Добър стандарт на живот?

Две ризи, пуловер, жилетка, вратовръзка и дънки.Като у-щето поема 36лв., а ние доплащаме.Дънките или полите не са задължителни.
Как мислиш, много ли е?Въпреки , че имам възможности, аз съм за униформите, защото ако си направиш простата сметка, колко блузи и дънки трябва да купуваш 

Да, цената е нормална. Ако питаш мен, в България е много удачно да се въведат униформи във всички училища. По много причини. Но да видим какво ще измисли новия министър

Лукс е небрежното отношение към скъпите вещи. Липсва ми.
Добрият стандарт на живот е възможността душата да е мирна. За един това е да може да си да си купи музиката, която го кара да се усмихва. За друг е да да окачи на стената си картина, която да съзерцава вечер. За трети да си купи хубава книга; да кара колело по планинските пътеки и още, и още.
За мен добрият стандарт като израз е различен за всеки, но при всяко положение включва единствено това - душевно засищане.
Хляб и вода е съществуване. Такова е и на животните, а ние не сме животни. Имаме нужда от повече, независимо дали можем да си го позволим.
Последни модели коли, телефони и пр. са въпрос на избор. За мен са все едни и същи консервни кутии. Дали ще карам стара кола със 100км/ч или чисто нова със 180км/ч при челен удар резултатът е един и същ. С телефоните е по същия начин - и първият, който съм имала, и последният все една и съща работа ми вършат - говоря. Ако някой си мечтае за лъскавини винаги ще намери начин да си ги набави. Но отстрани изглежда елементарно и нямащо нищо общо с добър стандарт на живот.

Относно униформите - против съм. Без да обосновавам личното си виждане ще споделя, че сами по себе си униформите нищо не постигат, нужно е възпитание. Бях в потрес минавайки покрай едно софийско училище въвело карирани полички като униформи, но забравило да упомене допустимата дължина. Както и че белите ризи трябва да са закопчани. Девойките приличаха на порно звезди. По-добре с дънки и пуловерчета да бяха.

Добър стандарт на живот е :
собствено жилище
кола
да можеш да си платиш всички задължения за месеца навреме
добро образование за детето/децата
една почивка годишна

Въпрос на гледна точка. За мен казаното по-горе е в долната граница на "нормалното съществуване", без "екстри", а само с най-минималното, колкото да не е без хич.

и на мен ми се струват много скромни повечето постинги.


за мен "заплата", колкото и да е висока, не се съвместява с "добър стандарт". и висшите менажери всъщност са наемни работници.

съгласна сам за свободното време.

кой е казал "времето е пари", не съм съгласна с него..."парите са време", това е точната фраза според мен. когато мога да разполагам с времето, за да правя всички неща, които обичам да правя, значи съм достигнала добър стандарт на живот

Нещата са свързани, защото, отделяйки свободно време за работа, получаваш повече пари, с които си "купуваш" отново свободно време и т.н., и т.н.

О, да, от един доход нагоре, вече според дебелите книги, хората не търсят ефект на дохода - т.е. повече пари, а ефект на свободното време - времето им вече е по-важно от дохода... Но това се случва, едва когато доходът надмине определена субективна граница... Ама че теоретично се изказах За мен лично е важно да достигна точно тая критична за мен стойност на дохода, след която ще ценя повече времето си... Засега имам много път да извървя до нея

Точно. Аз се научих да си ценя времето повече. С цената на нерви и преумора не искам да си купувам повече материални блага- имам това, което ми е необходимо (в общи линии изброеното от Silvia_). Защото в един момент се получава "здравето" или "парите". А парите не винаги купуват здраве... Това е за мен- най-грубо казано.

Много относително и много различно за всеки. Ако за едни висок стандарт е жилище, кола и т.н., то други са писали че това не ги задоволява. Според опита ми разбирането за висок стандарт се променя непрекъснато според постигнатНа едни парите не са им достатъчни, макар и да ги имат в изобилие, други имотите им са малко, трети им липсва време, други бленуват за даден автомобил, макар да имат няколко, неотстъпващи по цена и характеристики. Човек е устроен така, че непрекъснато да иска и се стреми към още и още...............
Е, изключвам разни индивиди, които нямат амбиции за нищо и само се оплакват от липсата на късмет и търсят виновни за нещостието си.

За съжаление, това го изпитвам на гърба си вече няколко пъти - и по времето, когато нямахме достатъчно средства и не можехме да купим живота на сина ни, нито да компенсираме първите трудни месеци на дъщерите ни; изпитвам го и сега, когато тъкмо се подготвих психически за една "рутинна" операция и от работа /имах важна среща, която нямаше кой друг да поеме/ не успях да си я направя, та сега умирам от ужас и събирам наново смелост, за да не стане късно /и какво от това, че въпросната среща ми донесе много солиден бонус и значителна печалба на фирмата/...

Според моите разбирания това е най - реалистичното описание на добър стандарт на живот!

За всеки понятието добър стандарт зависи от настоящия му станд.арт. Примерно ако нямаш собствен дом , хубава кола и свободно време добър стандарт е точно притежанието на дом , кола , време и т.н. Ето например за мен добър стандарт са ексурзиите в чужбина тъй като съм ходила  доста в чужбина но винаги по работа .

Обожавам месец декември! Защо не може всеки месец да е така?
Мисля, че хората са по-усмихнати, по-добри и сплотени! Последната седмица си беше лукс за мен!
Съпругът ми си взе отпуска, разхождахме се заедно всеки ден, обядвахме заедно навън, а вечерите не можехме да се наговорим на чаша вино! Усетих, че много ми липсва...