Една училищна случка ме наведе на размисли

  • 3 196
  • 20
Взимам аз първородния си от училище и госпожата ме посреща с бележчица, писана от него в час, естествено. Текстът беше отправен към съученик - дразнител за моя син, съдържанието повече смешно, отколкото обидно, отдолу Кирил надлежно се е подписал като подател. Сподавям аз напиращия смях и обяснявам на сина си, че обидите не са начин за разрешаване на проблемите с хората. Нищо странно до тук, ако не беше учителката, която назидателно каза на сина ми, че като пишеш такива бележки, по -добре не ги подписвай. Наложи се меко да оспоря това, наблягайки, че макар обидите да са крайно нередни, когато имаш да кажеш нещо на някого, достойната постъпка е да не го правиш анонимно.
Имайки предвид опитът на дамата като педагог и, макар да съм сигурна, че съм права, ми е интересно вие какво мислите.
Виж целия пост
# 1
При следната ситуация смятам, че момчето е постъпило с достойнство като е подписало бележката. Подозирам обаче, че за госпожата проблем е писането и разменяне на бележки в час, независимо от съдържанието им. Дори ако беше пуснал любовна бележка, пак ще ше да е порицан младежа.
Виж целия пост
# 2
Ясно е, че не е в час времето, по което трябва да се разрешават любовни или вражески отношения. Мен ме учуди наблягането на това, че постъпката не е повод за гордост и като такава е по-добре да не бъде подписвана. "То голямата гордост, та си се и подписал, по-добре да не си беше писал името" е почти дословната реплика.
Мисля си, че  учителите трябва да стимулират децата да поемат отговорност за постъпките си независимо дали са похвални или не.
На анонимни мижитурски постъпки всеки от нас е ставал жертва или свидетел,  а дори  и подобни дребни детски случки могат да изработят недобър стереотип на поведение за в бъдеще.
Виж целия пост
# 3
Вярно, че в час не е нито мястото, нито времето на такива бележчици, Но... Явно госпожата се вълнува единствено от дисциплината, но не и от възпитание на определени ценности у децата. За да може един възрастен да поема отговорност за постъпките си, трябва да е научен в детските си години. Определено не е добре децата да растат мижитурки.
Виж целия пост
# 4
Еее та ако не си пишат в час бележки къде да ги пишат? Това е част от една ученическа емоция. Някой бележки са любовни, други обидни... така е и ние навремето си пишехме бележки и беше голяма емоция понякога.  Не виждам нищо кой знае какво. Аз си мисля, че ако обиждаш някой не трябва да се криеш,  но за да обидиш трябва да си сигурен, че го мислиш. Трябва да си убеден, че човекът, който обиждаш го заслужава, но едва ли едно дете чак толкова мисли преди да напише някоя обида и да метне бележката. Разбира се не трябва да подкрепяме децата ни ако си мятат по цял час и системно бележки.
Виж целия пост
# 5
Госпожата е права от своя гледна точка - ако синът ти не беше го подписал, нямаше да се наложи да води разговор с теб, нито да подлага поведението му на критика. Нямаше да е поставена в неудобното положение да е арбитър в някакъв спор. Сигурно има симпатии към твоето дете, но тъй като е задължена в ролята си на учител и класен ръководител да се намеси, деликатно и иносказателно го съветва да не й навира подписа си в очите й. Тя явно би предпочела да не й се налага да мъмри момчето ти, но при тези неоспорими доказателства е просто принудена вземе отношение.
Ти също си права.
Виж целия пост
# 6
Достойно момче си имаш - важно е да си отговорен за постъпките си. А и най-малкото показваш, че заставаш зад думите си, а не ръсиш обиди анонимно. Друг е въпросът, че постъпката не е за поощрение. Смятам, че госпожата се е изказала по-скоро метафорично -"Голяма постъпка си направил..няма що, та чак си се подписал"... Нещо такова
Виж целия пост
# 7
Моят мъж винаги повтаря на нашите момчета, че когато се налага в дадена ситуация, трябва да застанат зад името си и да защитят това, което са казали/написали.
В старото училище на големият син, тогава в 7 клас, учителката по литература недоволстваше, че в есетата си, сина ми изказвал много цитирам - "свободни и волни мисли". Всяко есе е написано с името на ученика. Следващият път, когато имаха такова, той си е написал на листа само псевдонима си с който играе в една компютърна игра. Госпожата беше изключително доволна, защото цитирам - "проявена е оригиналност в случая". Е, какво означава това-че трябва все анонимно ли да си подписваме? На родителската среща ни ги раздаде и като разбра, че това е нашия син, последва -"ох, боже, пак ли той?"
Имелда Маркос , напълно достойно от страна на такова малко дете да реши да застане зад името си, обикновено децата се спотайват или клеветят в подобни случаи.
Виж целия пост
# 8
Да, човек, и особено мъж, трябва да носи отговорност за действията си.
Права е от гледна точка на това, че не би следвало да се гордее с обиди... Някак си макар и лошо и неточно казано, според мен е имала това предвид - Не само обиждаш, но и се гордеееш..., но не е така. Детето си е казало и си е поело отговорноста, няма гордост, има честност Simple Smile
Виж целия пост
# 9
Аз мисля, че синът ти е постъпил достойно, честно и смело точно защото открито е застанал зад това, което е написал. Най-лесното е от дебрите на анонимността да удариш, нагрубиш, обидиш и прочие човек. И оттук плод са двуличието и липсата на открита човешка и гражданска позиция.

Не мисля, че учителката е била права в тази част на "провинението". Ако е искала да провокира детето по някакъв начин, си мисля  че по-скоро е можела да го попита дали може и как ще се аргументира след това, което е написал. И отново - за мен нейният подход е бил погрешен.
Виж целия пост
# 10
Ха, че какъв педагог е тази госпожа!!!Какво възпитава тя у децата?Да бъдат потайни, подмолни и лъжливи.Това ли са добродетелите у нашето общество?Думи нямам!
Напомня ми за случка в детската градина:детето има проблем - напишква се в леглот от време на време.При споделянето на този проблем с госпожата получавам отговор:"Не се притеснявай, като й се посмеят два-три пъти децата, ще се оправи!"!Ама съм била още млада майка, та съм оставила така нещата.Сега ако ми е...
Виж целия пост
# 11
Аз имам цяла колекция от различни бележки на голямата дъщеря. Сега ги разглеждаме заедно и се смеем. Като минат години се превръщат в мили спомени и всяка такава случка, носи някакъв опит за детето независимо кой е бил прав госпожата или детето.

Виж целия пост
# 12
Педагог?!? Ми... Не!Какво означава да учи децата да лъжат? Всеки каквото и да извърши редно е да стои зад своето деяние. Така сме учили децата си и смятам, че не сме сгрешили.
Към авторката: Смятам, че детето ти е постъпило правилно като е сложило подпис под написаното. Оказва се, че разсъждава по-добре от преподавателката си. Няма за какво да се притесняваш.
Виж целия пост
# 13
1. Кога ако не в час да се пишат бележки?
2. По-добре ли е да се сбият ?Аз мисля ,че бележката е вид изход от конфликт.
3.Защо трябва да е анонимна?

Май стигнах до извода ,че госпожата е далеч от думата 'педагог'. newsm78
Виж целия пост
# 14
Въпрос на гледна точка. Според мен госпожата е права - когато вършиш нещо"незаконно" и рискуваш да те хванат, не си слагаш името от долу. Иначе децата много добре си знаят кой е подателят на всяка бележка и според мен не става дума за бягане от анонимност.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия