Страх от загуба на родителите!!!

Публикувана: 8 дек. 2009, 00:05 ч.

Последно мнение: 9 дек. 2009, 13:58 ч.

2 128

8 дек. 2009, 00:05 ч.

Не знам дали тук е точното място на този въпрос, но ми е нужен вашия съвет.
От 1 год. изпитвам голям страх, че ще се случи нещо с родителите ми и ще ги загубя. От самата мисъл започвам да плача, представям си какво ще стане ако ги няма и така продължавам лошия сценарий в главата си. Не знам какво да правя, много ги обичам искам да са до мен. Няма реална болест от която страдат, но пак много се страхувам. Този страх ме обзе когато баба ми почина, която беше най- възрастната в нашето семейство. Сигурно си мисля, че сега е дошъл техния ред. Изпитвам нужда да поговоря с някой специалист, но за съжаление живея в много малко наслено място и няма такива специалисти.
Дали това състояние е някакво психично разтройство?

Виж целия пост

ianica stefanova

# 1 8 дек. 2009, 09:21 ч.

Не се тревожи,намери начин и потърси специалист.Изпаднала си в някаква депресия,нужна ти е помощ,казвам ти го от личен опит,чакането не помага.Аз също съм от малко населено място,но ходя на психолог веднъж седмично Hug

Виж целия пост

*Тони*

Ентусиаст

# 2 8 дек. 2009, 09:52 ч.

Да изпаднала си в депресия. Опитай когато започнеш да мислиш за това да отклониш мислите си от темата , например с четене на книга , гоблен или интересен филм.

Виж целия пост

NewTrinity

Регистриран

# 3 8 дек. 2009, 16:58 ч.

Не мисля, че е депресия. Аз също като се замисля, че един ден ще си отидат ми става много мъчно. Въпреки, че както казват старите хора за там ред няма. И на мен ми се е случвало да се разплача при тази мисъл. Но все пак може да се потърси помощ от психолог, който ще те накара да преодолееш страховете си и да погледнеш от друг ъгъл.

Виж целия пост

Agora

Новак

# 4 8 дек. 2009, 21:04 ч.

Изпаднала си в стрес при смъртта на баба ти,вероятно това е първата смърт в семейството.Безпричинният плач е признак на депресия,казвам безпричинен,защото реално родителите ти не са болни,нямаш повод да мислиш,че виждаш ли,скоро ще умрат.Потърси помощ от специалист,за да избегнеш усложнения.В нета можеш да намериш информация за депресията,прочети и виж откриваш ли други признаци в поведението ти,които насочват към това заболяване.

Виж целия пост

Danu-Ani

# 5 8 дек. 2009, 21:37 ч.

Цитат на: Карамел в вт, 08 дек 2009, 00:05

Не е психическо разстройство в онзи смисъл в които ти май си го написала, това са нормални човешки чувства, които ни връхлитат когато загубим някого. Потърси психотерапевт, не се "самолекувай" с четене на теория от интернет. Едва - две срещи със специалист ще ти помогнат да видиш и другата страна на нещата и да спреш да страдаш и да се тормозиш с тези мисли. Успех Hug

Виж целия пост

Карамел

# 6 8 дек. 2009, 22:21 ч.

Много Ви, благодаря за отговорите Hug

, ще се опитам да намеря специалист със който да поговоря.

Виж целия пост

Кристал

Ентусиаст

# 7 9 дек. 2009, 09:27 ч.

Опитай се да насочиш мислите си в друга насока.Намери си някакво занимание,което ще те откъсне от тази мисъл.

Виж целия пост

Blondi

Потребител

# 8 9 дек. 2009, 11:00 ч.

Не е депресия, разбира се. Това са нормални страхове, и аз съм ги имала и ги имам, но гледам да ги гоня от главата си. Иди в съседен град и поговори със специалист. Дори един път да е, пак ще ти е от полза Hug

Виж целия пост

alexova

Ентусиаст

# 9 9 дек. 2009, 11:20 ч.

Бях в подобно състояние две години подред от стрес- почина внезапно съпругът на леля ми, твърде млад, а на следващата година чичо ми.
Постоянно в главата ми се въртеше мисълта, че някой друг ще умре, и родители, и за семейството ми, кошмарно беше.
Наложих си позитивно мислене за тях, трудно ми беше , но като че ли успях да го превъзмогна този кошмарен стрес.
специализирана помощ вероятно ще пъде от по- голяма полза, аз просто исках със собствени сили да се преборя с лошите мисли.

Трябва време и хубави емоции при всички положение и начини да прогонваш тези мисли със самовтълпяване на точно обратното- всички са здрави и добре, всичко това идва от спомена от скорошната смърт на роднините.

Виж целия пост

brindda

Регистриран

# 10 9 дек. 2009, 13:58 ч.

Може да прозвучи грубо , но това е естественият житейски кръговрат.Мила , та ти си ги ожалила преди да са си отишли от този свят , а не трябва.Радвай се на всеки миг прекаран с тях и си избий тези черни мисли.Всички вървиме към този край , важното е да не се нарушава възрастовата граница - родители да загубят дете.Мисли позитивно и всичко ще се оправи. Peace

Виж целия пост

Препоръчани теми

Порастнали сираци и тежко детство

5 332
26

Лични и семейни отношения

Суха, накъсана и мазна коса

2 798
20

Козметика и мода

Страданието ме убива

18 598
36

Родители, отглеждащи сами децата си