Обичате ли стихове? - 6

  • 64 573
  • 831
# 600
Когато те измислих се уплаших!
Творение от поетичен дим,
създание от слабостта ми страшна,
дошло мен - силния да победи!
Когато те измислих, цял изтръпнах:
не сън - жена родена от жена,
решила с обич свята и престъпна
да ме превърне цял в развалина!
Когато те измислих се побърках:
като вандал със крясък зъл и див,
ти влезе в мен, обра ме като църква.
Но твойта кражба аз благослових.
Да, свята да си, обич огнекрила!
Грабежът ти бе страшен, но свещен
мъжът е в най-голямата си сила
когато е от слабост победен.

Дамян Дамянов
Виж целия пост
# 601
ПЛЕДОАРИЯ НА ВЪЛКА

Вината ми навярно е огромна,
но аз изпитвам гняв, а не вина.
За шапката ли питате? - не помня...
Щом казвате, червена е била.
Запомних и очите! Мили Боже,
каква ти шапка - нейните очи
танцуваха по вълчата ми кожа.
/А после много дълго се мълчи./
Продумахме, едва когато здрачът
узря във сламената й коса.
Тя беше нежна. Да ми бе палача.
Да бях умрял от нейната ръка.
Но не умрях! Строих си вълчи кули:
тя ще остане в моята гора.
Лицето на луната ще затулим
и след това ще ми роди деца...
И тъкмо бях пронизан от човечност,
когато стана да се облече.
Отиваше си. Чух я как изрече:
Да знаеш, че си готино вълче!
Настигнах я! Способен бях на всичко.
Дори на смърт - за да остане тук.

Изядох я, защото я обичах.
Не можех да я споделя със друг!


Незнам кой е автора,но много ми харесва smile3525
Виж целия пост
# 602
Ще те обичам, ала няма да те имам,
ще те целувам може би насън.
Ще бъда тъжен винаги отвътре,
макар че ще съм същия отвън.
Ще те обичам ала няма да съм с тебе,
когато чувстваш ти, че си сама -
мечтата за очите и дъха ти,
ще оживява само във съня.
Ще те обичам! Огънят не ще загасне,
дано го видиш в моите очи!
Ала и двамата до болка знаем,
че истината може да горчи…

Все още те обичам много силно,
все още искам вечно да си с мен!
Едва ли някога ще си призная,
че ти осмисляш всеки празен ден.
Все още те обичам до полуда, все още!
Но умира нещо в мен -
дори да ме обичаш по принуда,
душата ти ще бъде като в плен!
Все още те обичам и разбирам,
че глупости съм вършил до сега.
Дано ми позволиш да ти докажа,
че и глупакът има си душа…

Прости ми че опитах да те търся
и в тъмното с протегнати ръце,
а дори за миг не се досетих,
че всъщност ти си в моето сърце.

Божидар Костов
Виж целия пост
# 603
ПРОЕКЦИЯ

Aко бях те познала в средата на своето лято,

ако бях те погалила, както се гали дете,

ако бях ти признала, че косата ми вечер е златна

и че нощем я режа, а при изгрев отново расте;

ако бях те завързала с нея за всички въпроси –

триста дяволски възли, а отговор – нито един;

ако бях вътре в теб и така, разпиляна и боса,

между две тишини бях попитала: “Искаш ли син?”;

ако можех да бъда така магнетично щастлива,

че да тръгнеш след мен като огън след суха трева;

ако дишах чрез теб, а пък ти просто тъй си отидеш –

щях ли днес да съм жива, кажи ми, след всичко това?...

Анелия Гешева   bouquet
Виж целия пост
# 604
  bouquet много хубаво!!!!
Виж целия пост
# 605
kipronka_82 имаш брилянтен вкус за хубави стихове!
Виж целия пост
# 606
kipronka_82 имаш брилянтен вкус за хубави стихове!

Благодаря ти,Elica Wink
Виж целия пост
# 607
Не е комплимент!Всичко,което публикуваш(независимоот авторите даже) ме вдъхновява!
Виж целия пост
# 608
Прекрасна тема!  bouquet
Ето и едно мое любимо,може и да го има на някоя страница...

Човек се ражда за да е добър
и себе си на други да раздава,
но често там под лунния бакър
е плакал сам от другите раняван...

А всеки има свой измислен блян
след който може цял живот да тича
той през света минава неразбран
обичал силно,ала необичан...

И озлобен,настръхнал влиза в бой
дори със тези дето силно люби
и много късно осъзнава той
в излишни битки колко е загубил...

Виж целия пост
# 609
Прекрасно и много ритмично стихотворение.Лее се като музика..
Виж целия пост
# 610
Целувка
Задъхана.
Жадно поета.
Изпита набързо.
Повторила грях.
Внезапно донесла вълшебство, което
в безсънните нощи тъй дълго мечтах.
Взривила в сърцето ми
нежност таена.
Надвила
и разум,
и болка,
и свян.
Отдавна желана.
И трудно родена...

Аз цял живот
с нея живях

Това го намерих в един любопитен сайт за "сомнамбули" Simple Smile Стори ми се красиво описание на целувка  Heart Eyes
Виж целия пост
# 611
да Simple Smile

Баба Марта бързала,
мартеници вързала:
морави, зелени
бели и червени.

Първом на гората-
да листят листата.
И да дойдат всичките:
щъркелите, птичките,
първият певец,
Косер хубавец.

После на градините-
да цъфтят гиргините
и латинки алени,
и божури шарени.
Ябълки да зреят,
круши да жълтеят.

А пък на дечицата
върза на ръчицата
мартеници чудни
със ресни червени,
да са ранобудни,
да растат засмени.
Виж целия пост
# 612
Вдишвания
В напрегнатото ежедневие
съм порцеланово чуплива -
неуверена съм.
И всяко ново вдишване е
част
от умъртяващия ритъм
на артериите ми.
Подобно сляпа котка
във клетката на гълъбите,
пристъпвам по дъската
на вниманието...
Ръка, с паничка мляко -
се протяга към глада ми.
А истинската плячка
татуира
мисълта ми във червено.
Разбирам, че
не мога да летя.
Изядени усещания  ми присядат.
До птиците умират чувствата ми за вина.

Силва Грийн
Виж целия пост
# 613
Не бях добра, а пареща трева.
Коприва... бурен в късна есен.
Заниците ми - сивата мъгла,
премесена с море и плесен.
Не бях добра, а капеща слана.
И окосих с дъха си тази песен.
В съня ми бе дъждовна вечерта.
Денят ми болка във навехнат глезен.
И стенеща. Издрана тишина.
Захлупена под одър да не шава.
Ни бяла, нито синя съм сега,
а огнена, изплетена жарава.
Разпънах я отдавна гордостта.
И ослепялото във мен прогледна.
Как искам да съм много по-добра!
Но все така оставам си безбродна.
И диря в спомените си сълза,
която да пречисти същността ми,
но все така не знам кога,
ще мога да се върна у дома си.
Не бях добра. И днес не съм
щом с бурите крещя в съня си.
И коленичила в единствени нозе
със вятъра нашепвам любовта си.

Джейни Тодорова
Виж целия пост
# 614
Страхотно Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия