Къде живяхте с новороденото бебе?

Публикувана: 26 септ. 2005, 08:38 ч.
Последно мнение: 30 септ. 2005, 15:39 ч.

2 678
22

# 15 30 септ. 2005, 14:00 ч.

Цитат на: casiopeiya в чт, 29 сеп 2005, 13:09

...предпочете си собственото удобство с други думи, на квартира с приятели по-близо до работата #2gunfire

мъжка му работа, аман, всичките мъже около мен един дол дренки/... А наистина ако брат ми се беше навил нямаше да имам грижи...

Е добре де, ти какво искаш - на брат ти да му е неудобно, че на тебе да ти е удобно?
И защо трябва да е така?

Виж целия пост

Isa

# 16 30 септ. 2005, 14:40 ч.

Много зависи от това какъв тип човек си ти.

Аз на твое място щях да се върна да живея сама с бебето в апартамента си. Но аз не бих могла да живея с родителите ми, обичам и съм живяла сама.

Не мисля, че помоща в началото е толкова належаща. При нас дойде леля ми за 2 седмици и си тръгна на 10-тия ден, просто защото нямаше какво да прави. При все, че раждах със секцио, а след раждането се разболях тежко и останах в родилния дом 10 дни. Гледането на бебе не е чак такава философия, особено в началото и особено ако няма 100 човека даващи разнородни и противоречащи си глупави съвети.

Нещо повече като се роди детето, ако разчиташ само на себе си, така ще се мобилизираш, че няма да мислиш за глупости, а като видиш, че се справяш сама ще добиеш самочувствие. Незнам какви са твоите родители, но майка ми само като ме погледне със съжаление и аз изпадам в депресия Twisted Evil

Пожелавам ти бебе като моето - будеше се точно на 3 часа да хапне и пак заспива, от първия ден сама в стая, от 20-тия ден спря да се буди нощем да яде. Но за отглеждането й слушам само себе си.

Виж целия пост

Анонимен

# 17 30 септ. 2005, 14:48 ч.

Цитат на: Panther в пт, 30 сеп 2005, 14:00

Цитат на: casiopeiya в чт, 29 сеп 2005, 13:09

...предпочете си собственото удобство с други думи, на квартира с приятели по-близо до работата #2gunfire

Е добре де, ти какво искаш - на брат ти да му е неудобно, че на тебе да ти е удобно?
И защо трябва да е така?

Няма нужда да се заяждаш. Не визирам всички мъже, чети внимателно: всички мъже около мене ... са един дол дренки ..
Проблемът ми е следния: никога не съм имала подкрепа от наште, нито финансова, нито морална. Нито от брат ми. Затова съм се хванала така за мъжа ми. Затова. Нямах си никой друг. Имах му страхотно доверие. Мислех, че след като сме се оженили, ще бъдем заедно завинаги. Отворих си сърцето и душата за него... а той ме е лъгал. И затова ми е толкова трудно, защото ТОЙ МИ БЕШЕ ЕДИНСТВЕНИЯ ПРИЯТЕЛ. Страшна заблуда... а сега съм съвсем сама. Не искам на никой да му е неудобно. Аз ще се оправя, по принцип съм си оправна... Дет се вика с едната заплата ще си изплащам жилището и ще си гледам детето и това е... да потънат в земята от срам. За сведение, брат ми ми се обажда 1-2 пъти в месеца, да попита как съм. Ами не държа особено да му е удобно... както и той не му дреме особено... Само повтаря СПОКО, СПОКО... Ама като трябва някой да дойде да ми напазарува се скатава по фланга...
Сори... ти си добро момче, не искам да се заяждам, ама не се заяждай и ти. Само искам да кажа, че съм ЖЕНА и НЕ ВИНАГИ СЕ ЧУВСТВАМ СИЛНА и имам нужда от помощ и подкрепа и единствения човек който някога ми ги е давал ме остави...

Виж целия пост

Анонимен

# 18 30 септ. 2005, 14:57 ч.

Цитат на: Isa в пт, 30 сеп 2005, 14:40

Много зависи от това какъв тип човек си ти.
Аз на твое място щях да се върна да живея сама с бебето в апартамента си. Но аз не бих могла да живея с родителите ми, обичам и съм живяла сама.
Нещо повече като се роди детето, ако разчиташ само на себе си, така ще се мобилизираш, че няма да мислиш за глупости, а като видиш, че се справяш сама ще добиеш самочувствие. Незнам какви са твоите родители, но майка ми само като ме погледне със съжаление и аз изпадам в депресия Twisted Evil

