Идеи за Бизнес-5

Неможах да намеря назад в темата инфо за това как да опазим магазинчетата от кражби-вие слагате ли си камери,решетки и т.н?

А случайно занимаващите се с подаръчни артикули да имат адреса  на вносителя на на стоки на тази фирма
http://www.coachhouse.com/
Ще ви бъда много благодарна за инфото  

КАК хубаво сте се разбъбрили
аз на моя магазин съм сложила сот
а иначе цигани са ме крали няколко пъти

На сайта им най-отдолу в Customer services в Contact us има форма за контакт. Пиши им и ги питай кой им е представител за БГ, би трябвало да ти пишат.

И на двама магазина сме със СОТ. В началото не можех да спа през ноща и нямах търпение сутринта да отида да отворя,все се страхувах, че ще ни разбият, въпреки СОТ-а, ама то и с първата ни кола беше така (макар че беше стара бричка, щом завие някоя аларма, ставах да гледам през прозореца)... Вече съм претръпнала...

Кражби от местата лесни за достъп винаги има. Никой не е застрахован. Особено в малък магазин с дребни стоки, където няма системи за сигурност, камери и аларми. По принцип в рамките на нормалното е кражбите да са до 1% от оборотите, иначе трябва да се замислиш сериозно какви мерки да вземеш... Аз имам принцип всеки ден от оборота да отделям сума равна 3% - това не са големи суми е като ги отделяш ежедневно не се усещат, след което ги внасям в банката в нарочна сметка само за това (не всеки ден, като се посъберат естествено). Това са ми парите за покриване на дребните кражби, "бели пари за черни дни" по време на криза ако много се озъбя и пари за някоя нова инвестиция (начин да се размина с поредния кредит, че ми писна да работя за банките). Досега не съм пипала тези пари, но ми се въртят разни нови идеи в главата и сигурно ще се възползвам от наличието им. Според мен човек със собствен бизнес винаги трябва да има такъв резерв, независимо колко му е голям бизнес. Даже според мен това е много по-важно за големите бизнеси, където си отговорен за много хора, а не само за себе си. Статистиката показва, че фирми, които имат такъв резерв успяват да изкрат много по-леко каквато и да е криза (не че и при тях не минава без други рестриктивни мерки).

Страхотен съвет, klamerita . Това би трябвало да правим всеки ден и в личния си бюджет, но аз си признавам, че все не стигам до там. Четох го като съвет преди години в някои книги, като "Мисленето - ключ към богатството" на Наполеон Хил. Според него, така човек и милионер може да стане. Фиксираш си едно число като процент и от всеки доход, независимо малък или голям, този процент го заделяш. С годините се натрупва значителна сума, но не трябва да я пипаш. Надявам се скоро да започна да го прилагам и в моя живот.

х-х-х, да ти кажа честно в личния бюджет хич не смогвам да го правя, че той все не ми достига. То човек знае 2 и 200 и поне аз повече като имам по не ми стигат парите, като взимам малко по си правя сметката. А пък и обожавам да пътувам и в общи линии там си инвестирам излишъците Пък и като е собствен бизнес и аз все гледам да влагам пари там, все искам още и още, а пък нали е и криза и няма излишъци.

Иначе това съм го чула на една лекция. Не знам дали в БГ от това можеш да забогатееш чак толкова много, но определено ти дава сигурност и начин един ден да избегнеш банките (хич не го обичам това кредитиране, макар че без него нямаше да се оправим до тук).

И аз съм като теб. Мисля, че това е чисто български синдром. Годините на социализъм са ни оперирали от някои отношения към парите, които сега трябва да преоткриваме. На запад хората май по-добре управляват парите си и си заделят спестявания. Не опира само до доходи, защото познавам и много богати българи, които успяват всеки месец да стигнат до червено в края на месеца - просто колкото изкарват, толкова профукват. Планирането и управлението на семейния бюджет ни е слабо място дори когато имаме успешен бизнес извън дома.

Пари в банка са загубени пари, парите носят пари ако са инвестирани. Това с заделени пари за черни дни си е чист балкански синдром.

Балкански, балкански, ама друго си е да имаш бели пари, ако останеш на червено някой ден.
И за да не съм многоцветна само ще каже, че си права за инвестирането и банките!

В общи линии съм съгласна с теб. Българинът масово си няма понятие от планиране и управление на семеен бюджет, но сравни българските заплати със западните и съответно разходите. Имам впредвид средностатистическия българин. Ако не се лъжа някъде по-напред беше писала, че живееш в Италия. Ако е така, ти по-добре от мен би могла да прецениш какъв процент са ти разходите при една средна месечна заплата в Италия и тук - колко % даваш за т.нар режийни, а не колко лева/евро - разликата е голяма според мен. Никога не съм живяла в друга страна, но имам познати, с които като говорим, плащаме горе-долу еднакви пари за режийни, само че техните заплати са с една нула отзад (грубо казано). Храната също е голям % от доходите тук, тя е голямо перо за много семейства и мое мнение е, че от храна не трябва да пести (имам впредвид, че не разбирам хора, които не ядат, за да си купят нов панталон например; не да се преяжда, разбира се, т.е. изключвам крайностите). Цената на горивата на практика тук и на Запад също не е много голяма, верно че там е малко по-скъп и се кара повече, но и масово се карат по-нови и съответно по-икономични коли. При една средна бг заплата като извадиш тези задължителни неща, дори и без никакви други екстри, не остава много. Забравих и  данъците... Може би и това е в голяма степен причина да нямаме този вид култура - все пак на повечето хора не им остава какво да управляват.

Това за заделените пари (малък процент от всеки приход) съм го чела и слушала само от западни (предимно американски) специалисти и теориите, които са развили на практика. Иначе пред това в буркан в къщи, мисля, че е по-добре все пак в банка.

klamerita , това за богатите западняци и бедните българи е чисто български мит. Тук данъците и глобите им отрязват главите. Просто имат друг манталитет. Ако си мислиш, че в момента имам повече пари, отколкото в България, жестоко се лъжеш (попитай който и да е, който живее в чужбина - и тук парите не стигат). Просто придобих друг начин на мислене, виждайки, че и тук живота е труден. Но хората са щастливи и спокойни, защото са доволни от себе си. Не си мислят, че там някъде има нещо по-хубаво и те са го пропуснали. Приеми, че в България имах поне 10 пъти повече пари, отколкото тук в момента (надявам се скоро да успея да променя нещата) и бях значително по-удовлетворена от лукса, който можех да си позволя, но бях значително по-изнервена и стресирана. За цените - някои неща тук са по-скъпи, други в България.

Тъй като повечето от моите познати в България са с хубави професии и хубави заплати, уверявам те, че и четирицифрени суми не ги удовлетворяват - вечно се оплакват от нещо. Тук хората са доволни изобщо да имат работа, уважават шефа си и фирмата, в която работят, дори да им е малка заплатата и най-много да се оплачат от политиката или цените, но не се имат за бедни. Българинът се изживява като беден, независимо с колко пари, имоти и лукс разполага. Просто трябва да се разходиш по света, ама не като турист, а да поживееш сред обикновените хора, които ходят на работа и имат обикновени проблеми.

Във всички книги по финанси се говори за един минимален запас от средства, с които човек да може да преживее трудни моменти или да посрещне неочаквани разходи. Никой не говори за "пари в буркан", а за проява на благоразумие. Още не съм го усвоила този навик, но наблюдавайки го у хората, които съм виждала (не само в Италия), искрено се надявам да успея да го изградя.

 

Досега не съм срещнал доволен българин, още повече - доволна българка... 
Често съм се питал дали българите са бедни, защото крадат или крадат защото са бедни... и все повече си отговарям, че е първото. Защото бедността е начин на мислене, възпитание и гледна точка - поне по тези географски ширини.

Виждайки как действа обществото тук ( ако говорим за субекта) и как действат фирмите - теориите на американските специалисти са си само теории. При условие, че например доходността на ценни книжа е 10% на година а лихвите по кредитите са 4 или 5%, едва ли някой има заделени пари. Просто всичко е инвестирано, защото има по-висока доходност. Например грешно е да се изплаща моргиджа бързо ( например за 3 години, вместо за 15 например), защото законите ти дават право да правиш данъчни отчисления за вноските. А при една разумна инвестиция винаги можеш да продадеш и да осигуриш неоходим финансов ресурс.