Имаме в Канада зима с красива бяла пелерина - 40

Никой не спомена учителите, които имат най-много отпуска и съвсем не са малка гилдия - 2 месеца лятото и всяка ваканция - пролетна, Коледна, Великденска и т.н. Има доста реализирали се като учители от имигрантите, вие не познавате ли поне 10-тина около вас ?

Вери, горе долу в тази насока са мислите ми, макар и да не изглежда така. С 2 седмици отпуска не сме заедно с децата ми толкова колкото ми се иска. Искам да си вземам отпуска за мартенската им ваканция, за да я прекараме заедно, но не мога. С 2 малки деца вземаш достатъчно неплатени дни, когато боледуват, така че няма как да искаш повече (в бг сигурно още си същестуват болничните за дете).
Условията в лицензираните градини са малко по-добри от описаните от Titina - тоест не спят на земята, а на походни легла (обикновено доста старички, които се вадят и прибират всеки ден от гардероба). Ако сравним със спалните помещения в бг градините с легло и чаршафи за всяко дете? А топлото ядене? Тук менюто е хамбургери, ориз, чипс, noodles и плодове.
За да е все пак честно ще кажа, че тук отношението на персонала е по-добро и много мило към всички деца, което единствено ме топли. Таксата е 1000$ за дете под 2,5 год. и 740$ над тази възраст. Малка част от тези пари получаваш обратно на следващата година от tax return.
Тук е много хубаво за неработещи майки или за такива с големи отпуски, съкратено или плаващо работно време.
Аз не съжалявам нито за миг, че съм дошла, но и не съм сигурна, че трябва да останем.

Аз не познавам нито един (в детските градини са само имигранти, но нали не говим за тях, те си работят целогодишно). Синът ми сменя трето училище в момента - никога не е имал учител-имигрант, всички до един са с перфектен местен английски.


Това е абсурдно да броим колегите и познатите си, при вас ако са 80, както казах в нашата фирма сме 400.
Всеки отговаря само за себе си и съпруг/а.
Досега само ти си единствена с 4 седмици.

Миграция е имало и винаги ще има. Аз за друго си говоря и мисля.
Кой колко се е провалил не смея да анализирам. Всеки знае себе си. Безспорно също така всеки иска най-доброто за детето си. Но как ще го постигне и кой път ще поеме- начини и разклонения много.

Следя с интерес дискусията и ми стана любопитно. Би ли споделила, ако е удобно с какво се занимаваш?

Защо е по-лесно? Една позната ми беше казала, че имигранти не ги наемат на работа в държавната администрация. 

Привет И на мен ми харесва дискусията, която се заформи.

Шанс, мъжът ми си промени мнението, когато му се промени позицията в работата /въпреки че сега е повече работа за същите пари, но на него му харесва/, някъде по средата на процедурата

Колкото за имотното състояние, ние и тук не сме много зле Жилище /без ипотеки, гарсониера/, кола и т.н. Освен това, не е вярно, че в БГ не може да се работи от дома или втора работа  и.т.н, стига да ти е як гърба /аз работя вече 4 година и от вкъщи/. Но повечето хора предпочитат да си изхарчат заплатата до последно и да се оплакват, че получават малко. То затова МОЛ-овете се пукат по шевовете в празничните дни, а иначе имало криза
Ето защо, моите мотиви за емиграцията са желание да осигуря повече възможности на детето /дай Боже децата си/

Да се върна на детските градини. Първо споменах само за пример, че всеки има избор и си решава, а от провинция до провинция има голяма разлика. Тук наистина спят по земята и не само в домовете детски градини, а и в държавните такива. Вътре се ходи с обувките както от децата, така и от персонала, така и от родителите /поне в държавната дето беше Владко/, ядат уж здравословно /в държавната/, но това е суха храна, а не супички като в БГ. Накратко за някой градини условията са по-добри, за други не, вече казах различните провинции понякога са си като различни държави. Ние пробвахме и не проработи варианта с градината, минусите са повече от колкото плюсовете, тъй че аз съм си в къщи и си ги гледаме децата на смени /работя, колкото да се махна за малко от вкъщи и да си почина от децата/.

Децата на емигрантите /не само българи/ рядко говорят сносно майчиния си език /за писане да не говорим/, това идва от средата в която са и от ненастоятелността на родителите им. За работа в БГ за децата ни израсли тук, сигурно се шегувате, не виждам как до 20-25 ще живеят тук, ще свикнат с правилата и с отношенията тук и после ще отидат в БГ и ще живеят в ония хаос без правила, с разкарване м/у различни инстанции, с незачитане на работника. А за езика, дори да предположим, че владеят писмено и говоримо на добро ниво българският /което няма да е вярно в повечето случай/, ще си останат чужди сред свойте, толерантност няма да получат, ще ги обвинят за надменни и какви ли не, ако си търсят правата /ще са дискриминирани, дори това да звучи кофти/. И така не виждам как ще имат желание да се борят с вятърни мелници. Искам да уточня, че за децата израсли в БГ хавата е различна и те ще са свикнали с мелниците как да ги заобикалят и т.н., тъй че има голяма разлика къде са израстнали децата.


Колкото и да не ти се вярва канадците смятат, че самостоятелността, вярата в себе си и възможностите си се получава точно когато майката си е в къщи и отделя достатъчно време за децата и възпитанието им. Ако прочетеш малко от канадските съвети за гледане на деца, ще видиш, че глезене там няма. И да склонна съм да повярвам, че когато децата са обгрижвани в къщи имат по-голями резултати, от когато родителите работят и нямат време да ги видят, камоли да ги питат какво за взели в у-ще.

По-лесно е защото има квоти за имигранти. Знам го от личен опит и повечето ми познати българи работят в тази администрация. Логиката е, че като не си толкова навътре с "контактите", за да вършиш конкретната работа, можеш да я администрираш, където "контактите" не се толерират.

Иначе аз работя в научно-изследователски център /частен/ със статут на музей /частен/  

мамамиа, моите дечица са по-големи и вече сме минали "канадските" етапи на детска градина, основно училище и в момента едното ми дете вече е в средното училище на път да завърши. От гледна точка на това в което аз вярвам, а не от тази на канадците, които и да са те, децата "оцеляват" въпреки всички усилия на родителите им. С тях се случва точно това, което би трябвало да им се случи. Прост пример от 1 курс на средното училище: детето на учителка се проваля систематично по всички дисциплини /разбирай има под 60 %, но това за частен колеж означава вън на края на годината/, въпреки че тя си е взела "свободна" година от работата, за да работи с него /на 13 години младеж/, въпреки че му е наела учители по математика и френски и нон-стоп учат в къщи. Момчето не изглеждаше като такова, което прави проблеми или излиза по купони. Просто прекалено много внимание от амбициозна майка учителка. Жалко, защото не продължи във втори курс  

В интерес на истината, нямам предвид дечицата и присъствието на майка им/баща им в ежедневието им в ранна детска възраст /да речем до 5 години/.

Галче , би ли споделила какво работиш от вкъщи?

Аз имах предвид, че тук през деня си работиш основната работа, а вечер за 4-5 часа може да се хванеш на нещо друго или пък събота и неделя. Така можеш да си докараш повечко пари. И макар да не са големи заплащанията, не мога да оправдавам родени и израсли тук канадци с по две коли, с моргич все още от 15-20 години, с две деца на по 12-16 години и оплакванията им, че нямали пари.

Това е страна на възможностите според мен, и първото поколение емигранти има възможност /макар и с пот на челото/ да положи достатъчно добри условия за да може второто поколение, което е родено и израсло тук да има равен шанс с местните и дори доста по-умно може да подходи във финансите си от местните, които не се възползват достатъчно според мен от привилегиите, които имат за образование /има вноски, в които и държавата участва, както беше споменато/, за пенсиониране / някои фирми, ако си внасяш пенсионен фонд, ти внасят и те същата сума – разбира се има си граници за сума; врътката за таксите при внасяне на пенсионно/ и др. разни.

От такива единични примери аз не бих си правила големи заключения. Може момчето да е с по-нисък интелект, какво като е учителско дете и обгрижвано.
За детските градини - все още нямам личен опит като родител (само съвсем малко съм работила в такава), но много съм се интересувала, особено напоследък. Моите критерии за добра детска градина нямат нищо общо с критериите на повечето българи. За мен въпроосните дюшечета, с които спят (не съвсем) на земята, не са никакъв проблем - за една лека дрямка през деня вършат идеална работа, независимо че са без чаршафи. Повече ме вълнува какви са методите на възпитание, образователна програма, по колко възпитатели се падат на дете, извеждат ли често децата (дори и през зимата), здравословна ли е храната и т. н. Вече съм споменавала че за мен най-лошият избор са семейните градини, но след като изпуснахме държавната, май през септември само до такава ще се доредим
Иначе за ваканциите има дневни лагери, но лично на нас с мъжа ми толкова често ни се налага да ходим в работно време някъде за някое от децата, било на педиатър, логопед и т.н., че ако нямахме гъвкаво рработно време, просто не виждам как щеше да стане. Е, добре е да се отчита фактът че ние имаме повечко деца

Как се радвам че темичката ни стана отново интересна. Грийндрийм, по-често да се включваш

Няма проблем Правя преводи от и на английски език. Е, сега заради кризата и там намаля работата, но мисълта ми е, че и тук се намират начини

А някой беше споменал за болничните - да все още ги има и за гледане на болен член от семейството и са 90% от средно дневно нетното възнаграждение за предходния месец, като болничният не може да бъде по-дълъг от 7 дни без прекъсване.

А и майчинството все още го дават, след навършена една година на детето до навършени 2 - 240 лв или 120лв, ако майката работи, независимо дали детето ходи или не на ясла.
И все пак не съм убедена, че средните заплати съотвестват на стандарта на живот

ако не се говори само за бебета 

greendream, наистина случая е частен, как беше, от всяко дърво свирка не става.

heureuse, и аз бих преглътнала спането по тънките матрачета /ние си носехме чаршафи и одеялца, но спяха с обувките, никой не се тревожеше да им ги сваля, въпреки че се касае за не повече от 10 деца и за 2 учителки/, но проблемите с яденето се оказаха доста неприятни с разстройства, температура, антибиотици, безсънни нощи и така повече от месец. Разбира се това е частен случай, но наскоро се запознах с една майка, нейното момиче е имало същите проблеми в същата детска градина, тъй че явно има нещо, ако не е храната, то е от ходенето с обувките вътре, а все пак децата ядат всичко и играят на пода. Както и да е, има и хора случили на градина, а не като мен.

Галче       Това все пак не е за всеки, но си права, че доста хора дори да знаят езици не се навиват да превеждат и да преподават частни уроци, просто защото не искат да се занимават и смятат, че не си заслужава/и ги разбирам да си призная/.

greendream, би ли споделила какви са изискванията за наемане в държавната администрация, какви курсове трябва да се вземат и друго каквото се сетиш? На мен ми звучи примамливо, пък и вече съм канадец, та мога да кандидатствам, хе -хе