Възможно ли е съд да позволи майка да изгуби правата си, защото бащата на детето

Биологичната ми майка - да, но с нея не си говорим, защото е расистка и алчна. С баща ми не контактувам. Но детето ми е почти на 4 годинки, не е на 14- 15 години, за да остане с чуждо семейство, след като го искам. ще си идвам за делата, адвокатката ми каза, че е задължително, ако искам да спечеля. с приятеля ми заедно спестяваме за тези дела. той лично работи на 2 места, за да успеем да вземем добра квартира и обзавеждането и, както и за делата. аз работя само на едно място, за да имам осигуровки и малко от малко да заделям и аз.

  но пропуснах да отбележа, че нямам жилище на свое име в България, ако ида там, трябва да живея под наем. знам, че заплатата ми няма да стига за наема и тока...

И аз ще повторя това, което ти казаха всички момичета до сега - ТРЯБВА ДА СИ ТУК В БЪЛГАРИЯ!!!
Всички ти го казаха, ти пак твоето си знаеш. Как изобщо си представяш, че ще се развие делото? Дори и да присъдят правата на теб, това не означава, че можеш да си хванеш детето и да заминеш за Гърция. Ще ти трябва неговото разрешение, а това означава ново дело, което може да се точи с години /както и делото за развода между впрочем/. И ако месеци, години си далеч от детето си, как ще убедиш съда, че искаш детето при теб, че си добър родител и ще се грижиш за него. Има и нещо друго - детето ти е малко и бързо свиква с промяна на обстановката. Отдалечаваш се от него много бързо, повярвай ми и губиш връзката помежду ви, особено ако хората, които стоят насреща ти са достатъчно глупави да настройват детето срещу теб.

Сега ще ти кажа с няколко изречения и моята история /за да разбереш, че те разбирам на 100%/. И аз заминах за чужбина, за да изкарвам пари за доброто на семейството си. Всичко беше със съгласието на БНД, дори по негово настояване.  Тогава с БНД бяхме женени и синът ни беше на почти 5 години. Първата година бях най-добрата жена и майка. На втората се е появила жена, която само след няколко месеца вече е живеела в къщи при тогавашния ми съпруг и детето ни. Аз разбрах това след като се върнах. Няма да ти кажа колко обработен беше синът ни, как се държеше с мен, как ме наричаше. Изобщо не е стояла пред мен дилемата чужбина или България, въпреки че доходите ми там бяха в пъти повече - наясно съм как е там, но за мен единственото важно нещо беше да бъда с детето си.

Спри да се самонавиваш и да си мислиш, че само твоята истина е правилна, защото за съда има 2 страни. Подреди си приоритетите, но ако искаш истински да си с детето си, независимо къде, послушай момичетата тук и се прибери, за да водиш борбата си на място тук. А приятелят ти, ако наистина толкова държи на вас, ще намери начин да е с теб... Прекалено си млада, но приеми, че не винаги може да получаваме в живота всичко накуп.

serenata, благодаря ти че обобщи темата с поста си !!!
Така стоят  нещата колкото и да не ни харесват , колкото и  несправедливо да  звучат . Ти поне имаш опит в това ! 

Ние не бяхме женени, а и той все беше по някоя чужбина и не се завръщаше дълги месеци, аз бях сама с детето.

   С болка си спомням как близо месец преди да родя, бях влязла в болницата за задържане... е, бях самичка. след това излязох и не спрях да работя, защото знаех, че чакам бебе.  Преди да родя детето той беше в чужбина за няколко месеца- аз сама вкъщи. Никoй от неговите не се беше поинтересувал за мен. Сигурна съм, че в съда и неговите свидетели ще могат да го потвърдят, ако не решат да излайат. но господинът го има черно на бяло колко си е стоял в България. Момичета, ходила сам на работа с кенгурото в студа, за да мога да не държа детето си гладно. не знам какъв ще е този съд, които ще присъди детето на човек, който дори и няма да стои в България близките години...



    НЕ МИ Е ЯСНО КОГАТО ГОВОРИМ ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯ- БАЩИТЕ ЛИПСВАТ, НО АКО СТАНЕ ВЪПРОС ЗА ПРАВАТА ИМ- ВЕДНАГА СЕ ПОЯВЯВАТ!     

Момичета,

Всеки един случай е индивидуален и не може да се правят обобщения и заключения.

serenata, съжелявам за това, което сте преживяли ти и детето ти.  Твоичкият БНД е можел да ти ги сервира тези неща, дори и да не си била в чужбина  Надявам се, че всичко това не е травмирало силно детето ти и сега всичко е наред с вас.

Всеки един случай е индивидуален и избора също е личен. 

bezimennata ще трябва да води две дела: 1) тя да упражнява родителските права, да получава издръжка за детето и на БНД да му бъде определен режим на контакти с детето. 2) за заместване съгласието на БНД на детето да му бъде издаван и преиздаван международен паспорт, да напуска територията на страната многократно и без ограничение на престоя и времето...
Тези дела могат да се водят паралелно.

Колко време ще продължат делата?... със сигурност сега по-кратко в сравнение с преди ... По новия ГПК нещата вървят по-бързо ... зависи каква е натовареността на райония съд и на окръжния съд...

Дали трябва bezimennata да е в България през цялото време: не. Но задължително трябва да присъства на съдебното заседание/я/, когато ще я изслушват.
Колко често да си идва в България и да бъде с детето... или да стои само България, и как да доказва, че има/ще има договор за работа в Гърция ... си решава тя

Как точно ще действа bezimennata, зависи само от нея. Нейната адвокатка може само да я съветва, и представлява. Нейната адвокатка е и най-добре запозната с практиката на местния съд.



Жалко, че не може да се разбере с БНД и тя и детето трябва да преминат през всичко това.
Явно БНД си е ревнив тип... значи за детето е било добре да бъде с майка си в Гърция и БНД е дал за това декларация-съгласие до момента в който разбира, че тя си има приятел и изведнъж става зле за детето и БНД си оттегля декларацията и връчва детето на майка си и баща си. Доколкото разбирам откакто се е родило детето той все е по чужбина, е за него може разбира се... издръжка(?) пращал ли такава редовно...

bezimennata, пожелавам ти много сили, скоро да бъдеш с детето си и успех! 

Момичета не забравяйте, че тя има нужда от морална подкрепа най-вече в момента, останалото от адвокатката й...

Благодаря ти за подкрепата!!! Това е най- важното за мен- НАДЕЖДАТА. Искам да знам, че има достатъчно хора, които са успели.

         Помагал ми е финансово, но с толкова минимални суми, които за тогава бяха нормални, но ако трябва да говорим за съвестта му- видели сме почти нищо от постиженията му в чужбина.


          Дори като се водихме семейство, бях се разболяла от ангина и бях в болницата 10 дни. Бяг с маратонки до този период и трябваше вече да си взема ботуши. Човекът ми даде НА ЗАЕМ да си купя...
         
         Що се отнася до издръжката- ако има съвест да плаща, няма да търся от него и това. За мен е най- важно да си имам детенцето.


          Трябва да опитам първо това. Не съм единствената в това положение и заради това считам, че трябва да има хора, които опитват, за да бъде по- лесно за в бъдеще за всички останали.


         Благодаря ти много за подкрепата, zon! Благодаря!!!

Момичета не забравяйте, че тя има нужда от морална подкрепа най-вече в момента, останалото от адвокатката й...



[/quote]

Да, Зон, права си. Тя има нужда от морална подкрепа, но не и от напразни надежди. Не е ли по-добре да се запознае с подобни на нейния случаи и да си даде реална сметка какво я чака. А може и да се опита да се поразрови да види каква е съдебната практика в такива случаи. Или това да свърши адвокатът й. И както казват старите хора - Ти се готви за зима, а ако дойде лято, най-добре. /или нещо подобно беше/

            Четох новия СК още, през ноември. Сякаш нищо не ми помага там... И така- без да съм била омъжена, това дете си е на баща му, които само е липсвал. Тази, която е била с детето- ряпа да яде. Само се води биологичната му майка. Щура работа. Не може ос една страна да искаме да сме в ЕС, а от друга да не се променяме в една толкова важна посока- при живи родители детето да трябва да стои при бабата и дядото само, защото баща му си има мъжка гордост и тя е накърнена.

       А това, че моята гордост е била премазвана, здраве да е! Ами много от най- важните му моменти изпуснах... веднъж го взех от дневния център и ми казаха " Честито- синът ти проходи!" . Как сам се чувствала, само аз си знам.

       Наистина страните в съда са две- достойнството на БНД и тази на майката, която, видите ли, не могла да бъде постоянно с детето си. Защо- е, трябвало е да работи, за да порасне това човече.

Аз подкрепям авторката. Ако всичко, което е споделила е на 80% вярно, то тя има моята безрезервна подкрепа, но това не означава, че приемам за правилно това, което прави в момента. За съда е много по-важна ситуацията в момента и това, което може да се предвиди за близкото бъдеще, отколкото това, което е било. И може би е правилно да е така, защото погледът назад не е важен ЗА ДЕТЕТО, за майката може да е било болезнено, но за детето е по-важно какво се случва сега и кой ще му осигури по-добро бъдеще.
И пак казвам, че освен фактите, които ще разглежда съда, за мен много по-важно е това, че тя се отдалечава от детето си. То е прекалено малко и хубавите спомени за майка му могат да бъдат изтрити прекалено бързо, ОСОБЕНО АКО НЯКОЙ УМИШЛЕНО ИСКА ДА ГО НАПРАВИ, повярвайте ми. Аз не се бях отделяла от сина си през първите 5 години от живота му, но след 2 години далече от него той нямаше спомен от миналото, той виждаше това, което е около него сега...
Колко продължават делата сега с новия СК не мога да кажа, но се съмнявам, че процедурата е значително по-бърза от преди. Наистина зависи от натовареността в съда, но като се включи ваканцията през лятото и времето за обжалване............става МНОГО. Моето дело продължи година и 3 месеца, на две инстанции. Ако имаше обжалване и пред трета, не знам колко време щеше да отнема. А нейните дела са две - развод + правото да живее в чужбина.

Авторката има само църковен брак, доколкото рабрах. Това значи ли, че няма граждански брак и не трябва да се развежда?

 Благодаря!

       Донякъде сам съгласна с теб, но от друга страна- не.

       Не можеш да ми кажеш, че един голям човек може толкова да се промени. Ние не сме били женени, подчертавам. Може другите да му осигорят повече пари от мен, но не могат да му дадат моята любов. Никoй не го боли така за едно дете, както майка му. Ако толкова имат желание да помагат ( интересно, преди нямаха), могат да помагат и от далеч. Не съм заритала за помощта им. За мен е важно детето. имаме една поговорка-  Ни куче кокал гложди, ни на други го дава.

        Колкото и да ме чернят пред детето и в съда, фактът, че съм му майка и го обичам. Има вариант за привременни мерки детето да си дойде при мен, а те да обжалват и да ми пращат социални на проверка колкото си искат. Ако си взема така детето при мен и водят дела от там, то тогава може да ме представлява само моята адвокатка, а ние да сме си тук?


     

Безименна, бъди сигурна, че може би във всички останали държави от ЕС правилата са подобни на тези в БГ. По-скоро законите тук един по един се хармонизират с тези в останалите европейски държави. И съдът разглежда позициите на двете страни, не само на майката. За теб е мъжката гордост на бащата, твоите и неговите чувства, но в съда не се говори за достойнство, а за защита на правата на бащата, на майката, на детето. И аз на времето съм проходила в детската ясла, защото тогава майчинството не е било 2 години и какво от това... Хубаво ще бъде да поразсъждаваш трезво, без много емоции. Тук голяма част от пишещите си гледаме децата сами и изпускаме доста моменти от живота им, защото трябва да работим. Търси по-добри доводи от това, което си написала тук. Ако искаш да спечелиш в съда. Успех !

според мен такова нещо като църковен брак без граждански в България не съществува. просто нямат брак, а детето е припознато от бащата.

      Взех развод едва преди няколко месеца. Преди да дойдем тук с малкия, бях ходила да питам попа, а той ми каза- просто си вземаш нещата и си отиваш.

        И още едно важно- по времето, когато се женех, църковният брак е законен само след граждански такъв... => бракът ми не е бил валиден никъде. След като господин БНД искаше брак, защо не беше сключил граждански


         И понеже бяхме безбрачни, сега проблемите ми са като на брачна двойка, която се развежда. Какви са тези абсурди не разбирам изобщо

не е абсурд. детето е припознато, т.е. бащата има същите права, както е при разведени родители. ти нямаш спор около раздялата, а спор за правата над детето.