Да опишем живота със стих

  • 48 105
  • 81
# 75
Светлина и топлина,
очи отварям,
ненаситна за усмивка детска
с желание се утолявам.

( Не ме бива в стиховете, но това ми извира от сърцето.)

Виж целия пост
# 76
Самотата можем ли да наречем сълза?!?
Може ли да бъде тя приятелка на всеки?!?
Всеки сам ли вика своята сълза,
или тя го вика..,
търсеща утехи!?
Виж целия пост
# 77
Промяна:

Да сложим ясна граница
на своя ден предишен
и върху чиста страница
"ден първи" да напишем.
Виж целия пост
# 78
Грижа
Димчо Дебелянов


Пробуждам се - денят в прозорците ми гледа,
на сладосънна нощ прогонил сетний знак.
Днес що ме чака вън - разгром или победа? -
Не знам, но ти, нали, но ти ме чакаш пак?
 
С оборено чело стоиш на моя праг,
прошарени коси разпуснала в безреда,
проблясва в твоя взор тревожен полузрак.
Излизам - и по мен ти тръгваш смъртно-бледа.

Покрусен в ранина аз сещам твоя дих
при всеки смел подем, при всякое падение;
кажи, след кой възторг горчилки аз не пих,

и колко божества измряха неродени
на страдното сърце в най-пазения кът,
о, Грижа, спътнице в нерад и стръмен път!

Виж целия пост
# 79
За живота -

Не закриляна да съм, а окрилена
Не загърната, а с дух разгърнат цял-.
Не зад нечий гръб на завет приютена,
а до рамо срещу вятър завилнял.

За любовта-
Искам те, забързана сред хората.
Искам те, във миг на съзерцание.
Искам те, отпусната в умората.
Искам те, събудена в зори.

Искам те, когато съм с приятели.
Искам те, в трептяща тишина.
Искам те, загледана в очите ти.
Искам те, когато си далеч.

Болка е, когато ме докосваш.
Лудост е, когато съм сама.
Силна съм, когато ме обичаш.
Търся те във всичко на света.

За детството -

Къде ми са детските книжки...
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви - язък!
Къде ми е класната стая...
къде е коравия чин...


Виж целия пост
# 80
Самотата можем ли да наречем сълза?!?
Може ли да бъде тя приятелка на всеки?!?
Всеки сам ли вика своята сълза,
или тя го вика..,
търсеща утехи!?

Чудесен стих! Чие дело е?

  bouquet
Виж целия пост
# 81
Ето и моят принос по загубата на милия ми татко:

                              Молитва


   Тъжен вятър броди по земята
   носи черни, молещи сълзи
   коренища от дълбоко блато
   малки сенки и безброй мечти...

   И небето слязло е в нивята
   пътят е безлик, опустошен...
   мъничка надежда се роди в гората
   черна пелена взриви мечтите в тоя ден.

   Болка и стенание... Море от мъка.
   Тежък миг на пустош и тъга.
   Вятър на отминалите месеци
   липсата на бащина ръка...

   Търся сълзи. Сълзи неизплакани.
   Молещи за милост, топлина.
   Вятърът ни брули през лицата
   и смъртта уби една мечта... smile3518
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия