Кога записахте детето си на музикален инструмент?

Виж сега, аз съм учила китара, вярно че в детска музикална школа, но шест години, и то доста сериозно, след това цигулка - една и половина години, жалко, че трябваше да прекъсна, защото отидох в друг град, а после и пиано-две години в университета. Свиря и до днес за удоволствие, но доста често.  Дъщеря ми учи пиано от петгодишна, сега е на седем. Така че съм доста наясно с постановката и на трите инструмента и определено не говоря глупости. Естествено, че може да се постигне стойка и позиция на ръцете, при която липсва напрежение, но за четиригодишно - ами ще мине през доста усилия дотогава. И да, трябва ми здрава лява длан за китарата и силни пръсти(за цигулката - не толкова, там по-скоро ми се изморява този мускул на ръката, с който мъжете се перчат - май бицепс се казва, също и врата, от необходимостта да притискам подбрадника).
Недоумявам как мъжът ти е музикант, синът ти учи китара, а можеш да сравняваш китарата със свирка с топче. Сложността й е напълно равностойна с тази на всички останали инструменти. Единствено откъм динамика е леко ощетен, или хайде, изисква се голямо майсторство, за да не е. Не знаех, също така, че не е изискване да си музикален, за да се захванеш с китара. Ами с пиано? Там също не можеш да изкараш фалшив тон, защото клавишите ти ги е направил някой друг. Дайте сега, който не е музикален, да се запише на пиано или китара.
Все пак към темата - наистина в ранна възраст най-"благо" е да се започне с пиано. Преди пет - нямам такъв опит, но ми се струва, че детето трябва да е ужасно силно мотивирано и много музикално(тези неща и след пет де), за да се тръгне по този труден път.

Колко хубава тема и колко на време я намерих. Синът ми е на 6 години, навърши ги преди няма и месец. Имаме пиано в къщи (за съжаление не е акордирано),  той покрай коледното тържество не спираше да свири (за ужас на съседите предполагам  ) и хвана мелодиите на всички коледни песни, които подготвяха за него.

В нашето семейство има доста музикални хора, но всичко е на любителско ниво, а моите занимания по пиано започнаха и завършиха в рамките на една календарна година, когато бях в 4-ти клас....Желанието ми се изпари поради чуството за нещо задължаващо...предполагам, че подхода на родителите ми не е бил много удачен в случая, тъй като бяха на мнение, че трябва да прекарвам поне по 4 часа на пианото, когато съм в къщи, както казваха те "за да има смисъл"....а сега даже не се сещат за тези си приказки, които на времето повлияха на моето решение да сложа край с пианото, макар че учителят ми твърдеше, че мога да стигна далеч....

Споделяйки това, искам да изразя своето опасение да не се получи същото с моето дете, което не спира да пее и свири на пиано, хармоника и каквото намери и издава някакъв звук само, защото е попаднало в неправилния момент,  на неправилния учител или кой знае...

Ще помоля някой, ако може да даде идея къде мога да запиша детето си да взима уроци и да сподели разбира се мнение и опит, нека пише тук или ако прецени на лични. Благодаря 

Да се учиш да свириш е дългогодишна и обемна работа, с други думи - къртовски труд... Пред малките ни деца, тръгнали на уроци, изведнъж застава изискване да внимават както никога дотогава и да се научат да четат нотния текст, който съвсем не им стои така естествено, както писаното слово. Избери учител, който да е много търпелив, много обаятелен, много да може да работи с деца - с други думи, всички хубави качества, които бихме искали да видим у един учител, но да ги има по много, предвид по-голямата трудност на заниманието. Освен това, той или тя трябва да обръщат много внимание на правенето на музиката, фразата, динамиката, а не да са вторачени само в техниката. В карйна сметка техниката е само средството да се каже музиката, нали? А музика може да се прави и с по-скромни технически възможности.
Вкъщи е добре да се свири ако не всеки ден, то поне през ден, поне за по 15-20 минути. Важното е да се напредва с равномерни стъпки, макар и малки, както при всяко умение, усвоявано дългосрочно. От характера на детето зависи дали ще свири само, или с надзор, но музикалното образование у родителя е сериозен бонус. Ако помагаме на детето си, трябва да сме ужасно търпеливи, усмихнати и изобретателни, за да тушираме малко поне трудностите и напрежението(те са неизбежни). И музиката да остане любов и удоволствие, а не да се превърне в тегаво задължение. Лавирането между "трябва" и "искам" наистина е много трудно.
При много музикалните деца често има упорита съпротива срещу нотния текст - те предпочитат да разчитат на музикалния си слух и памет.
Такива работи. За съжаление с "къде" не мога да помогна, защото нашата учителка, която намирам наистина за прекрасна, не взема повече ученици. Добре е при човек, за който имаш добър отзив, а не при първия срещнат - рискът от отвращение към музиката е доста голям.

Хризантема,     Много полезена и точна информация.  А за съпротивата към нотния текст - това наистина трудно се преодолява. Усещам как при сина ми ще има такъв проблем. Той се очертава като тотален абсолютист още отсега. (Като учила музика знаеш за какво говоря). А и дъщеря ми също натам клони. Но при сина положението е направо бетон. При всички случаи и двамата ще учат някакъв инструмент. Не за да стават музиканти, а заради музикалната култура. Ей, затова аз горещо бих препоръчала ученето на музикален инструмент. Когато си свирил на нещо, след това не просто слушаш музика, а я чуваш.  Аз не станах музикант (други изкуства надделяха ), макар че от дете се занимавах с музика, но изобщо не съжалявам за тези занимания. 
MaDMama, писах ти на ЛС.

Мацки,благодаря ви много,че отговаряте толкова обстойно.Ние не сме музикално семейство,но обичаме музиката.Аз като дете много исках да ме запишат на пиано,а ме записаха на вокална група .
Дъщеря ми е на три годинки както казах и много иска на китара или пиано,но е наистина много мъничка.Дали да не поизчакаме поне да стане на четири годинки?!Наистина не знам как се процедира в Германия (живеем там).
А колко струва по принцип едно пиано в БГ? И колко пъти седмично се ходи на пиано да кажем на урок?И колко трае един урок?

Хризантема и Лулумба много ми помагат и им благодаря от сърце.

Не мога да кажа колко струва едно пиано. Ходи се 2 пъти седмично, може и 3. Учебният час за малките деца е с продължителност 30 мин.

Наистина зависи от инструмента. За пиано и цигулка например се счита за подходяща възрастта от 4-5 годинки. Флейта-около 5ти клас. Това е препоръчителна възраст, ако се допуска вероятност детето да стане един ден професионален музикант.
Аз съм пианистка, завършила съм ДМА в София и си позволявам да се включа, за да споделя следното. Много, много важно е насочвайки детето си към конкретен музикален инструмент да сте проучили сериозно към кой педагог ще го запишете. Защото и най-мъчният и непривлекателен инструмент за децата като цигулката да речем би могъл да е страхотно изживяване. Познавам преподавателка, която има страхотна система за мъниченцата. С музикален съпровод, който пуска докато дечицата свирят. Така и най-скрибуцащия прав тон, повторен 100 пъти се превръща в интересна и разнообразна мелодия.
Колкото до искането и не искането да детето моето мнение е, че ако то има голямо желание да свири, пее, танцува и започне занимания ще има много моменти, в които ще иска да се откаже. Ще му е трудно или скучно. Но ако родителят успее да разграничи дали детето наистина не иска повече да се занимава с това или ще отмине и родителят ще успее да преведе детето си през периода ще помогне на детето да види света с други очи. Наистина, музиката е невероятен свят !

Това е абсолютно вярно. Трябва да сте подготвени за това, че трудности ще има и нервите ви трябва да са много здрави(отвреме-навреме моите не издържат). За мен специално е голямо натоварване, че трябва да надзиравам подготовката непрестанно, и то на дете, за което учителката многократно предложи да насочим към музикално училище, има абсолютен слух, всичко му е лесно(доколкото може да е лесно в музиката), и за възрастта си се концентрира много добре. Едно време бях принципно против да записвам малко дете да учи музикален инструмент, но след многократни нейни молби, след като чувах, че определено има слух и афинитет, все пак потърсихме учител. И пак - искам да свиря, искам да продължа, искам да отида на урок, обаче като седне да се готви само, се отплесва в свободни импровизации, игра с познати парчета(това да видим как звучи като валс, хайде сега като полка и т. н.). Така че, щем не щем, някой трябва да седне до нея и да й напомня, че трябва да се подготви точно тази нова пиеса, че това ще й помогне да напредне и т. н. Не им е лесно и на дечицата. Все пак, реших да не я насочвам към музикалното училище, защото - кой знае каква ще иска да стане някой ден? Талант има, а ако не се събуди волята? Ако няма желание като по-голяма да положи този огромен труд? От друга страна, мисля, че имам задължение да й осигуря възможност, ако един ден голямата амбиция и силната воля за тази професия се събудят, да може да навакса. Всички тези съображения важат за всички изкуства, между другото, но при музиката и танца големият професионализъм се постига много трудно, ако нямаш подготовка от детска възраст.
При нас уроците са два пъти седмично и траят между половин и един час. Уви, истинската подготовка се прави вкъщи, само на уроци никой не може да напредне сериозно. Започна петгодишна, мисля, че по-рано щеше да е рано. От шестгодишна учи и солфеж, като заниманията й са също по два пъти седмично, със същата продължителност.

Мен на времето ме записаха на 6г. Исках да свиря на пиано, но нашите решиха, че не им е по възможностите и ме записаха на флейта  (по преценка на майка ми) Ходих с желание първата год., после се задълба в едни ноти, диези и бемоли... аз бях много срамежлива...(нотите трябваше да ги пея като тактувам) Та на 3-та година всичко приключи безславно..
Идеята ми е, ако детето иска пиано, не го записвайте на акордеон, само защото пак е музикален инструмент и се убедете, че наистина има желание да ходи на уроци, както и, че има поне малка доза талант. Това е отговорност, която понякога може да тежи на децата.

Много хубав  пост, най-после някой компетентен  да се включи
Не съм музикант, но имам вече 9 годишен опит като родител на свирещи деца, съгласна съм с абсолютно всяка дума.

Благодаря за топлите думи!  . Всъщност като се замисля, освен музикален педагог и професионален музикант, тук съм преди всичко пораснало дете, чието детство е преминало с дълги години частни уроци и зоркото око на родителите ми вкъщи! Не мога да кажа, че не ми оставаше време за игра. Напротив! Тогава, сега съм на 32, сякаш животът течеше на мнооого по-бавни обороти. А и нямаше такъв стрес! Семейството ми от музиканти взеха категоричното решение да не уча в музикалното, за да мога по-късно, ако имам други амбиции да имам шанс да продължа в друга посока. Това беше правилно, но много изтощително решение. Завърших Колеж по Мениджмънт и Маркетинг и след него Музикалната Академия. В крайна сметка сега наистина успявам да съчетавам две толкова различни професии като пианист и PR специалист.
Сега моята дъщеря е на 2 годинки и 10 месеца. От един месец ходи на вокална група, защото пее от много малка с пълно гърло. Де що види нещо леко издигнато над равнището на замята се качва и запява. Дори за пеене във вокална група смятам, че е малко рано, ако се очаква някакъв кой знае какъв резултат. Важното е, че се забавлява, танцува и попива. Очаквам с нетърпение да порасне още 2 годинки и ужасно се надявам да й се свири. Сега блъска на пианото вкъщи и уж свири по ноти .
И искам да изразя възхищението си на всички мами, които не са музиканти и са се нагърбили с трудната задача да помагат на децата си в ежедневната работа над инструмента! И на дечицата, чиито родители не са музиканти и успяват без професионална помощ вкъщи да постигат резултати и напредват! Дори един ден да изберат друг професионален път ще чуват и усещат музиката по различен начин, което е едно страхотно изживяване!

Ето съвсем конкретни и точни указания, изисквания, условия и прочее подробности за изучаването на конкретни инструменти, дадени от хора, които това са завършили и това работят. Много са подробни и там ще намерите кажи-речи отговори на повечето въпроси, които ви вълнуват.
За пиано: http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=814&sectionid=9&id=00006
За китара: http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=894&section … d=20&id=00001
За цигулка: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=1098& … id=8&id=00004
Общи изисквания по отношение на възрастта: http://www.segabg.com/online/article.asp?work=print&issueid= … d=10&id=00005

Интервюирани са преподаватели от музикалното училище и академия. Прочетете ги внимателно, защото наистина има доста ценни съвети и знания. Надявам се да съм била полезна на някой.

Много ти благодаря за информацията много е  ценна.

Аз също съм професионален музикант, както и мъжа ми. И двамата сме деца на професионални музиканти. Марголина, учили сме в ДМА по едно и също време може би.
Записах сина ми на цигулка и пиано на 6 години по негово желание. Много неща вече са казани в темата, искам само да добавя, че изучаването на нотното писмо не е тежко и трудно. Необходимо е да се представи по занимателен начин, тогава детето учи с удоволствие.
Нотите за сина ми не бяха никакъв проблем. Така че ако някоя мама се колебае заради това, наистина няма нужда.
Живея в Чехия, тук децата масово свирят за обща култура, всяко село едва ли не си има музикална школа. Имат си и поговорката "Всеки чех е музикант".
Не е необходимо да се започне инструмент с предварителната нагласа за професионална реализация. Овладяването на музикален инструмент има много предимства. Учи на трудолюбие и постоянство, развива естетичното възриятие, отключва вратите на красивия свят на класическата музика, облагородява душевно.
Вярно е, че е скъпо и изискващо време хоби, но вече всеки сам си решава. Ако някой се интересува от най-добрия преподавател по цигулка в София, ще му отговоря на лични, за да не правя реклама.

Щом има интерес, значи има стимул да се научи. Не би следвало да е проблем възрастта й.