Има бизнеси успели благодарение на стоенето далече от кредити.
Други са израстнали благодарение на тях.
Това е въпрос и на вътрешно усещане - едни си купуват ботуши на изплащане, други първо спестяват, после купуват кола

), но това, което съм си поставяла за цел, съм го постигала, че понякога и повече от очакванията ми. Постоянно мисля за нови неща и лека полека ги осъществявам. Когато не съм доволна, не мърморя, а се опитвам да намеря решение и изход, който да ме устройва. Търся си правата, когато знам, че ги имам и не се оставям. И мен ме дразни негативизма в българите и вечно някой да им е виновен. Не мога да разбера хора, които по цял ден киснат по кафенетата и само се оплакват, когато им предложиш работа - парите все са им малко, по-добре да не работели. Такива примери има много за съжаление... Съгласна съм, че в голяма степен това е въпрос на възпитание. Но това вече е съвсем друга тема...
чета ви с интерес макар и да не пиша много!
Препоръчани теми