"Но във затвора попаднал на хора..."

  • 17 232
  • 413
# 315
И една клюка:

Цитат
Като каза “групови терапии”, сетих се за бащата на Мария Мръндарова - едната от двете пловдивски момичета, които бяха удушили съученичката си и си бяха поделили дрехите на нея. Въпросният господин твърдеше за себе си пред дознателя, че е със средно специално образование, но бил карал курсове по психология - специализирал Арт-терапия
....за да очистя поне малко името на тези специалисти  Embarassed
Определено.
Арт-терапия, Ку-ку.  Laughing
Виж целия пост
# 316
...Колкото по мекушави сме към престъпниците - толкова повече ще живеем в беззаконие...
                                 Peace
Виж целия пост
# 317
... тези деца са жертви на родителите си...

А родителите им - на своите родители. Те - на своите... и т.н.

Има такава теория - престъпници не се възпитават, те се раждат престъпници.
Програмирани са така генетично.

Много правдоподобно.

Само че, даже и роденият престъпник може да се прояви само, ако му се позволи.
И обрато - изключено е да не се прояви, ако всичко наоколо буди и храни генетичната му предразположеност.

Затова общата среда е най-важна - преди семейната и индивидуалната. Щото първото е среда и на вторите две.

Съзнателно престъпление може да се извърши от болен човек - психопат по рождение; престъпникът може да е роден нормален, но "превъртял" заради ненормални условия на живот; може да е  роден нормален, в нормални условия за живот, но отгледан като престъпник от друг престъпник; а може и всичко да му е било ОК, докато просто не се е разболял без причините за това да са в условията на живот, чисто "медицински малшанс".

Интересно ми е какво искате, ако твърдите, че само и единствено родителите са виновни за това, което се случва с децата.
Трябва да чакаме пълното ДНК-досие да се узакони като личен паспорт?!
Ми те натам вървят нещата. Скоро всичко ще се нареди, значи...

Истината обаче е, че колкото да е важна генетичната програмираност, най-вече общественият ред, обществения морал и  ценностната система на обществото определя как ще се държи "потенциалният престъпник", дали поведението му се забележи навреме, дали навреме ще се ограничи.

Когато самото устройство на обществото възпитава престъпници, няма какво да говорим въобще.
Виж целия пост
# 318
Ама те и в затвора не са били...къв затвор, кви 5 лв, кво наказание са изтърпели... Crazy
Нали, вятър ги вее на бял кон...

ами да,вее ги, определено. ooooh!
Виж целия пост
# 319
...Работата на затворника един ден се счита за три, първа категория труд...
                                 Извинявам се, но на мен това ми направи голямо впечатление. Дори нямам думи да го коментирам.
Виж целия пост
# 320
...Работата на затворника един ден се счита за три, първа категория труд...
                                 Извинявам се, но на мен това ми направи голямо впечатление. Дори нямам думи да го коментирам.

Аз не съм сигурна, че е точно така. Мисля, че беше 2 работни за 3 лежани....Все пак ще проверя в документите.
Виж целия пост
# 321
Има такава теория - престъпници не се възпитават, те се раждат престъпници. Програмирани са така генетично.

Има и друга теория, според която всички сме програмирани така генетично. Тоест всеки човек се ражда в себе си с ген както на злото, така и на доброто - оттук нататък семейство и среда подхранват едното, за сметка на другото. Съвсем нормално е да наблюдаваш малко дете, което стъпква буболечка или къса крилца на муха - ей така, от чисто любопитство. Съвсем нормално е дете да се опитва да изразява чувства с хапане, блъскане или удари. Домашните любимци също се подлагат на какви ли не експерименти от страна на подрастващите им стопани. Само че всичко това, колкото и безобидно да изглежда у децата, понякога излиза извън контрол, особено ако е съпроводено с изкривена семейна среда /което съвсем не е задължително да е синоним на домашно насилие, разведени родители, алкохолици, проститутки, авторитарно възпитание и прочее драма/

Чувства като завист и злоба например твърде често се развиват у децата, без родителят да забележи. Силна омраза, адресирана в определена посока, себеотхвърляне и прочее - също. Не знам да има регистриран случай на умишлено и планирано убийство, без да е предхождано от множество многозначителни сигнали. Просто няма как да си мило, добро и чувствително дете, научено на респект и самоконтрол, което път на мравката сторва, а няколко години по-късно да откраднеш тъй мечтаната рокля от трупа на собственоръчно удушена дружка. Лишено е от всякаква логика.

Но със сигурност има и хора, които убиват в резултат на психични отклонения и характеропатии. Това обаче също не може да се изяви спонтанно отведнъж.
Виж целия пост
# 322
Едвам ви изчетох  Blush
Стигнахме ли до някакво конкретно предложение по темата?
Разбрах, че Dragon's Bride няма проблем с момичетата и би им помогнала да се интегрират и социализират, а дори и с цената на свой близък. Но това стана ясно още вчера, за което аз искрено и се възхитих.

Не бъдете сигурни, че пресата не следи тази тема и някои от нас биха били цитирани някой ден. Само подхвърлям!
Виж целия пост
# 323
Ако едно престъпление заслужава 10 години, то поради масовата безнаказана престъпност, обществото иска 100 години (примерно). Напук на това или в защита на оправданите близки и познати (на "видни" личности), но все пак престъпници - държавата решава и им дава 1 година.
По този начин и с това общо впечатление на безнаказаност, просто няма нещо, което да ме мотивира да ги приема, като променени личности. Да не говорим за това, че шансът им за промяна в затвора е малък, шансът им извън затвора - също е малък.
Ето пример - осъден доживотно за нещо си. Съвсем нормално би било след 20 години (примерно), ако ме попитат, аз да съм забравил, живота толкова ще се е променил (преди 20 години дори нямахме интернет и гледахме черно бели телевизори) и тогава, евентуално бих съжалил, бих си помислил по-различно и бих се съгласил - да, той има право на втори шанс.

пп: признавам си, че малко четох назад
Виж целия пост
# 324
...Работата на затворника един ден се счита за три, първа категория труд...
                                 Извинявам се, но на мен това ми направи голямо впечатление. Дори нямам думи да го коментирам.

Аз не съм сигурна, че е точно така. Мисля, че беше 2 работни за 3 лежани....Все пак ще проверя в документите.

Повечето затворници извършват тежък физически труд - за това в повечето случаи един работин ден се равнява на три излежани. В този случай два работни са броени за три излежани - работили са по 8 часа три пъти седмично в шиваики цех, доколкото разбрирам.
Виж целия пост
# 325
8 часа 5 дена седмично цял живот или до пенсия/подигравка/ са всички останали неубили хора...В шивашкия цех не са копали въглища...Не го приемам за адекватно.Лично мнение.
Виж целия пост
# 326

Повечето затворници извършват тежък физически труд - за това в повечето случаи един работин ден се равнява на три излежани. В този случай два работни са броени за три излежани - работили са по 8 часа три пъти седмично в шиваики цех, доколкото разбрирам.

НК:
Цитат
Чл. 41. (1) Изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация.

(2) Наред с това се прилагат и други мерки за възпитание и образование.

(3) Положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода.

ЗИН;
Цитат
Чл. 103. (1) При изчисляване срока на изтърпяното наказание два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода с изключение на работните дни, зачитането на които е отменено от съда.

(2) По реда на предходната алинея се зачитат дните, през които лишените от свобода са изпълнявали трудовите си норми. При изпълнение на трудовите норми по-малко от 100% се зачита съответна част от работния ден.

(3) При липса на трудови норми работни дни се зачитат в съответствие с уплътняването на работното време.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) На лишените от свобода, които не работят и са включени в общообразователно обучение, курсове за придобиване на специалност или за повишаване на квалификация, се зачитат работни дни за времето на присъствието им на учебните занятия.

Работата се възлага според личните качества на човека, професионалната му ориентация и лични възможности. Не е задължително труда да се счита първа категория.
Обученията и специализация по определена професия за задължителни при непълнолетните. Искат не искат и ще четат, и ще шият, защото в противен случай има санкции.
Всичко което са описали в писмата си е в следствие на натиска, който е упражнен от властите над тях.
Виж целия пост
# 327
Грешка, съжалявам.  Embarassed
Виж целия пост
# 328
Не мисля, че е редно да възприемаме тези две същества като хора. Смятам, че те са се отказали и са загубили човешкото у себе си някъде през онзи половин час, когато жертвата им е повръщала и се е молела за милост, а те са отказали тази милост. Не съм сигурен, че и завистта е била мотива - може би по-скоро завистта е най-близката до нормалният човешки разсъдък причина, с която ние можем да си обясним ставащото в главата на един психопат.

Да, почти на всеки му се е случвало да се сбие в училище и при лошо стечение на обстоятелствата, ако някое от децата си удари главата, би могло да се стигне до смърт. Но да убиваш някой бавно, в продължение на половин час, съзнавайки напълно какво правиш, докато умиращият те моли за живота си - това е нещо съвсем различно. Това е извращение. Това е обида към самия Живот, ако щете, не е само престъпление срещу дадена личност и обществото.

Доколкото зависи от мен, никога не бих им дал втори шанс под каквато и да е форма. Дори и тези същества да се "интегрират" под някаква форма в обществото, аз съм сигурен, че това ще бъде просто маска, под която психопатът си остава. Това няма да е истинска промяна, това ще е лицемерие пред обществото - просто неприемливото поведение и прояви ще са по-добре прикрити или възпряни, за да се избегне наказанието.

Ясно е, че присъдата е смешна, но в случая не ме притеснява това. Притеснява ме прехвърлянето на отговорността, измиването на ръцете - сега всеки ги сочи с пръст и казва "Те са уроди". Да, уроди са, така е. Очевидно и родителите им не са стока. Най-смущаващото обаче е, че тези уроди са прекарали много години в един тесен, училищен кръг, при постоянен контакт с преподаватели и педагози. А всички даскалици сега са крайно учудени и разправят нелепици от сорта на "ама те не се отличаваха с нищо, нищо не ни е направило впечатление". Ами извинявам се, ама това е откровена лъжа.

Имах съмнителното удоволствие да прекарам училищните си години в първата десетилетка след идването на "демокрацията" и съм видял много между училищните стени - насилие, извращения, побоища, какво ли не. В много случаи само късметът е помагал да не се стигне до по-неприятна развръзка. Никога тези прояви не бяха изненадващи - винаги това бяха ескалации на проблеми, които зрееха от дълго време. И с 1-2 изключения, всички учители, които познавам бяха като щрауси с глави, заровени в пясъка - никога нищо не разбрали, нищо не чули, нищо не видяли, за тях децата винаги бяха много "добрички" и т.н.

Неглижирането на проблемите още в училищните стаи по-късно ражда чудовища като тези момичета. И за техните извратени дела впоследствие, отговорността трябва да я поемат не само родителите, но и техните учители, които с години са симулирали незнание, само колкото да ги избутат в по-горния клас и "да минат".

Виж целия пост
# 329
filkam, съгласна съм с теб, но не съвсем.
Да, вероятно като възрастни и разумни хора учителите могат да забележат някой индикации за отклонения в поведението, но нека не се забравя, че те не са специалисти.
На тях не им влиза в длъжностната характеристика да анализират децата.
За съжаление днешната учителска практика е да се "изпее урока", да се изпитат няколко ученика и да си ходиш "по живо, по здраво".
Живота стана такъв, че учителите започнаха да се страхуват от родителите и не искат да се намесват по възпитателните въпроси.
И може би с право...не се знае кой къде ще бъде притиснат или залят с киселина.
Именно по тази причина (нещо което аз отдавна казвам) е, че трябва част от учебната програма да се облекчи за сметка на часове по така да кажем "себеусъвършенстване".
"Час на класа", "Ден на училището" през който децата няма да се занимават с административни и спортни дейности, а съвместно с соц.работници и психолози ще работят в посока израстване на собствената личност.
Трябва да се организират мероприятния подобни на "team building"-a в който да се сплотяват децата, независимо от различията по между им.

Да, вероятно в някой училища и сега се правят опити за подобни мероприятия, но стъпките са прекалено плахи и неефективни за мащаба на проблемите.
Трябва организиран и силен национален натиск, за може най-накрая "каручката да потегли"
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия