В помощ на кандидат-осиновителя

Ако толкова държите на бяла кожа и русо,спокойно може да си го напишете,но това ще удължи чакането Ви,но знае ли човек...
Аз също съм си мислила за това,по същите причини,но Господ си знае работата.
Бързо вписване и малко чакане.
 

Аз не държа да е бяло и русо , а можеби без ясно изразени ромски черти.
Колкото чета тук ме хваща един страх от предстоящото около осиновяването

А относно здравословното състояние бих казала че желая да е в добро здраве.
Успех на всички

kikair, добре дошла. Аз изпитвах такъв страх, когато не бях готова на тази стъпка. Признавам си го честно   . Когато идеята узря /това се случи след 1 година/, и в мен, и в моят съпруг нещата придобиха други измерения.
Питаш какви документи трябват? Като за начало не се тръгва от бг мама, а от вашата регионална дирекция за социално подпомагане. Отиваш там и казваш, че желаете с мъжа ти да осиновите дете. Ще получиш списък черно на бяло какви документи се искат и указания за адреси на тези служби, които ще ви ги предоставят. Следва взимането на отпуска - поне 2 дни, за които започва събирането и подаването на заявления. Някои документи се издават за малко повече време. След като ги съберете отивате в социалната служба и ги подавате. След това нещата ги вършат от социалната служба. Назначават ви социален работник, който ще ви прави проучването, ще ви определят времето за срещи, домашно посещение, ще ви изпратят на курс, и т.н. След 3 месеца ще изготвят доклад, който ще изпратят на които вие регионални дирекции искате - общо 28.

Тук мамите винаги помагат  , така, че ако възникнат въпроси ... просто питай.

Вие какви изисквания имате за желаното детенце?

kikair, и още един съвет ако приемаш такива. Прочети по-старите теми тук, за да се запознаеш какви въпроси изникват, какви преживявания споделят мамите тук. Ще са ти от голяма полза. Винаги се научава по нещо ново, понякога дори неща, за които изобщо не си се сещала. Както се казва - "Не питай старило, питай патило"    .

Ние също сме бели и руси а детенцето което си осиновихме на първата среща беше с черна коса и мургавичко  след всяка следваща среща миставаше все по беличко и сега когато си удома е все по бяло косичката му пада и расте посветла а всеки който го види казва че много прилича на мъжами. И да нали всички ще знаят чее осиновено дори и то ще знае като му дойде времето. От нашето покрасиво няма

Благодаря Ви мили момичета. Може да съм нова в темата, но се регистрирах да подкрепям и да се радвам на такива , като Вас...Имащи гордостта и силата, смелостта и обичливото сърце на "Мама по сърце". За някои от Вас сигурно е трудно да вземат решението да станат осиновителки, след дългите и мъчителни процедури, изследвания и всичко, което се налага да преживее една жена тръгнала по пътя на трудното майчинство. Скъпи момичета аз нямах тези скрупули, нямах терзанията дали да е мое или да го осиновя, дали имам проблеми, искам ли инвитро или не...АЗ ПРОСТО ИСКАМ ДА СЪМ МАЙКА НА МОЕТО СИ ДЕТЕ.ДА СЕ ОПИТАМ ДА ДАМ НАЙ-ДОБРОТО ОТ СЕБЕ СИ И ДА ГО ОБИЧАМ.НИЩО ПОВЕЧЕ НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА!!!
Тази година празнувахме 10 години от сватбата ни с моя съпруг и продължавам да бъда толкова щастлива (може би дори и повече) след тези години съвместен живот. И ние минахме през изследванията, чакането за резултати, търсенето на проблем. Видимо не се откри нищо в нито един от двамата, но да си призная аз бях против инвитрото, дългите процедури и изследвания...Просто не ставам за опитна мишка. А има и нещо друго-парите. За мен не си струва да задлъжнявам по банки, и независимо дали ще стане или не да се притеснявам, че ще родя в немотия и няма да имам пари да си  гледам нормално детето. НЕ.И това е. Трудното в цялата ситуация е не ,че няма да имам пари за документите, и време за обучението...Трудното да станеш кандидат-осиновител и да говориш спокойно за това са ХОРАТА. Всички онези, които странно защо все имат готов съвет за това какво да направиш ако нямаш още деца. Всички онези, които Ви гледат сякаш сте болни , прокажени или луди ,че за Вас не е важно детето да е с Ваше ДНК, а е Важно просто да го има и да го обичате. Вярвайте ми момичета: Да не Ви пука. Право напред. Не се чувствайте виновни за нищо, нито длъжни да давате отчет на някого си. Не се притеснявайте и не мислете как ще се справите. Вярвайте ми - ще го направите. Ще се справите  стига да го искате и отстоявате. Защо съм толкова сигурна ли. Ами, защото съм виждала и двете страни. И осиновители и осиновените деца. И когато става въпрос за чиста и безкористна любов -то всичко е невероятно красиво. Аз май се поотплеснах доста. Извинете ме за това, но съм много емоционална личност и никога не ми е пречило да изразявам чувствата си. Ще Ви разказвам цялата дълга история за мен постепенно. Исках просто да кажа смело напред щом сте се решили. И ние отдавна да си бяхме осиновили, ако през последните две-три години не ни бяха сполетели някои семейни проблеми. Сега подновяваме документите и се надяваме, че нашето дете е там и ни чака.

