Имаме в Канада зима с красива бяла пелерина - 40

Аз много държа децата ми да могат да четат и пишат на родния си език и редовно наблягам на това вкъщи. А и като бивш учител в бг смея да подкрепя Галчето, че в момента неграмотността на българските децата е потресаваща. Не съм преподавала български език, но съм чела много забавни "творби", споделяни от колежки, където даже "6" беше "ш" и "4" - "ч" Да не говорим за пълен член, двойно Т в думи от ж.род, двойно Н, когато думата завършва на НЕН, изполване на Ъ и разни други граматични и правописни особености. 

Posledno uto4nenie, po diskusiqta s otpuskite i pr., obrazovanieto v Kebek ne e nikak skypo, a ima i vyzmojnost da se spestqva otrano, kato se otkriva spestovna smetka, v koqto i pravitelstvoto dobavq 20% ot vnesenata suma, ili pove4e, spored dohoda.
I az kato Titina, iskah samo da uto4nq, 4e vseki si gleda ot negovata kambanariq, zatova mi se stori uda4no da izloja i po-razli4na gledna to4ka.

Не се ядосвай за минали неща и недей да си казваш ако еди какво си, какво ли щеше да бъде сега. Така е трябвало да стане.  

Това е федералната добавка - провинциалната е още 10% минимум.

Мацки всичко зависи от интересите, гледната точка и моментното настроение   .... много хора идват в канада, но и много се връщат - всеки решава за себе си.

Радвайте се, че сме в мирна зона, живеем относително спокоен живот, не ни тресат земетресения степен 6 и нагоре, имаме семейства и деца, относително здрави сме пък всичко останало ... както дойде....  амин

Шемет,

И аз да потвърдя за достъпното качествено образование в Квебек, както и за отпуските. Според са сравнително малко тези, които имат наистина само 2 седмици, обикновено са поне по 3, плюс разни лични дни. Както и не виждам какво им е лошото на Карибите и на пътуванията до Щатите. А за ипотеката и колата - в БГ, освен ако нямате по един наследствен апартамент за всяко дете, ги чака същото с разликата,че с бг-заплата ще им е безкрайно по-трудно да смогват на вноските, да не говорим за доплълнителни глезотийки...Съдейки по моите колеги хич не ги жаля местната средна класа, скъсват се да пътуват, поне по една, но обикновено 2 ваканции извън Канада годишно. За мен това не е никак зле.

ПО мои наблудения масовите отпуски по частните малки фирми са 2 седмици. Големите фирми дават по 3 седмици като имаш определен стаж. За държавните учреждения не коментирам. На много места не дават да се взема повече от 2 седмици наведнъж, дори да имаш голяма отпуска. Нащо гардери , което е под шапката на неправителствена организация, беше  в почивка сега , защото била ученическата ваканция - затвориха си офиса.  Та кой както се нареди. А за лесното гледане на деца тук един колега на мъж ми , който по принуда си позлва 2 те седмици отпуска по ученическите ваканции, а едната му остава за екстернни случаи, казва , че това е измама . Деца тук не се гледат лесно.

Явно е, че в Онтарио и Кебек положението е различно. Нека новопристигащите да го имат пред вид, защото аз за Онтарио продължавам да твърдя, че масовата отпуска е 2 седмици, а по-малката част от работещите получават повече.
Ако искате може да си направим проучване тук и видим колко са щастливците със стартова отпуска 4 седмици (за да сравним с БГ все пак, където това е положението по закон). За мен е вече ясно в коя група съм - 2 седмици (във фирмата ни работят 400 човека и е водеща в бранша си).


Радвам се, че даде този пример, нека тези, които не са тук си дадат сметка доколко имат шансове да попаднат на такова място.

МaНЕВрата, аз не видях къде е писала  Titina?

Пчеличка лека бременност!

Аз съм от тези с 2-те седмици, а след 5 години стаж стават 3    Обаче можеш да си пуснеш и неплатен отпуск, ако ти трябва повече време. На мъжът ми не знам точно колко му е официално отпуската, обаче той си събира екстра дни като работи по празниците и така може спокойно да вземе 4 седмици, че и отгоре. Зависи не само от сферата, но и от индивидуалната фирма също.
Иначе аз съм съгласна със Шемет - спокойствието и сигурността, която изпитва човек тук просто е незаменима.

Sofi , защо не споделиш в БГ познатите ти  колко често ходят на море /тези дето не живеят до морето/ и колко често излизат извън страната? Колко от тях действително си ползват отпуските, колко от тях работят и събота и неделя за мизерни пари само и само да угодят на шефовете? Колко от познатите ти могат да си закупят апартамент и да си изплащат вноските като същевременно водят сносен живот? Колко от тях разчитат само на себе си, а не на мама и тати? Колко от децата им пушат и пият преди навършване на 10 години?

А за средният българин със средна българска заплата възможно ли е да си пътува из Европа всяка година?

Въпросите ми до тук бяха риторични, само за размисъл, все пак съм живяла в София през целия си живот, а доста от роднините ми са от провинцията – демек имам наблюдения. В малките градове живота не е розов за повечето от хората. А в София също не е лек за връстниците ми в момента въпреки образованието и добрите им работи, тези който са започнали изплащания по жилищата си и са с деца ще пропуснат морето.

Хората тук пазаруват за развлечение – да, местните и второто поколение канадци /а понякога и първо поколение/ се самозабравят, спокойно с тези пари могат да отидат на почивка обаче и зависи само от тях как искат да прекарват времето си. Хората около мен поне имат достатъчно отпуски и не трябва да се забравя, че всеки месец има long weekend /дали ще го използваш за пътуване или за пазаруване сам си решаваш/. С една дума - който иска да пътува намира начин, който не иска намира оправдания.


Все пак има възможност да си намери дом за гледане на деца /не знам как друго да нарека детските домове в къщите, където се гледат по 5-6 деца/, много от родителите минават на съкратено работно време или работят от вкъщи, искам да кажа, че има и други начини, а това, че той си е избрал да си ползва отпуската – си е негов избор, явно за сметка на нещо друго. 
Едно малко отклонение – тук, ако се наложи можеш и две и три работи да работиш, има много почасови и вечерни работи – и така да си докараш по-голям доход, нещо което в България не е развито.


Мисля че за стандарта на живот тук и в БГ може много да се говори, но въпроса е и на това как си свикнал и доколко ти липсват приятели, роднини и т.н. Ако това е проблема, то никъде извън БГ няма да се чувстваш добре.

Ако си свикнал да ходиш на Витоша всяка седмица и ти липсва, ми премести се да живееш до планина, в Канада можеш да живееш и в друг град, никой не те е закотвил някъде, работа се намира трудно като навсякъде, но не е невъзможно. И който не е щастлив където е, той ще намери начин да се премести.

А децата винаги може да са недоволни, че сте останали, че сте заминали, че не сте им позволили нещо, че сте се развели, че сте останали в името на тях, и т.н., и т.н. И все пак ние сме тези, които решаваме и от нашата камбанария щом изглежда правилно и виждаме поставянето на основите им  в дадена държава или на дадено място, значи е така.  После те си преценяват дали ще останат в този град, страна или ще ходят другаде. И в България хората са се местили да живеят от един град в друг, тъй че не е болка, в днешно време се местим по държави, по континенти, хе- хе децата ни дано да не се местят по планети само   

А правилното се променя, може днес да е едно утре друго, тъй че за миналото не трябва да се обвиняват родителите, тогава за тях това е било правилно и толкоз. Правилното е различно за всеки, за мен ако правилното е да отгледам децата си тук, за друг може да е да си ги отгледа в България или Европа.

Това лично аз бих го оспорила - първо не съм сигурна че ще си оставя детето при всеки чужд и непознат човек .. но по-сложното е че няма много такива възможности поне при нас, когато е само за 1-2 седмици или уж единични дни, но събрани за цялата година са си примерно седмица време пък и повече. Да не говорим, че цените на услугите в такива детски домове са главозамайващи. За работата от вкъщи не всеки може да се уреди с такава екстра но много бих искала 

Малко се объркаха нещата - за средния канадец ли говорим или за емигранта с по-европейска култура, но родом от Балканите    - аз лично искам да си ида в БГ, искам да обикалям Европа и искам почивка на Карибите и ги искам веднага и .... не става. По стечение на обстоятелствата имам 3 седмици отпуска, която трябва да съобразя с една пълна кучка и няма как да взема така че да навържа и малко празници към отпуската си.... И в БГ не можех да си позволя почивка всяка година камо ли пък пътувания по Европа и тук не мога .. с малката разлика, че тук имаме къща, две коли и не на последно място дете ... но пък не си виждаме близките и приятелите от БГ. Частните училища може и да не са скъпи в някои райони при нас (в радиус 25 км от дома ни) годината е 12 бона ... ако искаш. На колежката ми децата ходят за по 3 бона на година в частно училище и са много доволни всички и децата и родителите. Но тя живее на 50 км от нас.

Е това е положението има си плюсовете има си и минусите. Всеки си прави сметката и преценява какво иска с какво може да се примири и какви компромиси е склонен да направи.

Т.к. името ми беше намесено по-горе да взема отношение и аз. Отпуска 15 дни, да ама не ми я дадоха с довода, че има много работа.
В Калгари са разпространени детските градини по домовете - 7 деца, спят на земята, за тях се грижи някой с едва изкаран курс, ядат ако не краф динър-то поне вчерашната госба на семействот. Най-често са в бейсмънта- и това като за начало 650-700. А и пропуснах тябва да го вземеш детето в 5, всяко закъснение се заплаща. За по добри условия се заплаща повече.
Казвате имаме къщи, ама колко от тях е на банката ?
Монетата винаги има две страни.
А за това че нашите деца ще са предпочитани за работа в България, пред тези завършили в България, позволете ми искренно да се съмнявам. Болно е, но българските деца не могат да пишат на български ( това се отнася за децата на емигрантите), казвам го от позицията на преподавател в Българското училище в Калгари.
А за това дали българина пътува, моите наблюдения са, че пътува доста из Европа.. А средния канадец дори не излиза от страната си, не само че не излиза ами няма и паспорт.

Аз/ние не правим такива дългосрочни сметки и планове и не го мисля от сега децата ми утре какво ще мислят за нас като родители. Живея тук и сега. Важното е, че сме здрави и заедно. За мен успехът не се равнява на коли и къщи, пари и екскурзии. Ще се радвам, че съм успяла, когато и след 20 години цялото ми семейство се събере около масата.

Така погледнато значи, че всичките ни родители мноооого са се провалили, защото ние сме се пръснали по света. В крайна сметка миграция на хора винаги е имало от селото към големия град, от една страна в друга и семействата едва ли се събират в пълния си вид след 20 години все някой липсва.

Успеха едва ли се измерва с коли, къщи, пари и екскурзии, но всеки иска детето му да има по-висок стандарт на живот и да не се притеснява за сигурността и живота му. Финансовия елемент е много определящ и в образованието, и в здравеопазването и в културата като цяло, и за района, в който ще живееш и хората, с които ще общува детето ти ...

Съвсем наскоро слушах статистика, че деца на родители, където единия от родителите може да си позволи лукса да не работи или да работи парт-тайм имат по-високи резултати на изпити от децата на родители където и двамата родители работят фул тайм.
Е аз искам да сме от тази категория родители, ама не става.

При мен всички с постоянно място имат право на 4-те седмици без значение на стажа им от самото начало, в организацията постоянните места са около 80.

Аз лично познавам над 20 българи, които работят за федералното или провинциалното правителство, защото там се намира по-лесно работа за имигранти Също, аз лично съм отказвала позиции за федералното и квебекското правителство най-малко 10 пъти. В момента не работя за тях, да не стават грешки в статистиката  

хей, шеметче, това наистина е смешно. Детето има по-високи резултати на изпити, ама с цената на какво ? В повечето случаи на самостоятелност, вяра в себе си и собствените си възможности. Повечето родители наистина са готови да направят абсолютно всичко за да успеят децата им, обаче струват ли си тези усилия се разбира чак когато децата пораснат.