Ами оправна съм си Embarassed

/не че се хваля/. Все сама си се оправям, само жилището взехме с мъжо заедно, той тегли заема, и то защото аз бях теглила за първоначалната вноска ПРЕДИ НЕГО друг заем за да побутна нещата. Винаги аз съм инициирала всичко - той никога нямаше да купи жилище, щяхме да живеем под наем и сега щях.... ужас, как да е. И наште бяха против купуването на жилището ни... Ама сега съм страшно горда че съм си го постигнала сама.. Та това за самочувствието го знам, аз и сега си го имам Embarassed

заради нещата които сама съм направила от себе си. Твърде съм борбена за да не се справя Embarassed

/леле леле умря ми циганката/. За майка ми същата работа - тя само ме депресира, аз като ревна - нищо успокоително - НЕ МУ МИСЛИ, та не му мисли. Та аз съм си такава, винаги съм била самостоятелна, не мога да си представя да живея у тях. Щом всички така ми казвате, че се оправяте сами, и аз ще мога. Това е само добре дошло за мен, имах нужда от такива ободрителни слова, че не е толкова сложно. Благодаря Ви. Hug

Виж целия пост

папугай

# 19 30 септ. 2005, 15:08 ч.

Ето това е!Щом роднините те натоварват,а не са ти от помощ-няма какво да му мислиш.Цял късмет си е,че макар и да изплащаш,жилището си е твое.Щом аз се справям сама/а нямам собствено жилище/ и ти ще можеш.Нали ти казах-вместо да переш чорапи следобяд-ще спиш с бебето.Пък ти пожелавам едно малко сладко поспаливо бебче,хем да се наспиваш,хем да си миткате по разходки по цял ден!Не е трудно сама да си гледаш детето.Трудно е ако се чувстваш самотна.Когато родиш ще видиш колко лесно ще завържеш нови приятелства с мами за разходки,само вечер може да ти е малко пусто/ако бебето позволява/.Ами хвани се тогава и први нещо за себе си-я маникюра,я някой друг урок по език,ти си знаеш. newsm10

Виж целия пост

Анонимен

# 20 30 септ. 2005, 15:16 ч.

Цитат на: пенелопа в пт, 30 сеп 2005, 15:08

Не е трудно сама да си гледаш детето.Трудно е ако се чувстваш самотна.....само вечер може да ти е малко пусто/ако бебето позволява/.

Ей това ме безпокои. Иначе за справянето съм си ОК. Никога не съм обичала да седя сама вкъщи. Такъв тип съм. Обичам да съм сред хора. То и за това имахме караници със скъпия, щото той с тия нощни смени ми е... мамата от рев по цяла нощ. Просто не съм от тоя тип, дето им е добре сами. Ама по-добре сама, отколкото зле придружена. newsm53

Виж целия пост

Panther

# 21 30 септ. 2005, 15:34 ч.

Погледни на лични.
И още нещо - на някой хора може да се разчита винаги. На някой хора може да се разчита от време на време. На някой хора не може да се разчита. Гледай да съобразяваш с това и не възлагай нереални очаквания на хора, които са доказали че само увъртат като искаш помощ.
И пак успех. Peace

Виж целия пост

папугай

# 22 30 септ. 2005, 15:39 ч.

Уф,и аз така,за това ни тръгнаха караниците...Амо той граница незнаеше.Защото аз не съм го ограничавала-напротив-да ходи да се разтовари,че много работи.Ама за мен не беше нормално 5 мин. да е с мен/с детето/и после 5 часа с приятели,и после 5 вечери-много работа и аз нали го виждам как се скапва и му кажа-хайде,излез малко да се разнообразиш и него го отнема 5-6 часа.Аз чакам по прозорците вися и се притеснявам.Ама това друга тема.Та в този случай-с мъж и пак самотна вечер.Рев,ама много рев,тонове съм изревала сигурно.Ама детето расте и живота си тече и вечно сама вкъщи няма да си.Ако си добре финансово-2 пъти в седмицата за няколко часа вечер да излизаш-наемаш една жена.Ако не си-стискаш зъби,поплакваш си да ти олекне и така.Кани си гости,ходи на гости.Бебето ще ти осмисли вечерите,ще видиш,и няма да се чувстваш толкова зле.Сега е друго,но след като родиш мислите ще са ти в него.
P.S.Аз щото съм нова тук-кога ти е термина?

Виж целия пост

Препоръчани теми

Издръжка със задна дата

3 251
27

Родители, отглеждащи сами децата си

Нормален размер за издръжка

Родители, отглеждащи сами децата си

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

373 678
2 892

Родители, отглеждащи сами децата си