Mi6a76 страхотно. Нека да Ви радва много Вашето детенце. Тръпки ме побиват от радост за Вас.

БЛАГОДАРЯ Когато ние се решихме на тази стъпа не казахме на никого. Събрахме документи минахме проучването курса и всичко ходихме на срещи с детето дело и т.н. Всички си мислеха че прави поредния опит инвитро. Не сме крили заото не искме никой да знае а просто от суеверие да не се развали нещо. Следкато се прибрахме и всички научиха толкова голяма подкрепа получих и от този който не сме очакавали даже .и Много е приятно когато някой ти стисне ръката със сълзи в очите и ти каже честито да сте живи издрави

 Добре е че много са те подкрепили след като  е дошло вашето слънчице. Но най голямата подкрепа сте си вие двамата.За много много мъже е трудно да приемат идеята изведнъж.Трябва им повече време и повече подкрепа.Мъжът ми е добър човек,но изпитваше страх,че няма да се справи.Сега не е така.И той чака с нетърпение да стане тстко.

Лианик, много хубав пост момиче  браво!
Аз също не мога и не искам ин витро, аз съм по сърце осиновител 
При моя мъж също беше трудно, но с търпение, разговори и много подкрепа от семействата, всичко се подреди! И майка ми и свекърва ми са много "за" и всички чакат с нетърпение.
Нашият първи месец от проучването мина вчера. Не сме се срещали със социалните, не са идвали в къщи, не са говорили с препоръчителите. Явно всичко ще се развие главоломно, като наближи крайният срок.
Прегръщам ви всички, кураж и смело напред, МАМИ 

Speed Queen, все пак напредвате, макар и само с времето. Ние хванахме летните отпуски и 3-те месеца си бяха пълни от втората седмица, та до края на третия месец. Всяка седмица имахме по един ангажимент. Даже при психолозите и две седмици по 2 часа, но не наведнъж. Че трябваше да се мисли по темите и ако възникват въпроси да питаме. Все пак минава времето, успява се с всичко.

Понеже мине се, не мине време и прочитам по някой, който казва, че мнението на хората не трябва да ви интересува. И това е точно така. Аз, когато реших да осиновявам, просто си подадох всички документи и тогава информирах хората около мен - роднини, познати и т.н. Е как пък от сто и повече човека, нито един не изказа отрицателно мнение. Всички бяха толкова доволни! Сега, когато детето е факт, мога да каже, че нещата са още по-прости. Толкова любов събира тя, че направо й завиждам /в добрия смисъл разбира се/. Всеки ден като се срещаме с някой, винаги за нея има по някой подарък - я фиби за коса, я шоколадово яйце, я прегръдки, целувки /в повечето случаи детето не дава да го гушкат, но има изключения/. Всички казват, че даже и аз съм се променила като излъчване и съм станала още по-спокойна и много се радват. Затова отношението на хората ще бъде такова, каквото е вашето отношение към детето. Ако вие сте положително настроени, това ще личи и ще въздейства на всички около вас. По улиците непознати хора я закачат, радват й се, говорят си с нея /основно те говорят, я тя най-много да съобщи името си и да покаже на колко е години  /. Животът ми стана по-розов и прекрасен. Направо си мисля, че след една година ще ми се иска и още едно такова сладурче, но времето ще покаже.
Пожелавам на всички много светли моменти, любов и бързо сбъдване на мечтите!

Абсолютно съгласна. Отношението към децата ни ще е такова, каквото самите ние покажем. Ако се срамуваме от това, че са осиновени, то и хората ще приемат това за срамно. Когато се прибрахме с малчо първите дни комшиите ни не знаеха как да реагират и се притесняваха дори да го погледнат. Чувах и смешни въпроси Ама ти кога роди, защото не съм те виждала бременна?  Но когато видяха, че не крием, че е осиновен и че не ни е удобно да дискутираме по темата се отпуснаха. И дребния веднага стана всеобщ любимец и всички така искрено му се радват - все го закачат, черпят го, интересуват се как се справя с адаптацията......и никой никога не ни е попитал ама защо осиновихте. Напротив, единодушни са, че сме направили нещо добро, не срамно. Иначе не сме крили, когато взехме решение да осиновим споделихме с близките си, с приятели и с роднини и срещнахме голяма подкрепа. Всички много го обичат и надали щяха да го обичат повече, ако го бях родила. Май и доста му развалят дисциплината с лигавене и ако не правя график на посещенията, то цялата рода денонощно ще е вкъщи....... Време е да разберем, че осиновяването не е нещо срамно, което трябва да се крие. Децата ни не са различни. 

Ние не смятаме да крием, че сме осиновили детенце, когато му дойде времето. Но сега знаят малко хора за намеренията ни. Просто не обичаме да споделяме  плановете си. Не искаме хората да вървят след нас и да ни питат: "Хайде кога ще осиновите?" както правеха когато се борехме за бебе: "Хайде вие какво чакате още?"  .

Здравейте, момичета! От известно време обмислям да осиновя дете, но все още съм на идеен етап. Не съм се ровила обстоятелствено за информация, затова бих искала да се допитам до вас. Първо, да уточня, че нямам партньор и ще осиновявам детето сама. Най-голямото ми притеснение е доказването на доходи.
С висше образование съм, но живея в малък курортен град, в който няма какво да се работи, освен през сезона. Преди години, преустроих долния етаж от къщата на родителите ми и сега имам няколко помещения, които давам под наем, едно от тях-целогодишно. Работя само през лятото, а през зимата живея от доходите от къщата. Проблемът е , че къщата, съответно и помещенията са на името на майка ми. Не сме правили прехвърляния, тъй като съм единствена дъщеря, съответно единствен наследник на майка ми и не ми е било нужно досега да пиша нещо на мое име. Единственият имот, на който съм фатически собственик е самостоятелен апартамент, извън тази къща. Де факто  доходите, които мога да докажа с документи са от сезонната ми работа, само 3-4 месеца в година. За всичко друго имаме документи за платени данъци, отделни нотариални актове за всяко помещение, данъчни декларации с вписани суми върху реалните ни доходи от наем, но на името на майка ми.
В такъв случай, ще бъде ли пречка тази липса на целогодишни доходи при одобряването на документите? Има ли някакъв начин, да бъдат приложени като доказателство, доходите на името на майка ми, все пак е мой родител, и също ще участва в отглеждането на детето. Иначе имам много добри условия на живот, и в къщата и в собствения ми апартамент, също и по-добри годишни приходи, от хората със средна заплата, които работят целогодишно...но, не на мое име. Бихте ли ме посъветвали?