Попътен вятър на порасналите ни деца - 3

Каква такса мощност - как се определя - сметката?

Естрея, за парното всичко е нормално. Май с дъщерята сме на е ТЕЦ София  Изток/Дианабад/
37 лв. плащах лятото само за топла вода. Сега зимните месеци около 100 - 130 лв за двустаен апартамент - 55 кв.  Таксите сега се определят на база на мин. година. Ако тогава не е живяно в апарт. - слагат определена ниска сума и лятото ще изравняват. Предполагам, че ще доплащате доста. Имайте предвид, че колкото по-малко пускате радиаторите - толкова повече плащате. Това е достоверна информация, знам я от собственик на фирма за топломери. Просто като е включено на ниска степен на топломера апарт. се затопля от всякъде, стените са топли и постоянно се харчи по-малко енергия. Ако постоянно спира или намалява радиаторите, след като ги пусне се хаби повече енергия за затопляне. Ако сградата е нова и не всички апартаменти са населени или живущите са решили да спират радиаторите - от нейното топло се дърпа и към другите. Аз през октомври пускам топломерите на максимум за 2-3 дни, да се напълнят радиаторите. След това ги намалявам на 2,5 степен до пролетта и  спиране на ТЕЦ. Най-високата сметка до сега ми е била 130 лв. Еднократно  и само мин. лято доплатих 100 лв. Просто цялата енергия, влязла в блока се разпределя на апартаментите. Дори и да си студувал и спирал кранчето накрая лятото пак ти начисляват. Но все пак това е най-евтината и равномерна топлина. Иначе мои познати само за бойлер, осветление  и рядко готвене плащат по 80 лв. месечно.

Естрея,
това не е никаква сметка, ще доплатите за реалната дължима сума в края на отоплителния период
Тези 37лв Айша ти е писала са предвидима сума, но реално дължи много повече, от десетилетие няма 37лв сметки за парно в София
Това е при нас, аз от Топлофикация избягах и продадох апартамента си, защото плащах 500 лв и отгоре на месец Верно, че държах пуснати радиаторите в цялото жилище и беше топло навсякъде, но сумата е ужасно голяма Сега на газ е отоплението и топлата вода и имах 170лв, което е направо щастие за мен след топлофикация

Мери, как е колежанката, взимате ли другите изпити?
Изгуби се и не пишеш нищо.

Колежанката е добре, при мен е и учи, но имам проблеми с пубера и затова нямам време да пипна компчето. Местя я в друго у-ще, днес я приеха слава богу и утре ще и взимам отпускното.Побърка ме това дете, отива в центъра на у-ще и няма прибиране.Звъня нон стоп, лъже че пътува, накрая по никое време приревава да я чакам на някоя спирка и увисвам като прани гащи, чакам с часове.Сега още я няма, чакам да ми кликне и да хукна да я чакам на спирката.Превърна ми дните в ад, не зная какво да правя.Дано преместването помогне, нова среда, ново място, ще я водя, ще я взимам.У-щето е в Младост, с/у ХИТ-а.Далече е от центъра и приятелките, които я докараха до тук.
Закъсала съм го много, трябва да го вкарам в пътя това дете, но не зная как.

Позната история,  почти всички са минали през това. Нячаше ли места в 105 то, поне ще вие по-близо за ходене и прибиране.
Не иска ли да се прибира - няма спасение. В новото у-ще ще намери други приятели или ще бяга за да ходи в центъра при старите. Гледали сме я тази част от сериала. Да не те отчайвам, но докато сама не реши, няма да спре с това поведение. Не помагат нито заплахи, нито наказания, само се озлобяват повече. На Ани съученичките бягаха от дома, криеха се, лъжеха.
А и самите учители подпомагат подобно поведение, нали са в час само, ако нямат лична работа.
Не се ядосвай, да са живи и здрави, другото се нарежда във времето.

marypopins, много лоша работа е това с неприбирането в къщи. Особено пък в това студено време, но и не само това разбира се.
А сестра и не може ли малко да и поговори, евентуално тя да я прибира и т.н.?
Ако спреш да и даваш пари евентуално дали ще продължи да ги прави тези номера? Тоест ако няма как да си хване градски транспорт, или да пие един сок...едва ли някой от приятелите и ще иска да я издържа всеки ден...
А и е доста малка, за да се мотае по цял ден по улиците...всичко се случва, недай боже...

Мирама, сложно е, различно при всяко дете.
Мисля, че най-добре каката да започне да говори с нея докато е в къщи. Все пак е приятелка, докатоние майките сме врагове, не мислим за личността и стремежите им./цитирам/
След 1-2 години ще се осъзнае и ще се кротне, но до тогава е важно да има все пак някакви отношения с майката. И даизбутаучебната година, разбира се.
А лишаването от пари не е решение. Съученички на Ани ставаха дилъри, други се събличаха в специални сайтове. Като ги заплаши мама с лишаването от джобни, те си знаят, чеимат доста повече скрити пари и не севълнуват.
да ги пази Господ, ще се кротнат.

Maйки, майки, малко сте си говорили с децата докато са били по малки. Като ви чета все едно съм живяла по друго време - сред съученичките на децата ми не е имало момичета да стават дилърки, не е имало и такива дето се събличат за разни сайтоове.
Имах една ученичка навремето като млада учителка , която така бягаше, но с майка и не спирахме да си говорим с нея и трудно но детето влезе в нормалните норми на поведение - преди няколко дни я срещнах щастливо омъжена в Германия. Така че съм съгласна с Айша че си сядат на дупето, ама никак не ми харесва призива да сме спокойни и да гледаме да са живи и здрави, щото докато се кротнат какво ли не може да им се случи и със здравето даже.

Благодаря за отговорите по моя въпрос Аиша и Мери.
Относно нашата сметка - тя за декември е такава - има причина ново строителство и го включиха в началото на декември - а тя от 22 - до 3 не е била там. Исках да се ориентирам колко би могла да е сметката. и понеже  по рано Аиша беше споменала сумата 120 лв. аз съм подготвена за нея. Но все пак имма си трикове на ползване на парно. Тук при нас е кучешки студ - и ел.уредите не помагат - сега завиждам за парно за 120 лв на месец. Сметката ми няма да е по малка.
А относно проблема на Мери с малката г-ца - доста тънък и фин подход трябва да приложи. Първо разговор с учебното заведение ако може да я вмъкнат в някои задружен клас - за да може да попадне в по добра среда. иначе както са казали др. ще тича да търси предишните приятели - и става още по лошо - няма да знаеш на у-ще ли е или е в центъра. Минали сме го тоя път - в 6 клас я местихме от едно в др. у-ще - за късмет в новия клас я посрещнаха много добре спреятелиха се с нея и тя преодоля лесно самото преместване - помогна и опита на добър кл.р-л.(Жива и здрава да е г-жа Стоянова - Климент Варна). Приятелката ми имаше подобен проблем с неината изместия но не успя да се впише в новата обстановка , не се сприятели и от там до сега си е такава - не могат да се преборят , реши ли нещо че няма да го прави както и казват край.
За куриоз същата принцеса - я уреждат на работа в Банско- майката тръгва в 23 ч. е автобуса до 22 ч. същата отказва да тръгне за Банско - в 22.20 решава че не и е изгодно да остане с баща си и брат си и няма да има тая свобода и решава да тръгне за банско - след това док. , медицински и ред. др. бащата ги вади и по еконт.
Мери удари го на чувства - и удряи по слабите и места- моя мъж ме е разплаквал като вземе да и говори - така я манипулира.
А по повод на това че нямало такива дето се събличали и не продавали дрога моля моля- не знам Мама Тин ъде живее - и това че не е стигнало до ушите и. Дъщеря ми е също не е казвала за неини съученички - естествено те са в у-ща където децата знаят какво искат от живота. Нека да провери какво става в кв. у-ща.

Здравейте милички 
отдавна не съм писала , но в момента най-важното за мен е здравето на сестра ми 
На 38 г. и откриха тежко, хронично , кожно заболяване , за което за първи път чухме. Слава на Бога  - не е сама 
Мери , намери начин друг възрастен да контактува с дъщеря ти.  Подкрепям  mama Tin ,  в  тази връзка само разговорите са решение.
Преди години имахме проблем с племеника - не можеха да говорят с него - трудно  майка му , изобщо не ,  баща му. Включихме се аз и чичо му. Имали сме разговори по 2 часа , само и само да не затвори телефона и да разбере ме къде е. Най-голям успех постигна мъжа ми. Подарява му телефон- хубавеца го продава , следва нов. Успя да спечели доверието му с огромно търпение , някак си по мъжки - грубо , но честно. Като че ли им е по-лесно да споделят със страничен човек. Сега вече е на 18 год. и печели фотографски конкурси  . 
Това е от нашият опит -  и не забравяйте - който е минал през комина , не може да не е черен. Децата минават през неща които ние дори не допускаме. Разковничето е да СПОДЕЛЯТ.   

Мери, рецепта няма..всяко дете е толкова индивидуално, че няма база за сравнение. Даже не ми се говори какви номера са ми сервирали моите деца, слава богу-отмина всичко. При мен номера беше в дългите разговори, като ключовите думи бяха "Каквото и да си направил-сподели, ще се опитам да помогна и разбера" Често успяваха да надвият страха и срама да споделят  мизерията, която са свършили именно с това. Интересното е, че сега като пораснаха и двамата ми казаха, че миг преди да направят поредната глупост в ушите им са кънтяли мои думи и предупреждения и са спирали. Мислех, че не им влиза нищо в ушите, но това е било като закодирано послание-действало е на подсъзнателно ниво.

Ели , това са и моите реплики!
Но малкият все по-вече се затваря в себе си и не споделя...
Последно като отидох в училището разбрах как е навъртял двойките!
А съм казала , да казва - има проблем и не се карам !
Поне да съм осведомена .
Правя се на детектив - да бъркам в раницата и да се информирам.

Много са важни разговорите, дългите, задушевни разговори.
И аз, като Анн@, съм ровила из раница и комп, намирала съм много неща, после говорим много, удрям го на чувства... Но най-много е действало това да й разказвам какво ми се е случвало на мен. Разбира се, че понякога преувеличавам. Тогава тя ми казваше "Така ли? А знаеш ли на мен какво ми се случи?" Много е важно да споделят.
Мерипопинс, ще намериш път към детето, сигурна съм. Ти си знаеш как, всяка майка знае точно по какъв начин 

Естрея - във Варна живея, 15 г съм била учителка в няколко техникума, виждала съм всякакви проблеми и все поради липса на контакт - родител-дете. Опита ми показва че не бива да чакаме детето само да влезе в пътя, а като родители с мъдроста и опита си да ги водим децата като не спираме да ги обичаме и никога не ги обвиняваме.