тунелите си тесни,
а в гърлото ми е заседнал гръм
и трябва само малко, за да тресне,

утихвам ... онзи облак сив да спра,
увиснал сантиметри над перваза.
Когато е в очите ми на дъжд.
Преди небето да се сгромоляса.
Виж целия пост
# 594
rainbird, страхотно е! Ще го цитирам, определено се открих в него  Hug
Виж целия пост
# 595
Когато е следобедът на дъжд
...

Поздрави...
Виж целия пост
# 596
утихвам ... онзи облак сив да спра,
увиснал сантиметри над перваза.
Когато е в очите ми на дъжд.
Преди небето да се сгромоляса.

Уау, това ме накара да настръха.Обичам четиристишни рими, докосват като песен душата ми.
Браво rainbird  
Виж целия пост
# 597
rainbird  Невероятно хубаво е!Всяка дума си тежи на мястото  bouquet
Виж целия пост
# 598
Михаил Белчев - Пясъчен Часовник

В пясъчен часовник дреме
златен прах от плажа летен.
Колко дни на него писах:
"Само теб обичам!"
Сега се дават думи
в средата на морето,
а зад стъклото пясъкът е сух.
Сега изгаря лято
на клада на бездушния,
а времето тече спокойно тук.

В пясъчен часовник дреме
златен прах от плажа летен.
Колко дни на него писах:
"Само теб обичам!"
Сега умират чайки
в средата на небето,
а стаята ми диша някой друг.
Сега пристига зима
със скука и съмнения
и времето тече спокойно тук.

А тук съм се опитала да пресъздам с картини и музика настроението на стихотворението. Приятно гледане и дано Ви допадне! Simple Smile

http://beautifulpictures--spam146-/2009/09/mihail-belchev-pqsychen-chasovnik.html
Виж целия пост
# 599
Благодаря ви ...-;)

------------

Сълза върху стъклото

…Додето му смирявах дъждовете,
рисувах хвърчила,
          кайсиев сок,
                    сомбрера,
                              дюни,
помаха ми и хвана влака в десет,
на изток тръгна лятото през юли.
На плещите е метнало слънцата
и мъкне ги разжарени до голо.
Сега е рано – после ще заплаче.
Днес всичките води са му до пояс.

“Вземи ме с теб” –
понечвам да извикам.
Очите му са плашещо далечни.
Викът ми сам увисва зад езика –
какво пък? Няма нищо,
          няма
                    нищо
                              вечно.
Навярно се досеща – натежавам,
в утробата ми расне безпокойство…
Родена съм за птича катедрала,
но съм сълза,
          сълза върху стъклото.

Щом вятърът зашета с вълча стъпка,
ръждата щом захапе бреговете,
в последния вагон ще се напъхам
с откраднато билетче за морето.
И думите за дълго ще намразя.
Защо са ми нетрайните им форми?
Ще ме обича и без думи плажът
и, люспеста, без глас ще проговоря.

Животът ми пътува без семафор.
Перони, коловози – залисия.
Изстина ми кафето и нагарча.
Разплисквам го – и без това не пия.

Silver Wolfess - Лили Качова
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=346&WorkID=12270&Level=1
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия