Обичате ли стихове? - 6

  • 64 573
  • 831
# 615
Не бях добра, а пареща трева.
Коприва... бурен в късна есен.
Заниците ми - сивата мъгла,
премесена с море и плесен.
Не бях добра, а капеща слана.
И окосих с дъха си тази песен.
В съня ми бе дъждовна вечерта.
Денят ми болка във навехнат глезен.
И стенеща. Издрана тишина.
Захлупена под одър да не шава.
Ни бяла, нито синя съм сега,
а огнена, изплетена жарава.
Разпънах я отдавна гордостта.
И ослепялото във мен прогледна.
Как искам да съм много по-добра!
Но все така оставам си безбродна.
И диря в спомените си сълза,
която да пречисти същността ми,
но все така не знам кога,
ще мога да се върна у дома си.
Не бях добра. И днес не съм
щом с бурите крещя в съня си.
И коленичила в единствени нозе
със вятъра нашепвам любовта си.

Джейни Тодорова


Много е хубаво : Hug
Виж целия пост
# 616
След теб

След теб е трудно да политна.

И все по-тежко стъпвам по земята.

След теб не мога да сънувам

на полетите звездни чудесата.

И песента ми вече не е песен,

а дланите не са онази люлка,

с която залюлявах свойта есен

със нежна обич и милувка.

След теб... какво ли да  разкажа.

Изгубиха се думите, звездите...

Понякога осъмвам със сълзите

и още си във мен... в очите.

Джейни Тодорова
Виж целия пост
# 617
Сбогуване

Много дълго те чаках, прокапах
като есенен лист след дъжда.
Много исках, но вече не мога
да събудя във теб любовта.
Всички пътища свършват в сърцето,
откъдето потегля бездъхна тъга,
като дълга протегната песен
на умора, без смях, самота...
Много дълго, така те обичах.
(Избуяла във цъфнала ръж)
Запламтяла от жажда изгарях
и сънувах теб - влюбен в мен дъжд.
Миг любовие, после е вечност
на безутешие и тишина.
Безсловесни, очите се губят.
Не потегля към нас светлина.
Беше пролет и лято, и есен.
Беше всичкото в мен, моят зов.
Бях за тебе  - лунната песен.
Ти за мене - едничка  любов.
Не протягай към мене ръцете -
и вълните са нежни, но давят.
Нищо назад не ще се завърне.
Само устните... ще се запомнят.

Джейни Тодорова
Виж целия пост
# 618
По сянка от спомен тича дъхът ми.
Буря преви на обичта ми гласа.
В диря отминала чезне сънят ми.
Свършиха моите добри чудеса.
Вече няма да чакам, да искам.
Няма да търся брод и врата,
дето към теб, любов, да извежда
пътят на мойта самотна душа.
И без мен прецъфтяха дърветата.
И небето им пак е синьо от взор.
Но без теб аз я нямам надеждата,
да летя във любовен простор.
Затова ти изпращам по вятъра
мойте топли все още крила.
Подари ги на някого, който
за теб ще направи добри чудеса.

Джейни Тодорова
Виж целия пост
# 619
Догонвам вятъра

От пърхащи криле на обичта си
рисувах смях, а издълбах море.
Зенично я разпънах същността си,
издигайки я в стълб от цветове.
Летях със волността на птица
над пръски от любовен плам
и утаих се в топлата десница
на бряг от илюзорен блян.
Под звуците на ритъмна наслада
неонова се губя днес в мъгли.
Забравям смут, нетърсеща награда
душата си постилам в две очи.
И цялата се ширвам от възхита
към хоризонта светъл от лъчи.
Догонвам вятъра, за да ме има
в дъха солен на морските вълни.

Джейни Тодорова
Виж целия пост
# 620
Айде последно за тази вечер,че да не досадя(тази "колежка" случайно днес я открих)..

Днес съм своя си

Прекосих те с душа от жарава,
a излишните думи до пепел горих.
И бездумна осъмвам щастлива.
Свято вино със тебе щом пих.
Днес отново съм своя и цяла,
като обич, посята през май,
и на август по ризата бяла
разцъфтявам във своя си рай.
А септември разтваря вратите,
позлатени от много копнеж,
есента ми, красива и нежна,
ще нахлуе със вихрен метеж.
Ще завие със шарки ръцете.
Те ще станат две цветни дъги,
и със тях ще прегърна мечтите,
за да виждам пак твоите очи.
Вече няма да бъда аз ничия.
Прекосих те, Любов, и горях...
Днес съм своя си, и са истински
мойте песни,  които изпях...

Джейни Тодорова
Виж целия пост
# 621
Сбогуване

Много дълго те чаках, прокапах
като есенен лист след дъжда.
Много исках, но вече не мога
да събудя във теб любовта.
Всички пътища свършват в сърцето,
откъдето потегля бездъхна тъга,
като дълга протегната песен
на умора, без смях, самота...
Много дълго, така те обичах.
(Избуяла във цъфнала ръж)
Запламтяла от жажда изгарях
и сънувах теб - влюбен в мен дъжд.
Миг любовие, после е вечност
на безутешие и тишина.
Безсловесни, очите се губят.
Не потегля към нас светлина.
Беше пролет и лято, и есен.
Беше всичкото в мен, моят зов.
Бях за тебе  - лунната песен.
Ти за мене - едничка  любов.
Не протягай към мене ръцете -
и вълните са нежни, но давят.
Нищо назад не ще се завърне.
Само устните... ще се запомнят.

Джейни Тодорова


Благодаря ти Elica ,че ги сподели,особенно това много ми харесва Peace
Виж целия пост
# 622
Приятел

Само рамо ми стига, да мога
всички сълзи да изплача.
До гръдта си - трепереща струна,
да гушна приятел във здрача.
Даже и глас ще ми стигне
някой от сърце да попита
"как си, добре ли си, мила",
а не да е с мене от скука.
Зрънце любов ще ми стигне
да посея светлина във душата.
В дланите обич ще никне,
приятелска щом е ръката.
Даже и мисъл ми стига
някой за мен да се сети.
Сто пъти повече мога
аз да му давам от себе си...
Изворна става водата,
подадена с лека ръка,
благодатна потича в душата
всяка една доброта.
Искам приятел, но верен.
Който не ще предаде
за някакви жалки интриги
доверчивото мое сърце.
Сърце за сърце да заменя,
а не за изгода добра.
Ако такъв не намеря...
по-добре ще съм да съм сама.

Джейни Тодорова
Виж целия пост
# 623
Тази жена има над 1000 красиви стиха

Ставам Празник ,щом съм нужна някому

Като пролетни бързеи дните
ми припяват със своя си глас,
календарът брои им следите,
а по сърцето белязвам ги аз.
Ден след ден във букет теменужен
свивам късчета синьо небе,
ставам празник, щом нужна съм някому
и му паля свещичка от свойто сърце.
Всеки делник усмихвам по своему,
и от всеки по малко крада.
Днес по зрънце любов и за двама ни,
утре от слънцето къс топлина.
Стръкче радост във джоба си скривам,
ако срещна измъчена, тъжна душа,
та да имам какво от сърце да положа
във протегнатата към мене ръка.
Не ревнувай, че давам от себе си.
теб обичам, ти знаеш и аз знам,
ще ни е топло щом с тебе сме заедно,
и пак ще има какво да раздам...

Джейни Тодорова
Виж целия пост
# 624
Наистина последно за днес.

Не ме измисли принце

Не ме измисли, принце, и остави
най-чудната ми песен неизпята.
Задъхана във пролетни треви,
простена...  от очакване заглъхна.
Ухаеха на обич две очи
и длани шепнеха ти тайни,
зората с влюбени вълни
те водеше към устните ми жадни.
Хартия бяла - тънка тишина,
рисуваше ти път към мене.
От обич сляпа, моята врата
остана си разтворена да чака.
Крилете ми - мечтан копнеж,
с небето синьо се разливат,
в дъждовни думи, капещ зов
и пак след облаците тичат.
Не са ми нужни балните пантофки.
Скрипти каляската без твоя зов...
Душата ми в небе от обич скита
с нозете на неслучена любов.

Джейни Тодорова
Виж целия пост
# 625
Не излизай навън, заключи се!
Облечи си бронирана риза!
Дебне те моята сянка
Промъква се тихо в мрака
Пепелянка
Имай разум, от мене пази се!
(Моят отдавна по теб изпари се)
Едничка мисъл сама се търкаля
Събира прах и набъбва омраза ...

Не излизай навън!
И не дишай!
Пердето не дърпай скришом!
Аз се пръснах на милион парченца
Блестя и примамвам те нежно
Но не си позвалявай да пипнеш!
Виж целия пост
# 626
Mila_pa....great!
Виж целия пост
# 627
Ще ти поискам най-свидното -
ще ми го дадеш ли?
Вярата в дните, които идват.
Радостта от изгрева.
Смисъла на това, че сме били. И че ще ни има.
Скритото в очите на децата ни -
искрицата от теб,
светлината и усмивката.

Най-съкровеното – ще ми разкажеш ли?
Онова, което нощем не те оставя да заспиваш.
Желанията, разкъсващи единството ти.
Болките, истинските, хиляди пъти премислени,
когато самотата приземи безсмислените ни усилия.

Надеждите, най-белите, ще споделиш ли някога -
заедно преживяхме разочарованията им.
Нанесохме си и превързахме толкова рани...
... Не утихна страстта ми към теб.
Не преболя - и нямане, и очакване...
...Трябваш ми... ти ми трябваш..


Незнам кой е автора
Виж целия пост
# 628
Михаил Белчев - Пясъчен Часовник
Виж целия пост
# 629
любов ли е?
Любов ли е това ,че желая,
за тебе всичко да зная,
че искам моите мечти,
да сбъдне не някой друг, а ти?

Любов ли е това ,че жадувам
само твоите устни да целувам
и само твоята усмивка в мрака,
да ме сгрее нейде чакам?

Любов ли е това,че се топи
сърцето ми от твоите очи,
когато ме гледат горещи
готови моите да срещнат?

Любов ли е това ,че ме боли,
когато си отиде ти
и мъка в душата ми горчи,
когато те няма със дни?

Любов ли е или е измамно
това привличане фатално,
ако е измама искам знай
тя никога да няма край?

Да съм докрай в тази заблуда,
че по тебе отдавна съм луда
и от тебе цял век съм пленена
само с тебе съм тиха смирена?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия