"Но във затвора попаднал на хора..."

Доколкото аз четох е лежала 5 години и половина. А присъдата е била за 6 години.
Извинявам се, че не съм сметнала, че е пусната половин година предсрочно.

Знаток, права си, че има ненаказаност, но все пак говорим за конкретен случай.

Angel^wings, няма нужда да предполагаме защо им е дадена присъда от 6 години, нали?
Нека юрист да се изкаже относно наказание за предумишлено убийство какво е. Обаче с извършители на 14 години е друго.

Иска ми се да отговоря с "Да", защото възпитано вярвам във втория шанс, но ако опре до мен лично и досег с тези момичета мисля, че много от принципните ми 'Да' ще се поизкривят и ще се разкрия хипократски. Бих наела момиче на работа, ако например работата е продавачка или нещо такова. Но мога ли да експериментирам толерантостта си, оставяйки детето си на нея? Не, разбира се. Ако е моя колежка по всяка вероятност ще запазя добрия тон и може би с времето ще я опозная.
Дали вярвам в превъзпитанието - зависи. Може би да, може би не.
Това престъпление е диаболично, планирано, за мен има много тъмен ум зад него, ум с когото ако мога не бих искала да си имам работа.

Предсрочното освобождаване е с 2, 5 години - никак не е малко.

 А кой, по дяволите, ще даде втори шанс на майката на убитото момиче, за живот?! Не мога даже да си представя какво се случва на един родител "след това" - когато някой изтрещял изрод убие детето му! Аз не бих дала втори шанс, крайна съм. На всички въпроси отговорът ми е НЕ!

Драконке - аз за конкретния случай казвам. Защото не може да се извади едно престъпление от морето от престъпления, което ни залива.
Само в една емисия Новини се съобщава поне за 2.
И има хванати, осъдени и т.н. 1 на 3 месеца (приблизително)
И хората започват да искат отмъщение.
Затова 6 години ни се виждат крайно недостатъчни.

което ме навежда на мисълта, че ако бяха малко по-големи доживотна присъда не им мърда...престъплението си е достатъчно сериозно и ясвно съдъ също го е приел за такова при условие, че е дал почти максимална присъда.

Ето го и другото:

Закона освен това е определил един процес, нарече реабилитация, който снема всяка вина от лицето.
До тогава лицето си носи вината и последствията от деянията си. Не напразно се изискват и свидетелства за съдимост.
Закона е приел, че има работни позиции, които осъдените и излежали присъди НЯМАТ ПРАВО да упражняват.

Какво казват Щатите по въпроса, има ли запознати?? За мен това не е държавата-мечта, но правосъдието им е от най-доброто и стриктно прилагано. Не ми се вярва да дават по 5-6 години за толкова тежко престъпление. Умишлено при това!!!


За мен децата преди години на 14 са били други. Вече не са! Все по-бързо порастват, акселерати ли са, не знам и аз. Вижте че границите за всичко слиза все по-надолу - секс, пиене, пушене ! Поправката в Закона е от 98 г.

Вече не знам какво да мисля!

 Хаха, писмата звучат  ,все едно аз съм го писала , когато бях на 15 и бях на ученически лагер .
  Какъв ти срам, те по/скоро да излизат от там, че да се хвалят с наученото пред аверите си !
  Ох милата, била пътувала дълго и свалила 5кила... Драма..Драма,бейби !

   Започвам да се съмнявам, че на само не осъзнават ,какво са извършили, но  не искат и да знаят !
 
Много е модерно да си толерантен, но какво разбираме од толерантност ??
   Един пример, да допусна ,че синът ми един прекрасен ден ,осъзнава,че е хомосексуален , намира си мъж и ще вдига сватба. Бих се гордяла и радвала за него, бих му помогнала в избора на рокля и с радост ще съобщя новината на моите приятели, че син ми ще се омъжва !  Толерирам, значи приемам ги такива ,каквито са, допускам ги в моето обкръжение, отнасям се с тях като с равни??  Аз така го разбирам, съответно , някой да ми обяснява, че е толерантен, но не би наел,никоя от двете изродки за детегледачка, не би ги допуснал в живота си, просто ще си ги толерира..Хм, на това му се вика ИГНОРИРАМ.
Правим се,че не ги забелязваме, и тайничко пазим децата си от тях, ама тайничко, че да не ни обвинят в нетолерантност.
    Които иска да си ги толерира и приема, без мен !
   

Май ще си отговоря сама, но някакси за мен стигнах до извода, че цялата агресия която напоследък залива и младите, идва оттам,че твърде рано им се взима детството на децата, твърде рано живота на големите навлиза в техния. Може и да греша, но ще мисля още в тази насока.

Безконтролното гледане на идиотски филми, разваля децата. Ако не беше телевизията, убийството нямаше да бъде толкова "идейно".

А колко учудващо толерантни сме към всички момичета и момчета с празни погледи, които срещаме ежедневно....

"Антония често казвала, че не може да помни и нищо не й влиза в главата. Загубила интерес към училището. Не показвала кога се радва и кога е притеснена. Не е имала сериозна любовна връзка, било й забранено да води момчета вкъщи. Беседите с психолози и психиатри показали, че е нервна по характер и за дребни неща се дразнела. 14-годишната девойка приемала за нещо естествено алкохола и цигарите. Успелият човек за нея бил този, който има много пари и може да си купи каквото поиска. Усещането си за непълноценност компенсирала с неподчинение. Когато нарушавала правилата на възрастните, знаела, че се харесва на връстниците си, пише в съдебно-психологическата експертиза. Възприела агресивен модел за справяне с неприемливите ситуации. Изпитвала потребност от много хора около себе си, затова често събирала приятели. С Мария се сближили, защото била весела и общителна. Двете станали неразделни.

Много се ядосвали на Маргарита, с която преди Мария била близка, защото се правела на по-голяма. Когато й казвали, че харесват някое момче, тя правела всичко възможно да привлече вниманието му преди тях. Пред разследващите Антония казала, че ревала през цялото време, докато душили Маргарита. Смятала, че трябва да бъде наказана, но я обвинявали и за неверни неща.

Психолози и психиатри определили Мария като емоционално бедна и хладна, неспособна да съпреживява дълбоко. Била склонна да се противопоставя на колектива. Често се преструвала, за да я възприемат положително околните. Не обичала да има много хора около нея и по тази причина не ходела на дискотеки. Не била способна да бъде лидер, но се стремяла към това. Премахването на по-популярната сред връстниците им Маргарита било начин Мария да се възприеме като личност с авторитет. (24часа)"

На мен писмата ми звучат по най-нормален начин, не очаквах да прочета подробности от убйството и много съжаления за това или онова. Просто не го очаквах, все пак има разсъждения, които клонят в тази посока. Сигурна съм, че им се иска да забравят, не знам обаче дали това е най-правилното и дали тук въобще има нещо правилно и като поведение, и като реакция.
А тези, които злостно обиждат, стрелят с емотиконките (спомняте ли си темата "бихте ли убили" с не знам колко положителни отговори прикрити зад какви ли не мотиви, само хипотетично, но толкова много готовност!!!), какво си мислите, че тази притаена или явна агресия не се разлива навсякъде около нас ли? Тези двете ще ги забравим сред морето от произшествия. Това ми е мнението. Всички сме агресивни и все по-често и възпитано, и невъзпитано прекрачваме какви ли не граници.

Не мога да открия толерантност към двете момичета в себе си. Никаква. Не знам защо не ми стигат излежаните 6 години. Може би, защото помня репортажите по случая преди 5 години, добрата "организация" на престъплението, повторният, вече сполучлив опит. Убедена съм, че са "жертва", но не мога да посоча виновника. Биха имали шанс далеч от тук, за да не събуди погнусата, която ще предизвикват нещо още по-страшно. Дали заслужават този шанс също не знам.

                               Съгласна съм, детството трябва да се удължи до 40 години  . А само преди 1-2 поколения на 14 са воювали за родината. И са били на полето от изгрев до залез слънце.

Така е! Но ценностите са били други мисля...
Едно е да помагаш м изхранването на семейството си, а друго е: