ако приемем, че най-малките деца в тази градина ще са на възраст около 3 - 3.5 години, какво ще им стоварим изведнъж? раздялата с мама, свикването с нова обстановка, хора, много деца, странните и различни играчки, новият ред за поведение, а на всичкото отгоре и не разбираш какво ти говорят??? не е ли това твърде много стрес наведнъж? и как ще разберат децата какво се иска от тях, как ще им обяснявате какво правят, ако те не ви разбират?
любопитна съм да науча какво мисли Роси Кунева по темата....
Jam,
привет!
И аз очакам да чуя Роси. Това, което мога да кажа е, че децата дори и да изглежда че не разбират или не говорят чуждия език, в един момент се отпускат и изнендаващо за родителите започват да използват чуждия език.
Когато има асистент и преподавател, първите седмици асистентът използва малко български с децата, за да бъде по-плавен преходът от домашна към учебна среда. В Монтесори не се казва "направи това и това", а се отива до рафта с материалите и се показва как се взима този материал, как се носи и т.н. Освен това ако активността е от област практически живот и сетивни упражнения, говоренето по време на презентация е минимално, за да не се разсредоточава детето, а да наблюдава. Когато от тези област се правят езикови упражнения се започва с въвеждането само на някои думички, а след това на кратки фрази. Освен това в началото има много "уроци", които са за ориентиране в средата, научаване на наименования на материалите и т.н.
А за различните "играчки" няма никакъв проблем- децата веднага ги обикват, защото всеки Монтесори материал е направен да бъде привлекателен за децата- принцип в Монтесори подготвената среда.