Искам бебе,но все се дърпам...

  • 2 963
  • 47
# 30
Имай предвид, че дори и да се престрашиш, бебето не е казано, че ще се получи веднага. Може и след година да забременееш примерно - божа работа!
Аз бях в твоето положение. Искаше ми се, но не ми стискаше. После си казах - я да се съглася, че като се има предвид каква съм "късметлийка" кой знае кога ще забременея. И изненада - след  месец бях мноооого щастливо бременна  Heart Eyes
Успех ти пожелавам и не отлагай прекалено много   bouquet
П.П. И искаш-не искаш, започвай отсега да пиеш фолиева киселина  Peace
Виж целия пост
# 31
Джей,олекна ми малко. Simple Smile Зарадвах се,че не съм единствената  Hug На много от майчетата тук просто им се е случило и не са имали предварително време да го обмислят и премислят. Аз,обаче съм от хората,които всичко трябва да контролират,всичко трябва да е обмислено и изчислено предварително до най-малката подробност. А, бременността е процес, който ще ме е сгащил и от,който ще съм напълно зависима и контролирана. Това не означава,че не го желая,ни най-малко!!! Просто трябва да се справя някак с главата си и   #2gunfire  newsm78
Виж целия пост
# 32
Джей,олекна ми малко. Simple Smile Зарадвах се,че не съм единствената  Hug На много от майчетата тук просто им се е случило и не са имали предварително време да го обмислят и премислят. Аз,обаче съм от хората,които всичко трябва да контролират,всичко трябва да е обмислено и изчислено предварително до най-малката подробност. А, бременността е процес, който ще ме е сгащил и от,който ще съм напълно зависима и контролирана. Това не означава,че не го желая,ни най-малко!!! Просто трябва да се справя някак с главата си и   #2gunfire  newsm78

Не съм съгласна. Това не се случва *просто ей така* или го искаш, или не го искаш! Каквото и да премисляш, колкото и да премисляш винаги може да се появи една *подробност*, която видиш ли си пропуснала. Човек не може така категорично да *изчисли подробностите* в живота си. А щом бременноста ще те направи *зависима и контролирана*, то тогава се замислям дълбоко дали въобще желаеш да забременееш и да имаш деца???
Виж целия пост
# 33
destiny_e
Имах предвид (явно не си ме рзбрала правилно) ,че има майчета,които са забременели без това да е било планирано.Така,че има случаи, в които нещата стават "просто ей така". Уважавам мнението ти,но аз не подлагам на съмнение желанието си да имам деца,имам малка сестричка (на 9),помагала съм много активно в отглеждането й и знам колко прекрасни са децата.Изобщо не си представям живота си без нея. Просто е -страх ме е  Peace Пуснах темата с надеждата,че не е само при мен така,а не ,че при всички трябва да е така.Възхищавам се на жениете,които са по-смели. Аз просто не съм от тях.Сигурно няма от какво толкова да ме е страх,но още по-сигурно е,че хората сме различни,страховете ни-също!!!  Wink
Виж целия пост
# 34
Наистина linapeti не разбирам от какво толкова те е страх? Ако мислиш за всички детайли - здраве, финанси, обучение и т.н просто ще влезеш в омагьосания кръг на живота  Thinking  Наличието на дете само по себе си осмисля всички детайли в живота

Всички искаме да бъдем максимално добри родители за децата си и да им осигурим най-оптималните условия за живот и развитие 
Wink  Но мисля, че трябва да си позволиш да изпиташ най прекрасното чувство в живота на една жена - да стане майка   bouquet
Дерзай смело Hug   bouquet
Виж целия пост
# 35
Не бях готова въобще за дете-казах си един ден-ако не е сега,няма да е никога-страх ме беше много-и действахме-и аз искам да пресмятам всяка подробност от живота си,винаги искам да знам всичко,което ще ми се случи,но ето,че живота изненадва понякога-пресмятах как ще имаме сега второ дете-а то не става и не става...с пресмятане,мила нищо не става-може ти да си готова,но живота да ти удари шамар. Това е по-лошото.
Виж целия пост
# 36
Най-безболезнено за жени като теб е да действаш без да мислиш. Просто правиш секс без предпазни мерки. И когато вече си пред свършен факт - нямаш избор, щеш, е щеш - вътре е.
Поне замен това беше решението, ако ти стиска, рискувай Simple Smile Аз чаках, чаках, да узрея, не знам си какво - ами не става. Бебе искам, но страхът ме спира. Сега нищо, че съм майка, нищо че виждам колко е хубаво и не мисля, че е чак толкова страшно, пак не мога да се навия за второ. Така че това с чакането и че ако наистина някога ще се почувстваш готова въобще не разчитай на подобни приказки, защото ще си останеш без деца.

Няма да лъжа, че първите 3 месеца в главата ми се въртеше идеята за аборт, но пак от страх не го направих, реших, че като така или иначе ще влизам в болница, поне да е за друго.

Бременността ми беше много лека физически, раждането - секцио с пълна упойка, така се стекоха нещата, много лесно мина, ако човек го гледа отстрани, но психически ми беше трудно. И на теб ще ти е, обаче съм сигурна, че ще се справиш, просто затваряш очи и скачаш.

Успех, да се похвалиш скоро  Sunglasses
Виж целия пост
# 37
destiny_e
Не мога да конкретизирам и обясня страховете си.Даречем,че и представа си нямам какво ще е чувството детето ми да расте в мен,какво е усещането и т.н...Та,мен ме е страх пиленце да държа в ръката си (смешно,нали?)
И аз не знам кога станах такава страхливка...Преди бях смела и дръзка  Rolling Eyes
Надявам се ,когато ми се случи (планираме от март да почваме,защото ми се иска да станат поне 2 месеца от както пия фолиева киселина) нещата просто да се наредят отсамосебе си и всички тъпи страхове да изчезнат Praynig
Виж целия пост
# 38
Благодаря за отговорите. Че ще се скача-ще се скача,то,това е ясно  Grinning Исках просто да се уверя,че пустите ми страхове не са някакво "болестно състояние",което ме е споходило... smile3521
Виж целия пост
# 39
Успеееееех и бъди смела  newsm10
Виж целия пост
# 40
Линапети, аз чак на 33г. се почувствах готова... Мислех, че ще стане веднага, но ето - след 1 седмица навършвам 34, а бебчо не идва. Така че не го мисли много и не отлагай.  Peace
Виж целия пост
# 41
Винаги би могла да се консултираш с психотерапевт за това ти притеснение, ако го усещаш много силно и тревожно за теб самата.пожелавам ти да си хармонична майка...и то съвсем скоро! Wink

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=382299.msg10624073#msg10624073
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=397483.msg11246204#msg11246204
Виж целия пост
# 42
Страх и несигурност има, казваш "Мечка страх....." и действаш!
Щом искаш дете, не е като да не си сигурна в избраника, ами давай.Това е инстинкт, ще ти мине страхът като гушнеш бебока.
Виж целия пост
# 43
destiny_e
Не мога да конкретизирам и обясня страховете си.Даречем,че и представа си нямам какво ще е чувството детето ми да расте в мен,какво е усещането и т.н...Та,мен ме е страх пиленце да държа в ръката си (смешно,нали?)
И аз не знам кога станах такава страхливка...Преди бях смела и дръзка  Rolling Eyes
Надявам се ,когато ми се случи (планираме от март да почваме,защото ми се иска да станат поне 2 месеца от както пия фолиева киселина) нещата просто да се наредят отсамосебе си и всички тъпи страхове да изчезнат Praynig
Охооо, аз като разбрах, че съм бременна, след първоначалната еуфория така се спекох от ужас  Mr. Green Имах и  малък проблем (леко кървене, по-скоро зацапване) и ме приеха в болница още в началото... И тогава си казах - за нищо на света няма да изгубя бебето! Едва тогава осъзнах, че то е всичко, което искам и че мисълта да го загубя ме ужасява повече от самата мисъл, че съм бременна!
Сега, вече от позицията си на майка, се чудя как съм живяла преди без това щастие  Heart Eyes
И да знаеш, че от много мислене и страхове (които в последствие ще разбереш, че са били неоснователни) боли глава  Wink
Виж целия пост
# 44
Според мен няма нищо ненормално в това да те е страх от неизвестността..и аз имах такъв момент - доста по кратък, де, но и сега когато действаме за бебче, въпреки че вече съм сигурна, че го искам от все сърце пак продължава да ме е страх. И въпреки, че с кандидат таткото сме заедно от доста по-кратко време,но аз съм сигурна, че той е Човека...пък и на него вече му е съвсем навреме за това (33г.), не че аз нямаше накъде да изчакам - все пак съм на 23 г., но и той страшно много го иска и е толковаааа сладък..., но страха ми преди да се престраша беше нищо в сравниние на този сега, когато вече имаме една неуспешна бременност...
Аз мисля, че най-правилния отговор е в сърцето...каквото и да решиш - успех..
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия