Обичате ли стихове? - 6

Скъпо струвам

Скъпо струвам, не можеш ме купи.
Четвърт тиха луна с три звезди.
И любов от вина отмаляла,
като сини подводни скали.
Все от теб да си тръгна сънувах
и живеех живот във несвяст,
а така и да тръгна не смеех,
че без теб пътят свършва до ад.
До разбивност във мен лъкатушат
буйни светли води от мечти,
докога ли все тъй ще жадуват
твойте тръпнещо-парещи устни.
Да ме купиш не можеш, любими.
Подарих ти се цяла сама,
и занизах в броениците луди
тишината ведно с любовта.
Тук те чакам - в небе от желание
със захапана от жажда луна,
а душата ми -синьо сияние
все сънува и все е сама.
Не ти стигна сантим от поискване,
да ме имаш в очи и ръце.
Скъпо струвам, затова от обичане

подарявам ти мойто сърце...

Джейни Тодорова

Писмо до мен

Дни и нощи те търсех в зеници,
натежали като морски подводни скали.
Надълбоко потъвах във себе си,
да намеря от тебе следи.

Разпилях си душата да диря
твойте стъпки, замрели в мълчание.
Все очаквах, а бавно умирах
във любовното твое разпятие.
 
И се свих във черупка от мида,
да не виждам как денят се усмихва.
Да не чувам как чайките пеят,
приласкани от нежна милувка.

Станах глуха и сляпа... сама.
И отраснах на дъното някак си.
Окосих ги сълзите със сърп от луна,
да не рукнат отвътре във мене.

В сън от бурите твои във мен
запечатах черупчени чувствата,
по вълните изпратих писма,
адресирани само до мене...

Ако някога някак забравя
как боли наранена от обич душа,
да ми шепнат вълните тогава
всички влюбени мои писма.
Джейни Тодорова

На Рия

Защо, поете, не догони вятъра
в косите и със сълзи от обичане.
Защо не спастри болката в душата ú
и си отиде тихо с птиците...
А тя те е очаквала... и вярвала
във дланите ти, нейните погалили,
и тихичко разказвала във нощите
на малките звезди за свойте тайни.
От дните - безпосочия замесвала
в очите си надежди за завръщане,
С зората сутрин се обличала
във дреха на отречено обичане.
А привечер присядала сред клони
и птиците сънували душата ú,
по вятъра изпращала писмата си
да стигнат твоите покои...
И ти навярно препрочиташ думите
със онзи вкус тръпчив от самота.
Във побелелите коси на времето
закичил болката от любовта.
Джейни Тодорова

  Кога ще има издание на сборна стихосбирка бг мама?

Ето нещо от мен:


Година време...отмина,
спомени разни нахлуват...
Една година от твоя живот
как те променя – blues съпровод...

Преди и след това –
във времето е врата,
дори да виждаш само стена,
нали ми чуваш гласа...

Погледни си дланта,
написах ти нещо с докосване само,
после го казах и на твоето рамо –
Пак се роди с есента!

Година време отмина,
така ще минава зима след зима,
каквото ще взима да взима –
само теб да те има!

Не тъгувай, моя обич,
първа и последна,
не тъгувай и не питай -
аз не знам, не знам.
Не умирай, моя мъко,
мъко ненагледна,
няма да те дам,
няма да те дам.
Тихо стъпвай, моя обич,
тихо влез при нея,
превърни денят във вечер
и нощта във ден,
дай ми снежен мраз през
юли - януарска жега,
както правиш с мен,
както правиш с мен.

Почерни я, моя мъко,
бял ден да не знае,
изсуши я с огнена ръка!
Не жали я, моя мъко,
мен жали- така е,
с мене е така,
с мене е така

Това е текст на Марияна Башева към песента "Заклинание" на Петър Чернев.Винаги, когато слушам тези думи се пренасям в друг свят.

обичам стихове на любовна тематика,в която четем за Болката. много хубав стих, аз също съм слушала тази песен.
 харесвам стиховете които те водят в онзи свят от миналото,където си останал,макр да те е отвело колелото ти,далеч,далеч.

                               При тебе, бабо, във твоята стая,
                               малка и чиста, варосана в бяло
                               като в храм ме гледа стара икона,
                               пред нея едва мъждука кандило.

                               Рядко пристъпвам, винаги нощем,
                               някак трудно прекрачвам чертата,
                               тишината свята тук обичам и
                               идвам, когато от болка заплача.

                               Кога за последно съм идвала, бабо,
                               има... няма четвърт век от тогава,
                               но какво са за времето тези години,
                               вечността може безкрайно да чака.

                               При теб да приседна искам - за малко,
                               да се сгуша страхливо в полата ти,
                               да изплача на воля сълзите си, а ти
                               с ръка да ги бършеш, пак като някога,

                                да те питам с много болка в душата
                                как са мама и тате, все така ги жалея,
                                от всичката мъка, която им сторих
                                побеляха ли косите им вече...

 

                                все искаш да знаеш, дали съм здрава,
                                имам ли грижи и хляб на софрата,
                                а как да ти кажа, аз самата не зная,

                                че болка голяма тая във душата.

                                Бабо, обрах и смокините, знаеш как
                                ги обичам, останали бяха последните,
                                онези, които не можа да откъснеш,
                                когато животът потъна в безвремие,

                                и босилека полях, и мушкатото, а то
                                и без това си цъфти на перваза
                                под перденцето бяло, тензухено,
                                в червено... така както ти го остави.

                                Има и хубаво, бабо... ти винаги питаш
                                как са децата... и на децата  децата,
                                бели са техните ядове, бели са,
                                не ги е попарила още сланата.

                                Последно целувам иконата свята
                                по-свята, все още не съм и видяла,
                                късче нафора взимам за здраве
                                трошица за мене от Божия залък.

                                Не казвам сбогом, а довиждане, бабо,
                                от тук до оттатък е пътят към вкъщи,
                                сполай ти, за всичко, зная, че докато
                                ме има, сълзите все тук ще ме връщат.


автор на този стих е Магдалена Костадинова.
 

Страхотно е!
Това стихотворение. Супер. Кипронка. Благодаря.

Много е хубаво-поздравления 

Да...

          Децата

Децата рисуват балони,
на асфалта с пастели.
Децата рисуват свободни,
мечтите си смели.

От какво растат децата
като гъбки в дъжда?
Не стига им хляба, водата,
растат от любовта.
 

Пускам едно съвсем кратичко, на малко различна вълна.

И пак едно от моите старите ...

Помниш ли?

Помниш ли някога,много отдавна
първата среща и първия блян?
Аз те погледнах,ти се усмихна-
сякаш ,че беше от слънце огрян..
Тъй ми хареса!В теб нещо блестеше!
Беше все рошав и много засмян..
Май,че се влюбих най-безнадеждно
ала мълчах и тръпнех от свян.
Колко години бавно изтекоха.
Днес да те видя-зарекла се бих,
че любовта ми (отдавна угаснала)
няма да опиша никога в стих.
Ала света се обърна наопаки.
Случи се нещо и за беда
жаравата стара се запали отново-
не мога да ям и не мога да спя!
На сън и на яве бълнувам все тебе..
Дали е любов не искам да знам.
Виждам те рошав.Ти се усмихваш-
сякаш си цял от слънце огрян..
Протягам ръцете си да те докосна.
Защо ги протягам ,след като знам-
сред куп отговорности,затрупан от работа
ще си уморен,премазан и ням!
И няма да можеш да ме погледнеш.
За тебе изглежда е само игра..
А аз тука тръпна,копнея,изгарям..
Не искам да ям и не мога да спя!!!

Даже не  помня за кого съм го писала(че не съм си и записала )

Ооо, никак не важно за кого си го писала... но тогава е бил много важен. Прекрасно е, някак ми напомни една моя подобна любов.

И още едно ,посветено на една моя стара любов..Един адски красив мъж(мой приятел и до днес) на когото му  върви ужасно много в кариерата , но не и в любовта.Писано е преди поне 13 години.

Хиляда и една

Каквото и към тебе да ме дърпа
заклевам се,че аз ще устоя!
Ти мислиш:"Вързана ми е във кърпа!",
но скъпи мой  - съвсем не е така!
Очите ти чаровни са магия
и опиат за мен е твоят глас.
Симпатиите си към теб не крия-
любов обаче няма между нас!
Усмивката ти дни наред ще помня,
косите ти и нежните черти,
но вярвай ми - аз бързо се опомням
и чарът ти не ще ме съблазни.
Не ще заспивам с твойта снимка мили,
за теб не ще да мисля през деня...
На дамите,глава пред теб склонили
знам твърде неспокоен е сънят.
И те мечтаят да те срещат още,
копнеят и за нежния ти глас,
но вярвай ми - когато лягам нощем
за теб не ще помисля вече аз!
Каквото и към тебе да ме дърпа
заклевам се,че аз ще устоя!
Хиляда да си вързал вчера в кърпа
аз днес не съм "хиляда и една"!

Мерси ivalex.
И да не прекалявам - едно последно за днес.Посветено  на човекът от ""Хиляда и една"

Телефонна любов

Този телефонен звън
само как ме подлудява-
спира тихия ми сън
и безмълвна ме оставя.
Твоят тих и нежен глас
пак на нокти ме изправя.
Аз те слушам във захлас,
ровя в топлата жарава
с пръсти -бляскаво сребро
и горя във трепет нов,
и се питам пак :"Какво
е телефонната любов?"