Паническо разстройство - част 4

Здравейте момичета!От тичане по ендокринолози не ми остава време да седана да ви прочета,тези моите хормони изобщо не са в час:) Възможно ли е  депресията и па да се дължат на намалена функция на щит. жлеза?Оххх ,не зная вече какво да си мисля. И ми е едно смотано такова, изчистих цялата къща,мих прозорци,а то взе че заваля,но поне се порзтоварих.

Мисля, че е възможно. И на мен днес ми е смотано и не ме свърта на едно място. Ще мине и това. Всеки ден е различен.

Здравей ianika да ти кажа аз мисля че е напълно възможно да се дължи депресията на хормонална основа. Ако се окаже това не се притеснявай с подходящо лечение всичко ще се оправи. И аз минах по този път само че при мене не са хормони а просто си е на психическа основа. Пожелавам ти бързо оправяне.

Всичко това през което преминах ме научи на много и едно от  нещата е да приемам всичко по-леко,така че не се притеснявам чак толкова. Радвам се че открих някаква причинаи да взема адекватни мерки,защото по прицип хормоналните промени се сещаме последно.Знам ,че всичко ще е ОК. ,трябва да е така!

Здравейте момичета
Аз си пуснах три дни отпуска-то не е точно отпуска,защото единственото нещо което не правя е,че не ходя сутрин до работата,а си вършея слетобяд по задачи.
Записах си час при психиатър в понеделник.

Чувствам се като парцал,все едно света ми пропада...Не мога да спя,нощем също ме души,но сънищата ми са огледало на работната седмица.Уж се успокоявах,че като заспивам,не мисля за пробемите и нещата които ме тормозят,а то се оказа,че и тогава вече не съм спокойна.Будя се  и вместо да съм бодра,аз съм напрегната и раздразнителна.Мислите ми са само в това което е било в сънищата ми.....
Лошото е,че хората у дома,не могат да ме разберат.Махат с ръка и казват-спокойно нищи не е станало,не се вкарвай във филми.Тежи ми,че не ме разбират и в даден момент истерясвам и почвам да викам....
Вчера по обяд уж се пооправих-бях весела,щастлива някакси без видима причина...Така до към 16.После се ядосах с една г-жа по тела и елате да видите.Стегна ме гърлото,разтреперах се и паниката ме обзе отново...Вечера си взех двойна доза капки,с надеждата да спя без да сънувам..незнам от дозатали от какво,но нямам спомен да съм сънувала...Хубаво не помня,но със ставането тази сутрин да водя малкия на градина,мен ме души.Души ме и съм напрегната,защото в главата ми е картината за отиването ми на работа.Сега мисля да отида след малко,да видя как ще се почувствам там.Аз от понеделник така или иначе трябва да ходя,но искам да видя какво ще почувствам...Незнам душата ми трепере всякаш,но се надявам като отида и се видя с вуйна ми  и поговорим,тя поне да ме разбере

Йо, ако тази работа толкова те тормози, намери си нещо по-сокойно, няма нищо по-важно от здравето. 

Момичета,отидох-треперя през цялото време.Тръгнах си ходя като замаяна,краката не си усещам и изпитвам чувството,че всеки момент ще падна

Това е от силната тревожност. И аз съм се чувствала така на една от предишните ми работи, дори вдигах кръвно /нещо нетипично за мен/ и си докарах страхотни стомашни проблеми. Напуснах и нещата рязко се подобриха.

на този етап,няма как да напусна-в тоз скапан град няма работа...докато съм на работа слетобяд,нямам такава паника,но сутрин с ходенето ми до фирмата там явно е проблема

Йо какво точно те притеснява самата работа или придвижването до нея, транспорта, да се движиш сама по улиците?

Май трябваше да започна  с по обстойните обяснения....Работа ми е с много хора,във фирмата всички ни натискат,как трябва да съберем парите,как трябва да не падаме по еди какъв си %....
Преди две седмици изгониха и две колежки...Дали от там ми даде някаква реакция незнам....но ние на всеки 15-ти сме на ревизия и ни търсят % събираемост...Този петък дето мина като си идях % и тръгнах да събирам се притесних и започна да ме души....В понеделник минах,направих % с клизма,но нямам мира спокойствие...Вярвате ли ми,че душата ми трепери...Ходя си без проблем на работа слетобяд,но мисля само за искането на % и сънувам събрания и фишове

Йо представи си най-лошото което може да ти се случи, ако не събереш тези проценти. Опитай се да го приемеш като нещо възможно, например  да загубиш работата си.................
След това се опитай да се успокоиш и започни да мислиш как да го избегнеш, трезво с факти, измисли си своя тактика за това как да сесправиш с проблема. Насочи енергията си не към тревоги и колко лошо ти е на работа, а към самата работа и ще се справиш 

Lasi,аз съм първенец в % до момента.Но става много трудно,защото вместо да видят как да помогнат,ние чуваме само упреци и че не работим...
Опътвам се да се успокоя и с това,че онзи ден ме попитаха как съм и казаха добре....Това ме навежда на мисълта,че и да има нещо няма да съм следващата,защото все пак ме попитаха.
Незнам,уж съм силна,а какво стана в един момент-рухнах тотално.

Какво да стане - пренатоварена си.  Непрекъснато си под стрес, под натиск, страх да не те уволнят. Имаш усещане, че и да се справяш добре нещата не зависят от теб, усещане че губиш контрол, усещане за несигурност .
Когато приемеш, че не всичко зависи от теб, че нещата се случват въпреки усилията, които полагаш, и че света няма да свърши дори да останеш без работа смятам, че значително ще ти олекне  .

Йо, нали сме овнета, ще се справим / с теб се познаваме от един друг форум и сега като видях, че пишеш тук нямаше как да не се включа/ Явно е, че при теб проблемът е работата, стресира те и оттам се отключват тези "усещания". Дай си почивка. Никога досега не съм писала тук, единствено защото избягвам по всякакъв начин да говоря за това "смотано" състояние, в което изпаднах, да не говорим че никой покрай мен не ме разбира. Чета Ви редовно и супер много се радвам, когато някой се похвали, че е победил "внушението" /защото всичко това си е единствено и само внушение / Само не се вкарвайте в филми за някакви болести и т.н. Ние сме си абсолютно здрави. Ще се справим