Кой каквото ще да казва, Пакистан е перлата на Азия !!! - 4-та новогодишна тема

Вятър, гледах репортажи за ГМО протеста. Жалко, че нашите депутати не разбират колко голям и сериозен проблем могат да се окажат ГМО продуктите. Не повярвах, че са позволили да се отглежда и модифицирана пшеница. Има цял институт в Костинброд, който се занимава с изследвания в тази насока. Ходила съм там доста отдавна , може би преди 10-на години. Тогава се правиха опити за отглеждане на генно мод. царевица. Професорът, при който бяхме, обясни, че е забранено саденето на каквито и било култури на по-малко от 400 м от нивите с ГМО посевите и след прибиране на реколтата, тя трябва да бъде изгорена. А едно от изискванията към износа на шок. изделия в страните от ЕС е да се декларира, че при производството им се ползват само свободни от ГМО суровини.

Здравейте, момичета!

Много ви благодаря за подкрепата и успокоителните думи. Надявам се много нещата да се променят скоро. Относно бебенце, хммм.... на мен много ми се иска, но не толкова, за да сплотявам семейството на този етап, а колкото за себе си. Пък ако Зак иска да се включи в преживяванията-още по-добре! Майчиният ми инстинкт съвсем започна да се проявява наскоро, но да видим какво ще бъде. Ние сме много странни в това отношение. Понякога се пазим, друг път-не. Кой знае колко пъти сме прескочили овулацията ми. Пък и четох как сперматозоидите могат да оцелеят 3-4 четири дни във влагалището на жената, но яйцеклетката има само 24 часа на разположение. Много сложна математика ми се струва това нещо- забременяването. Не случайно толкова много двойки имат проблеми. Дано ние не сме от тях де. Не сме започнали да планираме бебе много сериозно именно поради тези финансови причини. А и в момента само аз съм здравно осигурена. Ако напусна работа, губя и застраховката, и заплатата. Тук в Америка много е модерно малки бебета по на 3 месеца да бъдат подхвърляни из детегледачниците. Кошмарно е просто. Но както казва една моя приятелка, ти ако нямаш време, нито пък намираш за приоритет да отгледаш сама детето си поне до някоя друга годинка, за какво изобщо си го раждала? Напълно съм съгласна.
За мен е много важно тези първи години от живота на детето да съм си вкъщи, макар че понякога ми се струва, че ще полудея от скука, но от друга страна то малкото ще си знае как да ми спести отегчението!

Вчера най-накрая си взех едно малко компютърче, че за голямо в момента няма пари. Много симпатично, направо е като детска играчка, дето вика Зак. Той беше против в началото, но се съгласи да дойде с мен до магазина и ми помогна в избора. Имам да правя едни преводи и много ми трябва. Та снощи успяхме да бъдем заедно за няколко часа и покрай лаптопчето успяхме да си поговорим, та ми беше забавно. Вярно е, че за доброто на една връзка не са нужни много пари, но определено е нужно време. Голяма инвестиция е това, а когато си затрупан с ангажименти, колко трудно е да инвестираш. А и умората от работата си казва думата. Аз напоследък започнах да спя до 2:30 следобяд в съботите и неделите. И после пране, чистене и хоп-уикендът ти свършил и пак отново се почва въртележката от понеделник.
Преди бях голяма фантазьорка-исках кариера, исках да се докажа, а сега всичко това ми се струва направо смешно! Дали защото опитах какво е да бъдеш на мениджърска позиция и после се преместих да работя в офис, намиращ се на една пресечка от Белия дом (където все още работя), та сега, след като въодушевлението ми поутихна, усещам как съвсем други неща искам да постигна. Например, да стана майка. Може да се окаже, че съм от този тип жени като пакистанките-иска ми се мъжът ми да работи, а аз да си седя вкъщи, да си гледам домакинската работа, да си гледам децата, да си спортувам, да си чета, а когато ми дойде музата да се захвана най-накрая и с книгата, която от толкова време си мисля да напиша. Ееех... мечти, а реалността е толкова различна.

Абе хора, какво означава да спамиш форума? Да не би всичките ми словоизлияния да се сметнат за спам? Моля ви, кажете ми, ако нарушавам етикецията. За какво се позволява да се пише, за какво-не и по колко?

Хи, хи, Тумхари, не се притеснявай за спама...Тези теми се наричат 'отчетни', отне ми малко време да вникна в това понятие, оказа се че означавало да отчиташ какво става в ежедневието ти и в душата ти, така че все още не си извън форумните правила.

Това през, което минаваш...бих могла и аз да съм го описала в един минал период от живота си...на моменти съм разсъждавала едно към едно с това което казваш...исках кариера, исках да съм в голям космополитен град...работих 3 години в лъскав офис на пъпа на Лондон, тъпках се в метрото в пиковете часове...това за мен вече няма никакъв чар, това не е същественото в живота, но е хубаво човек да 'вкуси' от това-онова, да не съжалява, че пък хич не е опитал. Когато забременях първия път пък изпитах леко съжаление, защото тъкмо се бях развихрила в работата к0ято смятах за призвание, за която бях учила в уни, клиентите ми се намножиха, отделно работата е и интересна и добре платена...Сега ме е срам, за това съжаление, което изпитах...шастлива съм с двете си деца в къщи, не бих ги захвърлила в крехка възраст по институции, а аз да хукна пак да съм 'полезна за обществото'....какъв по-голям принос към обществото, от това да се грижиш както трябва за собствените си деца...

Освен това не мисля че в наши дни е особено затъпяващо да си домякиня...вече не се налага да перем по 4 ката тензухени пелени, има интернет, има доста организирани дейности и забавления за майки с деца...една жена много успешно може да затъпява и на работа...отивайки сутринта, четейки хороскопа, после клюкарствайки с колежки, после 30 мин на телефона с приятелки, вечерта сапунка....дали ще затъпява или поумнява жената не зависи от това дали е домакиня, или ходи на работа...малко по-дълбочко е...

Не ме бива много да успокоявам, но наистина си мисля, че това през което минаваш е нормално...А в Америката няма ли нещо като майчински?

А говорила ли си съ Зак по въпроса за 'празнотата"?

Мактуб, радвам се, че майка ти е по-добре. На Анджелина минаха ли и коликите, ние май тепърва започваме.

Алвера, те управниците, не че не разбират опасността, ами кяр имат, кой знае какви парички прибират от тези компании, пфу направо не ми се обсъжда тази тема...

Чао засега, че ни е време да се храним.

Момичета, страхотни сте, става все по-приятно да се чете темата 
И аз опитах от всичко по малко - и ходих на работа, носех си задачки за в къщи, работех без почивни дни и признание не получих накрая. От раждането на сина ми съм в къщи и много, много повече ми харесва. Единствено ме е страх като дойде момента децата да ходят сами на училище и остана сама в къщи, дали ще мога да си намеря работа отново. Защото сигурно ще се наложи, засега се справяме само мъжът ми да работи, но кой знае занапред какво ни чака. Всеки миг с децата ми е ценен. Тези дни коментираха седмичните детски градини, аз се учудих, че все още съществуват такива. Предупреждаваше, обаче, една психоложка, че това не се отразява добре на психиката на децата, когато още нямат много добра преценка за продължителността на времето, за една седмица без родителите, могат да се почувстват изоставени.
Бившата ми съквартирантка беше кариерист, работеше в една голяма компания, после в друга. Сега е на много висок пост, почти всичките и колежки са разведени, а тя си купи жилище, има приятел, но продължава да казва, че ако някой ден все пак реши да има дете, то ще роди от някой и ще го даде на майка и да го гледа, а тя ще продължи да работи. Аз се опитвам да я убедя, че като се роди, ще и стане много мило това същество и на никой няма да си го даде, но преди 3-4 месеца като се видяхме, ми се стори, че на нея наистина не и е до деца. Уж обича децата, но казва, че може да ги изтърпи само, ако са достатъчно големи да могат да си казват от какво имат нужда. Продължава да работи много, напълняла с 20 кг, а беше много, много слаба преди, движи си се с колата между работа и в къщи... Е благодаря, но не ми трябва престижната и работа и домът, който сама е купила, но в него няма с кой да си каже две думи.
Така, че има време за всичко, хубаво е човек да поработи и да се развива, но идва момент, когато приоритетите се променят и ако се е случило да пропуснеш този момент, после много тежи. Когато осъзнаеш, че около теб всички вече имат семейства, деца, някак започваш да се чувстваш не на място в компанията и да ти се иска и на теб да се включиш в темите за пълните памперси, новопорастналите зъбчета, смешно, но сладко изговорените думички... Така го чувствам аз.
Мактуб, защо не пишеш, преди беше толкова приказлива 

Радвам се много, че имаме сходни мнения по тази тема!

Лю, защо трябваше да споменаваш метрото? Просто ми е болна тема! Четири години вече не мога и не мога да му свикна или да го захаресам. Пълна блъсканица, всеки се заврял в телефона си или си слуша iPod-а, тук-таме останал някой джентълмен, който да отстъпи мястото си на жена(!) (независимо дали е бременна, възрастна, възпълничка или не), влакът спира между спирките и се почва едно продължително чакане, защото на платформата пред нас имало друг влак... Ако е лято, започва да мирише на всякаква плът, без значение мръсна, чиста или противно напарфюмирана, а ако е зима, парното бичи на най-висока степен и ти се потиш под дебелото палто, което няма как да съблечеш, понеже те притискат от всички страни и те сваряват още повече. За мръсотията и пръснатите четени-недочетени вестници навсякъде по седалките или по пода, нямам коментар. Накрая дошла е твоята спирка, ти си се заканил да слизаш от 10 минути преди това, защото иначе няма как да си проправиш път измежду "сардините", и разбира се, че няма да попаднеш на нищо хубаво-тъкмо, когато най-много бързаш за работа (понеже нали си спомняте, че бяхме заседнали под земята близо половин час) и трябва с по-бодра крачка да се движиш, установяваш, че ескалаторите са развалени и трябва да се качваш по него стръмен наклон пеша!
А в Лондонското метро дори нямате и ескалатори! Не съм се возила в Лондон в час-пик, но ако е същото, както е тук, във Вашингтон-ужас!

Марина, и аз познавам такива жени и наистина не мога да ги разбера. В същото време не мога и да ги упреквам. Те си имат свой начин на мислене, но за в крайна сметка, си права, че след това съжаляват.
Аз не искам да съжалявам за нищо в живота си.

Относно майчинските в Америка-тук просто няма такива или привилегировани служители имат някакви си 2-3 месеца, което разбира се води до пълните занимални с деца и заетите детегледачки. Моят шеф ми изплаща пълна здравна застраховка, но само на мен, без да включва мъжа ми и евентуално децата ми, ако имам такива. А знаете, дете без здравно осигуряване-как изобщо може да съществува такова нещо в 21-ви век! Всичко се върти в омагьосан кръг, затова казвам, че ситуацията е като в "Параграф-22". Как да станеш родител при това положение?
Напоследък започнахме да си мечтаем да се преселваме в ОАЕ-медицинско осигуряване, безплатно обучение (отчасти), майките са облекчени, а ако работиш, фирмата ти подарява един двупосочен билет на година, до която и да е дестинация в света, намира се на достатъчно близко разстояние до България, също толкова и до Пакистан. Забравих и да кажа-не плащаш никакви данъци! Zero. Nada! Еми как да не искаш да живееш в такава държава! Чувам, че нещо страдали с икономиката и те, ама все се надявам да имаме повече късмет с работата там. Има ли мами в Дубай или Абу Даби, да дадат малко съвети?

Само ние ли сме будали, та си седим в Бг  ?

ШАХЗАДИ
Питай във Дубайската тема. Гледам, че момичетата са се поразмърдали там.  Бяха поспрели да пишат момичетата там ама се радвам, че са живнали.

Ами аз подхвърлих въпроса за прибиране в България със Зак, ама тогава никой се включи да ми каже как е. Добре, че ми напомни, ето сега пак имам възможността да попитам. Мен най-много ме е страх от расизъм и безработица. Казвам си го най-точно и кратко.
Марина, вероятно в момента ти си единствената, която може да ми даде що-годе ясна представа какво е положението в България и какви са трудностите, пък защо не и плюсовете на един смесен брак там. Много ми се прибира, но си мисля, че Зак няма да може да си намери работа и от това най-много се притеснявам.

Добре, Делтичка, мерси, ще отида...

Ха, така, бегей там,
Аз сИга се лигавя на моя да метнем един шопинг тур да напраЙм до там ама той вади паритИ и казва- Отивай сама, там можеш сама на други места идвам със теб там не щЪ. Той си мисли, че е така горещо сега там както когато обикновенно ходи и не ще да мЪ придружИ

Ам чи Утивай маааа, га ти съ и падналъ другъ такваз пУчивкъ?

Да бе сама, кЪк ли пък не.
Ти нИзнаЙш ква съм Принцеса кЪт пътувам. Кой шЪ мЪ глези така, многУ, многУ

Ако някой знае такива, веднага да ми ги каже!  

А ти не каза ли преди, че той ти е предложил да дойдете тук, а ти се притесняваш от безработицата и пренебрежителното отношение към чужденците?

Марина, да, така бях казала Затова питам: твоят мъж как се чувства в България? Предполагам човекът си е сам шеф на себе си, но налагало ли му се е да работи за българи и как са се отнасяли към него?

Делтичке, че твоят проблем най-лесно се решава: казваш на мъжа си, че през зимните месеци там не е толкова горещо (не че той не знае, ти само напомняш деликатно) и го навиваш на едно романтично пътешествие до новооткрития най-висок небостъргач в света! Да видиш тогаз няма ли да иска да дойде? 

нИ ще, писнало му е от ДубайскУ.