В помощ на кандидат-осиновителя

Здравейте,
Тези, които са минали процедурата може ли да разкажат след подаване на документите как протичат нещата? Ако пише по-назад се извинявам, не съм прегледала цялата тема. Как се държат социалните, предполагам има посещение в къщи, разговори с другите близки. Има ли случаи на лошо отношение от социални? Доколкото съм имала контакти по други поводи с отделите за закрила на детето в Дирекциите за социално подпомагане, ми е направил впечатление много формалистичен подход, а понякога пълно безхаберие.

Ами попитаха ме - отговарям. При положение, че имам две момчета е нормално мисля да искам момиче. Нормално е да се съобразя и със собствените си деца кое биха приели по-лесно. Да искам да е здраво мисля че също е съвсем нормално. Относно произхода - въпрос на личен избор, всеки преценява с какво може да направи компромис и с какво не. И дали му се налага да го направи. Нали разбираш, че желанието да осиновиш при две собствени деца и различно от това да осиновиш първо дете.
За дефицитите съм съгласна - някои се наваксват. Но това също е нещо, което всеки преценява за себе си. Аз лично съм посветила целия си професионален живот на децата с увреждания и ДЦП. За себе си съм преценила, че не искам да посветя и личния си на това, нито да го причиня на другите си деца. Естествено, като казвам здраво бебе, имам предвид да няма сериозни и трайни увреждания. Леки или лечими заболявания изобщо не ги обсъждам, те не са проблем.

Ще се радвам да споделите разликата в желанието да осиновиш при две собствени деца и когато нямаш такива. Аз имам само осиновено дете и не бих могла да знам какви са Вашите движещи сили за осиновяване. Така и категорично заявявам, че и Вие не бихте могли да знаете моите!
Моля, "прочетете" ме правилно и не мислете, че имам излишно време да празнословя или да споря ненужно. Просто  ми е любопитна Вашата гледна точка.

Здравейте мили момичета,
Чета тук вече повече от година. И ние сме в списъка на чакащите вече 8 месеца. Дай Боже на всички ни да се сбъднат мечтите. Включвам се сега с мнение по повод горе развилата се дискусия. И аз не бих искала да обиждам никого, но пък да си кажа мнението  Подкрепям Savina в мнението и основанията и, защото смятам, че всеки има право на собствени критерии, мнение и убеждения. Хората са различни, идеалите също...важното в случая е, че всеки от нас в тези теми има желание да осинови дете! Как, с какви изисквания и представи си е лично негово право! Вярвам и се надявам, че всички тук сме с добри помисли! Та да питам, защо пък всеки да няма "претенции", каквито той си прецени?!? Не сме създадени под калъп мили хора- различни сме и Слава Богу! Човек е най-добре сам да прецени с какво може да се справи и с какво не - така че, нека всеки си напише критерии, каквито разбира. В крайна сметка осиновяването е двустранен процес. И от едната страна има хора и от другата. За мен лично е по-добре по-възрастният човек да знае, какво иска и с какво може да се справи, така вероятноста нещата да имат щасливо развитие е по-голяма! А от друга страна е вярно, че никой не знае, кого и в кой ще се влюби. Понякога, когато сърцето трепне и стоте критерия могат да отпаднат! Така мисля аз 
Поздрави и успех на всички чакащи момичета и момчета 

Имам две "собствени" деца и искам да осиновя трето. И аз искам да разбера в какво се състои разликата. 

Разлика в желанието и отглеждането на дете не зависи от това дали е биологично или осиновено, но определено има разлика дали е първо или поредно.
За първото искаш да го износиш, да го усещаш как мърда в теб, как те рита с крачета, да го родиш, да го кърмиш, да го разхождаш, да си играеш с него, да го учиш да ходи, да му помогнеш да открие света, да изпиташ всеки миг. За следващото знаеш, че бременността върви с куп неприятни усещания, понякога с лежане и инжекции, доста килца отгоре, гестационен диабет, високо кръвно и т.н., при всяка жена са различни проявите, но все идва момент, в който не можеш да си вържеш обувките, нямаш какво да облечеш и се чувстваш като слон в стъкларски магазин. Така че колкото и да е приятно да усещаш помръдването на бебето в теб си даваш сметка, че спокойно можеш да се лишиш от всички останали екстри за следващото дете, включително и от преждевременното раждане, от притеснението дали бебето е здраво и т.н. За първото искаш да кърмиш. За следващото знаеш, че дори и да не изваряваш шишетата през 5 мин., пак ще оцелее и ще бъде здраво, при това разранените от острите зъбки зърна няма да ти липсват, болките в гърдите и доенето също. Започваш да мислиш за възрастта. Страхотно е да държиш в ръце едно малко мишле, което да свикне с гласа ти и да си целият му свят. Но пък нямаш нищо против да прескочиш непрекъснатото разнасяне на бебето, което пищи от колики и нищо не помага. За първото смяташ, че е жизненоважно да седи точно когато е казала лекарката, да проходи и проговори в нормите и изпадаш в ужас от всяка пъпка и температура. За следващото теглиш по една на всички доктори, форуми и доброжелатели и оставяш детето да се развива със собственото си темпо. За първото тичаш при всяко проплакване и падане, за следващото се стряскаш само ако има кръв. Първото се опитваш да го научиш на нещо, от следващото се учиш. Ако първото вече е по-големичко и сте наблюдавали и него, и другите деца в градината знаете, че нито етноса, нито пола имат значение за това как ще се развива детето и какво ще бъде.

Всеки може да определи критериите си, но няма защо да обвинява системата или някой друг, че чака повече.

Аз пък чакам някой да се похвали, че осиновеното детенце ще е 4-то в семейството

И аз  . Надявам се някога да се похваля със същото.

savina_33, добре дошла в нашите редици. Посещавала ли си вече курс за кандидат осиновители? Питам защото точно там ни казаха, че при деца под 1 - 1,2 год може да се окаже, че имат здравословни проблеми, които още не са се проявили. Това го казвам по повод желанието ви за възрастта на детето да е до 8 месеца. Ти като си работила с деца не ги ли знаеш тези неща? И аз не разбрах какво кара хора с 2 деца да тръгнат по пътя на осиновяването  . Искрено се надявам да ви прочетат хубаво изискванията, а колкото до чакането, ... има го.

vanibo, Maria_Man ,  .

Същото, което кара и хора без деца 

С две думи - след като подадете документите, минат курсовете, проучванията и докладите и Ви впишат, започва най-трудния етап - чакането. Всеки се надява "онова" писмо да дойде много бързо. Понякога идва бързо, понякога не, зависи наистина и от критериите, които сме посочили. Ако нямаме претенции за произход, то писмата с предложения идват в пъти по-бързо.  Ако искаме от както го казват "български произход", то чакането е много дълго, понякога не две години, а и повече. Проверяваш пощата в началото всеки ден, после се отчайваш, че никога няма да дойде писмо с предложение.......и спираш да гледаш за обратни разписки в пощенската кутия. Когато дойде най-после в него има малка информация. Уведомяват Ви, че сте избрани за осиновители на детето/децата /три имена и възраст/. Както и че на еди коя си дата в еди колко си часа трябва да се явите в РДСП на адрес.... Чела съм, че някои са получили информация, когато са се обадили по телефона, посочен в писмото. Аз нямам такива наблюдения - и двата пъти ни отказаха тактично, казвайки, че ще ни дадат подробна на срещата. Може, ако сте заети на посочената дата и час, да позвъните и да поискате промяна - хората се съобразяват и няма проблеми срещата да се пренасрочи. А и писмата закъсняват доста по  пощата и може да се окаже, че сте го получили днес, а срещата е утре сутрин в другия край на страната. Не се опитвайте да правите чудеса - просто позвънете и уточнете друг ден. И не е лошо да си носите писмото - някои го искат, други не, но вземете го на срещата. Имайте в предвид, че срока от 1 месец тече не от деня на срещата, а от датата, на която сте получили писмото. Отивате на срещата, четат Ви доклада на детето, показват Ви снимка и Ви дават право да решите искате ли да го видите и дали веднага или искате срещата да е в друг ден. В рамките на 30 дни имате право да мислите искате ли да приемете предложението и да вземете детенцето. Когато имате колебания не е лошо да се възползвате, но помнете, че докато Вие мислите, то часовника тиктака за детенцето. Защото през това време то не е в регистъра - 30 дни не го предлагат на други, чакат Вас. После докато си оформят доклади и т.н., то може и 2 месеца да е извън регистъра. И ако и следващите не го вземат, то с тези упражнения шансовете му за осиновяване намаляват, защото то пораства, а повечето осиновители да  не се лъжем искат бебета. Отказа се подава писмено, можете да го направите и по пощата, не само на място. На самата среща присъстват и директора на ДСП, и социалния работник на детето и може да питате за всичко. Ако решите, че искате да видите детето, то те се свързват с директора на дома /за приемните не зная, но предполагам, че важи същото/ и отивате да видите детето. Не е нужно да казвате веднага да или не. Можете да направите няколко срещи - като съгласувате с директора на дома или приемните родители и в присъствието на социалния работник. Срещите се правят през седмицата в работно време. Събота и неделя и без социален работник само след като сте подали документите за осиновяване и сте започнали процедурата. През цялото това време Вашите социални нямат нищо общо - те са приключили с Вас след издаването на доклада и ще сте така да се каже пак тяхно задължение след като осиновите.  След като подадете заявлението, че искате да осиновите детето си вадите наново всички документи /освен, ако предложението е дошло толкова бързо, че не са минали 6 месеца от предишните/, молба до съда /пишат я от ДСП/, две нотариално заверени декларации, съдебна такса и чакате да Ви насрочат делото. И тук още нещо важно - оставете си телефони. От съда пращат призовки, но може да се забавят. Обикновено звънят по телефона. Звъннат ли, то кажете да отбележат, че са Ви уведомили по телефона. Така сте редовно призовани и дори и да не получите призовката няма да отложат делото. 

Горе-долу това е. Ако питате за проверките на социалните след осиновяването - бях писала някъде как протичат, но ако трябва пак ще го напиша. 

Пипи, знам ги много добре. Това работя. Но съм готова да поема риск, който така или иначе няма как да се избегне. Има болести, които може да се проявят и на 15 и на 50 год. При собствените деца също. Мисълта ми е, че не може абсолютно всички рискове да избегнеш. Всеки преценява до колко и с какво е склонен да рискува.
За разликата при наличие и при липса на собствено дете. Нямах предвид, че има разлика в отглеждането, нито в причината да искаш осиновяване. Единствената разлика е, че когато имаш собствени деца можеш да си позволиш да чакаш повече. Не е толкова, как да кажа...., остра нуждата от дете. И си склонен на по-малко компромиси с "претенциите" си точно по тази причина.

Винаги съм искала да имам 3 деца, за мен това е идеалната бройка. А не ни се получава по стандартния начин.

Savina_33, права сте. Осиновихме нашето (първо) дете, защото НИЕ имахме нужда. В момента обмисляме кога да подадем документи за второ осиновяване. Сега обаче водещото е, че някое ДЕТЕ има нужда от нас, а не защото имам идеална бройка за деца. Ето тук се разминаваме като светоусещане! Но няма никакво значение!  От сърце пожелавам бързо да намерите Вашето детенце! 

anitwo, много благодаря за подробната информация! Ще прочета по-напред темата.  Става въпрос за конкретно дете над 7 г. от ромски произход, момченце, много мило и добро  . Но едва ли някой има опит тук с такъв случай.
Колкото до списъка с изисквания, който се коментира тук, мисля си, че не е лесно да узрее човек за родител. Сякаш ако родиш дете, някой ще те пита какво го искаш - здраво, русо и т. н. ...
Попаднах на едно интервю с жена много опитна в осиновяванията, според която гените не играят никаква роля при възпитанието и формирането на личността на детето. Може да е полезна на някого.
http://www.-spam-.com/tema-na-broia/vesela-banova-osinovenite-de … a-za-da-ne-karvi/

Няма да те пита, но преди да родиш дете все пак си избрал от кого да го родиш, нали. И там си имал някакви изисквания и "претенции".  Иначе на същия принцип би трябвало и да се женим за първия срещнат, без да избираме. И там може да се каже, че превръщаме любовта в пазар като избираме.

А аз съм убедена в обратното. Нямаш огромни изисквания, защото знаеш, че всяко детенце е различно, уникално и върви по неговия си път, а ти си там, за да му помогнеш да си стъпи на краката и да поеме по пътя.