Да опишем живота със стих

 Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа.
 През деня неуморно изграждам
през нощта без пощада руша.
 

Това съм аз самата:

Все туй копнение в духът,
все туй скиталчество из път,
на който не намирам края...

Поздравления за темата.
Ще се оттегля в размисли и после ще споделя.  

Един живот ти дава този свят,
и ти се постарай да го живееш.
Заслужил тази висша благодат,
заслужил тази болка да живееш!

Успей да бъдеш силен цял живот,
гори, бори се, вярвай и обичай.
Живей така, че да оставиш път,
по който някой следващ би затичал!

Приемай като струна всеки звук,
и с всяка тръпка музика извличай.
И вярвай, че ако сега си тук -
там някой непременно те обича.

Един живот ти дава този свят,
и ти си длъжен да го изживееш.
Заслужил тази висша благодат,
заслужил тази болка да живееш!

Темата е много хубава ама аз мисля , че по различен начин разбрах идеята на автора.
Не просот да пишем стихове, които харесваме или обичаме, а да опишем конкренто нещо със стих. В момента нищо не ми идва в главата.

Детството ми.
 
Детство мое реално и вълшебно,
детство мое така си ми потребно,
все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна.

Пак в юмруче ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия,
от хляба чер.

Вървят ли двама на дълъг път
и път да няма не ще се спрат.
Ще бродят близки по таз земя,
ах, как не искам да съм сама.

Решат ли двама да дирят брод
в тях грейва пламък за цял живот.
Той пръска искри в скръб и тъма,
ах, как не искам да съм сама.

Делят ли двама една съдба,
допрат ли рамо в една борба,
ще легнат чисти във таз земя,
ах, как не искам да съм сама,
ах, как не искам да съм сама


http://vbox7.com/play:1d9ea14f&al=1&vid=2939390

Този филм ме описва 100%
..и песента...

Би трябвало да имам два живота,
повторно в този свят да се родя,
тогава бих могла като по ноти
единият поне да подредя...

Обичай ме понякога... измислено.
Прощална съм от "Сбогом"до детайлност.
Потърсиш ли ме, бягай след усмивките,
с червило разлепени до буквалност.
Обичай ме понякога... в просъница.
Мъгливо се стопявай във косите ми.
Очите ми са залезни... през зимите,
но снежно ги целувай... през сълзите ми.
Обичай ме понякога... но истински.
Когато си полепнал с бездихание.
Гнездо изплитай с чувства, като птиците.
Поискай  ме със мисли, през мълчание.
Обичай ме понякога... в мечтите си.
Докосвай ме със обич, без условност.
Люби ме лунно, после със искриците
звезди запалвай в тази илюзорност.

Тази част от живота ми заслужава стих, другото е проза.

William Shakespeare - To be, or not to be (from Hamlet 3/1)     http://vbox7.com/play:543179eb
To be, or not to be: that is the question:
Whether 'tis nobler in the mind to suffer
The slings and arrows of outrageous fortune,
Or to take arms against a sea of troubles,
And by opposing end them? To die: to sleep;
No more; and by a sleep to say we end
The heart-ache and the thousand natural shocks
That flesh is heir to, 'tis a consummation
Devoutly to be wish'd. To die, to sleep;
To sleep: perchance to dream: ay, there's the rub;
For in that sleep of death what dreams may come
When we have shuffled off this mortal coil,
Must give us pause: there's the respect
That makes calamity of so long life;
For who would bear the whips and scorns of time,
The oppressor's wrong, the proud man's contumely,
The pangs of despised love, the law's delay,
The insolence of office and the spurns
That patient merit of the unworthy takes,
When he himself might his quietus make
With a bare bodkin? who would fardels bear,
To grunt and sweat under a weary life,
But that the dread of something after death,
The undiscover'd country from whose bourn
No traveller returns, puzzles the will
And makes us rather bear those ills we have
Than fly to others that we know not of?
Thus conscience does make cowards of us all;
And thus the native hue of resolution
Is sicklied o'er with the pale cast of thought,
And enterprises of great pith and moment
With this regard their currents turn awry,
And lose the name of action. - Soft you now!
The fair Ophelia! Nymph, in thy orisons
Be all my sins remember'd.

Любовта ми:
Аз преди да те познавам те обичах
и знаех,че ще дойдеш някой ден,
благодаря ти,че не ме остави в мечтите,
а дойде да сътвориш света с мен.
И си заслужава,че те чаках,
докато болеше помъдрях,
и сега съм влюбена и силна,
щастлива,че ни има "НАС".

Щастлива съм - оглеждам се в очите ти
и виждам фея, нежна самодива.
В докосването твое преоткривам
любов и нежност, както и мечтите ни.
Щастлива съм, щастливо е сърцето ми
и моят смях със твоя смях се слива.
В смеха ни житието-битието ни
осмисля се, върви и се развива.
Споделям с теб тегобите и скърбите.
А ти споделяш слънчевите утрини
и радостните дни и вечери,
в които сливаме телата и душите си.
Сега те няма, тъжна е душата ми,
самотна съм, кърви сърцето ми!
Но скоро ще те видя. Чакам те.
Не съм сама, а чакам те с детето ни.

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен и злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани,
нов път си направи и пак тръгни.

Светът, когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!



Ще ми дотегнат един ден
всички хлъзгави страхове,
лъжи,
мълчания -
ще ги тръсна като паяжина от мен
и ще кажа ясно, отчаяно:
Е, добре, аз го обичам!
Имате ли въпроси?
И ще свърши всичко.
От просто пó просто.
Ще се хванем след туй ръка за ръка
и ще отидем там,
където се почва отначало.
И всичко би станало точно така,
Да не бяха ония удивено печални,
безпомощно зли,
вцепенени
Очи на жена...
Ти тежка роля ми даде, мили:
да крепя на дома ти крехката тишина,
да съм - и да не съм...
и да се правя на силна.